Нищо не е каквото го виждаме, защото ни лъжат очите ни и помага им разумът ;)))
Няма губи-време, защото и времето е плод на илюзия ;))

Аз:
Абсолютно:) Но...защо оставам с усещането, че се стараеш да ми дадеш отговори, които самата аз очаквам:).../предположение само:)/
А времето - да, зависи от нашето отношение към него, понякога е всепоглъщащо, друг път - ограбващо, а много често - бягащо и криещо се /има и варианти на убийствена протяжност/...

Непознатият: 
Може би ти очакваш тези отговори, а може би те са единствените верни, които имам. Или просто провокирам да събудиш у себе си нещо, не знам...
Приеми ме не лично, като машина за отговори дори :))

 
Аз:

Да...Един живот и не би стигнал, мисля:) /за да вникнем в дълбините на нетленната категория на душата/.

И не бих позволила тя да бъде открадната, не. С или без провокации:) От годините работа като журналист, се научих да пазя достъпа до нея:)

 
Непознатият:

Това си е тема за цял един живот - знам.

Да пазиш, значи да провокираш опити да ти бъде откраднато пазеното :))

Но не очаквам да се оставиш да бъдеш открадната :) А просто предизвикваш решимостта на "нападателите" :)
За темата - затова и не живеем само веднъж ;)))

Аз:
Не обръщам внимание на "нападателите"...Всъщност, търся съвсем други неща...А може би ще ги намеря в ...някой друг живот:)

Непознатият:
А може би ще ги намериш днес :))
защо винаги отлагаме хубавите си очаквания за някой друг живот ;) Все едно вече сме били там и сме видели какво ни очаква!? Ами, ако е тук, сега, макар и не веднага :)))

Аз:
Днес нищо не ми се очертава да намирам:)
От горчив опит знам, че по-добре да не се надяваш на нещо, което така или иначе не се сбъдва...Обратното носи жестока фрустрация.
Тук и сега няма нищо друго, освен...рутина, потиснат яд срещу житейските неблагополучия, както и доза съвсем сдържан оптимизъм:)

Непознатият:
Изкарай яда, на някое невинно плюшено мече :)
Оптимизма сподели с циганина с акордеона...
Обърни фрустрацията в гориво :))
Превърни очакването в случило се вече...
Рутината хвърли в печката, гори впечатляващо и пука като ланшна цепеница :)))

Е, приятели, какво друго ми остава, освен да погледам топлоотдаващия огън край камината, в която грее истинският живот - такъв, какъвто е, лумващ като факла понякога, а друг път - тягостно тлеещ...

Но съдържащ в себе си ИСКРАТА. Онази, която пази съкровението на Сътворението в животворящата си същност.