Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
05.05.2010 19:38 -
Моето кредо
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17518 Коментари: 35 Гласове:
Последна промяна: 21.10.2014 03:03
Прочетен: 17518 Коментари: 35 Гласове:
32
Последна промяна: 21.10.2014 03:03
Сега, на прага на поредното лято в некраткия ми живот, отново съм в някакво вътрешно пренапрегнато състояние...Не мога да определя с точно какво е то - дали привкус на надежда, интуитивно очакване на нещо позитивно, или просто това е в резултат на еуфоричния ефект от първите истински слънчеви ласки /след протяжната и доста тежка за мен зима.../
Имам отново усещането - за пореден път, откакто осъзнато съм започнала да анализирам случващото се вътре в мен, резултатите от взаимодействията с околните, както и да надграждам йерархичната стълбица на ценностите в моя живот, че ме очаква ново предизвикателство.
И то не като отражение на моята нетърпимост, не.
С годините се научих да бъда свръхтърпелива, повече от необходимото толерантна и по-силна, отколкото една жена, която 7 1/2 години се бори сама с живота, би могла да бъде...
Преминах през ехидните дебри на присмеха - от такива, които самодоволно злословеха и очакваха да се срина и да се изтърколя от скалата на недоверието и вечно поставяните препятствия, до хора, които откровено с гавреха с моите наивистични тогава представи...
Преминах през Долината на самотата и Пресъхналото дъно на надеждата. Преминах през Океана на горчилката, за да достигна до Устието на новия ден. Който се зараждаше отново, и отново. Въпреки временното цунами на отчаянието.
Никога не престанах да вярвам, че няма как, след като си инвестирал добро, посял си го с най-неизтребимата вяра, поливал си го със сълзите, породени от вътрешното ти отстояние на пошлостта и нихилизма, да не пристъпиш един ден към изстраданото си щастие, което си заслужил.
Никога не престанах да пускам все по-надълбоко в кладенеца на привидностите ведрото на моята най-чиста надежда. Защото там, над очевидното, се крие латентно заложеното - което всеки сам е извоювал и дочакал, чрез светлината на вярата си...
Никога не посмях да поискам нещо, което не ми се е полагало - според Вселенските закони за справедливост и човекостоене във времепространствените измерения.
Никога не поисках невъзможното от хора, които нямаха капацитета да ми го дадат. Или, да съм го искала, осъзнах, че нямам право на подобен максимализъм с идеалистични оттенъци...
Никога не престанах да вярвам в Доброто и неговата всегосподстваща сила. Дори видимо /драстично понякога!/ да имам ежедневни доказателства за обратното. Това са просто изпитанията на вътрешното "Аз" и посоката на Избора...
Никога не поисках да променя себе си, дори заради обещания, даряващи ми мисловни проекции за несъизмеримо по-добри перспективи от тези, които самата аз реших да следвам - чрез моите качества, моите знания, моя емоционален и интелектуален багаж.
Никога не поисках да довлека себе си в жертва на мъглива кауза, инсинуативни външни влияния или да предам това, в което съм вярвала и което ревностно защитавам, с цената на много срутени "възможности". Не съжалявам.
Никога не престанах да вярвам, че любовта не е просто примирение, рутинно случване или взаимна изгода. Не.
Няма да приема с практичността в емоционалната сфера и примиренческата позиция.
Няма да предам моята, макар и нищожна, но все още жива, вяра във взаимността, която е Божественото проявление на човеколюбието и взаимоотдадеността.
Няма да престана да се надявам, че моят живот би бил преплетен с нечий друг, но не заради хипотетични условия или заради необходимост в чисто прагматичен план. А защото така е предопределено и благословено - според онези канони, които са отвъд нашите земни представи...
И отново, след тези мои избликнали думи, тук решавам да зазвучи "Отговор" /"Защо ме обичаш" /- песента на любимите ФСБ. Публикувам я за втори път. Първия път - в лоното на една сподавена болка, която преживях преди време, но останах вярна на себе си. А сега - когато нямам нищо, но вярвам във всичко онова, което съм градила и пазила.
Дай Боже, един ден да съм изпълнена с най-красивото усещане - да бъда обичана, така, както досега само в сънищата си съм била орисана да бъда...
Следващ постинг
Предишен постинг
...не смея да гъкна...
ПРЕГРЪДКА!
http://vbox7.com/play:f0823f10
цитирайПРЕГРЪДКА!
http://vbox7.com/play:f0823f10
Животът е надеждата, на която можем да дадем ЖИвот!
ххх
цитирайххх
Не се отчайвай!
цитирайДокато не се светнеш.че това НИКОГА,не съществува,ще продължаваш да смяtаш.че си кютук!:(
цитирайmonna написа:
...не смея да гъкна...
ПРЕГРЪДКА!
http://vbox7.com/play:f0823f10
ПРЕГРЪДКА!
http://vbox7.com/play:f0823f10
...Благодаря ти за съпреживяването и красивата музика! Да, смисълът е в пътуването - към един блян, към една цел, към една любов...
Прегръдки и за теб!
svoboda64 написа:
Животът е надеждата, на която можем да дадем ЖИвот!
ххх
ххх
Благодаря ти, Свобода! Да, надеждата...Има я. И не бих се отметнала от нея, дори в чернилката на най-безумното изпитание...
Поздрави и светли мисли ти изпращам!
haralanov написа:
Не се отчайвай!
Не съм се отчаяла. Има само моментни мои състояния - на временни отстъпи от надеждата. НО само временни...
Господин анонимен, ако обичате, не коментирайте в моя блог като анонимен. Няма да пусна коментара Ви. Нито го смятам за уместен. Хубави празници! С уважение: Теменуга Захариева
цитирайka4ak написа:
Докато не се светнеш.че това НИКОГА,не съществува,ще продължаваш да смяраш.че си кютук!:(
Карай:) Нека продължавам да си смятам каквото си смятам:) Кютук, или не, това е положението - явно непоправимо:)))
10.
анонимен -
...
06.05.2010 10:00
06.05.2010 10:00
ЩЕ БЪДЕШ... ВЯРВАЙ И НИКОГА НЕ КАЗВАЙ НИКОГА... ПОГРЕБИ ДУМИТЕ, ЗАПОЧВАЩИ С НЕ В ЖИВОТА СИ... АЗ НА 30 РАЗБРАХ КАКВО Е... НИКОГА НЕ Е КЪСНО...
ДЕСИ ТЕНЕВА
цитирайДЕСИ ТЕНЕВА
анонимен написа:
ЩЕ БЪДЕШ... ВЯРВАЙ И НИКОГА НЕ КАЗВАЙ НИКОГА... ПОГРЕБИ ДУМИТЕ, ЗАПОЧВАЩИ С НЕ В ЖИВОТА СИ... АЗ НА 30 РАЗБРАХ КАКВО Е... НИКОГА НЕ Е КЪСНО...
ДЕСИ ТЕНЕВА
ДЕСИ ТЕНЕВА
Деси, благодаря ти...Аз съм вече на почти...40, и още не съм го разбрала...А на 30 бях на прага на срутването на семейството - единственото, което съм искала в този живот...Дано имам още път напред, за да разбера ...какво е любов.
Доста силна изповед, Temenuga! Всеки има подобни моменти в своя живот, но докато сам човек не осъзнае, че всичко е в неговите ръце трудно може да се излезе от подобно състояние! Ти си красива и умна жена и съм сигурна, че ще бъдеш обгърната с онази любов за която всеки човек мечтае!!!
Хубав празник и незабравими почивни дни!
цитирайХубав празник и незабравими почивни дни!
Само на 40 (даже по-малко) всичко все още е пред теб. И е хубаво, че си го осъзнала.
Здраве и късмет ти желая!
цитирайЗдраве и късмет ти желая!
mamas написа:
Само на 40 (даже по-малко) всичко все още е пред теб. И е хубаво, че си го осъзнала.
Здраве и късмет ти желая!
Здраве и късмет ти желая!
Е, когато бях на 20, не можех да си представя конфигурацията на живота си на два пъти по толкова...Е, достигнах /почти.../ и тази почтена възраст...:) И сега ми се струва, че изобщо не съм нито стара, нито възможностите са привършили, нито енергията ми се е изчерпала:) Благодаря ти и на теб желая хубави дни - напред към лятото, а там, знаеш, е хубаво, топло, вълнуващо, вдъхновено...
ckarlet написа:
Доста силна изповед, Temenuga! Всеки има подобни моменти в своя живот, но докато сам човек не осъзнае, че всичко е в неговите ръце трудно може да се излезе от подобно състояние! Ти си красива и умна жена и съм сигурна, че ще бъдеш обгърната с онази любов за която всеки човек мечтае!!!
Хубав празник и незабравими почивни дни!
Хубав празник и незабравими почивни дни!
Благодаря ти, ckarlet! Знаеш ли колко искам да ти повярвам! Защото, дълбоко в себе си, въпреки всичко, което ми се е случвало досега, вярвам!...Не знам докога, но засега явно е неизтребимо...
Хубави празнични дни желая - на теб и хората, които те заобикалят и си дарявате взаимно топлина и взаимност!
Дай, Боже, един ден да съм изпълнена с най-красивото усещане - да бъда обичана, така, както досега само в сънищата си съм била орисана да бъда...
цитирайАко и момиче като теб е само и няма мъж до себе си то - на къде отива този свят по дяволите.Глупак е този мъж,който си е позволил да те загуби.Това все пак е мое скромно мнение и никого не ангажирам с него!
цитирайaqualia написа:
Дай, Боже, един ден да съм изпълнена с най-красивото усещане - да бъда обичана, така, както досега само в сънищата си съм била орисана да бъда...
Дай, Боже! Благодаря ти за добропожеланията, когато някой изпраща към теб позитивни сигнали, то няма как да не достигнат до теб, вярвам в това! Желая ти светли пролетни дни, които ще преминат в едно вълнуващо и красиво изживяно лято!
sunbeamblogbg написа:
Ако и момиче като теб е само и няма мъж до себе си то - на къде отива този свят по дяволите.Глупак е този мъж,който си е позволил да те загуби.Това все пак е мое скромно мнение и никого не ангажирам с него!
...Мъжът, който "си позволи да ме загуби", т.е. бившият ми мъж, бе с различна от моята ценностна система и йерархия в духовен план...Желая му щастие, не го виня, нито имам отмъстителни импулси спрямо него. После имаше още един мъж, когото обичах безумно и който си позволи да ме изгуби - заради чуждо вмешателство и вътрешна несигурност. И на него съм простила...Сега нещата около мен са твърде неустановени. Нищо не бих могла да кажа, засега....
Благодаря ти за окуражителните думи! Желая ти вдъхновени бъдни дни!
20.
анонимен -
един мъж
09.05.2010 13:38
09.05.2010 13:38
// нямам регистрация
Мъжете много често сме големи глупаци! Знам го от опит. Желая ти/Ви/ щастие.И търпение ...
цитирайМъжете много често сме големи глупаци! Знам го от опит. Желая ти/Ви/ щастие.И търпение ...
21.
анонимен -
натъжих се ...
09.05.2010 21:28
09.05.2010 21:28
Прочетох ти последните постинги ...
Дюма-баща:"Чакай и се Надявай"-Звучи много мъдро, но не му вярвай!Звучи ...
Истинските неща са скъпи-трябва да си платиш, ако ги цениш ... наистина. Цената е част от тебе ...
Пожелавам ти много Истински неща! Сполука!!!
п.п Крайно време е да се регистрирам. Извинявай за анонимността!
цитирайДюма-баща:"Чакай и се Надявай"-Звучи много мъдро, но не му вярвай!Звучи ...
Истинските неща са скъпи-трябва да си платиш, ако ги цениш ... наистина. Цената е част от тебе ...
Пожелавам ти много Истински неща! Сполука!!!
п.п Крайно време е да се регистрирам. Извинявай за анонимността!
анонимен написа:
// нямам регистрация
Мъжете много често сме големи глупаци! Знам го от опит. Желая ти/Ви/ щастие.И търпение ...
Мъжете много често сме големи глупаци! Знам го от опит. Желая ти/Ви/ щастие.И търпение ...
Не коментирам кой какъв е. Може би просто не мога да се справя с мъжката природа, защото съм прекалено искрена и пряма, а мъжете ОЧИВИДНО предпочитат лицемерната увивност и лисичето притворство. Не, не бих могла да бъда такава, затова е явно, че си стоя сама /поне засега.../. Благодаря за пожеланието, но търпението наистина не ми е слабото място, но въпреки това...щастието нещо все ми се губи:)...
анонимен написа:
Прочетох ти последните постинги ...
Дюма-баща:"Чакай и се Надявай"-Звучи много мъдро, но не му вярвай!Звучи ...
Истинските неща са скъпи-трябва да си платиш, ако ги цениш ... наистина. Цената е част от тебе ...
Пожелавам ти много Истински неща! Сполука!!!
п.п Крайно време е да се регистрирам. Извинявай за анонимността!
Дюма-баща:"Чакай и се Надявай"-Звучи много мъдро, но не му вярвай!Звучи ...
Истинските неща са скъпи-трябва да си платиш, ако ги цениш ... наистина. Цената е част от тебе ...
Пожелавам ти много Истински неща! Сполука!!!
п.п Крайно време е да се регистрирам. Извинявай за анонимността!
Да, не вярвам на Дюма...Макар че какво друго да правя. Може би да спра да се надявам...? А за плащането - достатъчно съм плащала, дори свръх, но...Съдба. А иначе - за истински неща съм способна да дам много, дори всичко...Няма нужда да предизвиквам нечие съжаление, не това ми е целта. Справям се. Друг е въпросът, че някак си просто не се получват нещата при мен. Сигурно в мен е вината, така че не бих искала да се представям за онеправдана...
24.
анонимен -
<21>
09.05.2010 22:23
09.05.2010 22:23
Не предизвикваш съжаление! И вината може да не е в Теб! Не си ме разбрала!!!
Понякога отговорът е през прозореца.Погледни Навън!Пролет е ...
п.п Извинявай!Искренно ти желая Сполука!!!
цитирайПонякога отговорът е през прозореца.Погледни Навън!Пролет е ...
п.п Извинявай!Искренно ти желая Сполука!!!
Вината в личните взаимоотношения е твърде относителна...Или има напасване, или не се получава, всичко останало са излишни обвинения и парадиране на Его-то...
Отговорите ми се губят напоследък, а и имам един отговор с дългосрочна "давност", вътрешно в себе си просто знам, че ...няма да е скоро, това, което жадувам и чакам толкова много години...Затова - търпението ми просто е в повече, нямам друго спасение...
Няма зак какво да се извиняваш. Късмет и хубави пролетни дни и на теб!
цитирайОтговорите ми се губят напоследък, а и имам един отговор с дългосрочна "давност", вътрешно в себе си просто знам, че ...няма да е скоро, това, което жадувам и чакам толкова много години...Затова - търпението ми просто е в повече, нямам друго спасение...
Няма зак какво да се извиняваш. Късмет и хубави пролетни дни и на теб!
26.
анонимен -
<21>
09.05.2010 22:46
09.05.2010 22:46
http://www.youtube.com/watch?v=MEfSb8ipJiw
:-)))
цитирай:-)))
Благодаря за поздрава /предполагам, музикален/, но не мога да го отворя, съответно - чуя:)
цитирай
28.
анонимен -
<21>
09.05.2010 23:04
09.05.2010 23:04
You Tube /Irina Florin-Cvqt lilav /: Ирина Флорин - Цвят лилав
п.п Става въпрос за теменужки!:-)
цитирайп.п Става въпрос за теменужки!:-)
Благодаря, хубава песен.
цитирайИли вълната попитай...
цитирайМога да седна до теб и да поплачем заедно ... да те хвана за ръката ... да те прегърна ... В съзнанието ми изплува тази песен:
http://www.youtube.com/watch?v=AWCsE1QPwk0
Ти си от тези, които знаят всичко за НЕЩАТА и раздават надежди на другите, а за себе си нищо не оставят. Не знам, колко съм прав, но така те усещам. Искаш го, но те е страх да си го вземеш. Мислиш, че не го заслужаваш ли ?!? Всеки има правото да бъде щастлив и да получи обич. Да бъде прегърнат ... Ти даваш път на другите, към тяхното щастие ... , а стоиш отстрани и не смееш и ти да тръгнеш по него. Сигурно знаеш инструкциите за първата крачка ... престраши се ... направи и следващата. По пътя, по които решиш да вървиш няма начин да не срещнеш някой, няма начин. Има два типа в случея: едните, които се надяват на съдбата, а другите, които я коват сами. Защо не вземеш нещата в свои ръце??!??
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=AWCsE1QPwk0
Ти си от тези, които знаят всичко за НЕЩАТА и раздават надежди на другите, а за себе си нищо не оставят. Не знам, колко съм прав, но така те усещам. Искаш го, но те е страх да си го вземеш. Мислиш, че не го заслужаваш ли ?!? Всеки има правото да бъде щастлив и да получи обич. Да бъде прегърнат ... Ти даваш път на другите, към тяхното щастие ... , а стоиш отстрани и не смееш и ти да тръгнеш по него. Сигурно знаеш инструкциите за първата крачка ... престраши се ... направи и следващата. По пътя, по които решиш да вървиш няма начин да не срещнеш някой, няма начин. Има два типа в случея: едните, които се надяват на съдбата, а другите, които я коват сами. Защо не вземеш нещата в свои ръце??!??
atoc написа:
Мога да седна до теб и да поплачем заедно ... да те хвана за ръката ... да те прегърна ... В съзнанието ми изплува тази песен:
http://www.youtube.com/watch?v=AWCsE1QPwk0
Ти си от тези, които знаят всичко за НЕЩАТА и раздават надежди на другите, а за себе си нищо не оставят. Не знам, колко съм прав, но така те усещам. Искаш го, но те е страх да си го вземеш. Мислиш, че не го заслужаваш ли ?!? Всеки има правото да бъде щастлив и да получи обич. Да бъде прегърнат ... Ти даваш път на другите, към тяхното щастие ... , а стоиш отстрани и не смееш и ти да тръгнеш по него. Сигурно знаеш инструкциите за първата крачка ... престраши се ... направи и следващата. По пътя, по които решиш да вървиш няма начин да не срещнеш някой, няма начин. Има два типа в случая: едните, които се надяват на съдбата, а другите, които я коват сами. Защо не вземеш нещата в свои ръце??!??
http://www.youtube.com/watch?v=AWCsE1QPwk0
Ти си от тези, които знаят всичко за НЕЩАТА и раздават надежди на другите, а за себе си нищо не оставят. Не знам, колко съм прав, но така те усещам. Искаш го, но те е страх да си го вземеш. Мислиш, че не го заслужаваш ли ?!? Всеки има правото да бъде щастлив и да получи обич. Да бъде прегърнат ... Ти даваш път на другите, към тяхното щастие ... , а стоиш отстрани и не смееш и ти да тръгнеш по него. Сигурно знаеш инструкциите за първата крачка ... престраши се ... направи и следващата. По пътя, по които решиш да вървиш няма начин да не срещнеш някой, няма начин. Има два типа в случая: едните, които се надяват на съдбата, а другите, които я коват сами. Защо не вземеш нещата в свои ръце??!??
Да, така е. Много хора търсят подкрепата ми - професионална или чисто човешка. И се чувствам полезна, нужна, даваща, разбираща...Но на себе си не мога да помогна, поне не в тази степен, която бих искала...
Благодаря за хубавата песен, да, още откакто бях млада, инстинктивно, слушайки тази песен, си мислех, че моята истинска любов ще я срещна късно, доста късно...Е, досега съм била безусловна влюбена и раздаваща се - без остатък, но едностранно...Засега съм в ступор и не бих предприела никаква крачка, нито напред, нито назад...Времето ще покаже. Важното е да не изпадам в самосъжаление...
cornflower написа:
Или вълната попитай...
Ще я попитам, вълната...Ти знаеш, че Морето пази отговорите на всички въпроси - от началото на Света, до края на Времето...
Много силно и изстрадано!
Това ,което не ни убива ,ни прави по- силни !
Бъди себе си !
цитирайТова ,което не ни убива ,ни прави по- силни !
Бъди себе си !
skarleta написа:
Много силно и изстрадано!
Това ,което не ни убива ,ни прави по- силни !
Бъди себе си !
Това ,което не ни убива ,ни прави по- силни !
Бъди себе си !
Благодаря ти! Да, изстрадано е, а силата му не определям аз, а тези, които се докосват до моя душевен мир и емоционално-нравствен кодекс - чрез думите ми...
Разбира се, че ставаме по-силни, преминавайки през различни видове предизвикателства...
И никога не съм преставала да бъда себе си и да отстоявам същността си. Независимо от това, дали се харесва това, или не. В крайна сметка, който държи на мен като личност, би ме приел автентична, а не "гримирана"...
Поздрави от лятно-дъждовен Бургас!
Търсене
За този блог
Гласове: 45014
Блогрол
1. kokoshinka - моята щерка-разбойничка:) Т.е. Дидка-Бандитка:)
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката