Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
29.08.2007 16:28 -
Как Съдбата ме изненада с неочаквано подаръче
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9638 Коментари: 41 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2007 01:24
Прочетен: 9638 Коментари: 41 Гласове:
0
Последна промяна: 03.10.2007 01:24
Ето, завръщам се:)
Е, не с гръм и трясък, нито с кой знае какви "горещи новини":)
Нито пък нося сувенири за всички тук /хора, които наистина уважавам!/ от някой екзотичен остров
/нямам никаква реална възможност да гостувам на подобно райско кътче, освен да се телепортирам мислено и да разчитам на ментални изживявания, почти равнозначни на истинските такива:)...
А иначе /бленувайки на глас.../ - ласка на палмова сянка, в съчетание с мекотата на пейзажа - почти неземен, е-е-ех, нямаше да е зле:)...
НО! Не се връщам от там - някъде из пространствените измерения на мисълта, проектираща красотата на несбъдваеми /може би/ мечти...
А от едно на пръв поглед прозаично място, но толкова неочаквано и стремглаво връхлетяло ме, че за малко да изпусна юздите на живота си /които толкова старателно държа иначе, a и никога не пропускам да спазвам знаците по пътя - като съвестен средностатистически гражданин, възпитан да се съобразява с правилата:)))/
Обещах си пред себе си да споделя нещичко тук отново, само ако е в позитивен план.
Иначе - не, повече болка не исках да изливам, под никаква форма /поне засега, защото болката перманентно ни съпътства и тя е всъщност крайно необходима за доста аспектни нюанси от съществуванието ни.../
Появи се нещо стремглаво, и съвсем-съвсем неочаквано.
Ей така, случи се.
Точно в точката на пресичане на моето поизчерапно търпение и почти тоталния срив на надеждата.
Не срамежливо, а направо нахално подаде главица изпод отчаянието, обзело ме напоследък, нещо ново:)
Не смея още да кажа какво точно.
Оставям това симпатично зрънце новост на Времето. То ще отсъди:)
Пожелайте ми този път повече топли късчета обич, и възможно по-малко разочароващи намеси на нечисти "пръсти" в засега кристалночистия контекст на случващото се.
Тук и сега.
Вече ще живея просто "тук и сега" -
в яснотата на настоящето, загърбила горчивите отблясъци на миналото /но не забравила ги изцяло, защото те носят изстрадана мъдрост.../, и не особено любопитно надникваща към бъдното. Тъй като вариативността му е твърде подвеждаща и понякога истеричното очакване на нещо силно желано може да опропасти красотата на случващия се Миг...
Беше удоволствие за мен да се завърна сред вас - обновена.
Да видим докога;)
Мммммм, много ме кефи
Изненада, с която Yulia2006 ме сюрпризир...
Един приятел ме изненада с това преди дн...
Изненада, с която Yulia2006 ме сюрпризир...
Един приятел ме изненада с това преди дн...
Следващ постинг
Предишен постинг
Успех ти пожелавам:)
цитирайБлагодаря ти!
Крайно време беше, след толкова душевни перипетии, през които, мисля, преминах с достойнство, и запазих себе си, да ми се случи нещо топло и на мен:)
Засега не мисля за бъдещето...
цитирайКрайно време беше, след толкова душевни перипетии, през които, мисля, преминах с достойнство, и запазих себе си, да ми се случи нещо топло и на мен:)
Засега не мисля за бъдещето...
Бъди обичана и оценена! ;)*
цитираймного вълнуващи дни, изпълнени с обич и вдъхновени от чудото ЖИВОТ!
цитирайот усмивки и сълзи...нека се постараем да не забравяме че след нощта идва слънцето...
усмивки от мен
цитирайусмивки от мен
и не ти остава нищо друго освен да се насладиш на всичко онова което се случва около теб, защото такива моменти трябва да се ценят истински.
цитирайРадвам се, че се върна и то пълна с топлина, радост и красиви очаквания! Нека всяко едно от тях се превърне в реалност!:)
Радвам се, че " възлите " в живота ти се разплитат постепенно....и много си права - не мисли за утрешният ден, достатъчно е да се преборим и да се зарадваме на днешният...
Щастливи дни ти пожелавам, temenuga!:)))
цитирайРадвам се, че " възлите " в живота ти се разплитат постепенно....и много си права - не мисли за утрешният ден, достатъчно е да се преборим и да се зарадваме на днешният...
Щастливи дни ти пожелавам, temenuga!:)))
Нека да бъде тук и сега!
цитирайДа, прелестна картина на взаимосподелено щастие си обрисувала - такава, през каквато ти преминаваш чрез свръхсетивността си в сменящите се красиви кадри от твоя живот...
Аз все още съм далеч от подобно съвършенство и хармонична завършеност на взаимодействието между две души.
Не съм и свикнала да получавам нежност, твърде дълго живях в абсолютна душевна и телесна абстиненция поради липсата на обич и ласка...
Сега - ще следвам ритъма на сърцето си.
Докъде ме заведе...Важното е, че се отвори път пред него, тъй като доскоро бе оковано в решетките на собствената си несигурност и безпределна ранимост /не само защото някой се бе погрижил да бъде такова,
а защото просто не бе узряло да надживее болката.../
Благодаря ти за нежния повей на приятелско чувство - добронамерено и бяло!
Бъди и ти щастлива, умееш да сътворяваш щастие, и да го пазиш:)))
цитирайАз все още съм далеч от подобно съвършенство и хармонична завършеност на взаимодействието между две души.
Не съм и свикнала да получавам нежност, твърде дълго живях в абсолютна душевна и телесна абстиненция поради липсата на обич и ласка...
Сега - ще следвам ритъма на сърцето си.
Докъде ме заведе...Важното е, че се отвори път пред него, тъй като доскоро бе оковано в решетките на собствената си несигурност и безпределна ранимост /не само защото някой се бе погрижил да бъде такова,
а защото просто не бе узряло да надживее болката.../
Благодаря ти за нежния повей на приятелско чувство - добронамерено и бяло!
Бъди и ти щастлива, умееш да сътворяваш щастие, и да го пазиш:)))
Радвам се за теб и аз! Дано прекрасния Миг, тук и сега, се разтегне във времето и изтрае... по-дълго!
:)*
цитирай:)*
Е, колко е хубаво да се каже нещо подобно:)
И колко трудно осъществимо е...
На цели 37 години съм вече /отскоро:)/, и никога не съм се чувствала истински обичана и оценена /поне за дълъг отрязък от време.../...
Е, има още време пред мен, младостта свърши, но може би в лоното на зрелостта ще получа така необходимото и толкова дълго бленувано признание, или просто доза неподправена топлина..:)
Дано:)
Благодаря ти за благопожеланието!
цитирайИ колко трудно осъществимо е...
На цели 37 години съм вече /отскоро:)/, и никога не съм се чувствала истински обичана и оценена /поне за дълъг отрязък от време.../...
Е, има още време пред мен, младостта свърши, но може би в лоното на зрелостта ще получа така необходимото и толкова дълго бленувано признание, или просто доза неподправена топлина..:)
Дано:)
Благодаря ти за благопожеланието!
Прекрасни са думите ти, отправени към мен!
А зад тях прозира една прекрасна духовна същност на човек, който има капацитета да съпреживява чужди радости /не само болки - което, според мен, е по-висшият израз на благородство.../.
А чудото, наречено Живот - да, поднася своите неподозирани изпитания, за да заслужим щастието си, така то би било много повече оценено, и много по-малко подминавано с безразличие - като нещо полагащо ни се:)
Благодаря ти за пожеланието за обич!
Само това ми е необходимо сега. Не в грандиозни количествени измерения. А като качество - сгъстено и сбрано просто в една мила дума, само за мен:)
цитирайА зад тях прозира една прекрасна духовна същност на човек, който има капацитета да съпреживява чужди радости /не само болки - което, според мен, е по-висшият израз на благородство.../.
А чудото, наречено Живот - да, поднася своите неподозирани изпитания, за да заслужим щастието си, така то би било много повече оценено, и много по-малко подминавано с безразличие - като нещо полагащо ни се:)
Благодаря ти за пожеланието за обич!
Само това ми е необходимо сега. Не в грандиозни количествени измерения. А като качество - сгъстено и сбрано просто в една мила дума, само за мен:)
Да, взаимоосъществяването на двета начала в Природата плетат нишката на съществуванието ни - пълнокръвно, и в неделима цялост от философията на "живия живот", от както свят светува...А именно - Доброто се себеосъществява чрез неговия антипод. Само така то придобива висшия израз на изстрадана болка, метаморфозирала в пречистено щастие - заслужено:)
Благодаря ти за напомнянето, естестски поднесено - за този неизбежен, и неотменен ритъм в земния ни път...
цитирайБлагодаря ти за напомнянето, естестски поднесено - за този неизбежен, и неотменен ритъм в земния ни път...
Да, прав си! Емоционалната дупка беше моментно изпитание за склонността към корозия на собствените ми устои...Е, мисля, че преминах по пътя, запазвайки достойнството си, въпреки на моменти немислимите параметри на болката и кънтящата кухина на самотата...
И за друго си прав - такива моменти трябва да се ценят, наистина! Иначе съдбовният подарък може и да промени траекторията си:)
цитирайИ за друго си прав - такива моменти трябва да се ценят, наистина! Иначе съдбовният подарък може и да промени траекторията си:)
Оптимизъм, Вяра, Доброта и един празник, примесен с много красота!
цитирай....ГОРЕ ГЛАВАТА ,НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ ...,ТИ СИ ЖЕНА И ВЯРВАЙ ВЪВ ТОВА, ТОВА Е .-.НАЙ СИЛНИЯТ ТИ КОЗ:))
ЖИВОТЪТ Е ЕДИН И НЕ ТРЯБВА ДА ГО ПРОПИЛЯВАМЕ В...ТЪГА.....ЖИВЕЙ СЕГА ....И ЗА МОМЕНТА...ЗАЩОТО НИЩО НЕ СЕ ПОВТАРЯ:))
БЪДИ ЩАСТЛИВА И ОБИЧАНА....ЗАВИНАГИ:))
цитирайЖИВОТЪТ Е ЕДИН И НЕ ТРЯБВА ДА ГО ПРОПИЛЯВАМЕ В...ТЪГА.....ЖИВЕЙ СЕГА ....И ЗА МОМЕНТА...ЗАЩОТО НИЩО НЕ СЕ ПОВТАРЯ:))
БЪДИ ЩАСТЛИВА И ОБИЧАНА....ЗАВИНАГИ:))
Да, излъчването ми сега е доста по-топло, отколкото не е било доста време назад...
Благодаря на теб, и на всички ви, които ме подкрепихте - с думи, или просто с мисъл - блага и добра!
Възлите се разплитат тогава, когато човек е готов това да се случи, иначе стоят завързани, за да стягат съзнанието ни, извървяващо каменистия път към собственото осъзнаване...
Искрено се радвам сега - с чистотата на малко дете.
И съм благодарна, че не съм пораснала /а бях тежко обвинена заради този си "грях" от предходния мъж, за когото писах постинги тук, който всъщност ме накара да прогледна сега за този, който /може би.../ ме заслужава.
Защото, запазвайки непринудеността и очите на дете към невидимите чудеса в живота, ти си благословен да усетиш тайнството на случващото се - с цялата му пълнота и красива нюансност на чувствата...
цитирайБлагодаря на теб, и на всички ви, които ме подкрепихте - с думи, или просто с мисъл - блага и добра!
Възлите се разплитат тогава, когато човек е готов това да се случи, иначе стоят завързани, за да стягат съзнанието ни, извървяващо каменистия път към собственото осъзнаване...
Искрено се радвам сега - с чистотата на малко дете.
И съм благодарна, че не съм пораснала /а бях тежко обвинена заради този си "грях" от предходния мъж, за когото писах постинги тук, който всъщност ме накара да прогледна сега за този, който /може би.../ ме заслужава.
Защото, запазвайки непринудеността и очите на дете към невидимите чудеса в живота, ти си благословен да усетиш тайнството на случващото се - с цялата му пълнота и красива нюансност на чувствата...
Да! Тук е сега е време-пространственото измерение на това, което не трябва да пропускаме - нито в сянката на отминали болки и страсти, нито в неясната проективност на бъдещето.
За да оценим настоящия миг, би трябвало да сме в единосъщна хармония със собственото си съзнание, преодоляло зависимостта от неконтролируеми и независещи от нас съдбовни измерения...
Благодаря за подкрепата!
цитирайЗа да оценим настоящия миг, би трябвало да сме в единосъщна хармония със собственото си съзнание, преодоляло зависимостта от неконтролируеми и независещи от нас съдбовни измерения...
Благодаря за подкрепата!
Благодаря ти! Ти винаги сееш толкова доброта около себе си, че ми е трудно да повярвам как е могла да се сбере в едно крехко женско създание!:)
Да, не си пожелавам този Миг да се превъплъти във вечност. Тъй като всички неща, които досега съм искала да преминат прага на безвремието, са се връщали като бумеранг при мен и са падали в краката ми /образно казано/, умъртвени - от завист, недобронамереност или от просто от липса на вяра...
Не, този път не си пожелавaм вечност.
Искам просто една броеница от хубави мигове!
Хубави мигове и на теб - на морето!!!
Тук, по Южното Черноморие, този отрязък от сезона е вълшебен!
цитирайДа, не си пожелавам този Миг да се превъплъти във вечност. Тъй като всички неща, които досега съм искала да преминат прага на безвремието, са се връщали като бумеранг при мен и са падали в краката ми /образно казано/, умъртвени - от завист, недобронамереност или от просто от липса на вяра...
Не, този път не си пожелавaм вечност.
Искам просто една броеница от хубави мигове!
Хубави мигове и на теб - на морето!!!
Тук, по Южното Черноморие, този отрязък от сезона е вълшебен!
Това приказно съчетание на основополагащите ценности в живота е безценната сплав, от която се изгражда скъпоценния камък на щастието!
Благодаря за красивото пожелание!
цитирайБлагодаря за красивото пожелание!
Невроятно силен заряд съдържат думите ти!
Да, така е! Би трябвало да повярвам най-после, че женската същност, автентична и отстоявана, е всъщност най-големият коз!
Ще оценявам миговете, подарени ми от Съдбата.
През толкова болка съм преминала, че може би ги заслужавам:)
Благодаря ти за стремително изразеното пожелание!
Късмет и истински красиви мигове и на теб желая!
цитирайДа, така е! Би трябвало да повярвам най-после, че женската същност, автентична и отстоявана, е всъщност най-големият коз!
Ще оценявам миговете, подарени ми от Съдбата.
През толкова болка съм преминала, че може би ги заслужавам:)
Благодаря ти за стремително изразеното пожелание!
Късмет и истински красиви мигове и на теб желая!
22.
fiona -
Живей за мига :)
31.08.2007 15:48
31.08.2007 15:48
Наслаждавай му се.
Пожелавам ти топлинката да стане голям огън. :)
цитирайПожелавам ти топлинката да стане голям огън. :)
Багодаря ти! Трябва да се науча да грабвам Мига, на цели 37 години съм, би трябвало някои основополагащи житейски опитности да ми импонират повече:)))
Дано тази толинка наистина обгърне съществото ми, толкова жадно за нея, а огънят, инспириран от нея - да бъде животворен, а не унищожително-изгарящ...
И на теб - топли взаимосподелени мигове ти желая!
цитирайДано тази толинка наистина обгърне съществото ми, толкова жадно за нея, а огънят, инспириран от нея - да бъде животворен, а не унищожително-изгарящ...
И на теб - топли взаимосподелени мигове ти желая!
Поздрави!
Уилиям Шекспир
Сонет 33
Следил съм как изгряващите дни
ласкаят с царствен поглед планините.
След туй докосват с устни равнините
и позлатяват белите вълни.
Но често позволяват небесата
на низшите мъгли да ги осеят,
и те до здрач под слънцето вилнеят,
лишавайки от светлина земята.
И мойто слънце грейна тъй за час,
и то над мен запали утрин ясна.
Но легна нисък облак между нас
и гордата му светлина угасна.
Това не ме изпълва със презрения.
Дори слънцата имат и падения.
цитирайУилиям Шекспир
Сонет 33
Следил съм как изгряващите дни
ласкаят с царствен поглед планините.
След туй докосват с устни равнините
и позлатяват белите вълни.
Но често позволяват небесата
на низшите мъгли да ги осеят,
и те до здрач под слънцето вилнеят,
лишавайки от светлина земята.
И мойто слънце грейна тъй за час,
и то над мен запали утрин ясна.
Но легна нисък облак между нас
и гордата му светлина угасна.
Това не ме изпълва със презрения.
Дори слънцата имат и падения.
прегръдки, душата :):):)
цитирайБлагодаря за възможността за досег до класиката в нейния чист вид - чрез мъдростта на думите, отразяващи човешката душа, която е неизменна в своите пориви - откакто свят светува:)...
О, да! Дори слънцата имат своите пропадания, а и те залязват ежедневно, т.е. умират по малко всеки ден. За да се родят в следващия окъпващ със светлинна красота изгрев - по-лъчисти, и по-сияйни.
Ритъмът, наречен живот, винаги е единосъщие на изгревно-залезното начало - метаморфозата на собственото ни "Аз", отразено във вселенските канони...:)
Благодаря още веднъж за мъдрия поздрав!
цитирайО, да! Дори слънцата имат своите пропадания, а и те залязват ежедневно, т.е. умират по малко всеки ден. За да се родят в следващия окъпващ със светлинна красота изгрев - по-лъчисти, и по-сияйни.
Ритъмът, наречен живот, винаги е единосъщие на изгревно-залезното начало - метаморфозата на собственото ни "Аз", отразено във вселенските канони...:)
Благодаря още веднъж за мъдрия поздрав!
Благодаря за прегръдките!
Ти си едно безкрайно обичливо същество, раздаващо се - безрезервно, много искрено и зареждащо с енергийните импулси на безбрежната си душевност:)
А и имаш едно незлобливо, а много мило чувство за хумор, което е тръпката в общуването с теб, дори само в онлайн вариант /тъй като те познавам само виртуално - тук:)/
Прегръдки и от мен - и много мили същества, подобни на същността ти, желая да те обграждат и даряват с реципрочна на твоята добронамереност!
цитирайТи си едно безкрайно обичливо същество, раздаващо се - безрезервно, много искрено и зареждащо с енергийните импулси на безбрежната си душевност:)
А и имаш едно незлобливо, а много мило чувство за хумор, което е тръпката в общуването с теб, дори само в онлайн вариант /тъй като те познавам само виртуално - тук:)/
Прегръдки и от мен - и много мили същества, подобни на същността ти, желая да те обграждат и даряват с реципрочна на твоята добронамереност!
мноооооого :) и аз ти пожелавам само най-прекрасни неща, защото ти си най-прекрасна! :):):)
цитирайMi tova e samo radva6to , za6toto 4ovek ima nujda ot obnovqvane
цитирай:)
цитирайПрятелко мила,каква я свърши сега?Взе,че ме разплака!Не забравяй,че освен да страдам за теб,мога и да се радвам за теб.Ами радвам се и то от сърце.Дай Боже да е и за дълго......................................К.С.
цитирайрадва ме факта, че намираш единимислие в казаното от мен. Понякога казвам много повече между редовете.
С пожелание за лек, ползотворен и стремителен ден!
цитирайС пожелание за лек, ползотворен и стремителен ден!
Радвам се че ремонта свърши преди да е започнал...
Ти си силна и добра , така че заслужаваш нещо повече от до сега полученото!!!
цитирайТи си силна и добра , така че заслужаваш нещо повече от до сега полученото!!!
Нека зрънцето покълне....нека пусне коренче...и дано покара...;) Поздрав!
цитирайДа, така е, обновяването е част от метаморфозите на човешката душа - и добре, че имаме тази способност, да излитаме като пеперуди от какавидата на временните страхове и пропадния...
Благодаря за подкрепата!
цитирайБлагодаря за подкрепата!
Усмивката е многозначителна проява на /надявам се!/ добронамереност!:)))
Благодаря - връщам ти я:)))))
Лек ден!
цитирайБлагодаря - връщам ти я:)))))
Лек ден!
Приятелко, колежке, съратничке духовна!:)
Разбира се, че истински близките души могат не само да плачат заедно, а и да споделят радостта си - безусловно...
Е, нямам още повод за титанична радост:)
Има само наченки за подобна и все още плахо надзъртам в тази нова за мен реалност...
Или по-скоро - позабравена...
Била съм обичана, някога, преди цяла вечност. Забравих вече думите, помня усещането.
Но това е различно. Подобно внимание не съм получавала от никого, никога, никъде...
А докога ще продължи ли?
Божа работа:)
цитирайРазбира се, че истински близките души могат не само да плачат заедно, а и да споделят радостта си - безусловно...
Е, нямам още повод за титанична радост:)
Има само наченки за подобна и все още плахо надзъртам в тази нова за мен реалност...
Или по-скоро - позабравена...
Била съм обичана, някога, преди цяла вечност. Забравих вече думите, помня усещането.
Но това е различно. Подобно внимание не съм получавала от никого, никога, никъде...
А докога ще продължи ли?
Божа работа:)
Благодаря ти за позитивното характеризириане на моята ненатрапчива иначе натура:)
Да, може би, учудващо за другите, а и за мен самата, се оказах по-силна, отколкото някога съм предполагала, че бих могла да бъда...Предизвикателствата житейски често пъти са предпоставка за учудващо мобилизиране на вътрешния потенциал...:)
А за добротата /хипотетична, и от теб постулирана тук:)/ - е, знае ли човек:)
Добра наистина може би съм /по-точното понятие е добронамерена.../, не защото ми се налага да играя на такава, а защото май човек не би могъл да избяга от същността си:)
цитирайДа, може би, учудващо за другите, а и за мен самата, се оказах по-силна, отколкото някога съм предполагала, че бих могла да бъда...Предизвикателствата житейски често пъти са предпоставка за учудващо мобилизиране на вътрешния потенциал...:)
А за добротата /хипотетична, и от теб постулирана тук:)/ - е, знае ли човек:)
Добра наистина може би съм /по-точното понятие е добронамерена.../, не защото ми се налага да играя на такава, а защото май човек не би могъл да избяга от същността си:)
Ех, това зрънце все още е доста срамежливо, и изобщо не смее да си покаже главицата над условната почва, където го чакат толкова много "тестове" и недотам добронамерени погледи...:)
За коренчето и покълналия стрък - са нужни не само изключително внимание и грижовна нежност, но и нещо, което е само в Божиите правомощия - любов, безпрекословна...
А дали я има, или не, все още не е толкова изяснено:)
Дано...
цитирайЗа коренчето и покълналия стрък - са нужни не само изключително внимание и грижовна нежност, но и нещо, което е само в Божиите правомощия - любов, безпрекословна...
А дали я има, или не, все още не е толкова изяснено:)
Дано...
ама в неизмерими количества!
В душевни тонове!
Измислих и нова мерна единица...
Радвам се, че се завърна, защото те открих преди да тръгнеш.
Поздрави!
цитирайВ душевни тонове!
Измислих и нова мерна единица...
Радвам се, че се завърна, защото те открих преди да тръгнеш.
Поздрави!
Толкова е хубаво, когато някой ти отправи пожелания, обагрени в жарки отблясъци!:)
Благодаря ти!
Неизмеримостта не е количествено измерение.
А качествено;) Поне така мисля:) Дано да е неизмеримо не количеството късчета, а тяхната топлина и истинност!
Каква е мерната единица - твоя, новосътворена:) ??:) Късчетата обич, или обличането им в душевни тонове:)?
Е, за завръщането си тук - аз се завръщам само там, където съм желана, казах го /т.е. написах го вече някъде тук:) /
Иначе - бягам, далече, далече, оттам, където не желаят присъствието ми...:)
Поздрави и на теб!
цитирайБлагодаря ти!
Неизмеримостта не е количествено измерение.
А качествено;) Поне така мисля:) Дано да е неизмеримо не количеството късчета, а тяхната топлина и истинност!
Каква е мерната единица - твоя, новосътворена:) ??:) Късчетата обич, или обличането им в душевни тонове:)?
Е, за завръщането си тук - аз се завръщам само там, където съм желана, казах го /т.е. написах го вече някъде тук:) /
Иначе - бягам, далече, далече, оттам, където не желаят присъствието ми...:)
Поздрави и на теб!
Търсене
За този блог
Гласове: 45014
Блогрол
1. kokoshinka - моята щерка-разбойничка:) Т.е. Дидка-Бандитка:)
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката