Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
07.02.2011 01:54 -
Раздялата в началото на Новата - повик за ново начало?
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12697 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 06.11.2014 00:23
Прочетен: 12697 Коментари: 20 Гласове:
36
Последна промяна: 06.11.2014 00:23
...Дните без теб са пристъпването към едно осъзнаване, че нямаше смисъл да пречим повече взаимно на полета на душите си, очевидно устремени към различни пространства във Времето и представата за Вечност... ...И дори и да e живо чувството, което не би могло да бъде погребано еднозначно, скоротечно, инстантно и окончателно, то никога повече няма да се прояви в реалността. Остава в съкровищницата на спомена, там, при другите истински чувства, под похлупака на Времето, зад стената на Забравата /само привидна/...
...Промяната беше неизбежна, а признаците - дълго време пренебрегвани, с тайната надежда да се заобиколи очевадното...Няма какво да ме смущава повече - реалностите са просто такива и не могат да се променят. Нараняването е налице, но минава, всичко минава, няма непрежалими неща или хора, освен тези, които са незаменими...
А днес, когато пиех дневното си кафе, изтеглих късметче "ЛЮБОВ"...
Няма минало, има само бъдеще. Трябва да си го повтарям, докато го асимилирам изцяло:)
...Имало е причини това да се случи, не виня никого, просто така е трябвало. Радвам се, че стана навреме. Исках да спася нещо неспасяемо /повече от година.../, именно заради чувствата и надеждата да сътворя нещо смислено, не става. Както каза мъжът: "Ние сме от различни светове", така е, желая му щастие в неговия, но моя свят няма как да предавам повече, там е моето място, моята роля, моята мисия, моето бъдеще. Когато се намери човек, който ще ме приеме такава, тогава ще се случи чудото. Дотогава - животът продължава, свикнала съм да бъда сама, а всъщност не съм сама, имам толкова хора около себе си:))), включително и вас тук!
А прозрението дойде в един миг - сгъстен от задъхана болка, пропит със сълзите от преглъщане на неизбежното...Премина през мен всичко, в което безпредметно съм вярвала, свих го на топка на дъното на душата си - отново, и си тръгнах, спасявайки остатъците от достойнството си, но достатъчно, за да го имам, все пак...
Силно се надявам да срещна в този живот - най-после! - чистотата на едно пълно себеотдаване, прието от отсрещната страна като достатъчно отговорен ангажимент. Само тогава би могъл да бъде сътворен "свят за двама", без лъжи, без предателства, без подмолни влияния - допуснати и дори повикани, без излишни и неизпълнени обещания, без отместване от тежестта на собствените думи...Прекрасното ме очаква, няма да се чувствам жива, ако си позволя да твърдя обратното...
/Това бяха откъслечни мои коментари във Фейсбук, като отзвук на това, което се случи, заради което - признавам! - ме боли, и което - зная! - ще преживея/
Нишката на дните продължава. И чакам новото начало, белязано от нова надежда...
Към втория клип:
Това не е просто песен, а пулсиращата сила на Съдбата, сбрала две обичащи се души, които обричат себе си на Вечност. Това е смисълът на живота и най-въжделеният ми копнеж - да се потопя всецяло в тази вездесъща Любов, която няма да бъде предадена, низвергната, подиграна, а ще продължава да диша във времето, поддържана от кладата на незагастващите, бушуващи, преминаващи през драматични метаморфози, но истински чувства. Нашепвам си пожелание за такава любов, която няма да посърне, а ще диша, живее, незагасяема...
...И макар че песента е за две разделени души, смисълът й и цялата й сгъстена емоционална красота сбира истинската митична сила на любовта, която дори в нейния трагичен завършек носи красотата на неповторимостта...
Към третия клип: Предавам се. Пред напора на нещо, пожелавано смътно - в брънката на дните ми, всеки от тях даряващ мънички радости или поучително довличал всякакви болки. Предавам се - пред вулканичната сила на нещо, за което предчувствам, че ще ме разтърси и промени, но паралелно ще запази и най-чистите параметри на същността, култивирайки разпукнатите надежди, досега срамежливо крили се в нежните дипли на стаената ми чувствителност.
Следващ постинг
Предишен постинг
ако трябва сега, точно в този миг да избера нещо да ти кажа....би било това - да, нишката на дните продължава /и добре, че е така/, но вместо да очакваш....дишай сега и просто живей. В този или онзи, следващ миг, на ръба на чистия човешки риск, дори на нещо непомислено. Струва си, за да усетиш в теб вкуса на живота, на растежа, на промяната. Нали помниш онази история, която ти разказах при мен, за двамата затворници. Вместо решетки и ограничения, винаги виждай звезди и светлина. Да се върви дълго по изровения път на обстоятелствата не е добре. По-добре е да тръгнеш там, където няма път и да оставиш следи....Някой те чака :) Там отпред....един поглед, прегръдка, леко докосване....Върви натам, назад не гледай, няма нужда. Освен за да ми махнеш с ръка, защото те следвам в очакване на щастливата ти усмивка :)))))))
цитирай
2.
demar -
Zdravej , temenuga
07.02.2011 17:42
07.02.2011 17:42
Знаеш ли , чара на теменужките е в това, че не се срещат на пътя...
дори и по малките пътечки не се срещат.
Но винаги минава, някой...който усеща аромата И , който вижда нежността И...
и се спира онемял....
Късмет и нека ти е теменуженорозово !
цитирайдори и по малките пътечки не се срещат.
Но винаги минава, някой...който усеща аромата И , който вижда нежността И...
и се спира онемял....
Късмет и нека ти е теменуженорозово !
и не следва да пиша коментари, само казвам общопризнати истини:)))
не е страшно, когато свършва една връзка, това означава, че просто е изчерпана, но е тъжно, когато в нея нещо е липсвало.
иначе никой не може да свикне със самотата, тя е смазваща, не предизвиквай съдбата:))) макар в твоя случай да имаш сигурна "застраховка" против нея:)))
но колко малко човешки същества от мъжки пол могат да издържат толкова интелегентност и хубост на едно място!:)))
поздрави, Тemenuga.
цитирайне е страшно, когато свършва една връзка, това означава, че просто е изчерпана, но е тъжно, когато в нея нещо е липсвало.
иначе никой не може да свикне със самотата, тя е смазваща, не предизвиквай съдбата:))) макар в твоя случай да имаш сигурна "застраховка" против нея:)))
но колко малко човешки същества от мъжки пол могат да издържат толкова интелегентност и хубост на едно място!:)))
поздрави, Тemenuga.
за написаното ! Откривам толкова общи преживявания и се вълнувам. Темата е болезнена. Доста кураж се иска за това споделено.
До скоро!
цитирайДо скоро!
hope17 написа:
ако трябва сега, точно в този миг да избера нещо да ти кажа....би било това - да, нишката на дните продължава /и добре, че е така/, но вместо да очакваш....дишай сега и просто живей. В този или онзи, следващ миг, на ръба на чистия човешки риск, дори на нещо непомислено. Струва си, за да усетиш в теб вкуса на живота, на растежа, на промяната. Нали помниш онази история, която ти разказах при мен, за двамата затворници. Вместо решетки и ограничения, винаги виждай звезди и светлина. Да се върви дълго по изровения път на обстоятелствата не е добре. По-добре е да тръгнеш там, където няма път и да оставиш следи....Някой те чака :) Там отпред....един поглед, прегръдка, леко докосване....Върви натам, назад не гледай, няма нужда. Освен за да ми махнеш с ръка, защото те следвам в очакване на щастливата ти усмивка :)))))))
Ех, Рени, знам, че си веща в тези духовни дела, които докосват дълбоко, дават отговори и много искрено вдъхната надежда...Знаеш вече, че съм отвъд, но много ми костваше, а и процесът не бе кратък, нито еднозначен...Помахвам ти с ръка и те очаквам отново на "другия бряг", където все още стъпвам леко несигурно, но все пак твърдо убедена, че съм преминала Моста на съмнението, търсейки упованието на една нова перспектива, когато и да се появи тя...Прегръдки!
demar написа:
Знаеш ли , чара на теменужките е в това, че не се срещат на пътя...
дори и по малките пътечки не се срещат.
Но винаги минава, някой...който усеща аромата И , който вижда нежността И...
и се спира онемял....
Късмет и нека ти е теменуженорозово !
дори и по малките пътечки не се срещат.
Но винаги минава, някой...който усеща аромата И , който вижда нежността И...
и се спира онемял....
Късмет и нека ти е теменуженорозово !
Е, много хубави думи, чак ми стана неудобно...Не знам, непрестанно получавам доказателства, че никой не обръща внимание на подобни срамежливи цветя, които не търсят себеизява чрез публичност и демонстрация на качества...Както и да е, примирявам се, и чакам все някой да отмести поглед от конвенционалното и да забележи нестандартната ми същност, която би могла да бъде привлекателна само за една душа в този свят, тя би ми била напълно достатъчна...
bovari написа:
и не следва да пиша коментари, само казвам общопризнати истини:)))
не е страшно, когато свършва една връзка, това означава, че просто е изчерпана, но е тъжно, когато в нея нещо е липсвало.
иначе никой не може да свикне със самотата, тя е смазваща, не предизвиквай съдбата:))) макар в твоя случай да имаш сигурна "застраховка" против нея:)))
но колко малко човешки същества от мъжки пол могат да издържат толкова интелегентност и хубост на едно място!:)))
поздрави, Тemenuga.
не е страшно, когато свършва една връзка, това означава, че просто е изчерпана, но е тъжно, когато в нея нещо е липсвало.
иначе никой не може да свикне със самотата, тя е смазваща, не предизвиквай съдбата:))) макар в твоя случай да имаш сигурна "застраховка" против нея:)))
но колко малко човешки същества от мъжки пол могат да издържат толкова интелегентност и хубост на едно място!:)))
поздрави, Тemenuga.
Поздрави и за теб, bovari!
Всъщност, не съжалявам за края на тази връзка, опитах варианти за съживяване, не се получи, просто бяхме твърде различни, моя е грешката, че си позволих да пробвам с мъж, който няма как да виня, че е такъв, аз го знаех прекрасно в самото начало още...
Друг е въпросът кога ще допусна нов човек в живота си, в момента съм наистина изтощена, като ли "отровена" от много неща...
Но все пак - освободена и дишаща в пълна степен!
[quote=dobredo]за написаното ! Откривам толкова общи преживявания и се вълнувам. Темата е болезнена. Доста кураж се иска за това споделено.
До скоро!
[/quote
Да, преживяванията човешки са идентични, много хора преминават през подобни съмнения, пропадания, горчиви изводи, да си позволят да повярват, отново и отново...И пак да страдат, това е житейският кръговрат. Иска се кураж да го споделиш, да, макар че го пиша за себе си, мъжът, с когото се раздлих, дори не наднича тук, той си има други приоритети, писането на блог за него е "глупост", а споделянето тук - безумство. Е, може да се предположи защо /и не само.../ се разделих с него. Не мога да бъда с човек, който не наднича във вътрешния ми свят, не го цени, дори му се подиграва...
цитирайДо скоро!
[/quote
Да, преживяванията човешки са идентични, много хора преминават през подобни съмнения, пропадания, горчиви изводи, да си позволят да повярват, отново и отново...И пак да страдат, това е житейският кръговрат. Иска се кураж да го споделиш, да, макар че го пиша за себе си, мъжът, с когото се раздлих, дори не наднича тук, той си има други приоритети, писането на блог за него е "глупост", а споделянето тук - безумство. Е, може да се предположи защо /и не само.../ се разделих с него. Не мога да бъда с човек, който не наднича във вътрешния ми свят, не го цени, дори му се подиграва...
Ти си изключително чист човек. Душата ти е като райска градина. Не знам как по-добре да опиша впечатленията ми от теб.
цитирайtutankhamon661 написа:
Ти си изключително чист човек. Душата ти е като райска градина. Не знам как по-добре да опиша впечатленията ми от теб.
Няма райски неща на земята, tutankhamon661...Няма. Има само стремеж към тях и вътрешно пречистване. Всеки, както и аз, си имаме пропаданията и болезнените спънки по пътя...Но наистина това е стремлението на душата ми, към чистота, по възможно най-възвишения, според земните измерения, начин...
Прегръщам си те топло Приятелко, и си те Благославям, с ЛЮБОВ си те Благославям, чиста, истинска ЛЮБОВ, и НАДЕЖДА ... ЩЕ Я СРЕЩНЕШ!
цитирайPozelavam ti naistina da ima novo nachalo-istinskoto!
цитирайpevetsa написа:
Прегръщам си те топло Приятелко, и си те Благославям, с ЛЮБОВ си те Благославям, чиста, истинска ЛЮБОВ, и НАДЕЖДА ... ЩЕ Я СРЕЩНЕШ!
Благодаря ти, такава благословия няма как да не се случи наяве..., защото е отправена с чиста помисъл. Дано...
swanlake написа:
Pozelavam ti naistina da ima novo nachalo-istinskoto!
И аз си го пожелавам! Излязла вече от примката на задушаващата ме връзка, чийто край пожелаха, а аз просто осъществих, чрез последната крачка, наистина си пожелавам ново начало, пречистващо и възраждащо!
Честита Баба Марта! Здраве и щастие! :))
цитирайbizcocho написа:
Честита Баба Марта! Здраве и щастие! :))
Честита и на теб! Бъди винаги толкова вдъхновена, изпълнена със светли пориви и красиви надежди!!!
17.
psytherapy -
"Влюбеният от този свят се възхищава
04.03.2011 10:42
04.03.2011 10:42
от стена, която слънчевите лъчи огряват. Той е като давещ се, който се държи за човек, неумеещ да плува." Маулана Джапал ал-Дин Руми
Това, което е в повече се отнема, това, което е в по-малко се дава.
Такъв е законът.
цитирайТова, което е в повече се отнема, това, което е в по-малко се дава.
Такъв е законът.
psytherapy написа:
от стена, която слънчевите лъчи огряват. Той е като давещ се, който се държи за човек, неумеещ да плува." Маулана Джапал ал-Дин Руми
Това, което е в повече се отнема, това, което е в по-малко се дава.
Такъв е законът.
Това, което е в повече се отнема, това, което е в по-малко се дава.
Такъв е законът.
...Изкристализирала през вековете мъдрост...Какво бих могла да добавя, освен да замълча смирено...Но - мисля си, в моя случай /конректния/, нямаше нищо в повече за отнемане, всъщност нищо не си беше на мястото, затова картите се пренаредиха. Сега, от позицията на времето, съм неимоверно благодарна, че се случи точно така.
19.
psytherapy -
какво ми остава, освен
06.03.2011 01:31
06.03.2011 01:31
да ти се усмихна :)
цитирайpsytherapy написа:
да ти се усмихна :)
...А на мене какво друго ми остава, освен да върна усмивката:)))
Търсене
За този блог
Гласове: 45014
Блогрол
1. kokoshinka - моята щерка-разбойничка:) Т.е. Дидка-Бандитка:)
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката