Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2013 00:38 - Трифон-Зарезаново и анти Свети-Валентиново:)
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4278 Коментари: 0 Гласове:
22

Последна промяна: 21.11.2014 01:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg





Love came, 
and became like blood in my body.
 
It rushed through my veins and 
encircled my heart.
Everywhere I looked, 
I saw one thing.
Love's name written
on my limbs, 
on my left palm, 
on my forehead, 
on the back of my neck, 
on my right big toe…
Oh, my friend,
all that you see of me
is just a shell,
and the rest belongs to love.

Rumi

Днес ми е антипразнично:)
Независимо че реших видимо, демонстративно и напълно тенденциозно, да празнувам Трифон Зарезан:)
А защо реших да се причисля към "веселата част" от българския народ, който предпочита чаша вино пред "чаша любов" - ей така, напук:)
Цял ден си отстоявам позицията - и в реалното, и в интернет пространството, подплатявайки това с личен пример и подобаващ снимков материал:)

Обаче - какво се получи след края на експеримента?

Пълен провал на експлицитните доказателства, оборени - по безапелационен начин, от имплицитните вътрешни тежнения, очевидно неизтребими и злокачествено сраснали с най-съществената част от същността ми:)
Да, няма смисъл да страдам вече повече от 10 години /какво пиша, всъщност много повече.../, че нямам взаимопроникващо усещане за сливане на две души.

Да, няма никаква полза от оплакване, от себесъжаление, от натякване и демонстриране на самотата, като  повод за привличане на внимание, дори да е псевдо такова.

Но ние, човешките същества, понякога неистово се нуждаем от внимание, крещим без глас, докато цялостната ни същност се гърчи вътрешно. A след това ежедневният хаос ни обгръща и всичко се канонизира в добре познатите релси на крехкия баланс между емоция и разум.

Е, има и такива провокаторски елементи - като днешния празничен ден с двояко значение:) 
Неслучайно в този ден човек има избор - какво да празнува, дали апотеоза на любовта, която твърде често бяга от живота ни и я гоним да я хванем за опашката, или да налее чаша искрящо вино, с което да се опита да забрави очевадната липса на гореописаната "опаша'та":)

Има ли я, или я няма в тъканта на дните ни, тя съществува, в тайниците на други човешки души, или в сърдечните селения на младите същности, непреминали през жаравата на неминуемите разочарования и все още съхраняващи вярата в чистотата на взаимоотношенията.

Има я и в уморените погледи на достолепни възрастни двойки, които са извървели жизнения си път благодарение на топлото взаимопроникване, което орисва две обичащи души, не просто влюбени, а обичащи, осъзнато, въпреки...
Въпреки несъвършенствата.
Въпреки временните пропадания.
Въпреки дребните или по-съществени разочарования.
Въпреки взаимопричинената болка дори. 

И прибирайки се, след чашата червено вино, споделено с приятелка, стипчиво  преглъщаща факта, че ни "изпъдиха" заради резервации на цялото заведение за влюбени:), колкото и да бях настроена почти феминистки, антилюбовно и анти Свети-Валентиново, изкачвайки самотните стълби, една сълза-издайница се изтъркoли по вече немладата ми буза...:) Ех...
Няма възраст това сърце, проклетото, иска, иска, иска онова, което веднъж е опитало...
И не би могло да съществува във вечна абстиненция от липсата на любов.
Е, това беше моят край на двойно празничната вечер, избрана /напук/ да се отбележи еднозначно:)










 
 
 
 
 
Към първия клип /Yngwie Malmsteen - Dreaming/: 

Музиката е красива. Докосва, гали, събужда затлачени спомени, без да обещава нови такива. Носталгия, тъга, емоционална препратка. Но само моментна. Като един забавен каданс във времето, когато позабравени усещания се редуват в емоционално капсуловано вътрешно пространство. Не се идентифицирам с текста, само с музиката. Текстът ми е твърде далечен, непонятен в този момент. Послушайте. Красиво е.
 

Към втория клип /Ennio Morricone - Malena/: 

Символът на вечната женственост - Моника Белучи, в едно от емблематичните си превъплъщения - на Малена, обожаваната, неистово желаната, мечтаната, отритнатата, низвергнатата, Жената. Може би всяка от нас - любена, недолюбена, забравена, понякога недостижима, друг път - загърбена, носи в себе си този събирателен образ. На почтената, вярната, съблазнителката, недосегаемата, предала мечтите си, надсмялата се над собствената си съдба, хулената, и отново въздигнатата - на пиедестала на собственото си достойнство, неподвластно на външни мнения и натиск.
Малена. Един досег до Нея - тази, която живее във всяка жена, дори да не прояви всичките си същности, в един земен живот...







Гласувай:
22
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1550332
Постинги: 137
Коментари: 4958
Гласове: 44794
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31