Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2011 00:44 - Благословен край преди началото
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 25564 Коментари: 44 Гласове:
57

Последна промяна: 03.02.2015 03:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image


image


След моментния летеж на душата, дълго сгърчена преди това в абстиненцията на безчувствието и предизвестения крах на безсмислените усилия, сега отново съм на прага на раздяла...преди началото, този път.

Защото обичам дотолкова зряло, осъзнато, пълноценно, истински, натежало от умората на изживените досега горчилки и несбъднати надежди. За да достигна до мъдрото заключение, че отстъпвайки от прага на едно ново начало /може би с недостатъчно продължителна траектория напред във времето.../, всъщност спасявам две души, а може би и повече...

Защото калейдоскопът на случващото се в последните два месеца и половина бе с обърнатия знак на нещо безумно, летящо, неземно хубаво,  а то винаги се "приземява" по два начина - или материализирайки се в земна, човешка, пълноценна обич, или политайки обратно - към безпределните полета на мечтанията и разпрострялата се мисловно-емоционална вълна на несбъднатостта...

Защото моята душа вече се научи - да обича, без да изисква, да страда - без да натяква и държи сметка, да иска - без да показва знаковото си желание като егоистична нагласа. А напротив - да го изразява като единствено възможния съществуващ повик за щастие на любимото същество, независимо дали би било с мен, или далеч от измерението на моята реална същност...

Защото съм пораснала в чувствата си достатъчно, за да мога да ги благословя в зародиш и да им да знак за обратен завой - защото така трябва.

Защото не бих се намесила в други взаимоотношения, за които не съм подозирала, преди да навляза достатъчно дълбоко в Реката на обичта, за да осъзная, че газя отново в Реката на сълзите...

Защото знам, че там, където има колебание, няма вещание за бъдна стабилност. И не би могло някой да изисква и очаква от мен да бъде равнозначен на единственост и неповторимост, а да ме дели с друга, появила се малко преди мен в живота му и за която не съм знаела дори...

Защото цялата абсурдна конфигурация можеше да продължи във времето, значително по-безболезнено и несъобразяващо се със закостенели принципи, ако ...просто не обичах.

Сега не е възможно.
Не бих могла.
Прекалено силно обичам,  че наистина бих му дала свободата на избор, но не бих се задоволила с половенчати неща, които приемах с други. В този случай наистина бих искала или всичко - като чувства и отдаденост, или нищо.

Т.е. оставам с нищото, но печеля душата си, иначе бих я погубила в компромиса със самата себе си и любовта си. Компромиси се правят с несъществени неща, не и с любов. Не мога да  задължа този мъж да бъде само с мен, това е безумство, след като дори реално не сме били изцяло заедно. Но вече знам, че няма да понеса полувариант. Мислех, че ще мога, не.

Толкова красиви неща бяха изписани, а и се случиха красиви такива, тях няма как да ги изтрия от паметта си, но ще ги запазя като най-вълнуващия си спомен. Знам, че не съм вече млада, уморена съм, обезверена от толкова много предателства или от факта, че винаги аз съм непредпочетената.

Но, отчитайки  това, осъзнавам и друго - душата няма възраст, тя иска, обича, ревнува, страда, гърчи се, надява се, така, както е било на 17, или на 27. Няма разлика.

Но не я виня. Благодаря й, че все още може да чувства така. А знам какво ще се случи, той ще се оттегли завинаги, защото е прекалено свободолюбива душа и е роден, за да лети, никой не би могъл да го приземи, би могъл само да лети с него, но аз не успях да полетя, приземих се в началото на полета...Знаех, че ще стане така,  но поех риска.

Не съжалявам. Поне бях в началото на безумно красив полет. И с неговото приземяване  благославям и нашия край преди началото.

Имаше любов в мен, и я има. Но остава капсулирана, за да я пресътворя само и единствено във вътрешния си летеж...


image



image


image

    image
Към клипа на Ерик Клептън River of Tears: Ето, достигнах отново до брега на Реката на сълзите, точно когато имах усещането, че се оглеждам в Реката на дългоочакваното щастие. Това е моят живот, неотменно, свикнала съм. Боли, но няма да изтръгвам от себе си това, което не би могло, моето чувство, ще се опитам да изтръгна страданието, и да го захвърля по течението на Реката на сълзите. Неописуема музика, влачеща протяжната болка на една несподеленост...






Тагове:   начало,   раздяла,


Гласувай:
55
0



1. tera - Сигурно е хубаво да си влюбена по такъв начин :)
10.04.2011 01:19
Понеже аз не ги разбирам много тези работи, малко ми е странно как човек може да се изтезава така. Ако искаш нещо, направи го, защо ще се терзаеш по този начин. Така навремето се чудех на чувствителността на героите на Достоевски, явно съм от друга порода :)
цитирай
2. magicktarot - Колко красиво и прочувствено написано! Поздравления!
10.04.2011 01:20
Чудно ми е - как би реагирал човекът, за когото се отнася, ако го прочете?
цитирай
3. temenuga - Към tera:
10.04.2011 01:29
tera написа:
Понеже аз не ги разбирам много тези работи, малко ми е странно как човек може да се изтезава така. Ако искаш нещо, направи го, защо ще се терзаеш по този начин. Така навремето се чудех на чувствителността на героите на Достоевски, явно съм от друга порода :)


Така е, хубаво е, много дори. А какво да направя, според теб:))? Да, можеше, не ми беше проблем поне това, да направя различни неща, а после? Нямаше ли да страдам неимоверно повече, посичайки болката в зародиш, я анестезирам до голяма степен...Не се съизмерявма с героите на Достоевски, с тяхната трагика и почти магичен ореол на извисеност. Но поне съм съхранила способността да обичам истински, и дори да си тръгвам, от обич...
цитирай
4. tera - Хм, не знам, ти си знаеш :)
10.04.2011 01:39
И в двата случая ще страдаш... Но не е ли по-добре да страдаш, защото си имала тази любов и си я изживяла, отколкото - че не си?...
От друга страна не разбирам как може някой да е "само нечий"? Никой не може да бъде "нечий", това си е някакъв предразсъдък. Всеки е човек сам по себе си, животът го среща с различни хора. Няма нещо като "само твой/я". Не може човек да има чувство за собственост към друг човек. А и няма смисъл :)
цитирай
5. temenuga - Към magicktarot:
10.04.2011 01:46
magicktarot написа:
Чудно ми е - как би реагирал човекът, за когото се отнася, ако го прочете?

Благодаря...Може би, прочетено от страничен човек, който не е вътре в кълбото от бушуващи в мен емоции, е прочувствено...За мене в момента е развнозначно на тягостно клеймо, наложено от мен самата, което да запечата случващото се и да го постави в саркофага на спомена - заровено, но живо.
А дали човекът ще го прочете, и да го прочете, и да не - той научи вече пряко за този мой избор. Не са му нужни може би повче пояснения. А и той самият каза недвусмислено, че ще се отдалечи от мен, ако съзнава, че ми причнявам страдание...Желая му избраното от него щастие.
цитирай
6. temenuga - Към tera:
10.04.2011 01:53
tera написа:
И в двата случая ще страдаш... Но не е ли по-добре да страдаш, защото си имала тази любов и си я изживяла, отколкото - че не си?...
От друга страна не разбирам как може някой да е "само нечий"? Никой не може да бъде "нечий", това си е някакъв предразсъдък. Всеки е човек сам по себе си, животът го среща с различни хора. Няма нещо като "само твой/я". Не може човек да има чувство за собственост към друг човек. А и няма смисъл :)


Така е, бях решила да изживея тази любов, поне от моя страна е такава, но снощи, виждайки нещо, което очаквах, но все пак не бях достатъчно подготвена за него, осъзнах, че не бих могла. Да, разбира се, никой не е ничия собственост, далеч съм от тази мисъл и нагласа, но когато съм с някого, съм само с него, не е имало изключения. Очевидно не мога да изисквам това от друг човек и явно е непосилно. Единственият вариант тогава е да не обичам, поне не достатъчно, за да не ме боли достатъчно, сега не бих могла, може да е вид егоизъм, да, но и обратното - да искаш и двата варианта, за мене също е вид егоизъм, а не любов...
цитирай
7. magicktarot - 5. temenuga, усетих ги емоциите, затова използвах думата "прочувствено",
10.04.2011 02:02
съзнавам, че една дума не стига за описание на тези сложни неща...

Всеки един случай е напълно индивидуален, но много се натъжих при думите ти "че винаги аз съм непредпочетената. " Ти си благородна душа! Повечето хора са доста по-подчертано егоистични. Затова, в тази връзка, ще си позволя да изкажа как аз бих възприела, ако някой ми каже, че доброволно ще си тръгне от мен. Бих решила, че този някой просто не ме обича, щом така лесно ме оставя (дори да е заради трето лице и да твърди, че ми дава свобода)... И може би доста хора биха реагирали като мене... Мисълта ми е, че по-често се печели с активност - дори и в любовта (не че там трябва да се печели, да го кажем - да спечели сърцето на любимия човек)...
цитирай
8. temenuga - Към magicktarot:
10.04.2011 02:18
magicktarot написа:
съзнавам, че една дума не стига за описание на тези сложни неща...

Всеки един случай е напълно индивидуален, но много се натъжих при думите ти "че винаги аз съм непредпочетената. " Ти си благородна душа! Повечето хора са доста по-подчертано егоистични. Затова, в тази връзка, ще си позволя да изкажа как аз бих възприела, ако някой ми каже, че доброволно ще си тръгне от мен. Бих решила, че този някой просто не ме обича, щом така лесно ме оставя (дори да е заради трето лице и да твърди, че ми дава свобода)... И може би доста хора биха реагирали като мене... Мисълта ми е, че по-често се печели с активност - дори и в любовта (не че там трябва да се печели, да го кажем - да спечели сърцето на любимия човек)...

Да, благородна душа съм, и винаги съм давала свобода на избор. Дори след 15-годишна връзка, от които - 10 брак, дете, общ дом и планове...Дори тогава. Камо ли сега, когато нямаше всъщност истинска връзка, т.е. имаше, но не беше докрай реализирана, именно защото разбрах за другата жена и се отдръпнах. Много би ми коствало и никога не съм се намесвала в подобна конфигурация, поне не умишлено, дори да ми се е случвало някога, без да съм наясно...Не бих го понесла, не от егоистични импулси, а именно защото когато обичам безусловно, бих желала чисти неща, а този мъж откровено си предпочита другия вариант, не мога да си позволя да съм в ролята на заместител, това би ме убило. Невероятен човек и мъж е, но му давам свободата да избере траекторията на своя полет. И не защото не го обичам, а точно заради обратното.
цитирай
9. ggt - Невъзможно е!
10.04.2011 02:28

[/quote]
Единственият вариант тогава е да не обичам[/quote]

Основен симптом на любовта е, че разумът не може да влияе на чувствата.Няма как да заповядаш на сърцето.Такива решения са неизпълними.
цитирай
10. temenuga - Към ggt:
10.04.2011 02:43
ggt написа:


Единственият вариант тогава е да не обичам[/quote]

Основен симптом на любовта е, че разумът не може да влияе на чувствата.Няма как да заповядаш на сърцето.Такива решения са неизпълними.[/quote]
Така е. Напълно го съзнавам. Няма разум, има само неподвластни нему чувства, които няма как да си тръгнат, просто замират и се свиват - като мимоза, навътре в мен, за да не пречат никому. Това не бих си позволила. Има ли смисъл да се "боря" за мъж, чийто избор не би бил свободен, а изманипулиран. Не, не бих. Оставям на него да решава. Той е достатъчно извисена душа. Знам, че няма да се подведе от вътрешния си ветропоказател.
цитирай
11. swanlake - Необяснимо е за мен защо жените със ...
10.04.2011 07:06
Необяснимо е за мен защо жените със стойност , с душа и сърце ,жените които държат на хармонията както във външността си така и във вътрешния си мир са тези които обикновено са непредпочетените.Това е нещо което не мога да разгадая , а ми се струва толкова неестествено.. мисля си и това ,че когато човек неистово се стреми към нещо то обикновено не се получава. Съжалявам..
цитирай
12. magicktarot - 8. temenuga, разбирам...
10.04.2011 09:48
След 15 годишна връзка е съвсем в реда на нещата да дадеш свобода (макар че някои биха драпали със зъби и нокти, и биха приложили всички средства, за да задържат партньора при себе си), но при нова връзка - или оформяща се такава - нещата стоят малко по-различно. Друг е въпросът, че е изключително нечестно и долно да укриваш, ако имаш друга връзка - не казвам, че при твоя приятел в случая е така, просто вмятам...

Мисълта ми за новата връзка е, че в нея има голяма доза несигурност. И, ако човек има някоя по-стара връзка, гледа да я задържи известно време, защото не знае какво ще излезе от новата (това е често срещано особено при мъжете). А и много други фактори влияят - навик, отговорност, привързаност, обич дори и т.н. Почти никой от мъжете не може от раз да прекъсне отношения. Те са доста по-праволинейни и с неусложнено мислене от нас и като нищо могат да си помислят, ако кажеш, че се оттегляш: ето, тя ме напуска, а другата остава, какъв е изводът?... И кой печели в случая? Да упорстваш в началото на връзката - за мен това не е борба за мъж, а основно правило (ако държиш на него, разбира се). Нищо че има друга - не се знае как ще се развият нещата... Пък и Бог обича смелите! :)
цитирай
13. aqualia - На твое място бих постъпила по същия начин!
10.04.2011 09:50
И съм го правила, но е адска болка, ако не осъзнаеш напълно, че това е ЕДИНСТВЕНИЯТ ПРАВЛЕН ИЗБОР! И само ако приемеш душата си като малко дете, което има нужда от утеха... Поздрави, Теменуга, пролетта, слънцето и времето нека бъдат с теб!
цитирай
14. hope17 - Говорихме....и говорихме
10.04.2011 10:16
с теб....и след думите пак ще дойдат думи, защото въпреки всичко-чувствата трудно си отиват. Трудно се променят, ако изобщо се променят, трудно се пренасочват към друг. Когато това стане - всъщност те ще са други чувства, към този другият. Все едно, решенията са си наши, хубаво е когато са премислени достатъчно, за да ни спестят много неща. Знаеш го. Както и аз знам, че е нужно да пазиш част от себе си, не давай всичко, не изливай цялата си същност....не и за краткото време, през което връхлита една любов. Защото любовта не е в мига, тя е в неговата продължителност. Тогава, когато другият в съюз с времето ти покажат, ти ДОКАЖАТ, че любовта между двамата съществува - цяла, не половинка. Тогава нещата ще придобият смисъл и посоките пред теб ще се просветлят. Знаеш, че можеш да разчиташ на мен, нали :)))
цитирай
15. pontis - емоцията не е влак, който
10.04.2011 10:44
просто можеш да насочиш по съседните релси. Или да го използваш за "лично усъвършенстване". Има смисъл, само ако е проектиран по собствената му траектория. ... и както сама си забелязала, след определен момент не можем да очакваме, че другият не е живял, не е срещал други и че може да разчисти живота си като прахосмукачка.
Капсулирането на чувствата е самоизмама. Те не са за собствена консумация ...
цитирай
16. mamas - Не избързваш ли?
10.04.2011 11:25
Видяла си нещо "снощи" (твоя ком.6), а дали си го разбрала правилно?
Иска ми се да не се отказваш този път...
цитирай
17. joysii - Да има друга не е такава трагедия. ...
10.04.2011 11:59
Да има друга не е такава трагедия.
Важното е коя е на първо място в сърцето и ума му.
Ако си ти- няма от какво да се притесняваш
Но ако е тя, добре си постъпила като си се отдръпнала.
Поздрави.
Опитай се да не страдаш много.
И....наваксай с нещо друго..:):):):)
цитирай
18. temenuga - Към swanlake:
10.04.2011 13:38
swanlake написа:
Необяснимо е за мен защо жените със стойност , с душа и сърце ,жените които държат на хармонията както във външността си така и във вътрешния си мир са тези които обикновено са непредпочетените.Това е нещо което не мога да разгадая , а ми се струва толкова неестествено.. мисля си и това ,че когато човек неистово се стреми към нещо то обикновено не се получава. Съжалявам..


Може би е така, аз наистина неистово се стремях ТОЧНО към това, което ми се случи, години наред, от дългокоса девойка, до зряла, поуморена от неблагополучията жена...Исках толкова силна това, което ми се случи, и просто прегорях и в един момент го пуснах на свобода, защото обатното би ми донесло опустошението на компромиса...Не исках да помрачавам тези 2 1/2 месеца с компромис, предпочетох да ги оставя като бисерен спомен, чист, непомрачен, истинен...Няма за какво да съжалявате, това е логиката на нещата, особено погледнати през моя светоглед. Изключително лоялна и всеотдайна съм, явно не мога да очаквам това от мъжка душа, но вече компромиси със съществени неща не бих могла да правя, това поне разбрах. Благодаря за коментара и разбирането!
цитирай
19. temenuga - Към magicktarot:
10.04.2011 13:43
magicktarot написа:
След 15 годишна връзка е съвсем в реда на нещата да дадеш свобода (макар че някои биха драпали със зъби и нокти, и биха приложили всички средства, за да задържат партньора при себе си), но при нова връзка - или оформяща се такава - нещата стоят малко по-различно. Друг е въпросът, че е изключително нечестно и долно да укриваш, ако имаш друга връзка - не казвам, че при твоя приятел в случая е така, просто вмятам...

Мисълта ми за новата връзка е, че в нея има голяма доза несигурност. И, ако човек има някоя по-стара връзка, гледа да я задържи известно време, защото не знае какво ще излезе от новата (това е често срещано особено при мъжете). А и много други фактори влияят - навик, отговорност, привързаност, обич дори и т.н. Почти никой от мъжете не може от раз да прекъсне отношения. Те са доста по-праволинейни и с неусложнено мислене от нас и като нищо могат да си помислят, ако кажеш, че се оттегляш: ето, тя ме напуска, а другата остава, какъв е изводът?... И кой печели в случая? Да упорстваш в началото на връзката - за мен това не е борба за мъж, а основно правило (ако държиш на него, разбира се). Нищо че има друга - не се знае как ще се развият нещата... Пък и Бог обича смелите! :)


Съвсем права си, този мъж не може да прекъсне просто така връзката си, макар да е съвсем отскоро...Но можеше просто да ми каже в началото още, че има друга връзка, нали...А не да изчака достатъчно дълго, за да се влюбя вече непоправимо и в момента, в който го видях и препокрих всичките си представи - и от публичното пространство, и от денонощното ни почти общуване, да разбера, че всъщност той е ангажиран и всъщност на мене се пада ролята на втората, избрала това по принудата на вече съществуващото в нея чувство, неоспоримо. Знаеш ли, много малко жени на моето място биха отстъпили. Мъжът е невероятен, наистина, и като дух, и като интелект, и като мисъл, като физика, като всичко. И най-лесното в този случай е просто да останеш - втора, трета, която и да било.
цитирай
20. temenuga - Към aqualia:
10.04.2011 13:51
aqualia написа:
И съм го правила, но е адска болка, ако не осъзнаеш напълно, че това е ЕДИНСТВЕНИЯТ ПРАВЛЕН ИЗБОР! И само ако приемеш душата си като малко дете, което има нужда от утеха... Поздрави, Теменуга, пролетта, слънцето и времето нека бъдат с теб!

Адска болка е, да...Неописуема. Никога не съм иамала точно такъв избор, имала съм подобен, преди 6 1/2 години, и по едно странно-иронично стечение на обстоятелствата, мъжете се познават...Но тогава имах връзка, която също бе 2 1/2 месеца, но бе осъществена, а поводът да се оттегля не беше точно същият, макар и подобен. Тогава не успях да преодолея тази болка 2 години. Силно се надявам този път да е по-бързо. И душата ми да е като малко дете, което някой ще прегърне и утеши...Благодаря ти, aqualia! За топлите думи и съпричастието!...
цитирай
21. temenuga - Към hope17:
10.04.2011 14:10
hope17 написа:
с теб....и след думите пак ще дойдат думи, защото въпреки всичко-чувствата трудно си отиват. Трудно се променят, ако изобщо се променят, трудно се пренасочват към друг. Когато това стане - всъщност те ще са други чувства, към този другият. Все едно, решенията са си наши, хубаво е когато са премислени достатъчно, за да ни спестят много неща. Знаеш го. Както и аз знам, че е нужно да пазиш част от себе си, не давай всичко, не изливай цялата си същност....не и за краткото време, през което връхлита една любов. Защото любовта не е в мига, тя е в неговата продължителност. Тогава, когато другият в съюз с времето ти покажат, ти ДОКАЖАТ, че любовта между двамата съществува - цяла, не половинка. Тогава нещата ще придобият смисъл и посоките пред теб ще се просветлят. Знаеш, че можеш да разчиташ на мен, нали :)))


Рени, скъпа, разбира се, че знам, че мога да разчитам на теб...Но това е процес, знаеш, който изисква време. Не бих могла да отметна и захвърля към праха на споменния скрин истински чувства, просто така...Ще ги оставя да потекат по цялото ми същество - като неотменна горчилка, за да ги пресътворя в лечебната сила на "горчивото биле на осъзнатостта". Онази осъзнатост, която ни подтиква към неотменното израстване. С всяка раздяла ставаме по-силни. Така е. Но и неочакваността на силата от тази болка също ме стъписа, вярваш ли ми...Съвсем наскоро преживях раздяла след едногодишна връзка. Там всичко бе ясно от самото начало, нямаше мечти, нямаше тръпка, нямаше духовен контакт. Всичко свърши естествено, е, изпратих я подобаващо, с респект. Сега е друго, опустошително, безумно, защото си позволих да политна от позицията на почти заровена в земята - натам, към звездните пространства, където човек е необезопасен и безумно уязвим...И си права, любовта трябва да е цяла, не половинка. А в моя случай не бях сигурна за това, имаше някакви зачатъци, може би осмински или дори четвъртинка, но не и истинска, зряла, осъзната и всеотдайно отдадена половина....
цитирай
22. temenuga - Към pontis:
10.04.2011 14:25
pontis написа:
просто можеш да насочиш по съседните релси. Или да го използваш за "лично усъвършенстване". Има смисъл, само ако е проектиран по собствената му траектория. ... и както сама си забелязала, след определен момент не можем да очакваме, че другият не е живял, не е срещал други и че може да разчисти живота си като прахосмукачка.
Капсулирането на чувствата е самоизмама. Те не са за собствена консумация ...


Благодаря за мъжката гледна точка:) Така е, не съм очаквала, че подобен мъж, на неговото ниво и с неговата духовност и физика, би бил хипотетично сам и ситуацията би била пределно изчистена. Няма такива ситуации, особено когато човек е на моята възраст...Наясно съм, и може би прибързах. Може би мъжете наистина имат нужда от време, за да се уверят в устойчивостта на жената насреща, дали би ги изчакала, дали би се отказала толкова лесно...Не знам. Но за едно сте прав - не бих могла да капсулирам чувството си, самият факт, че то избликва в мен тук - в постинг, коментари, е сигурен индикатор, че то e изхвръкнало от умишлено поставяния скафандър...
цитирай
23. temenuga - Към mamas:
10.04.2011 14:27
mamas написа:
Видяла си нещо "снощи" (твоя ком.6), а дали си го разбрала правилно?
Иска ми се да не се отказваш този път...

Така е, Слава...Може би прибързах. Но стореното-сторено. Този мъж никога повече няма да се обърне към мен. А толкова исках да не се отказвам, толкова исках този път да е Това, което съм чакала. От началото на Света, до края на Времето...
цитирай
24. temenuga - Към joysii:
10.04.2011 14:32
joysii написа:
Да има друга не е такава трагедия.
Важното е коя е на първо място в сърцето и ума му.
Ако си ти- няма от какво да се притесняваш
Но ако е тя, добре си постъпила като си се отдръпнала.
Поздрави.
Опитай се да не страдаш много.
И....наваксай с нещо друго..:):):):)


Не знам коя е била, тя е била преди мен, все пак...
Нямаше как да разбера какво е в сърцето му, той бе толкова загадъчен, можех да гадая... Не знам вече, може би сгреших, може би прибързах, може би постъпих като тийнейджърка / "заразявайки" се от 15-годишната си дъщеря:)))/, но вече свърших това, за което може би ще съжалявам жестото, скоро, много скоро...
И ще се опитам да не страдам толкова много, т.е. да го прикривам, но да замествя с нещо друго /или някой/ - няма как:)...
цитирай
25. magicktarot - 19. temenuga, значи все пак нарочно не ти е казал, че има друга...
10.04.2011 16:13
Извинявай, ще се изкажа малко крайно и грубо! Ако сметнеш за нужно - не пускай коментара ми . Уважавам и много се възхищавам на силните ти чувства, но защо, защо все в такива малодушници и негодници се влюбват такива красиви, готини, интересни и с богата душевност жени!? Какво имам предвид - не мога да призная за свестен мъж някой, който е над 30 години и нарочно предизвиква жената да се влюби в него - и чак тогава да й каже реалното си положение. Всеки умен и нормален мъж знае много добре, че жените са различни от мъжете и че много по-лесно "хлътват". Знаят също и че когато някой е хлътнал - после страда, ако се стигне до раздяла. И въпреки че го знаят, някои подлеци се възползват от това - само и само да си направят кефа! Какво им е на тях!? Ще си изкарат в забавление няколко месеца - пък после - каквото стане...

Извинявай още веднъж за изблика ми, не искам да засегна човек, когото обичаш, но като страничен наблюдател го виждам като подлец и използвач!
цитирай
26. temenuga - Към magicktarot:
10.04.2011 16:19
Принципно си права, но в този случай, бих влязла в ролята на "адвокат" на мъжа...Наистина една обичаща жена би го направила, независимо от това, което й е причинил мъжът...Не го видя, защото това само би ме натоварило излишно, нито имам отмъстителни импулси, това изобщо не би имало смисъл. А и в крайна сметка, аз можех да си тръгна преди месец, когато разбрах, но не го направих, така че вината е споделена...А коментара ти го пускам, защото те уважавам, макар че не се познаваме, уважавам позицията, откритостта, силата на емоциите и способността да ги изразяваш!
цитирай
27. borjanmljakov - Звучи сякаш си срещнала Свилен Цъгов,
10.04.2011 16:22
известен като блогера rustam.
цитирай
28. temenuga - Към borjanmljakov:
10.04.2011 16:27
borjanmljakov написа:
известен като блогера rustam.

Съжалявам, но не бих искала тук да се споменават имена, без никакво основание. Този мъж изобщо не е блогър, макар че е творец и изобщо не съм го срещнала тук. А въпросния цитиран човек не го познавам лично.
цитирай
29. temenuga - Към анонимен:
10.04.2011 16:49
анонимен написа:
демонстрираш много досадна преиграна женска сълзливост

Уважаеми анонимен, нищо не демонстрирам, защото съм била абсолютно искрена, като съм писала на един дъх тези мои думи, а вие, моля, не демонстрирайте неуважение към една дама, каквато и да било, все пак. Надявам се, че ще уважите поне тази моя молба. Хубава неделна вечер!
цитирай
30. temenuga - Към анонимен: /чийто коментар не публикувах, умишлено/
10.04.2011 17:12
Да, прав си.
цитирай
31. tutankhamon661 - temenuga
10.04.2011 18:59
Не искам да задълбавам, защото не ровя в рани. Само ще ти напомня, че никога и за нищо не трябва да съжаляваш. С или без раздяла, преживяното винаги си заслужава.
цитирай
32. temenuga - Към tutankhamon661:
10.04.2011 19:04
tutankhamon661 написа:
Не искам да задълбавам, защото не ровя в рани. Само ще ти напомня, че никога и за нищо не трябва да съжаляваш. С или без раздяла, преживяното винаги си заслужава.


Благодаря ти за коректността, както винаги, всъщност, твоя запазена марка. Не съжалявам, да, а и нещата придобиха в известна степен друга посока, защото аз реших, че решението ми е крайно драстично и не е може би най-точното за момента. А преживявното не само че си заслужаваше, а нещо много, много повече - дори да остане само то, ще е най-пълноценното ми съпреживяване с мъж досега.
цитирай
33. masterpiece08 - temenuga,
10.04.2011 19:15
извини ме и мен за въпроса, но понеже разбирам, че става дума за реални чувства, а не само за красиви думи в естетично поднесен постинг, не разбирам как така зряла и интелигентна жена като теб, която знае какво точно иска, е допуснала това - да не се изясни своевременно с обекта на чувствата си, а да изнася проблема публично!?
И още нещо - защо и ти както много други жени продължаваш да живееш със заблудата, че мъжът,който и да е той - дори да е най-най като личност, трябва да отговаря на някакви очаквания и нагласи от страна на жената? Мисля, че много проблеми във взаимоотношенията мъже-жени биха се решили или поне туширали, ако точно жените погледнат на мъжа именно като на мъж едно към едно, а не на илюзиите или мечтите си за съпруг,любовник, отговорен баща, любим за вечни времена и всякакви такива типично женски понятия:) За "принц" да не говорим, това вече е несериозно:)
цитирай
34. rosidi - Ех, момиче, момиче...
10.04.2011 19:21
не се научи, че нещата в живота си имат точно определена мисия и не са случайни и си има време за всичко....
цитирай
35. temenuga - Към masterpiece08:
10.04.2011 19:24
masterpiece08 написа:
извини ме и мен за въпроса, но понеже разбирам, че става дума за реални чувства, а не само за красиви думи в естетично поднесен постинг, не разбирам как така зряла и интелигентна жена като теб, която знае какво точпно иска, е допуснала това - да не се изясни своевременно с обекта на чувствата си, а да изнася проблема публично!?
И още нещо - защо и ти както много други жени продължаваш да живееш със заблудата, че мъжът,който и да е той - дори да е най-най като личност, трябва да отговаря на някакви очаквания и нагласи от страна на жената? Мисля, че много проблеми във взаимоотношенията мъже-жени биха се решили или поне туширали, ако точно жените погледнат на мъжа именно като на мъж едно към едно, а не на илюзиите или мечтите си за съпруг,любовник, отговорен баща, любим за вечни времена и всякакви такива типично женски понятия:) За "принц" да не говорим, това вече е несериозно:)


Напълно си права. Но тук аз пиша за собствените си чувства, така или иначе, не излагам факти кой е мъжът и т.н....Всъщност, съвсем права си за нагласите, но има и друго, духовното взаимодействие помежду ни достигна до ниво, в което просто си изпълнена от усещането, че това е Мъжът, когото си чакала през целия си земен път, наистина неописуемо взаимодействие, несравнимо и несравняемо. В такива моменти, злорадото Его просто изплува над всички благородни чувства и намерения и започва да иска това съвършенство само за себе си...Много бързо го осъзнах, след като първо излях тук емоцията от болката си, че трябва да преглътна факта, че не съм единствената, която го иска /разбирам я, и още как.../ Така или иначе, оставям нещата така сега, разбрахме се с този мъж, който се оказа достатъчно благороден, да си дадем малко почивка от така наситеното емоционално общуване, което ме изтощи и заради което прегорях. Пък после - Божа работа...А принцове - няма, така е:) Те останаха някъде там, във вълшшебните приказки, далече, далече, "в друго време, в друг свят":)))...
цитирай
36. temenuga - Към rosidi:
10.04.2011 19:31
rosidi написа:
не се научи, че нещата в живота си имат точно определена мисия и не са случайни и си има време за всичко....

Роси, ти знаеш, че с цитата от книгата "Любов" на Елиф Шафак, който ти ми изпрати една вечер, започна всичко...Знаеш ли, за щастие, не приключи и предишната нощ, както бях решила. Т.е. не аз съм в ролята на Изкусния часовникар, очевидно, Бог има други планове явно, каквито и да са...А ето и думите, превърнали се в ембламатични за мен: "Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време той да обича и време да умре." Така е.
цитирай
37. magicktarot - 26. temenuga, напълно си права като го защитаваш! Аз въобще нямах предвид да го съдиш,
10.04.2011 19:32
мразиш и подобни неща. Те наистина излишно товарят изпитващия ги. Само ще добавя, че първоначално мислех, че си постъпила прибързано и не си дала и на двама ви шанс да развиете връзка. Но сега, след като разбрах как стоят нещата, съм убедена, че си постъпила напълно правилно - и то в своя полза - което ме радва! :)

П.П. И е прекрасно, че любовта ти не се превръща в омраза или безразличие! Който може да изпитва такива чувства - неминуемо ще срещне Любовта на живота си. Може да е и съвсем скоро...:) Пожелавам ти го!
цитирай
38. temenuga - Към magicktarot:
10.04.2011 19:39
magicktarot написа:
мразиш и подобни неща. Те наистина излишно товарят изпитващия ги. Само ще добавя, че първоначално мислех, че си постъпила прибързано и не си дала и на двама ви шанс да развиете връзка. Но сега, след като разбрах как стоят нещата, съм убедена, че си постъпила напълно правилно - и то в своя полза - което ме радва! :)
П.П. И е прекрасно, че любовта ти не се превръща в омраза или безразличие! Който може да изпитва такива чувства - неминуемо ще срещне Любовта на живота си. Може да е и съвсем скоро...:) Пожелавам ти го!


Да, една обичаща жена винаги, по всякакъв начин и повод ще защити мъжа, обект на чувствата й:)
Постъпих правилно, да, защото тази моя реакция предизвика ново развитие /засега/, но не съм целяла това, наистина бях решила да си тръгна, безусловно, а когато аз си тръгвам, е завинаги, каквото и да са опитвали мъжете след това.
Винаги съм смела в реакциите и чувствата си, поемам риска, каквото и да се случи. Дано наистина някой да го оцени, ако не този мъж, в когото се влюбих като тийнейджърка, на цели 40 години, то някой друг, някой ден...Благодаря ти още веднъж, учудващо съпричастна си към моя "случай"!...
цитирай
39. masterpiece08 - Благодаря ти за отговора
10.04.2011 19:57
и също бих добавила един цитат, който звучи подобно на този в коментара ти към Росиди, но е от "Дневниците" на Макс Фриш: " В крайна сметка винаги ни се случва това, на което му е дошло времето":) Всяка любов е уникална, особено когато в отношенията между двама души има допълване и усещане за взаимно проникване на духовните същности с много светлина.Усещането, че това е половинката ти. Знам за какво говориш. Само ще ти пожелая да се чувстваш щастлива и пълноценна и без непременното присъствие на Мъжа и да живееш живота си с радост, защото това е твоят живот, а ти си ти и никоя друга :)
цитирай
40. kundalini - Не е коментар, само бележка
10.04.2011 21:12
Не успях да разбера по същество, явно за това се изисква не само разум, но и сърце, а моето ..прескача на моменти:))))
Дано да познаваш чувството ми за хумор, което казва: остави тази прекалено свободолюбива душа, родена да лети - да лети....при това скъпо гориво, може би скоро ще се замисли за цената на всеки един полет:))))


цитирай
41. temenuga - Към masterpiece08:
11.04.2011 01:55
masterpiece08 написа:
и също бих добавила един цитат, който звучи подобно на този в коментара ти към Росиди, но е от "Дневниците" на Макс Фриш: " В крайна сметка винаги ни се случва това, на което му е дошло времето":) Всяка любов е уникална, особено когато в отношенията между двама души има допълване и усещане за взаимно проникване на духовните същности с много светлина.Усещането, че това е половинката ти. Знам за какво говориш. Само ще ти пожелая да се чувстваш щастлива и пълноценна и без непременното присъствие на Мъжа и да живееш живота си с радост, защото това е твоят живот, а ти си ти и никоя друга :)


Невероятно казано /т.е. написано/, така е, точно това ме "залепи" за този мъж, взаимопроникването на светлината в духовен план, това е нещо, което не може нито да се предизвика, нито да се имитира /другото привличане не го споменавам, то е производно именно на пълното духовно напасване.../ А за пълноценното живеене, дори без присъствието на мъж - свикнала съм вече, години, години наред, вече повече от 8, го мога. Ако е нещо различно, приемам го, приемала съм и полуварианти, компромисни, но мога и сама, да се чувствам цяла и без присъствието на мъж до себе си...Благодаря ти!
цитирай
42. temenuga - Към kundalini:
11.04.2011 02:11
kundalini написа:
Не успях да разбера по същество, явно за това се изисква не само разум, но и сърце, а моето ..прескача на моменти:))))
Дано да познаваш чувството ми за хумор, което казва: остави тази прекалено свободолюбива душа, родена да лети - да лети....при това скъпо гориво, може би скоро ще се замисли за цената на всеки един полет:))))




А, какъв свеж коментар:)) След пролятите сълзи тези дни, това наистина ме усмихна, но аз съм спокойна всъщност вече...Няма друг начин. А за него - точно това ще направя. И тук няма друг начин. Абсурдно е да се приземи такъв мъж, би било равнозначно на самоопустошение, и то безрезултатно, като влагане в "каузата". Така че - който има крила, да лети! Това му е работата, пък ние, земните твари, ще помахваме - с възхищение:)...
цитирай
43. pevetsa - Писах и изтривах, и отново писах, и ...
12.04.2011 19:33
Писах и изтривах, и отново писах, и отново изтривах, исках да те насърча, да ти вдъхна увереност, но не откривах най точните думи, може би защото припознавам своята история при теб, но която за мен завърши със щастие.
ЗАТОВА С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ ПРИЯТЕЛКО, ТЕ БЛАГОСЛАВЯМ СЪС ЩАСТИЕ И ОБИЧ!
Алекс
цитирай
44. temenuga - Към pevetsa:
13.04.2011 01:03
pevetsa написа:
Писах и изтривах, и отново писах, и отново изтривах, исках да те насърча, да ти вдъхна увереност, но не откривах най точните думи, може би защото припознавам своята история при теб, но която за мен завърши със щастие.
ЗАТОВА С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ ПРИЯТЕЛКО, ТЕ БЛАГОСЛАВЯМ СЪС ЩАСТИЕ И ОБИЧ!
Алекс


Да, моята история всъщност е най-човешка история, случва се на много хора...Така че е нормално да си се почувствал емоционално досегнат по някакъв начин...Благодаря ти за топлото отношение, в такива моменти /всъщност, най-тягостният момент отмина вече.../ наистина е важно да се почувстваш разбран, подкрепен, дори само с това, че сълзите ти са били споделени - и то, не защото съм била егоистино вкопчена в някой каприз, защото душата се е гърчела от лепкавата примка на избора - да бъдеш или да имаш /аналогично на едноименната книга на Ерих Фром, само че в обърнат словоред/...Засега май избрах да бъда - влюбена и неотказваща се от чувството си...
Благодаря ти - още веднъж!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1837449
Постинги: 139
Коментари: 4959
Гласове: 44878
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930