2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 8423 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 08.11.2008 04:30
...Бягам. Навътре, навътре...Към първоизвора на истината за самата мен, за огледалната ми същност, отразила Вселенските канони - неотменни, сурови понякога, справедливи. Ето и част от диалога с един непознат, незнаен, попаднал случайно на синхронните трептения на моментната ми душевна вибрация.
Мъдрост, сбрана в няколко случайно /или може би не/ разменени думи. Дали да не се заслушам в скрития смисъл на тайните, закодирани в тях:)??...
Непознатият:
Нищо не е каквото го виждаме, защото ни лъжат очите ни и помага им разумът ;)))
Няма губи-време, защото и времето е плод на илюзия ;))
Аз:
Абсолютно:) Но...защо оставам с усещането, че се стараеш да ми дадеш отговори, които самата аз очаквам:).../предположение само:)/
А времето - да, зависи от нашето отношение към него, понякога е всепоглъщащо, друг път - ограбващо, а много често - бягащо и криещо се /има и варианти на убийствена протяжност/...
Непознатият:
Може би ти очакваш тези отговори, а може би те са единствените верни, които имам. Или просто провокирам да събудиш у себе си нещо, не знам...
Приеми ме не лично, като машина за отговори дори :))
Аз:
Да...Един живот и не би стигнал, мисля:) /за да вникнем в дълбините на нетленната категория на душата/.
И не бих позволила тя да бъде открадната, не. С или без провокации:) От годините работа като журналист, се научих да пазя достъпа до нея:)
Непознатият:
Това си е тема за цял един живот - знам.
Да пазиш, значи да провокираш опити да ти бъде откраднато пазеното :))
Но не очаквам да се оставиш да бъдеш открадната :) А просто предизвикваш решимостта на "нападателите" :)
За темата - затова и не живеем само веднъж ;)))
Аз:
Не обръщам внимание на "нападателите"...Всъщност, търся съвсем други неща...А може би ще ги намеря в ...някой друг живот:)
Непознатият:
А може би ще ги намериш днес :))
защо винаги отлагаме хубавите си очаквания за някой друг живот ;) Все едно вече сме били там и сме видели какво ни очаква!? Ами, ако е тук, сега, макар и не веднага :)))
Аз:
Днес нищо не ми се очертава да намирам:)
От горчив опит знам, че по-добре да не се надяваш на нещо, което така или иначе не се сбъдва...Обратното носи жестока фрустрация.
Тук и сега няма нищо друго, освен...рутина, потиснат яд срещу житейските неблагополучия, както и доза съвсем сдържан оптимизъм:)
Непознатият:
Изкарай яда, на някое невинно плюшено мече :)
Оптимизма сподели с циганина с акордеона...
Обърни фрустрацията в гориво :))
Превърни очакването в случило се вече...
Рутината хвърли в печката, гори впечатляващо и пука като ланшна цепеница :)))
Е, приятели, какво друго ми остава, освен да погледам топлоотдаващия огън край камината, в която грее истинският живот - такъв, какъвто е, лумващ като факла понякога, а друг път - тягостно тлеещ...
Но съдържащ в себе си ИСКРАТА. Онази, която пази съкровението на Сътворението в животворящата си същност.
Нещата са по-ясни погледнати от страни, а и самите ние отминаваме и отлагаме случките и "присъствието" си в тях. Тогава един приятелски съвет е безценен.
Заслушай се:)))
Благодаря ти за прекрасния коментар!
Просто съм имала нужда да бъда изслушана точно в определения момент. Това е:)
Поздрави и ти благодаря за свежия коментар и за милото отношение! А за сватба...Е, не си и мечтая вече. Каква ти сватба:) Аз съм се омъжвала преди повече от 15 години, повече от 5 съм разведена...Дъщеря ми е приоритет. А и не живея с илюзии...:)
А прозренията - идват сами, наистина. Попутнати да зазвънтят в съзнанието ни от подобни кръстопътни личности, синхронизирали мисълта си с нашата...
Благодаря за мъдрите думи!
Поздравявам те за прекрасния пост! Сърдечно те прегръщам и целувам!
Благодаря ти искрено! За духовната подкрепа и човешката сърдечност! Прегръдки и за теб!
" Само в мълчанието има слово
Само в мрака- светлина
Само в смъртта- живот
Ярко пронизва полетът на ястрба
писеещите небеса"
Из " Сетворението на Еа"
Единосъщието на взаимоиключващите се понятия съдържа в себе си цветността на живота. А полетът душевен винаги оставя диря в пространствата отвъд земното разбиране за раждането и смъртта и съдбовната нюансираност на кръговрата житейски...
Хубав да е денят ти!
Разбира се, че очаквам нещо не само от бъдещите животи, а и, ако е възможно, дори в сегашния такъв:)...Това - на шега:) Но за миналите прераждания - права си. Толкова пъти съм била изумена от мъдростта на дъщеря ми, която понякога знае отговорите на въпроси дори отвъд моята житейска компетенция /а все пак, живяла съм 25 години повече от нея:)))/
Знаеш ли колко бих се зарадвала на някое изненадващо случване в живота ми! От твоята уста - в Божиите уши, както се казва:) И аз те целувам - приятелски, и поемам цялата красива вълшебна мъглявина, която съдържа в себе си може би едно чудо, което би озарило дните ми!:)))
Този диалог, между "УЧИТЕЛЯ",
и ученика...
Хареса ми ...
Благодаря ти за думите ти, заредени с позитивизъм!
Това е:Успееш ли да запазиш искрата в себе си,значи си успял да се опазиш като човек.
Поздрав!
Права си - искрата е първоизворът на духовният поток, който се влива в реката на живота, течаща плавно понякога, друг път - в бясно, развълнувано темпо, към морето, съдържащо вселенските тайнства за Сътворението, Смисъла, Вечността...
Поздрави и на теб!
... Промяната настъпва тогава, когато ТИ я направиш! Не - когато вземеш окончателно и безвъзвратно решение това да стане! После вече вкусваш плодовете й....
Успех, приятелко! :)**
Не възприех другия участник като конкретно лице, независимо от пола и възрастта. Дори си мислех, че това може да си самата ти, но от друга гледна точка, като мъдрост и противоположност!
Независимо кой стои зад Непознатия разговорът е повод за размисли и нека огънят да не угасва, а да бъде поддържан и пазен!!!
Взех решението - а то е, че отсега нататък ще се себеуважавам повече, няма да позволявам да попадам в ролята на жервта, на която непрестанно е вменявано чувство за вина. И ще чакам истинската любов. Докогато - дотогава:) Нито част от мига по-рано:)
Благодаря ти за подгкрепата - винаги я раздаваш безвъзмездно - като истински достоен представител на помагащите професии - не просто като поредица от дипломи, а като вътрешно усещане и талант!:))))
А за огъня - да, длъжни сме да го пазим! Иначе бихме изтлели като човешки души. А смисълът на съществуването ни е да горим, да топлим, да отдаваме светлина и обич...
Поздрави и прегръдки!
Благодаря, че ви има.
Радвам се, че си попаднала на нашето вибрационно трептене - добре дошла! Винаги си желан гост!:)))
И аз ти благодаря, че споделяш мисловните ни проекции, сливащи се в единното цялостно проявление на Вселенската хармоничост...
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката