...Есен е - не само като природна фактология.
А като събитийност, която, освен края на слънчевостта и жарките моменти, поставя началото на една плодовита зрялост.
Моето лято беше странно - премина в някакви бесни обороти, завъртайки житейската ми орбита по необичаен начин - за да науча в ускорен ритъм някои позабравени и позагърбени съдбовни константни очевидности...
Беше ми трудно. Но и предизвикателно.
Беше очаквано. И не съвсем.
Беше свръхнаситено с напрежение.
Но и с нeизразим израз на с нищо незагасимата Надежда.
Беше изпълнено с лъжовни аксиоми.
Които разбих и превъплътих в истинни житейски формули.
Беше белязано с края на любов. Която всъщност не е била такава.
Била е самозалъгване, за да оправдая собствената си страст към напълно неподходящ за мен човек.
Страстта не е всичко.
А в съчетание с незаслужената болка е просто безсмислие.

Есента настъпи със зараждането на нещо ново.
Толкова дълго чакано, че вече бях напълно индиферентна към неговото случване.
Т.е. отчаяна. Нечакаща. Невярваща.
Случи се.
Господи! Случи се.
Не ме интересува отсега насетне какво ще последва.
Случи се чувството, преди досега на телата, който може би никога няма да се себеизрази в неговата истинна цялост /а иначе знам, че би бил несъизмерим с нищо друго, преживяно в този живот.../.
Душите се срещат далеч преди телата да себеосъществят любовния си танц, /перефразирайки "11 минути" на Коелю.../.
Това не го вярвах.
Досега.
Каквото и да се случи отсега насетне -
в себе си открих онова, което неистово желаех да се случи.
Това е.

Утрото простира надеждата...

Пердетата съхнат....

Радвам се за теб...и ти желая всичкото щастие на света! :)

Господи! Случи се!"
Няма как да не се случи, аз си го знаех! И ти го обещах, спомняш ли си?
Всеки край отваря пространство за ново начало, трябва да вярваш в това!
Докосването на душите е върховен момент!
Един съвет, ако приемеш:
Не насилвай нещата, те ще се случат в необходимия момент! Не идеализирай хора и ситуации, така по-малко ще се разочароваш!
Стискам ти палци, Теменуга!
Две целувки:
от мен и Радостина
на теб и Дидка!

Ужасно се радвам за теб! Излиза, че щастието е в любовта, а тя е вътре в нас, всеки от нас я носи вътре в себе си и не е нужно да я търсим навън, а само да и дадем възможност да се прояви! Пожелавам ти една красива и незабравима есен! :)

Ей, момиче красиво, беше ти време да станеш щастливо! Онова, което другите виждат в теб е , понякога много по-трудно да видиш в .....огледалото на душата си! Мъъъъничка приятелска шегичка с искренни, добри чувства към едно морско момиче от........:)русалка-доброжелателка. С пожелания за попътен вятър и мн възли - напред и нагоре!

защото си вече цяла, искряща от щастие и преливаща от онази животворна енергия, която носи най-красивото име- Любов!
Успех приятелче, където и каквото и да става около теб от тук нататък!
Стискам палци:)))))))))

Не зная какво точно ти се е случило, но ти желая от сърце да го задържиш възможно най-дълго до себе си и в себе си ...и да бъдеш истински щастлива! :)

Да бдим над тях и да ги пазим...
И аз се радвам с теб за твоето щастие.
А любовта не само диша , има я виждам я толкова жива.

Слънчево настроение!

бъди всеотдайна.. и силна за всеки следващ момент ,който любовта ще ти предложи!

Радвам се,че се е случило.
Поздрави!

Човек става щастлив, когато повдигне съзнанието си с още едно стъпало нагоре, когато излезе от старите традиции и разбиране за живота
Мисля ,че това се е случило с теб........
Радвам се и поздрави!

Pадвам се ,че е дошло и твоето време да си щастлива ! Заслужаваш си много ,много щастие !
Поздрави !

Случи се чувството, преди досега на телата
......................................................................

радвам се!:)

бъди!

Желая ти щастието ти да е огромен океан, на който никога да не достигаш брега.
С много любов и топлина те прегръщам.

Красиво казано...Емблематично.
Утрата минаха - доста на брой...Надеждата не е толкова жизнена, както в деня, в който съм писала тези мои думи. Но важното е, че чувството все пак се зароди. А "пердетата" на случващото се - все още са несъвсме изсъхнали и с неопределен цвят:)) Е, не съм очаквала и по-големи чудеса с мен:) И малкото ми стига...:)

Благодаря ти! И се радвах, че се случи чувството, но всъщност друго май не е писано в съдбовните канони да се осъществи :)
Е, нищо. Повечето - имам го. Много не ми трябва, а за всичко - не мечтая...:)
Поздрави!

Първо ти връщам целувките! За твоето съкровище Радостина - от мен и моето съкровище - Дидка:)!
Да...
Не насилвам нещата, ако се случат - случат, ако не - свикнала съм:) Твърде много съм губила в този живот, за да да ме е страх вече от загуба. И пак, признавам си, малко ме е страх...
Защото може би съм си позволила за момент да сторя несъзнателно това, за което ме предупреждаваш - идеализирала съм хора и ситуации.
Е, нищо, аз съм се научила да се приземявам:)
Безпроблемно ми е това:)
Ще видим какво ще е развитието на нещата. Каквото и да е - подготвена съм:))))
Благодаря ти - отново!

Толкова си усмихната в думите си, че няма как да не ти върна също толкова усмивки и аз!!:)))))))))))))))))))))) /не знам дали станаха колкото твоите:)))/
Така е - любовта е вътре в нас, дори тогава, когато ни се струва, че е погребана...
Подава главица и нахално напомня за себе си:)
Но...
Май в повечето случаи си остава...вътре в нас:)
Е, и да не ни я искат - имаме си я:)
Какво повече:))))!

Толкова е мило да получиш такова орисване от непозната съратничка:))) /че и морско създание:)/
Да...
Беше ми време да бъда щастлива:)
Но явно Съдбата-блюстителка на железни канони, е решила, че моето щастие трябва ооооще да почака:)))
Е, свикнала съм.
Какво толкова!
Чакам:)
Има време за всичко...
Дори и за любов:)

Да...Цяла съм. Но нещо пак се обърква в цялата "схема"...Явно "предавателите" на моята любов са се пообъркали и не попадат на съответната честотна вибрация:)...
Както и да е, с чувството в себе си, аз съм си цяла. И пълна. А останалото са подробности:))))

Какво толкова може да се случи на една жена, която не престава да прави едни и същи дивотии в живота си:))...
Е, малко се влюбих. И май пак в неподходящия мъж.
Е, това времето ще покаже...
Нищо фатално не се е случило. Дори обратно - все пак е хубаво. И различно...:)
Поздрави!

Пожелавам ти една красива и споделена любов!
Поздрави!:)))))

Така е. Душата е най-ценният ни дар...
Понякога, в името на нейното съхранение, дори човек може да пожертва любов.
Дори това...
И така трябва.
А любовта все още диша...И чака да бъде съживена. Чака...

Благодаря ти!
Дано есенните случвания ми донесат повече слънчевост от летните главоблъсканици и трескави вътрешни търсения...
Дано!...:)

Да...Тя ми предложи вече - толкова бързо...своя край:)
Е, очаквах го:)
Нейното себеосъществяване не се случи.
Но продължава нейният път. Навътре, навътре, към мен самата...

Да, беше въпрос на време...
Случи се - може би за да науча колко боли, когато наистина срещнеш нещо чакано. И се разминеш с него - нелепо.

Да, така е, успях да изляза от закостенелите рамки.
Прогледнах в една нова реалност.
Съзрях една проекция на любов. Но не е била тя - тази, която знам, че трябва най-сетне да срещна в земния си път. Защото не бих чакала нейното отвъдно случване...Нали:))))

Да, всяко нещо си има време, права си.
Но явно времето на моята любов - всепоглъщащата, непримиримата, тоталната, не е дошло. Все още...
Преглъщам си поредното хапче прагматична горчилка:)
И продължавам да чакам:)))
Поздрави!

Да, случи се. Но другият досег няма да се случи.
Така че душата остава да си пази хубавината от раждането на едно нереализирало се чувство. Но може би точно това е най-хубавото...:)))

Ти си толкова човечна. Добра - дори непремерено добра - всераздаваща се!
Благодаря ти! Дано наистина достигна до океана на моето щастие. Някога. Но не сега...
И аз те прегръщам!

Да...Ше бъда възнаградена. Сигурно. Дано. Кога?...
Питам се:))))
Поздрави! Отговорът е в следващия ми постинг...