...Твърде разнопосочен и разкъсващ бе вътрешният водовъртеж на емоциите в мен напоследък...

      Големи бяха контрастите, пропаданията, скорострелни - вкопчванията в живителните и с параметри на единствени за момента опции...

     Болезнени бяха търсенията ми в една нова за мен плоскост, в която бяха поставени на подробна вивисекция доста от досега не толкова щателно проверявани реалности в живота ми...

     Бях попаднала в някакво завихряне, напомнящо на омагьосана приказка, в която бясно бягаш из тъмни лабиринти, гонейки светлинното спасително начало, но като че ли в нетърпението си да го достигнеш, още повече се отдалечаваш от него...

     Бях наранена. Но и достатъчно силна, за да се опомня след плесниците на реалностите около мен, някои от тях спонтанно случили се, други – предизвикани и режисирани. Но нито една от тях – безсмислени и без подобаващо място в споменния рафт.

    Пазя всичко - след уталожената буреносна емоция, анализирам го и го препращам в съкровищницата на миналото, което е един сигурен генератор за бъдното ми проявление – по-устойчива, по-мъдра, по-смирена...

    Усмирявам махалото на бясното темпо, с което се редуваха лавинообразните чувства вътре в мен – към обичани хора, към които преодолях болезнената си зависимост, към леко наивно проектирани реалности и към недотам зряло тълкувани ситуации...

    Когато човек намери точката на успокоение вътре в себе си и застопори бясното и безсмислено мятане в противостоящи крайности, тогава успява да чуе ритъма на собственото си сърце...И да се освободи от примката на фатални взаимозависимости.

    И вглеждайки се в собствената си същност, да се заслуша в избликващата звънлива бистрота на първоизвора на Любовта в себе си.

    Успокоих темпото, с което се втурвах напред – към нови хора, нова обич, нови случвания, нови надежди.

    Може би с последните дози наивност си отиде и голяма част от моя чистосърдечен светоглед.

    А може би просто е дошло времето за уравновесяване на Махалото на Съдбата.

   Надявам се, в целия външен хаос в момента около мен, да намеря упование, сила и нескончаем източник на енергия именно от моето новопостигнато вътрешно равновесие...

 

спокойствието на душата. Едно от решениета - по-близо до автентичната природа, а когато си сред нея - изцяло сливане с излъчванията й.

Нуше, че успокоеното темпо е като кокиче - предвестник на хубави неща, на пролетта :) И само красиви случвания да те вадят от постигнатото равновесие;)...поздрави:)

За повечето от нас са верни...
И да се спрем, да се огледаме - дори когато ни се струва, че светът ни е обърнал гръб!!! някой мисли за нас...
Ти си силен човек - мислещ и чувстващ... и зная, че всеки получава заслуженото щастие! И ти го пожелавам от сърце!!! Дали днес... или друг ден - когато му дойде времето! Наслаждавай се на живота... Поглеждай небето... Усмихни се на приятел... И прегърни детето си! Толкова хора те обичат...
Поздрави! :)

в красивото си искрено откровение...
Да, така е, вярно си го усетила , трябвало е да преминеш през тези преживявания за да израснеш и да достигнеш до твоята си истина и отговор на въпросите!
Пожелавам ти красиви случки по пътя...

Много емоции, обуздани в интелигентна дреха, чувствени и мъдри едновременно. На мен ми прозвучаха като поезия в проза. Благодаря ти, приятелко!

много са важни слииванията. Понякога още по-важни.

Сама по себе си съдбата не обича крайностите, тя,както казват, ги ,,орязва'' и предпочита да ,,играе'' в междинния диапазон на неопределеностите! По тази причина тя е неясна, мъглява и ни държи в шах.
По-скоро ние сме тези, който с нетърпението си, с форсирането и ,,из-на-силването'' на събитийността я предизвикваме и тя ни се ,,отплаща'' с полудялото си махало, което пък на свой ред хвърля и нас самите в полуда.
И аз силно съм впечатлен как точно, ясно, прозрачно си описала пътя към преодоляването на хаоса в душата ти чрез поетапните стъпки на себе-о-влад-яването: себевглеждане, анализ на хаоса, освобождаване от вредни илюзии, пре-форматиране на вътрешния свят, ,,застопоряване на бясното мятане'' и изчистване на зависимостите чрез налагане на ,,ти трябва'' над ,,аз искам'', осъзнаване на самоценността и окончателно отвоюване на свободата и ценността на дълбоко под-ценения преди ,,аз''.
Няма друг път: несподелената любов и разочарованията от нея могат да бъдат преодоляни само чрез волята за власт над самия себе си - там е ,,спасителната светлина''.
Чудесен пост - и като дъбочина, и като смело, самокритично емоционално откровение!
Поздрави и Успех!

Застанала пред категоричността на смъртта ,отнела правото ми на щастие ,неподготвена и объркана, с размити представи за добро и лошо, се взех в ръце ! Моят Живот поиска това от мен! До вчера се питах как така всички стари приятели ме забравиха , вместо обратното...Нали приятелите в нужда се познавали , дрън, дрън! И реших , че съдбата е разчистила пътя ми от ненужни боклуци , които ще забавят моя ход към хоризонта ! Това е моят случай , а случаи и случки има много , а начина е един и същ , сам ако не си помогнеш , и Той няма да ти помогне !

прекрасни мисли... Но бих искала да те познавам усмихната :)) Поздрави!

...Дано открия наистина това спокойствие, доста ми убягва напоследък, но мисля, че съм намерила пътя, поне съм тръгнала по него...А за природата - да, зареждаща е, но понеже съм близо до морето, черпя от него упование, информация и сила...

Ех, Руми, как хубаво си го казала /написала, де:)/...Дано новопостигнатото вътрешно равновесие е добър предвестник на дългоочакваната пролет в символичен план /която току-виж съвпаднала и с астрономическата такава:)/...
Ще поживеем, ще видим...Засега си стоя уравновесена и на stand by :))))
Поздрави!

Това може би не е универсализираната истина, но е моята изстрадана истина...Трудно се достига тази точка на уравновесяване вътре в собствената същност. Но е стабилно душевното състояние след това. И усещам неимоверно облекчение, освободила се от драматични фатални зависимости - към хора в живота ми, които са се появили, за да ме подтикнат да си науча съдбовните уроци, но не и да бъдат до мен - топло, всечовешки, изцяло...

Невероятно зареждащи са думите ти!
Права си...Всичко се намества, така, както трябва да се случи, някой ден, очевидно не сега, но може би утре или в някой следващ ден...:)
И за друго си права, има хора, които искрено ме обичат, а тези, които не са били искрени, да не кажа и по-силна дума, те просто си отпадаха по естествен път от живота ми...
Благодаря ти!

...Да, така е, този път на израстване бе наистина труден. И не се срамувам да призная, че е било така...Но вглеждайки се в детайлите на минали събития и конфигурации от отношения, си мисля, че нищо не е било излишно и всичко е имало строго отреден смисъл...
Дано наистина имам щастливи изненади по пътя нататък...:)))

И аз ти благодаря, новооткрита приятелко, сродна по светоусещане и по доста други неща..
Научих се да обуздавам емоциите си напоследък, да...И мисля, че това ми бе необходимо. Но както и да са усмирени същите тези емоции, те си съществуват...И наистина са генераторът за външно заглушена чрез прозата на думите вътрешна поезия...Добре си го усетила, имаш сетивата...

За кои сливания споменаваш...? За тези, които бележат пристъпване към природните тайнства или онези, които са енигматични наши опити за разгадаване на нещата отвъд?...

Така е...В малко думи съумях на един дъх да вместя цялата субстанция на клокочещите в мен напоследък вътрешни борби, тяхното преодоляване - чрез отричането на дуелното начало и себевглеждането - навътре, навътре, към първотайнството на собственото ни сътворение...
Доста ми костваше - като вложена енергия, като изплакани сълзи за една предварително загубена кауза...Нямаше как да е другояче...това бе моят Път...И със смирена благодарност се обръщам към съдбовните предизвикателства...
А за самокритичността - прав си, радвам се, че притежавам това качество...
Благодаря ти за пожеланията!
И на теб - светли бъдни направления в разнопосочни житейски пътеки желая!

Така е! Сам всеки си помага, в крайна сметка...Защото, ако се намери някой "доброжелател", който да те повдигне, когато си паднал, то тогава това е повод да се чувстваш задължен или този, който ти е помогнал, да започне една безкрайна спекула след стореното добро, понякога непоискано...
Всеки изминава този път по различен начин. Но усещането за душевно пречистване след тази немалка лична победа е идентично...
Благодаря ти за споделеното за твоя Начин и твоя Път!

...Аз съм усмихната:))) Винаги, дори през сълзи..
А думите ми напоследък са тъжни, да...Но това ще премине...И това...:))
Поздрави!

..всичко ще се нареди..!
Поздрав!

Естествено...няма как да е другояче...
Просто няма как. През всичко преминах и на всичко съм готова...Само не и да предам принципите си и да продам душата си...Значи - всичко е наред:))))
Поздрав и за теб!

щом се е налагало да предаваш принципите си и да продаваш душата си. Това са сериозни неща.
Каква стойност са имали увлеченията ти тогава?

Имах да, моите чувства, моята вътрешна необходимост да обичам. И не, не предадох принципите и не продадох душата си. Оказа се по-късно, че така е трябвало и че е било единствения път. Сериозни излязоха нещата да, изкушението бе наистина твърде голямо... И като че ли Съдбата ми го прати, облечено с чувства от моя страна, за да ми анализира устоите...
Именно в тази връзка, смея да твърдя, че за мен този съдбовен и житейски експеримент има огромна стойност...

за пореден път се уверявам колко истинска жена си. много честно и мъдро разнищване е този постинг, наистина.
(не си връщам комплимента. нещата са осезаеми)

Ех, че си сладурка:))) Една настояща и една бивша /засега:)/ журналистка няма как да си правят излишни комплименти, ако няма смисъл и не са подплатени /знаеш как е на "бойното поле" на живото слово:)))/
Пък това, че съм честна, така е, но доколко съм мъдра, не е особен осезаемо;))) Никога не е късно да сторя някоя поразия:)))