...Мълчанието при мен бе последстващ вопъл от една безумно разкъсваща  болка. Но не любовна, нито свързана с екзистенциални прозаичности...
Нито преекспонирана в резултат на остатъчни терзания по отдавна отминали събития. А свързана с най-болезнената територия на сърцето, което касае сакрални неща...
Спирам дотук и оставам с вътрешно изречената молитва нещата да се преобърнат не просто в позитивна посока, а изоснови. И да намерят отново изражението на нещо, което може би не съм загубила окончателно. Дано...

А иначе - сгъстеният израз на тревогата при мен е наистина в някакви стряскащи параметри. Макар че външно изглеждам доста успешна в съчетаването на трите си работи, всяка една от които извежда на повърхността различни мои качества, стремления, нужди, поле за себедоказване.

И още нещо...Намирам в себе си клокочещо едно съмнение. Което, с присъщата си мнителност с горчив привкус, дълбае, дълбае, дълбае...
В целия водовъртеж от нерви, притеснения, съмнения, посечени стремления и абсурдни измерения на търпението ми се прокрадва нещо съществено...
Спомням си какво ме предупреждаваше моята преподавателка по психология и психоанализа проф. Поли Петкова, казваше ми:

"Теменуга, не загърбвай удоволствията. Тялото и цялото ти същество ще си отмъстят. Боговете са ти дали това, което ти не цениш и пропиляваш, замисли се, защото те имат право да си го вземат обратно - дар, който не се цени, се отнема..."

/Цитатът е по памет, извинявам се на авторката на думите, ако има лека неточност в интерпретацията/.

Наскоро в пълнозвучие отново зазвучаха у мен тези думи - на един изключителен професионалист, съчетал в себе си духовността и погледа отвъд видимите реалности. И се стреснах - като закъснял резонанс от изреченото преди години...

Преобърнах с хастара навън пластовете предразсъдъци, внушения, догматични възпитателни модели и наслоявана горчивина от неблагополучности в личен план, въпреки нагласата ми за всеотдайност, безпрекословна вярност и лоялност.

Напук на всичко подкопаващо, което в заплашителни размери расте в геометрична прогресия, въпреки напрежението, умората и нескончаемата борба с всичките зъби на живота - сама, все повече в мен нараства паралелно и една мисъл, която не дава мира на една все по-съществена част от мен...

А именно - частта, която не е престанала да копнее за най-човешкото и е протегнала ръка към нещо /или някого.../ -  засега само със смътните очертания на плахо пожелано сбъдване, без конкретизирани измерения и материализиран израз.

Спирам дотук.
И с края на тази самотна година си пожелавам нещо наум.
Пожелавала съм си го и преди.
Но сега е с друго съзнание.
Защото осъзнах, че моят път не може вечно да заобикаля най-естественото изражение на понятието Жена...




В лунната сянка остава доза съмнение, но след владенията на Луната винаги, неизменно, настъпва денят, с изгревното начало на Светлината...



А изгревът носи красотата на стъпки от феи, които са орисали утрото и са впръскали във въздуха аромата на
Надеждата...



Светлината се среща с излитащи желания - получава се красив взрив от нежно пазени тайни...



...Формите изкристализират в прелестта на хармонично съчетание на чувства, емоции, неизлъгани очаквания...



...Остатъчното съмнение пролазва издайнически с настъпването на новата нощ, душата понякога се свива в болезна ембрионална поза, за да ридае за неща, които знае, че не бива да бъдат върнати. Но само понякога...



...Сънят все още носи подводните течения на изтласкани в подсъзнанието абсурдни болки от миналото...



...Сънищата понякога са крещящо цветни и противоречиви...



...А друг път поотместват завесата на енигматични черно-бели послания...



...За да достигнат до завършената цялост на съвършено структурирана мандала, олицетворяваяща сбраните парчета на една загърбена женственост...



...И до неминуемостта на едно пробуждане, след тягостния лъкатушещ път на захвърлената женственост, преминаваща в различни етапи на тежкия път, белязал осъзнаването на собствената същност...

дано те намери, Нуши
трябва да отвориш съзнанието си ...
успех!

Познато, изстрадано, непреболяло...
Ти си млада, не губи нито миг! Започни празника още днес - поводът е добър!
Използвам случая да ти честитя празника на любимия ми град и - естествено - на всички бургазлии!
Веселете се и нека св. Никола ви закриля!

винаги ми звучиш фалшиво.
ако не беше толкова самовлюбена щеше да е по-добре. не знам каква журналистка си, но кофти пишеш. в блога има и други журналисти, но наистина им личи, че са такива.
стига вече ни занимава със себе си!

Уважаеми г-н Анонимен /аз поне стоя зад реалното си име/, ако обичате, просто не посещавайте блога ми. Има хора, които ме четат и разбират. Пуснах коментара Ви - жалък опит за провокация и признак на комплексираност и скриване зад маската на безличността, само за да имам възможността да Ви отговоря. Я, по-весело, днес е празник на града ми и нямам намерение да си развалям настроението с глупости и несъстоятелности. Останете си със здраве и никога, никога не помисляйте повече да се досегвате до думите ми. Това е "концерт по желание" и на никого не се натрапвам. А професионалните ми качества други ги оценяват, Вашето мнение не ми е важно.

Дано...Дано...Дано... /както се пееше в една хубава, мъдра българска песен:)))
Благодаря ти!

Да...Преболяло е, и болезнено искрено. Макар че господин Анонимен ме обвинява напълно неправомерно / и провокативно/ в обратното. Хора всякакви, просто всеки има право да чете и харесва различни неща, няма универсиализирани понятия. Нито пък съм "самовлюбена", за да се стремя да се харесам на всички.
Благодаря ти за хубавите думи относно моя град! Днес наистина се чувства празникът тук! Сега излизаме за концерта на площад "Тройката" по случай Никулден.
Ще разказвам после:)))
Поздрави на другия ми любим град - Ямбол!

Радвам се,че си осъзнала важни неща.Женствеността иска грижи,трябва да се пази.Поздрави!:)))

да се загърбва, да се пренебрегва едно за сметка на друго.

Правила ли си опити да напишеш книга за живота си и неговия смисъл за околните?

..привлича хленч!
Изглежда "критичната" вече е "тръгнала" от по-млада
възраст!
А лечението за "женственост" е в някой харем.

Така е, това беше трудно изтръгната изповед, не всеки признава толкова ясно и публично слабостта си. Но го правя със самотерапевтична цел...Разбираш, нали...?
Поздрави и на теб! И ти благодаря за пожеланията, наистина съм пристрастна към града си, обичам го!

Така е, уча си болезнено житейските уроци. И бавно, но сигурно осъзнавам, че е крайно време да започна да живея И за себе си /не винаги за някой друг, или за нещо друго - работа, кауза и т.н.../ А най-ценните уроци се учат само по пътя на болката.

Благодаря ти! Тук се появи мнение, че пиша много лошо:) Не се сърдя, не съм на състезание по писане, това е моето лично пространство и пиша за себе си, неангажиращо. Не се замислям и не редактирам написаното, просто е това, което душата ми излива - непосрествено, имам нужда от това, както и от спонтанната реакция на четящите, била тя позитивна, разбираща или провокативно-негативна.
Не, не съм мислила да пиша подобна книга, имам издадена публицистична такава...Но не се знае, един ден може и това да се случи:)
Поздрави и ти благодаря за добронамерените думи!

Хм, интересно съждение:)
Оставям другите да го коментират:)))
Благодаря, беше ми полезно:)

мисля,че добре те разбирам.Успех в самотерапевтирането!:)))

много ми хареса този твой пост...смела жена си ти...прави нещата за себе си и заради себе си, не можеш да промениш света, вече си го разбрала това...Не е лесно да бъдеш толкова искрена пред много хора, никак не е лесно...което ме впечатлява в теб. Усмивки за теб и дъщеря ти.

Благодаря ти за емпатията!
Самотерапевтирането е труден процес...Именно защото е осъзнат:) НО не е и невъзможен...:)

О, да, не е лесно, но се научих... И не се страхувам, нито изпитвам ненужен срам. Няма от какво да се срамувам. А иначе - не мога да променя заобикалящите ме /и резониращи в мен/ реалности, но мога да променя себе си...Макар и бавно:)
Усмивки и от нас!

разбира се,че не е невъзможен.Аз го практикувам вече пета година.Поздрави!:)))

Така е...Всеки търси най-добрия начин да бъде максимално добре себеотнесен към реално случващото се, адаптиран към вероятностите и с необходимата доза гъвкавост - поради неизбежностите...

имам една любима мисъл на Николо Макиевели и в случая е подходяща.
"Съдбата проявява свойта мощ, когато не среща съпротива - и е безсилна щом намерим повод за надежда"
"Твоят кръстопът на надеждата" Н.Макиевели 1534 г.
И моето пожелание е по-скоро да намериш повод за надежда, който да ти върне съпротивителните сили , радостта от живота и оптимизма. Виолета

ps: разкарай от блога си хора, които не умеят да кажат правилните думи и влизат в ролята на някакви душеприказчици, които нямат и грам импатия, но просто ей така си дърдорят врели-некипели.Ей на такива бързо-бързо сритвам задника.
Постинг: Плаче ми се,

Благодаря ти, Вили! Дано наистина Новата година ми даде шанс за нова надежда, защото наистина съпротивителните ми сили са на привършване...
Дано!
Нека с настъпването на 2010 и за тебе има много поводи да се чувстваш пълноценно щастлива! Не си спомням аз откога не съм се чувствала така...:) Но винаги, с цялото си сърце, го желая на другите, радвайки се за чуждото щастие, не се ощетявам, напротив. Хубави празнични дни!

Теменуга, не загърбай удоволствията. Тялото и цялото ти същество ще си отмъстят. Боговете са ти дали това, което ти не цениш и пропиляваш, замисли се, защото те имат право да си го вземат обратно - дар, който не се цени, се отнема..."


Реши ли се проблема;-)))

Определено не:)

Така като те гледам няма шанс да не се реши.
Тяло и дух - рисуват един притегателен облик за ценители.Търпение и по-малка припряност в търсенето за да не се тълкува погрешно от нас елементарните мъже като курвалък.

Благодаря за добрите думи. За "търсенето" - няма такова просто, престанала съм дори да мисля, че бих могла да "търся" нещо /респективно някого.../, така че просто няма опасност от погрешни тълкувания в още по-погрешна посока.../всъщност това е било винаги валидно за твърде скромното ми себестоене в съотносителността на взаимодействието жени-мъже:).../

Радвам се за теб!
Но нещо ми звучиш малко тъжно и философски, яснооо,живота е оставил следите си.И доста скромно тебестоене във всеотносителната атмосфера на "търсенето" на мъже от жени и обратно.Или пък не чак дотам...

Да...Пълно затишие, съпроводено от нулево ниво на надежда, придружена от някаква форма на очакване. Пълно загърбване на миналото, без никакви нюанси на носталгични рецидиви:)

Искрен, красив и затрогващ постинг съм изпуснала!
Радвам се, че те открих!
Весели празници!

Радвам се, че думите ми са достигнали до теб. Да, искрени са, макар че един симпатичен провокатор по-нагоре в коментарите ме обвини във фалшивина:)))
А искреността затрогва тези, които също са искрени...
Весели празници и на теб, както и на хората, които обичаш!

:-)))))))))
Добре!
И все пак не достига ли терминиращ импулс до нежните гънки на всепоглътащия твой мисловен двигател,който да предотврати понататъшния вегетатизъм на твоето тяло?Пълното загърбване на миналото, без никакви нюанси на носталгични рецидиви е благодатна екзисенциална среда за развитие и процъфтяване на успеваемостта на пасивното търсене с една единствена цел - достигане на пълно удоволетворение вследствие на пълното подреждане на хормоналния пъзел като резултат от намирането.;-)))

Много добре казано и обосновано:)))
Оставам с очакване на пробуждане /или може би донаместване/ на вътрешния механизъм, който управлява тези подсъзнателно индуцирани, но екстернализирани - като проявление, импулси:)
Весели празници!

изящна, истинска, чувствена и много добре илюстрирана.
Обичам да те чета.

Благодаря ти! Защо така и не успях такива думи - като признание, да чуя и от мъж, на когото държа...
Е, мъжете явно са по-малко цветни и понякога далтонисти:)...

Очакването е път към разочарование,и е присъщо на тревожните души. Няма случай в който,силна жена да срещне достоен мъж. Жена,която иска да е щастлива трябва да научи,че тя е ероса,мъжът логоса. Жена която загърбва,още по болезнено е когато го разбира,своята женственост,на всяка цена трябва добре да се запознае с двата аспекта на майчиният комплекс. Бащиният комплекс е по разбираем,всяко момиче обича баща си. Той е нейният образец за мъж,грубоста,липсата на обич,непризнаването на усилията на момичето,предопределят бъдещите партньори на нежните създания. Истинската жена външно е слаба,разбираемо защо,и вътрешно силна,там е анимуса,нейният мъжки еквивалент. Ако нещата са наобратно е зле. Тогава имаме силна личност и лесно ранима и неописуемо страдаща жена. Изходът е или стари баби,или вещи психолози.

Прав си, но...Има много "но". Силна жена съм може би сега, защото нямам друг избор. Но невинаги съм била такава...Била съм и много слава, зависима, смирена, безропотно подчиняваща се, преживяла насилие в различните му форми. Да, може би съм се повредила, образно казано, и съм превключила механизма на себесъхранителните импулси на "турбо" скорост...Така, че трудно вече може да бъде удържан. А, от друга страна, съм наясно, че никой мъж няма да понесе да бъде лечителят на явно незараснали вътрешни рани...Силата е просто камуфлажът, под който се крие наистина ранима душа, но не беззащитна...

знам за вас,но повреда няма,има травми,които са довели до насилието и другите зависимости.Ако не се лъжа, вашата водеща функция е мисленето.Чувствата ви са малоценни,от там парадокса,вие се имате за чувствителна,другите ви смятат,за студена и груба.Преживях подобно състояние. Тавистокски лекции,от К.Г.ЮНГ е полезната за случая книга.

Интересен подход...А Юнг ми е любим, проф. Павлина Петкова, при която съм се обучавала, е точно Юнгиански психоаналитик...Лошото е, че прекрасно осъзнавам проблема си, но е трудно да намеря "сродна душа", която да разбере защо съм външно силна, недостъпна, студена /може би/ и дори високомерна. Не е така. Това е просто маската, външният израз, обясних вече. Безумно топло същество съм, но тези, които са го разбрали, са спекулирали с всеотдайността ми и дори са се изгаврили. Простила съм им...
А иначе - не, точно чувството е водещото при мен, другото е чиста проба защитна реакция - рационализация. Иначе изглеждам още по-уязвима...
Весело и запомнящо се посрещане на Новата желая!

...понякога думите са като вода в кошмарен сън..попаднал в пустиня..жаден до изнемога ..намираш вода и пиеш ..пиеш..но няма насита...подобно е с думите ..теориите ... идеите...човек може да се опие от тях..но празнотата ще нараства...факт...какво да се направи за да се разкъса кръга ли...? нещо като пролетно почистване отвътре би свършило работа...- всички излишни думи и неща ..с прахосмукачката...) оставяш тук таме някой предмет..фраза или човек ...пропити с истина..те се усещат лесно ...по приятно и топло потрепване под лъжичката при мисълта за тях ))) ...тъй мисля аз...

Много си прав, пролетно вътрешно прочистване ми е нужно, но пролетта очевидно е далеч...Май ще трябва още малко потапяне в забравата...:) Празнотата нараства, да, но не е толкова лесно да бъде запълнена изведнъж, все едно в сух язовир и да се излее веднага потоп...Нужно е време. А иначе - по пътя са останали истински неща, да, те се усещат. Но, уви, равномсетката относно мъжете е много трагична - оказва се, че истинки просто не е имало. А с това са се задълбочили моите лични комплекси, а не е трябвало. Но това е друга тема:)