Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2008 02:21 - Пътят до Прошката
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 22399 Коментари: 34 Гласове:
6

Последна промяна: 21.11.2014 02:17



Посветено на доц. Поли Петкова – личността и душата, която промени моя вътрешен взор, вещо насочвайки го отвъд понятията, структуриращи моето световъзприятие...

 

          ...Получих поредното потвърждение на вече проумяното от мен правило, че нещата се наместват в точния момент, по неведоми пътища, водещи до просветляване на ситуацията – не така, както  на мен ми се иска да бъде, а както обективно Съдбата е ръкоположена да извае нейната цялост...

 

Привеждам смирено глава и се покланям достопочтено пред една избистрена в съзнанието ми безспорна Истина...

Когато преминеш през „9-те кръга” и душевните ти пространства са безумно наранени от връхлитащите томахавки на неочаквани удари, тогава притихваш след свистенето и премълчаваш изригващата ответност на отмъстителното начало.

И го трансформираш в една мърда склонност да забавиш темпото на своето мислене и да го поведеш – бавно, но сигурно, по пътеката на една динамично уравновесена цялост.

Целостта на упованието в една спокойна вездесъщност, носеща послания отвъд.

Отвъд изненадата на видимо непоносимата болезненост.

Отвъд изтръпването от смътно доловени и свръхреактивно възприети в стресовото състояние кънтящи и оттекващи в емоционалните лабиринти думи.

Отвъд онзи праг на поносимост, който в крайна сметка се оказва, че има капацитет за още наддавания в символичната скала, тъй като възможностите човешки явно са близки до безграничността.

Отвъд неописуемостта на обидата – в параметри на счупване на монолитни късове от твоята вътрешна цялост – но само моментно!

И водейки се от конфуцианската сентенция:

„Разумът мисли. Душата знае.”,

тръгвам по лъкатушещата, но сигурна пътека на Прошката.

Защото тя е проглеждането в хаоса на самозаблудата, че единственият избор в противостоенето на болката е прибягването до дуелното начало – като почти животоспасяваща мярка.

Душата знае, че  след военните действия остават трупове – духовни, осакатени души, които ридаят, оплаквайки сияйността на тяхното добруване в мир.

Душата знае, че няма противовес на Прошката - градивната проекция на Любовта, който да носи  нещо различно от вътрешно опустошение.

Душата знае, че преминавайки през неравностите на собствените вътрешни задръжки и преодолявайки инатливото вкопчване в закостенели догматизирани състояния, тя потегля напред – към светлинните пространства.

 

Душата знае пътя нататък...

И го следва.

С неуморимия си ритъм, отразяващ Вселенския туптеж – от Големия взрив, през всички етапи на разширяващата се Вселена, до гравитационните зависимости и обръщането на понятията в свръхпредизвикателството на черните дупки.

 

Душата върви по този път...

И като пронизващ лъч, пътуващ във Времето, преминава през нея  инсайтът

тук и сега, давайки Прошката, но не повърхностно, а истинно осъзнато, и прибирайки завинаги символичното оръжие в ножницата, тя  коленичи пред олтара на всепроникващата, неопровержима Вселенска мъдрост...

...Която нашепва като Орфеева песен истините.

За метаморфозите на болката, за етапите на израстване.

За това, което носим в себе си – като закодиран генофонд на Човечеството.

 

 МАНДАЛА НА ПРОШКАТА

Кликнете 2 пъти  върху изображението, за да имате възможност да прочетете ясно посланието.




Гласувай:
6
0



1. eien - Простете и се дистанцирайте
31.10.2008 02:30
Бог и времето ще действат...
Поздрави за размислите.
Чакат Ви усмивки и радостни дни. Сигурна съм!
цитирай
2. temenuga - Към turbo4:
31.10.2008 02:31
...Колко си прав всъщност:)
Всичко е толкова просто.
Успокоението е най-трудно постижимо, когато си символично на война, но е толкова естествено, когато осъзнаеш безсмислието на същата тази война...
Усмихвам се вътрешно:)
Достигнах до това състояние. Но не беше лесно:)
цитирай
3. temenuga - Към eien:
31.10.2008 02:37
Това е единственият Път.
След болезнено лутане през последните месеци, самообвинения, обвинения и други безумия, неводещи до реално преформулиране на ситуацията, достигнах до това душевно състояние, не и без помощта на моята любима преподавателка по психология от университета доц. дмн Павлина Петкова, при която вече 4-та година се обучавам и в курса по когнитивно-поведенческа психотерапия. Тя е една необяснимо харизматична личност, истинска чародейка, а като Юнгиански психоаналитик, има сетивата да прониква отвъд видимите реалности и да се досегва да най-ревниво пазените душевни гънки. Невероятен професионалист и човек е.
И й благодаря, че поведе моята душа по пътя на Прошката.
За да достигна дотук и да просветля вътрешното си "Аз", в името на добруването като всестранно понятие, а не само съотнесено към моята ситуация и моя живот...
Благодаря за думите Ви - звучат като благослов! Дано наистина ме чакат поводи за усмивки!
цитирай
4. temenuga - Към turbo4:
31.10.2008 02:42
Съвършено прав си. Както са и съвършено прости най-ценните неща...
А за интуицията си - зарекох се пред себе си, че повече няма да я загърбвам.
Вътрешното ни, висше "Аз" знае отговорите, преди всяка друга логична обосновка...
цитирай
5. temenuga - Към turbo4:
31.10.2008 02:54
Е, какво признание за моята душа, извървяла пътя до най-простичките, и всъщност гениално завършени истини:)...
А и времето е подходящо за символичното ми прохождане - почти 3 след полунощ, време, когато душата обикновено се рее в съновните измерения и търси някакви си нейни потръждения на отдавна доказани неща...:)
А себе си никога не съм се вземала твърде насериозно:) И самоиронията доста често, да не кажа почти винаги, особено напоследък, ме е спасявала:)))
А яснотата на виждането - все още ми се избистря, не съм съвсем фокусирана, но работя по въпроса:))))
цитирай
6. temenuga - Към turbo4:
31.10.2008 03:10
Да...Така е. Релаксацията е всъщност най-добрият способ да пуснеш душата да се рее и да разбира нещата, без да се притиска излишно да бъде форсирана от някакви измислени обстоятелства...
Лека да е нощта!
А за снимката - въобще не знам къде съм запиляла онази снимка, а и не си спомням точно коя беше, пък и май нямам снимка изцяло в червено /поне която съм публикувала тук:)/
Но си прав, че точно този цвят импонира на моментното ми душевно състояние, но не само той. Всъщност най' ми подхожда комбинацията между червено и черно - като пряк израз на моето светоусещане и амплоа /може би/.
Лека!
цитирай
7. buket - Човека усложни живота...
31.10.2008 07:38
Бягайки от "там", се доближаваме до предопределеното ни.
Него поне можеш да прегърнеш.
Поздрав!
цитирай
8. cornflower - Истина
31.10.2008 09:42
излята от съвършенството на словото ти.
След прошката душата знае своя път...освободена от гравитиращата сила на греха.
цитирай
9. bovari - Най-трудно е да простиш на себе си!
31.10.2008 10:29
Замислих се върху посланието на Вашия текст и за сетен път си казах, че наистина е най-трудно да простиш на себе си. Странно, но едва сега вникнах в думите, които изричаме, когато някой поиска прошка от нас, или когато ние самите търсим прошка :"Простено да ти е от мене, и от Бога" Сега си давам сметка, че единствено в тези думи, ние си даваме право да говорим от името на Бога(което в други случай ще бъде светотатство). ПРОСТЕНО ДА ТИ Е ОТ МЕНЕ, И ОТ БОГА!!!
Затова е много по-трудно, когато трябва да простим на себе си. Кой да ни каже тези думи, от кого да ги чуем? Когато търсим прошка от себе си, мисля че единственото спасение е изповедта пред свещеник, който е посредник между Бога и човеците(по канон). Това християнско тайнство е много подценявано в нашия православен живот(в България). Причините са много, най-вече във християнското ни възпитанието(по-скоро липсата на такова!), а също така( в еднаква степен!) и на липсата на достойни, чисти свещеници, пред които да се изповядваме.
Благодаря Ви!:)
цитирай
10. анонимен - Ако беше написано по -опростено, щеше да е по-добре.
31.10.2008 16:00
Винаги по-простичките неща, достигат направо
до сърцето. Прочетох статията ти и през цялото
време ме дразнеше този високопарен стил. Изразявай се по-обикновено, да не стърже и да не се препъваме, като четем!
Успех! Простено да ти е!
цитирай
11. viki11 - Не уважавам опитите някой да води ...
31.10.2008 21:52
Не уважавам опитите някой да води душата ти, да те води нанякъде. Всеки трябва сам да върви.
Истински добрите са ни равни в пътя.
цитирай
12. temenuga - Към buket:
01.11.2008 00:54
Винаги излишно усложняваме живота си...
Както и да е, знаем, че си го правим сами, но пак натам отиваме - поне при мен почти винаги се получава така:)
А предопределеното...Май наистина не бихме могли да избягаме...
Поздрави!
цитирай
13. temenuga - Към cornflower:
01.11.2008 00:57
Да...Истина е. Вътрешно осъзната.
Благодаря ти за добрите думи...относно моите думи, защото виждам, че и има и "недоволни" от сложността на изказа. Пиша, без да се замислям, така ми се подреждат словата. Дали са съвършени или дразнещи, в крайна сметка, важни са посланието, зарядът...
Освобождавайки се от "гравитиращата сила на греха" /който всъщност представлява нежеланието или невъзможността да простиш/, душата наистина има възможноста за полет...
цитирай
14. temenuga - Към bovari:
01.11.2008 01:00
Изключително уместен коментар! И задълбочен, и смислово обусловен. И подплатен с емоционален отклик на написаното от мен.
Така е. Нямаме привилегията да даваме прошка от името на Бог. Но, давайки нашата прошка, ние освобождаваме пространство Божествените канони да се задействат максимално пълноценно...
А най-трудна е прошката към самите нас...
И аз благодаря за докосващите и резониращите във вътрешните пространства Ваши думи!
цитирай
15. temenuga - Към анонимен:
01.11.2008 01:07
Е, простено да ти е и на теб:)
Не обичам анонимните коментари, защото аз съм тук с моето истинско име, снимка, моето автентично присъствие и бих желала да има ответност.
Човек би трябвало да отстоява чрез цялостното си присъствие /макар и в Мрежата/ своята позиция.
Е, не претендирам, че всеки трябва да хареса написаното, напротив.
Аз така си пиша, така ми се подреждат мисловно думите. Не мога по друг начин, няма да съм аз:)
Така че - на когото му "стърже" моят словесен изказ, има толкова много други четива:))) Просто да пропуска моите:)
Мисля, че така е по-етично.

И да допълня!
Това беше всъщност моето домашно за доц. Поли Петкова /при която карам второто ниво на обучението по когнитивно-поведенческа прихотерапия/, просто го публикувах тук, след като го написах, няма как домашното при такъв специалист да е в по-опростен стил:) Тя предпочита метафоричния изказ, съобразила съм се:)
Успех!
цитирай
16. temenuga - Към viki11:
01.11.2008 01:14
Това е твоето мнение. И го уважавам.
Така е. Имах предвид друго. Не покровителствено водене на душата. Нито сляпото следване.
Напротив.
А просветляването й да върви сама по пътя, по-уверена, по-силна, по-устойчива, повече изпълнена с мъдрост и стремежи.
Това имах предвид.
Истинските добрите са ни равни по пътя - като съпоставимост на духовно ниво, да, а като интелектуален потенциал или капацитет от гледна точка на емоционалната интелигентност, има доста голяма вариативност на "човешките съчетания" в процеса на пътуване към вътрешното "Аз"...
цитирай
17. rotazia - Обидно бързо ми минава, дори когато ...
01.11.2008 10:07
Обидно бързо ми минава , дори когато съм и сериозно наранена , това прошка ли се нарича или някаква паталогия ? Защото понякога насилвам паметта си да се сети за подробностите...Инче казано много близка съм с радостта след всяко прощаване . Хубав пост !
цитирай
18. temenuga - Към rotazia:
01.11.2008 11:22
Това не е обидно бързо - ти си благословена с тази си способност, да прескачаш лошото и да го неутрализираш чрез силата на своята добронамереност! Явно си преминала през много болка и знаеш цената на добрите отношения...Чудесно е и, че успяваш да отместиш негативните отблясъци от миналото и дори едва да си спомняш за тях...
А радостта от Прошката - несравнима е! Това е един вътрешен катарзис.
Благодаря ти!
цитирай
19. rotazia - Aз ти благодаря за страхотния пост, ...
01.11.2008 12:57
Aз ти благодаря за страхотния пост, звучащ за обезнадеждените така обещаващо , както надеждата и любовта на алтруиста ! И за друго ти благодаря ! Ти често ''проверяваш'' настроенията на моята надежда в скромния ми блог . Бъди щастлива , както аз бих искала да бъда , отново и отново !
цитирай
20. laurencia - ..
01.11.2008 12:58
Поздрави за откровеността и силата на духа ти!
„Разумът мисли. Душата знае.” Тръгвам оттам и аз. Това, което споделяш, ми звучи много близко и сигурно с мои си думи го бих казала същото. Душата винаги знае кога и как да прощава. Дори когато разумът не се съгласява с нея и се мъчи да я надвика. А след време, вече простили, обръщаме поглед назад и изненадани забелязваме, че онези наши демончета вече не ни преследват, изчезнали са...
цитирай
21. temenuga - Към rotazia:
01.11.2008 14:12
И аз ти благодаря! Да, навестявам те често и сверявам моите настроения с твоите, може би имаме идентични усещания, макар и не предизвикани от напълно еднаква събитийност в живота ни...
А постът, както обясних в някои от предишните ми отговори на коментари тук, бе просто едно домашно при психоаналитичката, при която се обучавам. Отработвайки свои болезнени емоции, трябваше да мина - спокойно и дълбинно, през пътя на Прошката и да изразя това си състояние в думи. Не знам дали се е получило, защото беше твърде спонтанно написано, но затова пък - преживяно многозвучно...
И ти бъди щастлива! Винаги има ново начало, нов път, нова надежда!
цитирай
22. temenuga - Към laurencia:
01.11.2008 14:16
Страхотно си го казала за "демончетата"! Така е, разумът често крещи, прагматично надмогващ тихия смирен глас на Душата...А тя е по-мъдрата. По-интуитивната. По-всеобхватно виждащата - с вътрешния взор...
А когато успееш не да приглушиш, а просто да опитомиш крясъка на Разума и да го симхронизираш с душевните импулси, тогава си постигнал вътрешната хармония /почти:)/...
цитирай
23. lava - Поздравления!
01.11.2008 15:22
Не за постинга, а за стъпалото, на което си се изкачила (това,че пишеш добре е отдавна известно).
Написах дълъг и емоционален коментар. Едно невнимателно движение с мишката и думите изчезнаха. Няма да пиша отново. Не е било важно, защото най-важното ти вече го знаеш. Не го забравяй.
Много усмивки от мен!
цитирай
24. temenuga - Към lava:
01.11.2008 19:15
Ех, знам колко е неприятно да ти пропадне текст, в който си вложил емоция! Никога не може да се повтори точно същия...Но нищо! Важното е, че емоцията вече е уталожена и е канонизирана в слово, дори и нематериализирано като коментар:)
Благодаря ти за което!
А за важното - права си! Доста ми костваше, за да го достигна всецяло, знаех го, но на теория, друго е да премине през теб - като осъзната истинност...
Връщам ти усмивките и ти благодаря за твоите!:)))
цитирай
25. tini4 - Благодаря, temenuga! :)
02.11.2008 01:00
При теб има над какво да се замисля, на какво да се науча и даже нещо безценно - отговор и посока за често връхлитащите ме колебания...
цитирай
26. temenuga - Към tini4:
02.11.2008 01:14
И аз ти благодаря! А моето име си е Теменуга, както името на профила ми:)
Радвам се, че с моите непринудени /наистина родени и нахвърляни набързо/ думи съм успяла да дам някои отговори и посока на мисълта и емоциите...
А колебания - винаги съществуват, и аз ги имам в изобилие. Но забелязвам, че напоследък се разреждат...Това е добър индикатор:)
Наскоро те открих тук, в блог пространството, и също за мен е удоволствие да посещавам блога ти!
Поздрави!
цитирай
27. анонимен - :-)
03.11.2008 01:42
http://www.youtube.com/watch?v=0-vVbN5kn2E&feature=related
цитирай
28. temenuga - Към simpleman:
03.11.2008 01:51
О, каква нощна изненада!
Благодаря!
Това е една от любимите ми песни, докато цяло лято пътувах всяка седмица по маршрута София-Бургас, и обратно, любимото ми занимание бе да си слушам на mp3-ката хубави песни, една от които беше тази...
Е, това всъщност е "коментар" към снимката ми тук /на фона на незаменимото море, което ми липсваше органически в София/, а не към постинга. Но все пак е много мило:)
цитирай
29. victoriavselena - за кои кръгове пишеш?
03.11.2008 08:20
"Когато преминеш през „9-те кръга” " Нещо ми се върти това в главата в последно време и незнам от къде е дошло.
цитирай
30. temenuga - Към victoriavselena:
03.11.2008 14:07
Това са симвопличите кръгове на ада, но просто не исках да споменавам това понятие...Всъщност това е преизподнята, през която преминаваме още в земния си път, тук душите се научават да превъзмогват предизвикателствата на изкушението и несравнимо по-голямата разплащателна цена на изкуплението...
цитирай
31. victoriavselena - благодаря ти
03.11.2008 18:42
защото знам, че има 7 небе са. Неслучайно казват "Аз съм на седмото небе от щастие". Сетих се и за деветте кръга на Ада от Данте. Но някакси не мога да си го представя. Като _ етажа надолу и 7 етажа на горе, а ние си стоим тук на партера и се чудим на къде да хванем асансьора?
цитирай
32. temenuga - Към victoriavselena:
03.11.2008 20:01
Да...Символичният асансьор...
В крайна сметка, ние решаваме - чрез мислите, намеренията, постъпките и способността да ги съчетаем в единно проявление на Духа...
Важното е, че имам право на Избор!...
цитирай
33. gmihov - Безкройна и бездънна.
05.11.2008 07:20
Безкрайна и бедънна
е душата на човека .
Както във всемира
и в нея всичко се намира,
и его и омраза,
като тежка зараза
и любов голяма,
що равна на себе си няма
и прошка
за тежка грешка
и мечти крилати,
с желавия богати
и на дъното в нея
бисер някъв се крие,
който всеки иска
блясъка му да открие,
вакрасотта му да види
на нея да се наслади.
цитирай
34. temenuga - Към gmihov:
05.11.2008 12:30
Да...Целият Всемир се съдържа в една човешка душа...
А сияйният бисер, скрит в най-фините гънки на същността ни, не всеки би могъл да съзре, да приюти светлината му и да го приеме като Божи дар...Но който има сетивата да го почувства - той се е досегнал до неоценимо богатство...
Благодаря ти за поетичния и мъдър коментар!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1550304
Постинги: 137
Коментари: 4958
Гласове: 44794
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31