...Лятото си тръгва, отмъквайки със себе си шепи нежност и горещи туптящи късове - от напрежение, очакване, строполяване на надеждата, моментна страст, преминала в нажежеността на сълзите, искрящи случвания на искрена радост, както и потъване в негата на мъката, преминаваща през с нищо несравнимото разочарование от чувството да си предаден...
Всичко минава...Всичко се утаява в споменния скрин и пази горчилката - да! - но и способността да метаморфозира в един узрял житейски поглед върху незначителността на първоначално възприеманите като трагедия неблагополучия...
Няма място за трагедии.
Няма време за незасъхващи сълзи.
Няма никаква полза от компромиси със съществени неща.
Няма нужда от безсмислени жертви в името на мъгляво загатнати цели.
Няма смисъл от кървяща любов, която е безпътна.
Няма гаранции за нова - която да е пълнокръвна.
Няма никакви правила.
Няма никакво чувство за обреченост.
Няма край Пътят.
Той продължава.
С нова, но ясно очертана траектория, със старата любов към живота и най-важните души в обкръжаващия свят, към онези неща, които представляват жалоните в една пречистваща се човешка съдба.
А тази Любов е неизтребима.
Имам я. Имам всичко. Макар че точно в този момент, чисто прагматично погледнато, нямам нищо...































































Едно намигане към всички вас:) Свалих розовите очила, надянах черните /на дъщеря ми, защото аз никога не нося слънчеви очила:))/  и имам дързостта да се усмихвам. Въпреки:)))....

за дързостта да се усмихваш... въпреки :-)

"Чисто прагматично погледнато",когато тръгваш на дълъг път е по-добре с по-малко багаж.Само най-необходимото.
Попътен вятър на теб и прекрасното ти дете ви пожелават Брей,мама и лелята на Александър!

Все ми се струва, че просто отказваш да приемеш верния път. Настояваш на своя, или нищо.
Оттам идват и сълзите, мислиш си нещо, само за себе си, а после се чудиш, защо го разбираш само ти.
Може би да играеш с открити карти е по-честно.
И ... животът поделен с други същества, като децата, е доста по-различен с чувството за отговорност и ангажименти. Половината ти възможности са отнети. Задоволяваш се да работиш на автопилот, или като максимум с 50% от възможностите. Ако те разберат.....

...да си усмихнато дръзка.Някъде по пътя ти махам.Виж ме.С току що откъсната четирилистна детелина.За теб :))))

и аз съм така. Макар че погледнато от друга страна - имам всичко материално, а точно един определен вид любов ми липсва. Ама защо ли ми е...? Гушкам те.:)

и топла и благодатна есен ти желая!
снимките са чудесни!
Поздрави!

Имаш и твоето СЛЪНЧИЦЕ!
Успешна и спорна учебна година желая от сърце на дъщеря ти.
Ти си най-богатата майка на света.
Имаш и нас - твоите приятели.
Напред,...смело,...напук и въпреки всичко!!!

Човек е нещастен дотогава, докато не разбере, че всъщност е щастлив! Радвам се, че си го осъзнала!

не въпреки всичко, а защото усмивката ти отива. И един ден всичко ще си дойде на мястото. Въпреки всичко...;)

всеки прави своя избор, въз основа на своите разбирания.
Аз избирах между материалното и любовта. И се отказах от първото заради нея. ВИждаш, почти всички избират първия вариант, явно това търсят.
Това се отнася и за моето материално, и за това на дъщеря ми. Можех да я задоволя материално, но да я лиша от обичта си - няма време. А и то е свързано с мъже, детето остава на заден план. Аз избрах отвратиленото тежко материално състояние напълно съзнателно. Но пък любовта остана за нея.
В наши дни, не въобще, да се бориш за материално и любов едновременно е невъзможно. Материалното убива любовта. Гнусно се печелят пари.
някой ден може и двете да са възможни и тогава ще ги имам, защото го мога. В някой друг живот.
Всеки не е самодостатъчен. Ние зависим адски много един от друг. КАкто завися от чуждата любов, така завися и от чуждата простотия, която е превърнала живота в помия на тоя етап напълно умишлено.
Избирай. Материалното или любовта. И не мисли, че само ти ще избереш материалното, без което не можеш. Това правят 99% от всички, ако имат избор.

Аз избрах любовта и може би затова Бог ме обича повече от другите! Може би при раждането обича всички, но после някои тръгват по друг път...99%. Духовното не е достъпно за всеки.

Макиавели за богатството: "Истински богат е онзи, който може да преброи най-ценните свои неща, които не е купил с пари". Можем да поразсъждаваме малко върху това. Как ли бихме могли да си купим истинска любов, чест, достойнство , мир, разбирателство, харизма и разбира се детенце! Поздрави:)))

Гледайки първата снимка си казах колко ЦВЕТНО е зад тях и спонтанно пожелах същото толкова пъстро и весело да бъде и пред вас!!!
Споделена радост и много истински хора!:)
Поздрави!:)

Да, лятото си отива, но запазихме топъл и красив спомен изпълнен с пъстрота и емоционалност!
А ти продължавай да посрещаш дните с усмивка:)
Поздрави!

ряпа да яде:)

Първо - към всички, които са ми писали коментари тук, огромно ИЗВИНЕНИЕ за забавянето на отговорите ми! Наистина бях във водовъртежа на едно много критично време за мен, трябваше да се справям с разни прозаични неща, поотместих погледа си от философския поглед върху случващото се, а се плъзгах по повърхността...Нямаше начин.
Вече съм си в Бургас - отново. Софийската ми одисея приключи. С доста хубави спомени - в чисто професионален план. И с една наистина трудна загуба точно в края на моето пребиваване там...Не успях дори да започна нещо, което може би съм очаквала цял живот. Разминах се с невероятен мъж. Но...Понякога Съдбата просто е отредила човешките същества да се разминават по магистралите житейски.
Усмихвам се, разбира се, и тогава, и сега:))))
Въпреки:)

Благодаря ви! Чудесни са пожеланията ви! И със сигурност - добронамерени!
Вече приключи част от пътя ми, с доста житейски поуки...Е, имаше и хубави моменти, разбира се!
Заради тях си казвам - струвало си е това прключение!
Не съжалявам за нищо!
Поздрави!

На 38 години съм. Надали ще си променя светоусещането...Който разбрал - разбрал:)
Не претендирам за разбиране от всички.
Но не си и разбирам само аз...Имам сродни души, не са много. Но ги има.
За децата - така е. Но преди всичко съм майка. След това - професионалист, жена и всичко останало...
Не съжалявам.

Колко е хубаво усещането някой да ти помаха по пътя и да държи емблематичната детелина на щастието...
Чакам го! Това щастие най-после го чакам!
Мисля, че най-накрая ми полага да съм щастлива!...
Благодаря ти! Ти си чародейно-зарязяваща с щастие!...

Не се боя!
Вече от нищо не ме е страх:)
Бях софиянка за няколко месеца и - виж ти! - научих се да нямам от нищо страх вече:)))))
Само за това да е било, стрували са си софийските мъки /защото си имаше и такива:)))/.
На мен ми липсват много видове любов, но най-важната я имам:)
Пък мъжката - вече нещо съвсем позабравих как се чувстваше...Съвсем, съвсем, съвсем, съвсем...
Дано си припомня в близо бъдеще, защото ще забравя, че я има изобщо:))))
Поздрави!

Благодаря ти!
Дано есента е благодатна, в нейния по-късен вариант...
Засега е тъжна, ограбваща /защото се лиших от работа, която истински харесвах и на която се чувтсвах на мястото си, както и от един мъж, в когото можех да се влюбя. Но...
Дано са си стрували лишенията:)
И есента да ми донесе все пак щедрост в някакви други измерения:) ...

Благодаря ти!
Истинска вълшебница си! Винаги съм ти го казвала!
Дъщеря ми вече си е заедно с мен в Бургас, завърнах се от софийските си скиталчества преди 2 дена.
Всичко си е по старому. И не съвсем:)
Имах изпитания. Но и един несравним съдбовен бонус - научих се да се справям сама с на пръв поглед абсурдни ситуации...Не е малко:)
Разбира се, че продължавам напред. Въпреки всички нагли неблагополучия:))))
Прегръдки!

Разбира се!
Кой е казал, че съм нещастна:))) Няма такова нещо!
Всички изпитания бяха просто симпатични:)
И сега си ги спомням с умиление дори:)
Разбира се, че човек трябва да запази способността си да си самонамига, въпреки всякаквите проявления на затруднения от различен характер:)
Благодаря за приятелското "намиг":)))!
Нужно ми е, за да се усмихна искрено!

Е, как бих искала да си прав!
Как бих искала да си истински прав...
Чакам го това време, когато всичко ще си дойде на мястото. Защото, честно казано, колкото и зверски търпелива да съм, вече наистина трудно си сдържам нетърпението:))))...

Позволявам си отговор, макар че обръщението ти е към buboleche.
Да, духовното не е достъпно за всеки.
Аз винаги, когато съм имала тази дилема, съм избирала Духовното.
Не съжалявам.

Невероятно си го казала!
Така е!
Оценявам това, което имам - макар да няма материални измерения. В материален план винаги, ама винаги съм пълен ужас:))) Но не ми пука:) Все нещо ще се измисли:) Нали работя, в крайна сметка, честно се трудя, имам си образованията, знанията, опита. Не дължа никому нищо /е, малко пари за наема в София дължа, но ще си ги върна до стотинка!/. Съвестта ми не ме гложди!
Детето да ми е добре!
Пък всичко останало - ще се нареди!
Няма къде да ходи:))) Стига се е обърквало само!
Поздрави!

Така е!
Всъщност, на всички предизвикателства, които преодолях, в крайна сметка, това остава - усещането за щастие, макар разпръснато в отделни искрящи мигове...
Това да имам, повече не искам:)
Поздрави и благодарности за хубавото послание на думите ти!

Да, продължавам да се усмихвам:)
Какво друго ми остава...:)
А лятото - пак ще дойде!
И наистина следващото лято си го заслужавам по-щастливо!
И на теб - поздрави и усмивки!:))))

Би ли ми обяснил какво точно си закодирал в думите си /надявам се, не нещо толкова загадъчно, като в "Шифърът на Леонардо" ;)))

Просто исках да кажа, че усмихната си прекрасна и съвсем истинска и жива, за разлика от съмнителната слава на една маслена Джоконда.

Дано да намираш повече поводи, за да го правиш!

Макар че - както мисля аз, може и без такива.

Сърдечни поздрави!

Разбира се, че може да се усмихвам и без поводи:)) Даже, въпреки недотам добрите поводи, пак се усмихвам:)))
Сърдечни са поздравите и към теб - от мен, придружени от вече почти неувяхващата ми усмивка!:)))

Права си, важен е зрелият житейски опит и НИКАКВИ КОМПРОМИСИ! Само тормоз!

За компромисите - така е, но за тормоза нещо не разбрах:) Може би защото отново съм с температура, болна от поредния, n-ти грип за тази зима...
А за зрелия житейски опит - може да се спори, кой опит е зрял, и кой - не:)

И децата имат опит.
Но някои сме зрели. Не вярваме в приказки.

Тормоз? Всекиму според заслугите. Нещо като индивидуален съд за насаждане на правда. То друг в момента няма почти.


А за жертвите - умеем ли ги въобще? Неееееееее. Твърдо не.

Не си права за жертвите, умея ги. И неведнъж съм ги правила. Имало е смисъл, не съжалявам.
За децата - тук си права, имат опит, дори интуитивно носят познание отвъд, това е доказано, че до 3-годишна възраст, децата базират поведението си най-вече на Колективното несъзнавано, което след тази възраст се заличава от спомена...
Както и да е, за тормоза и заслугите - дълга тема...А индивидаулният съд е нищо в сравнение с другия, истинския, Всевишния...