Коледа е.

И обещах танци в захлас. И кръшни радостни трели.

Да.

Обещах.

И вътрешно ги почувствах.

Потанцувах в душата си един отрязък от време, в който погледнах с надежда, че моята обич може да бъде забравена и претопена в един вихрен коледен танц, заглушаващ звука на болката ми...

Сега, в коледната нощ, сама, увита в одеяло, свита до печката, с треска, причинена от някакъв нахален празничен грип, след лавината от пожелания, които си размених с роднини, близки, приятели, както и с вас, моите духовни съратници тук, притихвам...

И вслушвайки се във вътрешния си глас, чувам туптежа на моята обич.

Тя е жива. И е още твърде, твърде рано да бъде поставяна в параграфа "Стари шлагери”. Не.

Разбира се, мъжът, който пее в същността ми – чрез моето чувство към него, не ми се обади. Няма да се обади. И това няма значение. Не съм го очаквала.

Но аз, бидейки в абсолютна несъстоятелност да му честитя Коледа наяве, го правя тук.

И пределно ясно ми е, че няма да достигне до него този поздрав.

Няма значение.

Изпратените в пространството мисли, преплетени с най-чистите чувства, живеят свой автономен живот.

И там, в един по-съвършен свят, говорят с езика на тайнството. Наречено Любов.

Обичам те.

Където и да си.

С когото и да си.

Колкото и да не искаш да знаеш нищо за мен.

Колкото и да се дразниш дори само от пробягналото в съзнанието ти смътно припомняне за моята същност, твърде несъвместима с твоята. А мисълта за мен е може би като вирус в съвършената компютърна система, направляваща живота ти, също толкова съвършен.

Там някъде, в една далечна галактика, има една жена, която те обича. И ти изпраща цялата си тръпнеща същност – в Божественото "Адажио" на Албинони, изпълнено от една ангелогласна чародейка - Лара Фабиан. Отразявам моето чувство в тази небесна музика.

Благословен бъди.

Сега и винаги.

 

 

Ето един пример за една смела позиция при автентичното отстояване на любовта с Лице! Бъди сигурна, че поздравът ти вече е достигнал! Вече си с една крачка напред! И любовта ще се върне при теб с двойно по-голяма сила!
Честито Рождество Христово! И нека Той бъде с теб!

В никакъв случай не преставай да вярваш в чудеса! И да изпращаш в пространството мисли и чувства...
Така чудото няма шанс да не се случи - понякога не съвсем така и не съвсем с този, както и с който сме си го представяли...
Няма нищо по-прекрасно и по-силно от едно сърце, изпълнено с любов...дори когато до теб няма никой....
Честито Рождество Христово! :)

и щастлива Нова година, Теменуга!
Да пребъдеш във всички теменужени цветове - здрава и красива!

Пожелавам ти Чисти Нови Хоризонти!
Изкачвай се смело по Стълбата на Живота!
Хайде, направи следващата крачка, на следващото стъпало, те чака една протегната ръка, може би?!
Прегръщам те с много обич и ...усмивки!
Ах, морето....е в нас!

винаги се връща в любов
и няма разстояния
и няма липси

Честита Коледа!
вярвай!

Прекрасна си ти, Теменуга - благородна и чувствителна душа... Когато бъдеш оценена с любов, от достоен за теб... цялото щастие на земята ще ти се върне, заради добротата, преливаща у теб!!!

пожелавам ти най-голямото Чудо на света - Любовта! Нека бъде взаимна и споделена!

Има чудеса...,
а любовта е най-голямото чудо!
Честито Рождество и весели празници!

Пред такава обич не ни остава нищо друго освен да притихнем и да се поучим.
:)

Честита Коледа!!!Животът продължава:) С него или без него. Не страдай, наслаждавай се на пътя! Ти си умна, добра, интелигентна и много емоционална - не е нужно да те допълва някой , самата ти си толкова ценна и уникална! Възхищавай му се, обичай го. Но не толкова, колкото /на/ себе си! Бъди и малко егоист!:)

Той също те обича - не страдай!
Щом не можеш да го забравиш... това е Вселенски закон!!!
Просто си мисли за хубавите мигове и подсъзнателно визуализирай мечтите си!
Самоизмъчваш се и най-малката настинка те събаря.
Умолявам те,... заради дъщеря си, събери сили...
победи се!!!
Аз също...

:)

Пожелавам ти това от което имаш най-голяма нужда- Любов!
Нека тя озарява сърцето и душата ти мила Теменуга!

Напълно съм солидарна с написаното от lion1234 в коментар 1.
Бъди, щастието те очаква!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО!Или по-точно за теб,честито раждане,и проявяване,в теб на най-красивото усещане-обич независимо от всичко-когато престанеш да мислиш и страдаш,от мислите си дали посланието ти макар и непрочетено е стигнало,със силата,която притежава мисълта,изпълнена с обич-ще разбереш каква сила се е родила в сърцето ти,и ще осъзнаеш,че с твоята чувствителност никога няма да си сама-този който може да те оцени-ще те намери,а ако е той не може да не е усетил какво носят мислите тиНедей да гориш-просто обичай!

Пожелавам ти много любов, скъпа Теменуга!
Весели празници!

Аз мога да кажа : жалко за всеки, който се отказва да получи такава обич ... Бъди здрава, желая ти от сърце за Нова Година - Нов Късмет!

Радвам се, че съм разбрана! И че оценяваш позицията ми като смела, защото човек няма от какво да се срамува, когато обича. Не съм досаждала никому, нито пък позволявам на естествения ритъм на живота ми да бъде нарушен. Но вътре в мен живеят тези чувства. И имам пълното право да се себеизразя чрез тях и да пратя - като нежен благослов, моето пожелание към мъжа, когото обичам...
Да, вярвам, че е достигнало до него, поне мисловно. И не искам да вярвам, че е бил издразнен. Защото нищо не искам, нито го притискам по някакъв начин. Просто изразявам себе си.
Ти си прекален оптимист...Той не е с мен. И явно няма да бъде. Обяснението е просто може би...А може би не е. Няма значение. Душата ми е преливаща обич. Това е от значение...
Весели празници!

Невероятно стоплящо си го казала!
Така е! Инстиктивно сърцето ни води...И модифицира мисълта ни така, че случванията да са подчинени на Любовта, независимо в кое нейно измерение ще попаднем, важното е да е истинска...
Дори когато до мен няма никой, аз имам силата да обичам. Дори сама на себе си се радвам, независимо, че доста хора се опитват да ме убедят, че това е безсмислие. Не, не е.
Честито Рождество! Запази Вярата в себе си, така я раздаваш и на останалите, позагубили я. Това е безценно!

Благодаря ти!
Пребъдвайки в теменужени отблясъци, никога не забравям тези, които са ме благословили!
Нека цялата Божия благослов и благодат те докосне!
Христос се роди, както и Вярата в Доброто - не престава да се заражда, отново, и отново...

Честито Рождество!
Красиви са думите ти, както и посланието, вплетено в тях - като слънчва нишка, обагрена със спектъра на пълнокръвните житейски нюанси!
Да...Може би там, някъде, когато имам смелостта да прекрача към следващото стъпало, ме чака...нещо, което дори не смея да назова на глас, толкова е свято. И чакано...:)
Може би...
Важното е, че не съм загубила Вярата.
И да...Морето, то пее, бушува, живее, себеосъществява с в нас, морските чеда...
Знам, че го разбираш:)

Да...Сигурно е така. Иска ми се да вярвам, че е така.
Това бе коледната песен на моята душа, която запя в тоналността на любовта, макар и като едногласна мелодия...
Няма значение...Смисълът - има го. И знаеш кой е той...

Вярвам. И ако не в осъществяването на тази коледна песен в многоглас, то в бъдната проекция на моята обич, която ще срещне вещ композитор, съътворяващ Божествени мелодии, пълнозвучно звучащи...Изглежда неосъществимо може би...Но аз знам, че не е...
Честито да е Рождество Христово!

О, Боже! Ти си прекрасна, с цялата добронамереност, която излъчваш към мен...А може би не заслужавам...Може би съм объркала житейските пътеки, както и тези на сърцето, за да достгам винаги до залостени врати, неискащи да приютят моята тръпнеща обич, протегнала ръце, останали безответни...
Не знам вече какво да мисля. Не се надявам на нищо.
Просто стоя притихнала. И се вслушвам в гласа на моята обич. Докато я има...
А достоен...Има ли? Не знам вече. А аз дали съм достойна за него, след като досега явно не бях за никого, когото съм обичала...
Да не се натъжаваме! Коледа е! И нищо, че съм на работа днес, поне, гледайки навън, новонавалелия първи сняг в Бургас, се пречиствам вътрешно...
Благодаря ти...

Така е! Има чудеса. И всеки път, когато се свивам от сблъсъка с някое неосъществено чудо, намирам сили да повярвам в ново:)))
Весела Коледа и светли бъдни дни!

...Права си, Вики, интензивността, силата и мисловно-емоционалната пълнота на моето пеещо чувство в Святата нощ наистина кара сърцето да притихва...
Но не за да се поучат други души, не. Просто това е моята душа, която пее Любов. Всеки я пее по различен начин, в различна тоналност, на различни гласове, в съзвучие с различни акорди...

Нека спокойствието и вълшебството на празниците ти остави нежни спомени от изпитаната обич. Вярвам, че всеки човек носи в себе си Светлината, дори понякога да е дълбоко скрита в най-тайните ъгълчета на сърцето му. Достатъчна е понякога само една искрица, идваща отвън, за да запали светлинката. Нека твоите кристално чисти чувства, мислите и думите ти, бъдат за обичания от теб човек тази искрица. Никой не би устоял на обич, неискаща нищо в замяна. Честито Рождество!

Е-е-ех, да можех:)) Да не му се възхищавам, да не го обичам, да не мисля за него...Но не мога. Поне засега.
Знам, че здравословният егоизъм помага. Но така и не успях да се науча да бъда такава. Май никога няма да успея. Знам, че пилея себе си. Но май няма друг път за мен, освен да се раздавам. Дано се намери някой, който ще поиска да вземе от даваното от мен - всеотдайно и безвъзмездно...
Весели празнични дни ти желая!
И ти благодаря за добрите думи, много човещина и грижа има вложени в тях!
Бъди пълнокръвно щастлива!

Мила си, и разбираща, защото прекрасно се скачаш емоционално с това, което е душата ми, а и в реалния ми живот...
Така е, имунната ми система се срина, от много притеснения и болки...
Мисля за дъщеря си, поне на нея се старая да създам празнично настроение...:)
А иначе - да, визуализирам, подсъзнателно съм положила моята мечта, да отлежава и да намери път, когато да се себеосъществи...Но дали е достатъчно. И как ми се иска да си права в думите си, че той ме обича...според Вселенския закон. Но дали е така. И питайки душата си, тя май повече заеква, за да не ме нарани с отговора, отолкото пее вътрешно...Ще видим.
А иначе - явно лесно се разболявам, но и бързо ми минава, защото изобщо не се отдавам на болестта, нито вземма лекарства:)) Знам, че ще ми мине, дори със силата на мисълта. И става:)))
Вече нищо ми няма:)
Поздрави и вълшебни празнични дни - на теб и дъщеря ти!

О, как знаеш от какво имам живителна нужда!...
Така е. Нямам много неща в този живот, но имам достатъчно. Стига ми, не ламтя за много.
Само любовта нещо се губи. Т.е., не тази, универсалната, която отдавам и изпитвам към детето си, близки, роднини, приятели. А онази, съкровено личната...
Е, сигурно я заслужавам. Сигурно, чакайки я толкова време, най-накрая ще имам силите да й се зарадвам...
Дано!
Светли дни напред ти желая! И ти благодаря - винаги си подкрепяща, дори когато съм навлязла в криви пътеки:)))

Честито да е Рождеството!
И да е живо всяко светло зараждане вътре в нас, което излъчваме и се материализира в усещане за огън на душата, която топли и дарява надежди!...

Ех, добри орисници сте ми, двамата, с lion1234:)), kакто и всички други тук, с изключение на един, който, подобно на твоя анонимен коментатор, със среднощната пошла инвазия в празничния ти блог, се опитва да нашамари душата ми:))) Няма да стане, пък:))) Игнорирам го с усмивка. Да си ходи да си чете, където си иска, не и тук, щом го дразнят толкова силата на нечии искрени човешки чувства. Абе, несъвърешнствата и злобицата са се пръкнали на този свят, за да получават различни проявления. Но кой ли им обръща внимание:))
Това всичко го написах като знак на съпричастност към теб и коледния разбойник в твоя блог:)) Да им кажем едно: "Весела Коледа" и да си ходят, по живо, по здраво, където си щат:)))

А сега сериозно...Да, lion1234 е добър психолог, както и ти, т.е. вярвам ви! Пък, времето ще покаже...
Весели празници!

Така е...Така би трябвало да бъде. Но идва един неканен въпрос, а ако няма следваща:))) Тогава...
Я, да не задавам много въпроси:)
Коледа е. Да притихнем в себе си. И да помечтаем...:)

Скъпа приятелко!
Знаеш лъкатушещия път, през който върви душата ми, търси, намира, лута се, гърчи се понякога, пак става след краховете, пази в себе си стремежа към Светлината - неизменно.
Знаеш въпросите, които са ме измъчвали.
Знаеш трудностите, през които сама преминах, вещо и нентрапчиво подкрепяна от близки души като теб...За да открия сама посоката, в която да тръгна...Без вътрешни съмнения, без обвинения - отправени навътре и навън, без очаквания, натоварили чистосърдечността на чувството. Права си, чудото се съдържа в това, че съществува! И изпращайки чистата Любов в пространството, не натоварвайки човека, заради когото са се зародили тези силни чувства, просто откриваш Смисъла на обичането...
Знам, че той е усетил моето чисто послание и благослов, отправени към него.
Ако той има нуждата, желанието, капацитета, причината да ми повярва, да, ще приема това като незаменим жест към мен.
Но ако не - не бих отправила нито за миг обвинителни нотки към него.
В това се състои Божествената сила на Любовта - във вездесъщото й право на свободен избор...
Не горя, не тлея, не се самоизмъчвам повече. Просто обичам...
Честито Рождество Христово!
Мир в душите ни и Хармония - всеобхватна!

Благодаря ти! Това, от което се нуждая, е само Любов! Дано толкова чистосърдечни пожелания тук се вплетат в единна мисловна проекция и да материализират това чудо за мен. Най-сетне!
Весели празнични дни и на теб!

Весела Коледа. И май-май поне по такива светли празници човек трябва да си сдържа недотам чистите вътрешни импулси...
Твое право на мнение. Но, според мен, излишно в чистия контекст на моето лично пространство тук, както и на мислите на хора, които са на честотата на моите мисловни вибрации.
Нищо лично.
Нямам никакво намерение да посещавам блога ти, както учтиво бих те помолила да направиш същото и с моя. Уважавам прекалено хората, с които общувам тук и не бих престанала да се себеизразявам по автентичния начин, по който чувствам нещата.
Всичко добро и късмет. И малко повече снизходителност и доброта...

Да...Може би е жалко. Но този мъж си има всъщност всичко - прекрасна външност, наистина несравнима, вдъхновяваща работа, пространство да изразява себе си, свобода, възможности, капацитет да осмисли и оцени всичко това...Има го. И надали има нужда точно от моята обич. А може би има друга такава...Не знам. За мен той си остана неразгадана мистерия. Моля се поне това да ми предостави Съдбата - да го разбера, всецяло. Тогава ще разбера всъщност защо не ме обикна...
Благодаря ти за пожеланието! А Късметът - кой знае, може да ме чака - някъде из дните на Идната 2009-а:)))
Много любов и хармония в живота ти желая!

Ех, извини ме! Уж отговарях на всички подред, но сега виждам, че съм те пропуснала! А винаги си толкова мила, а музиката в твоя блог доста често съвпада с моите настроения и вътрешни нужди...
Не е било нарочно, повярвай ми! Просто може би сега е дошъл редът на моите мисли, отправени към теб:)
Благодаря ти! Дано ме споходи това Чудо, изпивала съм неговите несравними отблясъци, но много за кратко са били споделени...
Наистина се моля, с цялата си същност, това да ми се случи. Но засега, стига ми и моята обич. Уважавам я и не мога да я изпратя просто така...:)
Весели празници и много музика в душата ти, която пее...

Повика сълзите ми...Явно има още неизплакани отломъци у мен. Но те са чисти, не са изискващи, нито плашещи, нито заставящи ответност. Не.
Права си, може би няма човешко същество, което да устои на подобна обич, даваща абсолютната свобода. Може би...
Но може би този мъж просто обича друга душа...
Или не може да обикне моята, защото не я разбира...
И така да е. Няма значение. 3 месеца вече почти не съм го виждала. Всичко може да се е случило с живота му. Важното е, че в святата нощ аз отправих моя мисловен поток Светлина към него. Стига ми.
Честито Рождество! И ти благодаря!

Пожелавам ти душевно спокойствие, топлина и късмет!

Да...Всъщност споделеното тук не е равнозначно на душевно неспокойство:) Напротив. Намерих вътрешното равновесие, когато спрях да противостоя на моята обич. Дадох й свободата да се себеизразява.
Благодаря ти!
Нека и твоите бъдни дни бъдат погалени от късмета!

Пожелавам ти една вълнуваща и искренна любов.

Нуши, дай ми мей на лс да ти пратя нещо специално!

Честито да е Рождество Христово!
Дано се сбъдне пожеланието, че и миналата Коледа имаше подобни пожелания към мен, но равносметката за тази година е една приключила залополучна връзка /която не мога да нарека любов/ и една истинска любов, която не успя да се превърне във връзка:)))
Е, догодина - повече:)))

Честито Рождество Христово, Теменуга!

Любовта винаги е красива.

Мила Нуши,
продължавай по пътя си..., напред, смело и усмихнато!...Ти си прекрасен човек...и заслужаваш много! Знам, че Любовта ще дойде при теб... и то може би, когато най-малко очакваш... Това ще е в определен миг, в Твоя миг... Знам, че ще бъдеш щастлива!...Ти всъщност СИ щастлива...и надявам се, осъзнаваш това...
Прегръщам те...и ти желая сбъднатост...
С обич...Ася

Въобще не се притеснявай, приятелко, не съм си и помислила, за някакво пренебрегване от твоя страна. Покрай суетнята тези дни, аз самата едва успявам набързо да вляза тук и там в нета, така че всичко е ОК! Пък и не държа непременно на отговор от ответната страна, прекрасно знам, че затова се изисква време, което често пъти така ни липсва...:) Благодаря ти за милите думи!

Не прекаляваме ли понякога с натоварването на мислите с извънредни възможности да летят между нас? Погледът може да говори, но мисълта...
Връзката е по-скоро на енергийно ниво и не всеки може да чете мисли.

Благодаря ти!
Да, да съм здрава, и аз, и детето ми, и близките ми хора - това е същественото.
А любовта - красива е, да. Но явно не ми се удава да я открия в нейните истински, пълнокръвен вариант...
Е, надежда остава:)) Все пак...

Мила Ася!
Разбира се, че осъзнавам, че СЪМ щастлива. Имам толкова много неща - дом, прекрасно дете, родители, които ме подкрепят, близки, с които съм в чудесни отношения, много приятели, хубава работа, необременено минало, чиста съвест...Забравих - морето, моето море, което органически ми липсваше в София...
Малко ли е всичко това:)))! Никак!
А моето споделено щастие...Все ще се случи. Наистина просто вече престанах да мисля за това. Явно не му е сега времето...
Когато - тогава:))))
И аз те прегръщам и ти желая да запазиш звездите в очите си! Нужни са на толкова много хора!
С обич!

Така е, време се изисква. Но как да оставя толкова добронамерени и топли коментари без отговор! И да се забавя, винаги отговарям, защото знам, че всеки е вложил енергия, внимание, мисъл, емоция в своя коментар. Това е толкова мил жест!
Благодаря ти - за пожеланието, отношението и хубавата музика, с която ни поздравяваш!

Не. Не прекаляваме. Споменавам отношения на просветени души, такива, за които мисловната проекция е нещо, натоварено със съдържание, енергиен заряд, кодирани послания и нещо, което се усеща на интуитивно ниво.
Знам какво говоря. Познавам и човека отсреща. Той самият го е казвал, потвърждавайки тезата ми...
Друг е въпросът, кой, как и какво влага в тази мисъл...А мислите не е необходимо само да се четат. Те могат и да се изкажат. Но...Ако има кой да те погледне отблизо. И да поиска да ги чуе...

обич не е мъчителна,тя дава без да очаква,но ако се подклажда от ревност или проекции,това е друго,което носи страдание.

Весели празници и от мен! Ти нaиcтинa си прекрасен човек:)

За жалост има много такива случаи :( когато прочетох Коледното ти пожелание към твоя любим нещо в мен трепна! почувствах , че не съм сама в терзанията за някой далечен герой , който е превзел сърцето ми :) Но оптимистка съм била такава и ще остана .... Някъде на този свят има един единствен ,който е точно за теб :) и друг един за мен и за всички останали ,които страдат :)

Весели Празници :)

Весели празници!

Любовта трябва да бъде изказвана, независимо от това ще бъде или не чута и разбрана!

Това е хубавото и несравнимото предимство на мислите ни, Теменуга, че са свободни и достигат мигновено до всяка точка във Вселената и никой не е в състояние да ги унищожи...дори самите ние!

Честита Коледа и нека тя ти донесе душевно спокойствие, радост и щастие!

И Споделеност...... Скоро. :)

Прегръщам те.

Напълно съм съгласна.
Да, би трябвало и да се изказват. Друго е.

za6to napravi taka, 4 da go pro4etat tolkova hora, a toy ne, Tzvete
kak da ti kaja... az sum mnogo studen 4ovek, no dori na men mi vuzdeystva tvoeto poslanie. vupreki tova mi e trudno da ti pisha, za6toto ne moga kato teb - nito imam tolkova bogat du6even svqt, nito re4nikut mi e za pred horata; za6toto sum i ot toma-nevernicite, za koito sus sujalenie spomenava6.
veroqtno me provokira do takava stepen, 4 da premina otvud.
ti si interesna, razli4na, moje bi prekaleno obagrena, a mujete sme daltonisti - dori i v Liubovta. no mislq, 4 te razbiram.
ti si mnogo po-umna ot men, zatova ne moga da ti davam suveti, a samo da spodelq - hubavite neshta v jivota ni ne sa dadenost, te sa izkliu4eniq. te sa po-kratki i ot mig, supostaveni s mukata, koqto sledva kato sqnka razdqlata. dori sqnkata na Ged e ni6to v sravnenie s neq.

derzay i budi zdrava!

boreas

ne te poznavam. az ne sum obshtitelen, zatova i ne poznavam mnogo hora. smatqm, 4e sum studen 4ovek - 4esto, kogato ostana sam sus sebe si, daje 4uvam ledenite arkti4eski vetrove, koito se vihrqt iz pusto6ta na surceto mi. svetlinata e sumra4no oskudna; nqma i pomen ot toplina. mnogo razli4no ot predstavata za Burgas, no mislq, 4 te raziram.
interesna si. prekaleno topla, tzvetna, struvami se... mujete sme po priroda daltonisti - dori v Lubovta. dali si iskrena, sus sebe si nay-ve4e... znae6, 4e e vuzmojno da si samovnu6avame. ne iskam da ti zvu4a paranoi4no. ot druga strana, opitvam se da izbqgvam sustoqniqta na neobosnovana euforia. kakvo, kato sa naro4ili dva-tri dena v godinata za prazni4ni. a kakvo da bude prez ostanaloto vreme?! ne e li po-dobre obratno - cqla godina 6tastie, a samo nqkolko dni za razmisul, usamotenie, smirenie...
zagubite sa nepreodolimi, Tzvete. dori kogato uspqvam da izbqgam v suznanieto si, a to, znae6, e kato da bqga6 ot sqnkata si, to idvat suni6tata, spomenite i neizbejno - bolkata. boli mnogo, tolkova, 4 na surceto mu se iska da bude vse po-na Sever. kompensatoren mehanizum - po-dobre stud, otkolkoto dushevna muka. pak e bolka, no druga. i taka ot bolka kum bolka.
izglejda nqma Lubov. potresen sum, 4 horata produljavat da q tursqt, dori kogato qsno suznavat, 4 sa q propusnali, ako e bila istinskata, to se znae - zavinagi. izjivqvam go, zatova sum po-kategori4en, otkolkoto obiknoveno. ti si mnogo po-umna ot men, zatova ne moga da ti dam suvet. moga samo da spodelq - hubavoto, koeto ni se slu4va, ne e dadenost, a bonus.

derzay i budi zdrava!

boreas

Искам само да добавя, че ако ми позволите, Теменуга, наред с почитанията ми към Вас и пожеланията ми за хубави коледни празници, и изчерпателна нова година, бих искала да Ви дам и съвет.
Разбирам, че може би е далеч от Вас идейно, но не значи, че не е адекватен, ако само леко допуснете идеята.
На съвсем елементарно квантово ниво, нещата се случват точно от такива изпратени в нищото мисли. Ако цялата материя и антиматерия е съставена от елементарни частици (кванти), то няма как на фундаментално ниво нещата да не се подчиняват на тяхната шантава природа.
Пожелавайки си нещо, именно в "нищото", вселената така ще се завърти, че пожеланото от нас събитие да ни удари по главите в първия удобен за него момент. При това с неподозирана скорост, защото вселената обожава високите скорости.
Затова внимавайте какво си пожелавате.
Помня една Ваша друга мисъл по същата тема, надявам се да я помните и Вие. Огледайте се и преценете трезво дали болката си заслужава.
А меланхолията... тя е неизменен вторичен ефект от магнетизма - доказателство, че няма как да се измъкнем от него.
И последно, но не на последно място - уважавайте изборът си, времето не е стрела. :)
Поздрави искрени!

...Така е, аз давам /т.е. изпитвам, не бих могла да дам, защото не я искат моята обич.../, без да очаквам. Няма помен от ревност, нито проектирам.
Но отново боли...И не съм съгласна, че обичта ми не е истинска...Просто не е споделена. Но това не я прави по-малко автентична...Така го чувствам.

Весели да са празниците, защо не! Ако не са толкова, да си ги развеселим:))))
Благодаря за милите думи, не знам що за човек съм, но имам наистина прекрасни приятели /включително тези тук/, т.е., ако важи правилото, че себеподобните се привличат...Но все пак съм си твърде себескептично настроена и дори такива аналогии са ми чужди:)))

...Знаеш ли, върна ме 20 години назад във времето, когато аз бях за първи път влюбена. И мислех, че няма да има друг път...Първата ми любов беше моят съпруг. Историята продължи 15 години. След което не исках да повярвам, че ще се влюбя отново. Случи се. Обичах близо 5 години. След това обичам пак. И всеки път ти се струва, че е най-силно, най-възвишено, най-космично...Всъщност, всеки път е различно. Но човешкото сърце има капацитета да обича отново, дори когато е преминало през чистилището на нечовешката болка...
Да, за момента, за мен, както, предполагам, и за теб, има само един Любим. И страдайки по него, всъщност пресъздаваме един вечен модел на човешката болка и обич, като че ли давайки й път да се себеизрази в някое друго измерение...Отвъд.

Усмихни се! Може да е през сълзи дори. Но си струва:))) Весели празници!

...Да, така е. Затова и в "тихата, свята нощ" изпитах вътрешния импулс да изразя моята обич и да я пратя към звездното пространство, за да се влее в потока от Любовта на Всички Човешки Души...
Тя може да не е чута, но съм сигурна - ще бъде усетена. Оттам насетне - Божа работа. Не чакам и не изисквам нищо...

Мисълта съдържа енергиен заряд, несравним по своята мощ и гъвкавост, да.
Затова пуснах на свобода моята мисъл.
Знам, че направих необходимото.
Вече няма болка.
Има само любов.
Благодаря ти за пожеланията! Една обляна в светлина Нова 2009-а година ти желая!

Мила Кристина!
Скоро...Дано бъде...
Тази Споделеност, която сърцето ми вика, но не с глас на сирена, а с нежен и смирен тон на изстрадал и дълго време самотен човек...
Дано!...
Прегръщам те!

Да, би трябвало да се изказват тези мисли и родени в най-чистото на душевните пространства мисли...
Би трябвало. Макар че зарядът им е достигнал до "рецепиента", сигурна съм. Това е космичното, вселенско случване. Но другото, топло-човешкото, също е нужно...Може би също толкова, колкото и възвишените измерения на едно чувство...Ние сме единство на душа и тяло, не би трябвало да го забравяме...

Нека новата година е пълна с по-малко разочарования и повече приятни изненади!

Бъди благословена!

Не знам дали съм успяла да разтворя замръзналите двери към сърцето ти, за да почувстваш песента на моята обич и поне за миг да се влееш в нейната тоналност...Но пишейки тези думи, това послание, съм вложила цялата емоционална сила, която притежавам, без да се щадя, докрай. Мисля, че така трябва. Това е начинът, всичко правя без помен от пресметливост.
А защо направих така, че толкова хора да прочетат вопъла ми, не и той...Не можех да му го напиша. Не биваше. Знам защо. Спазих "сделката" ни с него.
Както и да, дълга история. Доста тъжна. И може би неразбираема. Аз си знам. Може би и той. Макар че се криеше зад барикади от арктичен лед /подобно на теб.../.
Иначе си прав, може би съм свръхцветна, може би това е прекалено за някои мъже. Мисля, че за него не беше. Защо си тръгна, никога няма да разбера...Може би защото просто нямаше място за толкова многоцветие в живота му, отгоре на всичко, свръхемоционално...
А иначе, така е, хубавото е само миг. Онова, Неземно хубавото...Посредствените хубавини не са за души от ранга на просветените във Вселенските тайнства. Като неговата. Той е един мъдър страдалец, така го възприех. Много чувствителен, свръхинтуитивен, много над схематичността и плоскостта на делника.
Благодаря ти за мнението - един твърде различен ракурс. Натъжи ме. Но мъдро...

...Да, искрена съм със себе си, пределно даже. Едно нещо не научих в живота си - да бъда неискрена. Не го умея.
Т.е. това, което пиша тук е именно това, което чувствам. Разбира се, ако бих го написала лично на мъжа, който извика толкова нестихваща болка у мен през последните 3 месеца, щях да бъда по-различна, пак толкова искрена, но много по-топла. Тук съм сдържана. Все пак е публично пространство...
Не знам защо избираш този странен компенсаторен механизъм, мислиш ли, че бягайки от жаравата на любовта, навътре, към арктически пространства в сърдечните селения, щателно пазени и съизмерими с Долината на смъртта, би намерил спасение...Не мисля. Но всеки прави избора си. А сърцето човешко е все пак изтъкано от обич, а обичта е като огнедишащ Дракон на късмета, който би поел на рицарски поход срещу ледената армада...Не е ли така?...
Закон Вселенски.

Не, изобщо не съм по-умна от теб. Просто съм жена. А жените носят в себе си онази вездесъща интуиция, която ги прави жрици. Пазещи реликвата на Любовта.
Никога няма да престана да вярвам. През каквито и непоносими пространства жарава да съм преминала...

...Любимата ми тема за квантовата физика...
Не съм специалист като Вас, лаик съм, по-скоро на интуитивно ниво разбирам смисъла на случванията, предизвикани от мисловните процеси, насочени в една или друга посока...
Да, така е, в Квантовата супа плуват различни частици, с нееднаква скорост. Завихрянията са може би в резултат на засилващата сила на собствената ни мисъл. Процесите са сложни и на пръв поглед неразбираеми, дори леко нелогични, но са подредени в строгата йерархична система на Вселенската закономерност.
Да, спомням си думите си отпреди година. Тогава беше друго. Тогава агонизираше една моя стара, почти древна обич. Изпратих я подобаващо, с добро. И поклон.
Сега е различно. Новоизгряло. И запратено в отдалечен галактичен ъгъл, без шанс да се върне обрано в желаната орбита.
Може би аз съм предизвикала това. Но след което с цялата светла мисловна сила изпращах импулси да преобърна ситуацията, която сама бях създала...Уви. Не е било може би времето тогава. Или просто шансът е бил един. Но, мисля си, Вселената винаги дава нов шанс. Ако завихрянията на квантите са такива, че има предпоставки за ново случване.
Притихвам. И оставям нещата този път да се самоопределят.
Благодаря за пожеланията! Дано наистина новата година бъде "изчерпателна" за мен.
На Вас - желая едно истинско, пълноценно, красиво пристъпване към различните проявления на Късмета, Доброто, Надеждата!

Благодаря ти!
Дано наистина Новата е изпълнена с повече спиращи дъха изненади, но такива, които не натоварват сърдечните пространства с горестни изживявания, а са благословени свише - топли, красиви, пълноценни, споделени...
И на теб - една пълнозвучна и хармонична 2009 г. желая!
Нека благословът ти се върне към теб - като Божествен бумеранг!

Много мило пожелание! Благодаря ти от цялото си сърце!

И аз ти благодаря! Защото с вълшебството си от ледени фигури, което си публикувала в блога си, ме върна към един много щастлив двумесечен отрязък от време, в което бях и аз в тази далечна страна-красавица - Канада. Емоционално свързана съм с нея. И вярвам, че един ден отново ще пристъпя към магичната сила на Ниагара, за да почувствам вътрешния водопад и водовъртеж на чувствата си, бушуващи под дъгата, която е над този природен феномен - винаги...
Извини ме за отклонението на мисълта ми. Просто се случи, аналогът с фигурите ме препрати в една далечна есен на 1995-а...Пожелавам си да имам тези усещания отново. И на дъщеря си пожелавам да ги има!

Ако не забравяме, че сме единство на душа и тяло, трябва и за тялото да помислим.
Иначе остава теоретичното случване.
Но с квантовата теория по-горе съвсем отстъпвам думата. Скоро ще се разглеждаме като отделни частици. Не е ли по-добре да сме по-близо до общоприетите и осъзнаване норми. Напредъкът да е умерен.

Да, единство сме. И неслучайно дрeвните култури са определяли тялото като "златна колесница на душата". Т.е. както се грижим за душата си, така и за тялото трябва, и обратно...Дисбалансът винаги кара едното или другото да страда, а най-често - в комплект...
Да, не е зле да се придържаме към общоприетите норми, така е. Но част от нас винаги тръгва да се рее, незнайно къде:))) Пак е част от нас, явно:)))

твърде много от човека до себе си, а има и друго...когато прекалиш с любовта, се появява омразата/изпитала съм го/.
Една англ. сентенция казва: Ако обичаш някого, пусни го да си иде...ако се върне, ще е твой завинаги, ако ли не - значи изобщо не те е обичал.
Много истина има в това, повярвай ми!
Пожелавам ти през 2009 да намериш човека, достоен за любовта ти!

...Така е, принципно, но не е имало прекаляване, защото всъщност нищо не бе започнало...Спря в зародиш още, останаха само чувствата ми, неискани...
Тази сентенция ми е любима и винаги се съобразявам с нея, точно това направих и сега. Никой не се завърна, обаче...
Благодаря ти за пожеланието!
Дано...Душата ми е вече твърде уморена от чакането, дано успея да разпозная Човека и да не разминем по житейските друми...Засега го няма, сигурно е. Просто душата ми стене за друг. Няма и теоретичен шанс за поява на нов...
Весела празнична нощ! И окъпана в светлина Нова 2009-а!

след като имам човек до себе си, но и аз имах своите трудни моменти. Искам да ти кажа...просто спри да търсиш, да се вглеждаш във всеки с надежда, ... и щастието само ще те намери! Не се изхабявай с лоши мисли...усмихвай се, напук на всичко...защото не се знае кога някой ще се влюби в усмивката ти:)))

Защо да не е честно! Ти не можеш да се чувстваш виновна поради факта, че имаш щастие, а някой друг няма! А и аз съм широко скроена и винаги съм с добро и топло чувство към чуждата споделеност, радвам се искрено, когато видя доказателства, че любовта не е химера. Аз не съм я имала в нейната чиста форма, но ми остава надеждата да ми се случи...
Не, не се вглеждам във всекиго с надежда, напротив, застопорила съм се вътрешно и в момента душата ми иска само един мъж. Може би ще ми мине...Засега е така, обаче, не може да е друго.
А за усмивката - бъди сигурна, че съм винаги, ама винаги усмихната:)))) Това поне го умея, и не го правя фалшиво, колкото и да ми е тежко, винаги се усмихвам:)

пълен игнор на злобарите (но и не пречи от време на време да ги сритам по самозабравилите се задници;)
А сега ти пожелавам и щастливо посрещане на Новата година, и да ти се падне страхотен късмет от баницата;)

Точно така, игнор+демонстрация на сила, това издразва още повече:))) Но аз никого не искам да дразня, празници са! Нека се веселим подобаващо!
Благодаря ти за пожеланията! И на теб - незабравимо и наситено с емоции /хубави, разбира се!/ посрещане на Новата!!!
За късмета - дай, Боже, че нещо този късмет, който аз искам, все ми убягва в баниците от последните години:))...

късметът да ти е още с настъпването на новата 2009 година!!!

Благодаря! Еее, късметът пак ме предаде в предпоследния ден на изтичащата година, но...свикнала съм. Оцелявам при всякакви условия, няма друг начин. Нямам избор, нито право да е нещо различно...Прозаичности...Както и да е.
Не си пожелавам нищо този път за Новата. Нищо.
Каквото - такова.

Хубаво, топло и запомнящо се прекарване на празника ти желая! И куп приятни изненади в новогодишната нощ!

Честито Рождество Христово!
Здрава, спорна и добра да е за Вас Новата 2009 г!
Поздрави!

Благодаря!
Честита да е Новата!
Нека Доброто, във всичките му топли измерения, да ни съпътства и води по пътя ни през следващите 365 дни, изпълнени с предизвикателства, но и с нови надежди!
За много години!

И обичта - страхотна...Съпреживях го. Почти в същата меланхолия потънах и бях в одеало в Коледната нощ, тръшнага от "празничен" вирус, в температура и др. екстри... Бъди здрава и обичана от истински човек през 2009!

зА истинския ти човек, по признанията на София!

Да...Сега отново съм с температура, с още по-зъл грип, явно цялото ми същество се срина от тази моя нещастна любов - меланхолия, преплетена с дълбаещи нюанси на болката, невъзможността, демонстрираната апатия...Но в такива случаи си спомням максимата, че чувствата на нещастно влюбените са си само техен проблем...
Е, и така да е, не ми става по-леко.
Но все пак - остава да вярвам на пожеланието ти! Да съм здрава и обичана...от човек, който истински ще ме приеме в живота си. Химера ми се струва това, но може и да не е невъзможно, все пак...
Благодаря ти!

...Колкото и да ми е тежко да го призная, мъжът, когото обичам и към когото бе отправен този сърдечен вик в Святата нощ, не ме обича. Т.е. не е истинският за мен. Каквито и невероятни качества да има...

Е, честито откровение.
Давай нататък!
Той не те заслужава. Има толкова много мъже.
Твоят мъж, който ще те приеме такава, каквато си, наистина ще се появи. Ако вече не е.
Точка.

Успех с температурата.
И защо мислиш, че боледуват всички през зимата, всички са нещастно влюбени?
Поне моята дъщеря със сигурност не е, а тази зима прекара най-тежкия грип, и го повтори 4 пъти до тук.

Не е така. Не съм казала, дори намекнала, че не ме заслужава...
Просто се разминахме. А може би той умишлено си тръгна, за да ме предпази от нещо, тази мисъл става все по-настойчива в главата ми напоследък. Не знам защо. Ще разбера някой ден...

Да, тази зима грипът е тежък за всички, вече четвърти път го карам и аз...Важното е, че оцеляваме след него! Дъщеря ти не е лошо да взема някакъв имуностимулатор, но и той не помага срещу вируса...Просто трябва да се изчака да мине и да се молим да няма усложнения!

МОже пък да е чувствал, че не си много сигурна. Нали разбираш.

ДА, и имуностимулатор осигурихме. За щастие в момента имах възможност да платя лекарства. И това не е сигурно. И е ужасно. А 4 пъти... Е, и към мен се прехвърля, но в това положение, в което постоянно взимам лекарства, някак го карам по-леко. Просто взимам лекарствата постоянно и не е ясно колко пъти съм го хванала.

А с усложненията съм много ненаясно. Знам само, че от поминалата година, когато тъпата работодателка не ме пусна да я лекувам , та стигна до пневмония и напускането ми, не я излекуваха добре и сега често боледува. Намекнаха за хронична ... не знам какво си. Просто лошо лечение. Макар че е при една от най-търсените детски лекарки.

Е, тук стана медицински пунк.

...Всъщност, всичко се намести днес.
Нищо не е чувствал. Нищо не е искал. Искал е само едно, което му отказаха инстиктивно. Това е.

А за дъщеря ти, лош е грипът тази година, явно няма как да го прескочим, просто децата изграждат имунитет, след като преболедуват тежко разни болести...Всеки родител е минал през това, ужасно е, наистина...Дано остатъкът от зимата не носи толкова неприятности, поне от подобно естество...

Коледа мина, но ще ти пожелая да вярваш в чудесата за да ти се случват.
Имаше една единствена година в живота ми, в която не вярвах в чудесата и видях, че е грешка.
Обичаш и това е най-хубавото нещо, което човек може да прави. Но не всеки го може. Както и не всеки умее така да прощава.
Затова се усмихни на своите (наши) 37 години и виж, че света ще те погали с любов.
Може би тя не е твоята, старата, трудната, силната, но тя е онази Любов за която ти си човека на първото място, ти си човека заслужил съдбовни подаръци, ти си човека, който умее да раздава, но и да получава Любов.
Усмихни се, заслужаваш го...

Да, Коледа мина...Моето така желано чудо не се случи, просто го нямаше. Защото може би не е трябвало да се случва...Но аз все още вярвам, че няма как да не ми се случи чудото на взаимността, защото любовта, която съм излъчвала и съм способна да излъчвам, все някой ден ще бъде приютена, погалена, осъзнато искана и ценена...
Не съм свикнала да получавам любов. А може би е време да се науча. И да очаквам това не като подаяние, а като естественост, която е присъща на една човешка душа, способна да обича...
Усмихна ме с думите си!
И си права, обичам и умея да прощавам. И съм щастлива, че имам способността да съм даваща, макар и неполучаваща...

Точно година, след като съм писала това...
Не си е тръгнала моята обич, макар да е уталожена и изтикана в ъгъла на съзнанието ми...
Бориславе, където и да си, искам по някакъв начин да усетиш, че моето чувство е живо. Макар и непоискано.
Непоправима съм. И цяла година съм абсолютно сама, изритвайки дори мисълта за друг мъж. Не бих могла да се влюбя повече така.

И точно 3 години, след като съм писала последния си коментар, имах отново "среща", макар и само по телефона, с този мъж...Няма нищо останало от предишното чувство. Нищо. Исках просто да проверя. Било е. Там някъде, в един отдалечен момент, в едно друго състояние на духа, преди някои други разочарования, аз наистина обичах този мъж. Тогава. Нека оставя обичта там. Недосегаема.