Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2011 05:01 - Браздата между спомените
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7844 Коментари: 6 Гласове:
28

Последна промяна: 23.05.2011 11:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Заставайки на поредното бардо, символичната духовна граница между две състояния на емоционалния ми свят, се застопорявам в някакво странно равновесие.
Въпреки че споменният калейдоскоп предизвиква лавина от преживени чувства, споделени моменти, сакрално пазени
във вътрешния ми кристален душевен съд.
А той е крехък, и прозрачно-уязвим.
И отразява - като магична филмова лента, само че с обратен ход назад, случвалото се с мен и емоционалния кънтеж на съприкосновенията с различни ключови фигури в живота ми...


В това крехко  състояние на духа съм не хаотична, не бясно търсеща корените на нещо стойностно и непрежалимо, не вкопчена в идеята за минали възможности, безвъзвратно оттеглили траекторията на пътя си напред. Не, не чакам да бъда всмукана от вакуума на илюзорната прегръдка на миналото, обещаващо забрава, но не и реминисценция в позитивен план.

Не искам житейски ремикс, дори хипотетично - като конфигурация на значими личности, събития, тръпки, взаимоотношения.
Не се стремя към емоционален резонанс, който да разклати трудноосъществената стабилност на вътрешните ми устои.

Не търся поуки, не ровя в отминали болки, не извиквам - като в магично кристално кълбо, образи, впечатани в съзнателния ми споменен тръст.

А съзерцавам.
Изкачена на символичното Плато на уравновесеното вътрешно махало.

Отгоре, от равнинната височинност на балансираните ситуации, се вижда ясно, безпристрастно, сякаш с взети назаем Вселенски очи.

Там е пределно изчистено - от болезнени зависимости, от ненужно обсебване, от тягостни радиации на разнопосочни съмнения.

Там преминават пред сетивата ми - сякаш зад символична стъклена преграда, всички болезнени взаимодействия с особено скъпи за мен същества.

Там се блъскат - в същото това стъкло на поставената емоционална бариера, моите досега неопитомени болки и се стичат - като капки от проливен дъжд, вадите на моите неизплакани сълзи...


Там се сбогувам символично с емоцията, свързваща ме с болезнената събитийност. И скъсвайки пъпната връв на болката, съхранявам само скъпите образи, незабравимите случвания, завещаните радости.

И потеглям напред - благословила миналото, взела позитивното натрупване на неминуемата мъдрост.
И загърбила тягостната сянка на ненамерените отговори.

Просто приемам, че някои неща остават в кръстословицата на Времето  като непопълнени квадранти.
За да осъществят своята пълнота в един бъдеща пресечна точка на случвания, когато отговорите ще ме посетят сами - в тайнството на съня, или в моментното прозрение при рутинно изживени земни мигове.

Това е.












А ето и отблясъците от настоящето:) Моята скъпа племенница, която живее далече, далече, за малко ни е на гости...
 



Искам такъв мъж, може да е грозен /че красивите, дето си ги избирам, все ми бягат, или ми ги "крадат":)))/, но да е гушкав и добричък:)))





Племенницата ми Надежда пред снимката на баща си - като ученик в Английската гимназия, някъде в края на 70-те години:), във "Вила Вилекула".





Двете братовчедки - пред Английската гимназия, където учи едната, а другата си знае достатъчно добре английски, поради факта, че живее в англоезична държава:)





Баба, леля и внучка /племенница:)/ - на китайски ресторант, другата внучка /дъщеря/ снима.





На кафе - с две млади дами /зад кадър/:)









Тази сладка жабка видяхме на връщане към вкъщи - всяка една от нас си пожела да я целуне, с тайната надежда да се превърне в принц:)))






Пред все още зимното море.





С Ивето, братовчедка ми, и племенницата ми Надежда - на сладки приказки по сложни научни теми /с изключение на мен, и двете се занимавам сериозно с наука, и то такава, от каквато мене тръпки ме побиват - физико-химия и разни подобни за мен чужди вселени:))
)/







...И на почти готовата след ремонта Главна улица на Бургас:)





На караоке!






Закачам мартеницата си на едва напъпило дърво - в края на март студената зима толкова бе позволила:))), и си пожелавам нещо - наум:)






В нашето скромно молче:)





С един осиновен само за седмица Зайо:)))





"Мулен Руж" на бургаска сцена - апотеоз на любовта, напук на всички прозаичности и целия безумен натиск отвън...




 
Гост в офиса:)





С Любка в софийското метро.






Отново с любимия зайо Теди:)))





С Ели - пред храм "Света Неделя", на изложението на интернационалните мечки, символизиращи различни държави.






  С племенника ми Александър /също скъп гостенин за кратко.../ и дъщеря ми - пак при мечките:)






С Ели, Светльо и Диана - отново пред мечките:)))






С двамата братовчеди  и снаха ми.





На Цветница - със скъпи хора.





София - отвисоко.





С  Таня в мола - на сладко-поучителни приказки:)))





С Алекс - на Моста.






На кафе, т.е. на вкуснотии:)))





С Алекс - в нашия скромен мол /е, той не може да се впечатли, защото е виждал къде по-големи и луксозни молове, но затова пък този си е наш:)))/





И Алекс - пред снимката на
баща си във "Вила Вилекула".





Великден е, е, не ми беше от най-веселите, получих разни великденски прозрения от освобождаващ душевността и определени емоционални зависимости характер:)))





С Жени на великденско кафе:)





На бургаска сцена - Митко Щерев, Илия Ангелов, Галя Ичеренска, под блестящия съпровод на музикантите от Collegium Musicum, дирижирани от Левон Манукян, изнесоха незабравим концерт с филмовата музика на М. Щерев, както и най-известните хитове на "Диана Експрес" и обичани вечни български песни. Това бе незаменим великденски естетично-емоционален подарък за бургазлии!




...В момент, в който едно решение бавно и тягостно зрееше в мен - отидох до морето, което възприемам като свой кръщелник, и потърсих отговорите на блъскащите се в мен въпроси. Сянката на съмнението - като моята сянка, се плъзна над боклуците, които съм длъжна да изхвърля от душата си, за да достигна - боса и с чисто съзнание, до брега на осъзнаването, че истинската любов е свобода и приемане на чуждия избор...
Към клипа: 
Любимият ми концерт за китара. Носталгична нежност, изискано сдържана болка - като моята, безумен копнеж по вечно недосегаемото, уталожени надежди и опитомени мечти. Песента на Сърцето, дръзнало да обича и да свие навътре в себе си радиацията на обичта си, за да не унищожи нищо и никого другиго, освен собствения си мъчителен порив - атомната бомба на една изригнала невъзможност, но избухнала навътре, не навън...

 




Тагове:   спомен,


Гласувай:
28
0



1. erato7 - "Това, което отнема щастието ...
03.05.2011 10:20
"Това, което отнема щастието на човека, което разрушава неговите възвишени мисли, чувства и постъпки, е отсъствието на любов." - Петър Дънов
Нушенце, не спирай да обичаш, въпреки всичко!
Желая ти един пълноценен, стремителен ден! Усмихвай се и дарявай любов и доброта. Ти го можеш! Прегръдка за теб от мен.
Снимките са чудесни. Радвай се, че имаш такива хора около теб!
цитирай
2. pevetsa - По пътя от началото до края, прем...
03.05.2011 18:12
По пътя от началото до края, преминаваме през множество емоционални състояния, които ни изграждат като Личности.
Приятелко, въпреки незгодите, ти си запазила доброто си сърце чисто, което раздава Обич.
Бъди Благословена със най ценното, ЗДРАВЕ, ти и твоите близки.
цитирай
3. hope17 - Както ти казах,
04.05.2011 15:41
от вчера умувам какво да ти пиша, предвид, че доста говорим с теб. Без промени метаморфози няма. Без тях пък означава, че не се развиваме, така че всичко си е в реда на нещата. По-добър вариант е, и аз ти го казах, да потърсиш точката на емоционалния баланс в себе си. Да не отиваш нито в едната, нито в другата крайност. Някъде в центъра е истината. А иначе мисля, че трябва да се придвижиш, уверено при това, към краищата на окръжността. Нали знаеш за увеличаването и свиването на зоните на комфорт. Увеличи твоята, можеш, знаеш как и смятам, че си готова. Удовлетворението е най-съществено за щастието ни. Отвори му вратата, за да влезе! Цени хората и малките неща около теб, те са ти истинското богатство. Другото идва, когато сме напълно готови за него. Прегръдки от мен, за преодоляване на временно студеното време :))))
цитирай
4. temenuga - Към erato7:
13.05.2011 00:52
erato7 написа:
"Това, което отнема щастието на човека, което разрушава неговите възвишени мисли, чувства и постъпки, е отсъствието на любов." - Петър Дънов
Нушенце, не спирай да обичаш, въпреки всичко!
Желая ти един пълноценен, стремителен ден! Усмихвай се и дарявай любов и доброта. Ти го можеш! Прегръдка за теб от мен.
Снимките са чудесни. Радвай се, че имаш такива хора около теб!

Миличка erato7! Първо, извинявам се за огромното закъснение на отговора си, но изчаках да ми се уталожи настроението и да се наместят пластовете вътре в мен...Така е, не съм престанала да обичам, просто престанах да вярвам в химери, в неподплатени с дела думи, в празни обещания.
Иначе, права си, имам страхотни хора около себе си, това си е щастие! А любим човек така и не дочаках да имам, но явно това е съдбата ми...
Прегръдки и за теб!

цитирай
5. temenuga - Към pevetsa:
13.05.2011 01:56
pevetsa написа:
По пътя от началото до края, преминаваме през множество емоционални състояния, които ни изграждат като Личности.
Приятелко, въпреки незгодите, ти си запазила доброто си сърце чисто, което раздава Обич.
Бъди Благословена със най ценното, ЗДРАВЕ, ти и твоите близки.

Благодаря ти, Алекс! Така е, преминавайки през различни предизвикателства, някои от които драстични като натовареност и ограбване на вътрешната ти енергия, то винаги светлината вътре в нас е по-силна и винаги намира път да изгрее отново, и отново...
Много споделено щастие за теб и прекрасното ти семейство!

цитирай
6. temenuga - Към hope17:
13.05.2011 23:00
hope17 написа:
от вчера умувам какво да ти пиша, предвид, че доста говорим с теб. Без промени метаморфози няма. Без тях пък означава, че не се развиваме, така че всичко си е в реда на нещата. По-добър вариант е, и аз ти го казах, да потърсиш точката на емоционалния баланс в себе си. Да не отиваш нито в едната, нито в другата крайност. Някъде в центъра е истината. А иначе мисля, че трябва да се придвижиш, уверено при това, към краищата на окръжността. Нали знаеш за увеличаването и свиването на зоните на комфорт. Увеличи твоята, можеш, знаеш как и смятам, че си готова. Удовлетворението е най-съществено за щастието ни. Отвори му вратата, за да влезе! Цени хората и малките неща около теб, те са ти истинското богатство. Другото идва, когато сме напълно готови за него. Прегръдки от мен, за преодоляване на временно студеното време :))))

Скъпа Рени, така е, може би съм готова, може би съм преосмилила натрупванията вътре в себе си, може би вече съумявам да метаморфозирам болката в една мъдра замечтаност...Може би...Ще се опитам да уравновеся махалото вътре в мен и да успокоя бясното темпо на блъскащите ме въпроси и кънтящи разочарования напоследък. Дано успея, а ти ме "следиш" щателно, така че съм спокойна:)
А след всичко, което премина през мен - като буря, породена от томахавката на лъжата, уцелила сърцето ми, бих цитирала прекрасните думи от "Любов" на Елиф Шафак: Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление“, докато любовта казва: „О, карай! Престраши се!“. Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.
Повече няма какво да добавя:)
Прегръдки и от мен, а временно студеното време - отвън и отвътре, мисля, че баааавно, но сигурно отминава:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1550332
Постинги: 137
Коментари: 4958
Гласове: 44794
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31