Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2007 15:54 - Тогава, когато...
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6667 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 11.09.2011 02:28


image

...Всичко е относително. Толкова, колкото е нужно и доколкото ситуацията го предполага и допуска за определения момент, нещата се случват, или не - такива, каквито са...Така че - аз съм си аз, на достопочтената възраст от 37 години не бих могла да се променя, а и не е нужно.

Когато две сродни души се открият, те се приемат безусловно,
и тръгват заедно по пътя, водещ към едно нова, многоизмерна реалност, отвъд триизмерната неумолимост на битието. Останалото са несъществени подробности и губене на време...
А когато любовта предостави по възможно най-болезнения начин поредното си разочарование,
и ми идва да обърна гръб на всичко
и да проклинам способността си да чувствам и да тръпна заради нечия друга душа, бих искала да си припомня - като
deja vu - миговете на сливане с Всемира. Tогава, когато с един мъж сме тръгнали по пътеката на Безкрая, отразен в една истинска обич -
земна, но неземно красива  
и тръпнеща с целия слънчев спектър на щастието, туптящо от сливане с усещането за безвремие...
Това е мечтата, която пази живо всяко човешко същество...
А този, когото съм родила в надживелите условностите на времето, както и предизвикателствата на конюнктурното разбиране за любовта, писти в съзнанието си - това е мъжът, който ще ме поведе към звездите, но няма да ме пусне от височинното измерение на безкрайността да се рея безцелно в пространството - като безпосочна комета...


   



Гласувай:
4



Следващ постинг

1. zari - Добре написано и
10.08.2007 16:52
с много пожелания да се сбъдват мечтите Ви!
цитирай
2. candysays - ~
10.08.2007 16:59
Прекрасно написано! Нека бъде така!
Желая ви го от сърце...
И ще се случи... щом пазите мечтата в сърцето си...

:)

Поздрави и всичко добро!
цитирай
3. lycki - ---
11.08.2007 08:15
Прекрасни мисли и чувства на една чиста душевност!
цитирай
4. temenuga - Малко позакъсняло "благодаря":)
13.08.2007 12:24
Един споделен миг - и разбран, при това:)
Колко му трябва на човек...
Благодаря за хубавите думи - едно излъчено добро винаги се мултиплицира и се връща - като благослов свише:)
цитирай
5. анонимен - Да станеш звездичка
14.01.2009 23:20
Открих блога случайно и те поздравявам за него. Има невероятно точни истини за живота и в начина ти на мислене има нещо характерно за силните и чисти хора, които за жалост вече са на изчезване.
Но има и друго, което ме докосна дълбоко.
"Когато две сродни души се открият, те се приемат безусловно, и тръгват заедно по пътя..." НЕ ВИНАГИ !!! И не защото не искат, не защото не могат, а защото не са повярвали едновременно. Това понякога води до над 20 годишна любов издържала и видяла какво ли не във времето. Такава Любов оцелява само ако е истинска, независимо, че двете сродни души не са поели заедно в една и съща посока. Но и никога не са се разделяли в реалния смисъл на думата.
Те продължават да живеят така... И знам, виждам навсякъде около мен, че има хора, които са с половинките си, но нямат това богатство, което имат тези две разделени души, живеещи една за друга вече цели десетилетия...
Хубаво е да си звездичка на някого и той да те заведе в небесата за да блестиш най-ярка от всички. Хубаво е и когато те изгуби за миг в мъглата на всякакви други сияния, да успее да се върне навреме за да ти докаже колко държи да блестиш именно за него...
Пожелавам ти да си звездата, която той иска, желае... и за него да бъдеш единствената на небосклона.
Просто повярвай навреме...

Може би думите ти ме докоснаха именно защото съм точно на твоите години... и знам какво е да живееш като звездичка.
Повярвай ми, понякога много, много боли - особено, ако вечер тръгнете в различни посоки поради обстоятелства, времеви или не, поради чистата осъзнатост на реално възможното и до болка познатото невъзможно, дори и поради фактите, че не искаш да страдат дори и ако така да залагаш своето щастие...
Но има едно хубаво нещо в тази болка - тя е осъзната и тогава разбираш, че човек обича и е обичан така само веднъж в живота си.
Просто повярвай за да бъдеш звезда !!!
А за двете ни бих пожелала - дано и да угаснем като такива.

PS. Писах на "ти" не от липса на първите 7, а от съпричастност и добавих нещо лично накрая само за да усетиш, че ме докосна... А може и това да няма значение, но се радвам, че открих блога ти.

Меги Боева
цитирай
6. temenuga - Към Меги Боева:
15.01.2009 05:10
Невероятни думи си написала...И ти докосна онази част от мен, която в реалния си живот все по-често се опитвам да скривам, защото прагматиката ни затиска в безумните си изисквания да сме на гребена на вълната - едни осъвременени донкихотовци, забравили доспехите си и дори способността си да противостоят на вятърни мелници...
Да си звезда за някого е може би усещане, близко до Божественото. Ти носиш многоизмерното въплъщение на щастието, щом си орисана със способността да бъдеш нечия звезда...Аз не съм била, никога, за никого. И може би е време да повярвам, че мога да бъда...Че всяка една жена, която има капацитета да свети със собствена светлина, трябва да очаква своето щастие - като нежна реликва, даряваща неземно красиви моменти...
Разбира се, че съпричастността е осезаема и изобщо не се притеснявай, че ми пишеш на "ти", тези неща се усещат и се случват - спонтанно, взаимно е.
Радвам се, че има други души на трептението на моята вътрешна същност...
Теменуга
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2416890
Постинги: 152
Коментари: 4956
Гласове: 45014
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031