2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 16424 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2014 02:08
Петя Дубарова - най-бялата бургаска поетеса...
Домът на останалата завинаги 17-годишна бургаска поетеса е храм на поезията и чистотата в изкуството
Сестрата на Петя Дубарова- Елица, на стълбите на къщата музей, която се намира на бургаската улица “Гладстон”. Елица е малкото дете в семейството на Мария и Стайко Дубарови /вляво/.
През далечната 1979 г. Петя Дубарова си отиде от земния свят и премина в друго измерение - в лоното на безсмъртието. Домът, който още пази непокътнат спомена за момичешката нежност на нейното ефирно-крехко поетично излъчване, се превърна преди повече от десетилетие в музей. Но не в стереотипната му форма, а по-скоро в духовно убежище на свръхсензитивността на Петя, останала като топло усещане в къщата и след нелепата й кончина.
А тази разстилаща се топлина е осезаема при пристъпването прага на къщата музей. И чувството на досега до нещо колкото близко до най-чистия вътрешен глас на същността ни, толкова и респектиращо с ревниво пазеното тайнство на останалата вечно млада поетеса. Но това тайнство не е плашещо, не е дистанциращо от ефирно чистите душевни лъчения на Петя. По-скоро носи огромна доза богоговеене. Тъй като докосването до духа на поетесата е почти равнозначно на свещенодействие. Защото вливането в нейните емоционален свят е прекрачило реалните времеви очертания и е преминало в имагинерните пространства на разноликите параметри на небитието - което, обаче, се усеща чрез невидимите мисловни нишки и най-вече - чрез туптежа на сърцето.
А сърдечният ритъм на посетителите на къщата музей се слива с все още- неизменно кънтящите във време-пространството удари на сърцето на Петя. На нейното неизменно обичащо, свръхнатоварено с мисията да раздава от добротата си, от бялата си нежност, от извиращата поетичност, сърце. Което продължава да носи онзи необясним и неподлежащ на подражание дух на Бургас - продължение на кратковремието на земния път на Петя към безвремието, съизмеримо с Вечността и досега до тайната на всевечната вселенска обич. Тъй като къщата музей “Петя Дубарова” се превърна в храм, в който всеки би могъл да изповяда - сам пред себе си - бушуващите вътрешни въпроси. Както и да довери - пред олтара на основополагащата духовност - онези свои съмнения, стаена болка, покруса или неугасима надежда. А тези изкристализирали чувства, сливайки се с наситената с носталгично-романтичен привкус атмосфера на дома на Петя, се превръщат в единодействие на духа, мисълта и най-чистите измерения на човешкото у всеки от нас. Именно затова винаги, когато прекрачва прага на къщата на Петя Дубарова, по естествен начин човек се зарежда. От нейната бяла аура, останала и след смъртта й, се почерпва стимулът да не се отклоняваме от пътя на духовното, каквото и да ни коства това. Тъй като неминуемите предизвикателства на битието са само временни отбивки от неотклонния, единствен, макар и не еднозначен и твърде често противоречив, път към спасението на собствените ни души.
Къщата музей има своя духовен живот, неизменно свързан с посланията на самата Петя - да бъдем добри. И това не е случайно. Тъй като в самото й име ”Дубарова” е закодирано нейното свръхчувствително “Аз”, което всеки от нас интернализира - като благословия - в най-чистото на душата си. А “дубар” означава ”добър” ...
500 най-добри песни според БгРадио № 218
Глобалната икономика с най-нисък ръст от...
Поздрави и :)))))))))))
Моят брат я познаваше, учеха заедно в Английската гимназия в Бургас навремето, знае нейната история и всички трагични обстоятелства покрай нелепостта на една рано отишла си от земната действителност душа.
Може би няма бургазлия, за когото Петя да не е една светла реликва. Свеждам глава - но не пред паметта й, защото тя е всъщност жива - не само в спомените, а може би е един по-добър свят, където е обградена от милостивостта на ангелски създания...
Имам и една прекрасна книга -"Най-синього вълшебство"- с нейни стихове, есета, лични изповеди, разкази, както и с слова на нейни съвременници и известни хора, които се преланят пред таланта й, за нея... Вълшебна книга, зарежда ме истински!
А твоите слова за нея са също така чисти, и както казваш- импонират на личността й... Защото си я усетила с Духа си, със сърцето...
Поздрави и благодаря! :-*
Да, Петя е част от всеки истински бургазлия.
Обичаме я - като Дух, останал чист, завинаги седемнадесегодишен...
От малка съм била с Петя, отвътре, израснах със стиховете и, Бургас е моят град, независимо къде съм, и заради нея.
А откъде знаеш как ми казват галено:)? Много е мило някой непознат да те нарече така:)
Лека вечер!
Май е така, нали:)
Сега, може би отново съдбата ще ме изпрати в друга посока.
Но ще се връщам винаги тук, за да се докосна до неоценимото богатство и тайнственото съзаклятие за вечна обич с нашето море, моето море...
Дори само за да поговоря с него...:)
05.04.2009 13:33
20.06.2009 15:40
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката