Това е една история, написана от мен и базирана на истински случай, разказан преди години от моя преподавателка по журналистика. Историята е публикувана в далечния м. февруари, 2003 г. в раздела "Лична драма" на сп. "Вирджиния".
Извинявам се за леко наивистичния език, но самата рубрика предполага сълзливост и свръхдози сантименталност:)
Просто сега не бих искала да пиша нищо лично.
Затворила съм се и може би имам нужда да остана в лоното на емоционалната си дупка, за да прогледна навътре в себе си за отговорите на терзаещите ме въпроси...

Нашето време е объркано, като че ли ценностите са се размили в бездушното пространство на инерцията, прагматизма и консуматорското отношение към живота. Остава ни изконната надежда, че все пак има чистота, че доброто начало съществува и ако му позволим, то ще бъде нашият пътеводител към едно смислено съществуване. Съществуване, в което ще можем свободно да изразяваме истинското излъчване на вътрешния си глас, без да го задушаваме в наложеното от обстоятелствата двуличие, или безсмислени и унижаващи достойнството компромиси...

...Кристина живееше самотна, донякъде обезверена, но именно тръпчивото предчувствие за нещо предстоящо,  смътно напомнящо привкуса на необикновено изживяване, държеше рецепторите на вътрешното й чувство будни. Дълбоко в себе си тя се молеше с нея да се случи най-сетне Чудото, което би преобърнал нейния скучен свят, наподобяващ  съвършена математическа формула. Но скъпоценната непревземаемост на този неин свят отблъскваше с надменната си студенина и пораждаше неверие в собствените способности да приеме обичта, да се отдаде изцяло, да повярва в Необикновеното...

Това раздвоение се беше настанило дълбоко в душевния свят на младата жена, тя бе уморена да чака да й се случи нещо разтърсващо, което да я изтласка от сивото безвремие и направи цветен живота й. Едновременно с тази неувереност, у нея все по-отчетливо се промъкваха желания, зараждаха се копнежи, а гласът на нейната чувственост се открояваше все по-натрапливо. Тя просеше неумолимия бяг на живота й да поспре и да й подари обич, истинска, съкровена, нетленно красива.

Младата научна работничка бе изцяло отдадена на стремежите си за усъвършенстване в облaстта на химията. Там тя придобиваше увереността, че сложните формули на химичните съединения до някаква степен подреждат и цялостната формула на живота й. Тя се чувствашe уютно в лабораторията, където екпериментираше, твореше, отдаваше енергията си за една кауза, която я изпълваше с удовлетвореност, самочувствие и сигурност в капацитета на възможностите й.

Но тя бе и млада жена, привлекателна, макар и да беше скътала дълбоко в рамките на предразсъдъците напиращата си женственост. Едновременно с неувереността, че е достойна за истинска любов, тя таеше надежда, че ще бъде докосната от магията на взиамното проникване на две човешки същности. Това противоречие тормозеше нейния формулиран свят, като оставяше една празнина, която кънтеше вътре в същността й и поглъщаше енергията й.

Тя вътрешно просеше обич, колкото и да я отблъскваше в реалния живот, дълбоко в себе си имаше невероятни запаси от топлина, които очакваше да отдаде на една достойна мъжка душа, докосваща нейната с невъобразимата красота на споделеното чувство.

Кристина прекарваше почти цялото си време пред компютъра, като търсеше сложни закономерности в света на химията и навлизаше все по-дълбоко в тайните на научната мисъл. Някак си спонтанно, във времето за почивка, тя свикна да комуникира в Интернет, като начин за релаксация. За нея не бе проблем да общува с хора от различни държави, тъй като владееше перфектно три езика. Комуникацията с толкова отдалечени физически личности, но същевременно така доближаващи се духовно до нея, я забавляваше, вдъхновяваше, даваше й нови идеи, зареждаше я. Тя бе удивена колко близък може да почувстваш някого чрез взаимното споделяне по Мрежата. Хората постепенно се отсяваха, докато остана само Той.

Кристина беше обсебена от мисълта за него ежеминутно, купи компютър в дома си, за да може и нощите да прекарва с новия си вълнуващ събеседник. Тя мислеше, че съприкосновението между тях, макар и все още само на духовно ниво, е белязано с тайнствеността на нещо изключително, неземно хубаво.

Магията се бе зародила спонтанно и младата жена вярваше, че най-после стената на недоверието в душата й се е пропукала и тя постепенно започна да допуска до най-дълбинните гънки на женствеността си стихията на чувствата. Същите онези чувства, от които тя се плашеше и които същевременно тайно призоваваше...

Сега тя обичаше. Като че ли невидима нишка свързваше нейната мисъл с неговата, като оставяше у нея усещането, че е помилвана, макар и с невидима ласка, че е приета, че уютната прегръдка на споделеното чувство ще й обещае сигурност и топлина в реалността. Тя чертаеше в съзнанието си бъдеща картина, когато двамата ще пристъпят един към друг, вече опознали се, намерили път към взаимността и толерантността, готови да се погледнат и да потънат взаимно в погледите си. Но не взирайки се в компютъра и в изписаните на монитора нежни думи, а пристъпвайки към тръпнещите от взаимност тела, открили се сред бездушието, в което, така или иначе, сме орисани да живеем...

Виртуалната връзка между двамата премина през всички етапи на едно реално любовно обвързване. Първите трепети от откриването на сходни възгледи за живота, първите плахи комплименти – след изпратените снимки, първите взаимни открития за стари колкото света неща. Но когато двамата достигаха до изводи, които толкова други влюбени двойки преди тях бяха формулирали, еуфорията от споделеното чувство бе неописуема.

Тя започна да преоткрива заровената дълбоко чувствена страна на личността си, разхубави се, погледна на себе си не само като на просперираща професионалистка, а като на дама, достойна за внимание и възхита.

Очите й блестяха, цялото й същество сияеше, тя живееше, издигнала се на нравствената висота на мечтата, която я караше да се чувства почти неземно-възвишена.

 Най-трудно й бе да повярва. Сега тя го направи.

Тази виртуална връзка продължи около година. Той живееше в далечна северна държава, бе твърде зает, но не пропускаше да й благодари, че е внесла в живота му топлината на нещо истинско. Наричаше я „моето духовно пробуждане”, „пазител на любовта”, „чиста душа, каквато не се среща често в света на скептицизъм, в който живеем”. Тя му вярваше.

Но духовните измерения на човека неминуемо са във взаимовръзка с физическите. Красиво мамещите думи започнаха да й се струват недостатъчни. Кристина все по-отчетливо желаеше споделянето на чувствата да премине в реалното, а не само да витае във виртуалността.

Тя едва ли не проектираше бъдещето си, като виждаше единствено него като човека до нея, който би съхранил във времето красотата на зародилото се чувство.

Той осезателно се отдръпна, тя не го притискаше с неразумни молби, но сподели, че желанието й да се докосне на живо до него е зряло, осмислено и мотивиращо. Връзката между тях се обтегна от невидимото напрежение на несъответствието между взаимните им желания. У нея взе  да се прокрадва съмнение. От новоизградения свят на красота болезнено започнаха да се отчупват парчета надежда. В душата й се настаниха тревога и неверие.

Тя се бе отдала изцяло на един блян, но след кратковременното опиянение стоеше отново сред студенината на реалността. Но това всъщност бе най-малкото разочарование...

След известно време, когато връзката между тях бе поувяхнала и изгубила от живеца и заряда си, а и съмнението се бе настанило твърде недвусмислено между двамата, той все пак склони да се видят. Но това вече не я радваше. Кристина не се чувстваше като нещо специално, което чака да бъде открито, а като молеща слаба личност, просеща внимание.

Въпреки това, тя все още изпитваше тръпка от възможността да докосне човека, който я бе измъкнал от бездушния и лишен от емоции живот. Вярваше, че ревниво пазеното у нея съкровение заслужава да бъде обгърнато с топлината на взаимността.

 Тя просто бе една обичаща жена.

След известно време той написа дългоочакваното писмо по електронната поща, с което оповестяваше своето идване, „...за да сложат най-после в ред нещата помежду си”. Кристина не можеше да скрие трескавата си оживеност, все си отпуск, за да се отдели цялото си време на човека, на когото желаеше да се отдаде изцяло.

В минутите, в които тя пътуваше към него, към сбъднатостта на срещата им, Кристина не осъзнаваше, че тече последното време от нейната илюзия.

Тя бе с особено излъчване през този ден. Сега очакваше с всяка фибра на съществото си да бъде докосвана, милвана, гледана с възхита. И започна да осъзнава, че заслужава това.

Срещата...Тя бе само един момент, в който Кристина се върна от света на мечтанията в калта на сринатите надежди...

Пред нея стоеше грозновата жена на средна възраст, с очила в дебели рогови рамки и я гледаше със смесица от съжаление и ирония. Това беше „мъжът”, който я накара да направи това безразсъдно бягство от реалността и да повярва. В нетленното, в Чудото, във вечността на чувството.

След моментното сковаване, Кристина се обърна и почти тичешком се втурна назад – към реалността, към старите сигурни параметри на живота си.

Тя едва успя да прочете обяснителното писмо, получено след няколко дни, в което писателката на средна възраст, която до съвсем скоро се представяше за Незаменимия, се опитваше да обясни, че просто е искала да опознае в детайли реакциите на хората в Интернет. Желанието й, което е затъпило нейното чувство за толеранс, било да разбере дали е възможно истинско влюбване във виртуалното пространство.

Всичко звучеше толкова нелепо, студенокръвно, без повей от емоция, в разрез с неземно красивите думи, писани от същата тази твърде цинична личност, с цел да манипулира една женска душа...

Кристина пое по пътя на самотата. Може би не завинаги.

Но когато някой стъпче надеждата, тогава реанимирането на душата отнема време, несправедливо много време...

 

Теменуга Захариева

 

 

Експеримента за някого вместо игра, може да се окаже жестока рана за другия. Да си играе някой, с чувствата на другия - това направо си е престъпление, за което съдбата рано или късно го наказва. Ефекта е както при бумеранга.
Но,...цената на разбитите надежди е голяма!!!

наистина се иска голяма доза цинизъм.Но дали в по общ план не сме подложени ежедневно на подобни експерименти?

Историята всъщност е доста стара, разказана ми е преди доста години, а се е случила в зората на Интернет в България /т.е. края на 90-те години/. Но може би все още звучи актуално и може би все още има хора, които се поддават на виртуалната лъжовност, доста често впримчила човешки сърца в коварни капани...
Да, такъв експеримен несъмнено е жесток. А за ефекта на бумеранга - съвсем права си. Има кой да бди за справедливостта във Вселенски план. Има...Не трябва да го забравяме и да таим в себе си омъстителни импулси. Освобождавайки се от тях, ние даваме шанс на истинското Възмездие /независещо от нашата воля и пристратсност/ да ги достигне...
Поздрави!

Да...Цинизъм и достатъчно още дози бездушие...
Разбира се, че ежедневно се сблъскваме с подобни експериментарски зверства - в по-личен или в в широк, многоаспектен план...Важното е, човек да е подготвен за това - илюзорното световъзприятие често е динена кора, елегантно поднесена, за да ни понесе към доста бързо проявяващ се и почти сигурен крах на надеждите...
Но изход - има винаги:) Нали така:))))
Поздрави!

В "Твоя кръстопът на надеждата" Макиавели (1503 г) е дал правилния отговор
"Нищо не е тъй обезсърчително, както да не намираш нов повод за надежда..." Поздрави:)

О, Вили! Ти си пак толкова мъдро звучаща!
А натрупаното знание на човечеството е изкристализирало в подобни на цитираната от теб мисъл...
Разбира се, че самотата понякога е по-удачният пристан, отколкото гмурването в мътните води на едно незнайно предизвикателство...
Обстоятелствата ясно показват, човек би трябвало да разчита по-ясно жалоните по пътя си...
Но надежда - винаги има нова, винаги, неизменно. От това никога няма да се откажа:)))
Благодаря ти за куража!
Поздрави и за теб!

Днес всеки май знае за риска от общуването в мрежата, за това, че очакванията могат да се разминат и т.н. Но много хора пък с не толкова големи очаквания срещат човека до себе си. Какъв е извода ли? Че светът е малък и спасение дебне от всякъде, keep walking, загуби надежда. Тогава мечтите се сбъдват. :)

"Хората се делят на два вида по-малко или повече мислещи същества: ПРИСМЕХУЛНИЦИ И НАИВНИЦИ"!!!
Тази забележка на неин остроумен приятел кара Жорж Санд да напише романа "Орас".
Наивниците винаги, повече или по-малко, са приемани за глупци, а присмехулниците само за остроумни себелюбци. Някои се раждат такива и.......умират същите!
Поздрави!:)

любовта, даваща сила и надежди на нас простосмъртните човеци... а отчаянието е близко, и сивото ежедневие е отблъскващо за всичко...в края... къде се дяна дъгата ...привличаща красотата в душата...

Dа стъпчеш нечия надежда съзнателно е недостойно, непростимо и нечовешко!
Знаем, че не трябва да се предоверяваме, но сърцето понякога остава глухо за разума...
Тъжно, но поучително! И може да остане "белег" за цял живот... Добре, че пак изгрява слънце - рано или късно!
Поздрави, temenuga! :)

...колко ли пъти през живота си човек става жертва на нечий експеримент?
Страхотен разказ...Поздрави!

наскоро екипа "разплете" една подобна измама.
Две млади момичета близначки се представят за момчета и близо една година умело лъжат в Нета приятелки, които се влюбват в тях. Вместо исканото обяснение в любов, съдбата им удари големите шамари. Жестоката Истина наистина ще остави непоправими рани в душите им, за цял живот.
Колко е жалко, че невинната "детска" игра и забавление /те са само на 18 години!/ понякога, за другия отсреща се превръща в АД и недоверие за цял живот.
Сигурно има и много други подобни такива истории, като тази, която си ни разказала, Теменуга,...човешката глупост е безгранична!

Ами много тъпо звучи. Бих и размазала физиономията на писателката ти.

Да, не би трябвало да имаме вяра на интернет и в това няма нищо ново.
И с основание. А българите са по-цинични от някои други нации. Грозно цинични.
За истинското Възмездие - напълно съм съгласна. Изпитала съм го на практика и сама съм го Открила. Така е.

Да, така е, тази история е може би с почти 10-годишна давност. Днес сме вече доста повече наясно с клопките в Мрежата, но аз лично познавам и хора, намерили истинско споделено щастие в реалността с партньори, които са срещнали именно тук. Така че - правила няма:)
А иначе - ти отново си като една жрица на мъдростта и истината за съществените неща, които просто се случват...Много ми хареса това за "спасението, което дебне отвсякъде":))) Ще си го припомням:)
И губя надежда:) Пък дано нещо се случи най-подир:)))))
Прегръдки!

Да...Краят е по-скоро очакван, имайки предвид наличието на двата типажа, които си посочила. Отново брилянтно съчетаваш познанията си в областта на световната литература с измеренията на един коментар, който влага и достатъчно емоционален заряд.
"Остроумните себелюбци" са абсолютно достоверно съществуваща категория, да...
И те, поне видимо, остават доста по-малко наранени от представителите на другата - наивниците /граничещи с параметрите на глупостта.../. Е, така е. Хората май умират такива, каквито и са се пръкнали на тази земя:))) А аз, не бидейки от първата категория, значи май автоматично попадам във втората:)))) /макар че не съм била жертва на подобна онлайн инсинуация...Но принципно май така излиза:))))
Поздрави и на теб!

Да...Къде ли се е дянала красотата на дъгата, свързваща с нежен цветови емоционален мост две човешки души...Май все повече се срещат подобни разминавания, съчетание от безумно проявление на надеждата, водеща до отчаяние - дълбаещо и тотално обезверяващо...
Това е автентичният вкус на живота, обаче...

Така е...Сърцето почти никога не се допитва до доводите на разума...А такива белези наистина могат да се загнездят като дисфункционални парчета в психиката за много дълъг период от време, а ако не бъдат отработени - и за цял живот...
А слънце - винаги изгрява! Важното е да допуснем животворящите му лъчи в същността си!
Поздрави и на теб!

Благодаря ти! Знам, че историята изобщо не може да се нарече разказ, нямам и претенции да е такъв, просто по едно време пишех за списанието "Лични драми"...Иначе не мога да пиша разкази, а и не пиша, писала съм само рецензии за доста разкази, стихове и книги...:)
А иначе - права си, експериментаторите в живота често подлагат наивни и чистосърдечни души на зверства в емоционален план, които в много от случаите са просто едно истинско духовно престъпление...Уви, експерименти и творители на тези рафинирани умствени перверзии - винаги ще има...
Поздрави и на теб!

Интересно е виждането и страданието на хората по въпроса за любов ,взаимност и силни чувства .Тук в северните страни е на преден план силата на чувството ,понякога тази сила я имат две жени и това не очудва и неотблъсква никого,напротив за героини ги смятат.Едната поема мъжките ,а другата женските задачи и са много щастливи.Аз не мога да ги приема и с погнуса пиша дори сега за тях.Няма излъгани в разказа ти ,защото такива жени се определят за мъже и говорят в мъжки род ,дори сменят имената си.Виртуалната лъжа е на половина .
Случвало ми се е в ресторант ,в магазин да се лепят за мен ,те са пиявици ,не само в интернет.

Благодаря ти за съвсем уместния аналог с предаването "Море от любов", но не съм го гледала.
Наистина е непростимо да се прилагат подобни жестоки манипулативни практики. Когато извършителят е например човек на възраст, може донякъде да се обясни поведението му с житейския нихилизъм и свръхирония, породена или от твърде висока себеоценка, или от избиване на комплекси...Но когато манипулаторите са почти деца...Страшно е това.
За излъганите души - също. Но все си мисля, че тези, които са извършили това низко деяние, един ден ще страдат повече...А за човешката глупост - така е, безгранична е...За жалост.

Тъпо е, да, това е върха на тъпотията - да се инсинуира любовно чувство...И то - с цел да се манипулира нечия доверчива душа...
А на тази писателка - не й се кани толкова:) Сигурно животът е намерил начин да й предостави достатъчно адекватно възмездие...

...Точно в предишния отговор отворих темата за Възмездието, без да ти прочета този коментар...
Това се нарича синхроничност /понеже съм се обучавала и продължавам да се обучавам при една от най-добрите юнгиански психоаналитици - а синхроничността е термин от школата на Юнг/ и твърдя, че тя /синхроничността/ наистина се случва...
А за доверието в Интернет - наистина не би трябвало да /ако има капацитета за това, разбира се.../ би могъл да се мултиплицира или да метаморфозира в стоглава ламя, търсеща бакхусови забавления на чужд гръб - неоспорим факт!...:)

О! Колко интересен ракурс внесе в дискусията тук!
Благодаря ти! Ти си свикнала със северната култура и наистина предлагаш едно изключително ценно за мен обяснение! Не знаех тези факти и сега оставам направо потресена! Значи наистина жена може да се идентифицира като мъж и това да е нейното реално проявление в общуването /включително и в Интернет/...Странно ми е, почти необяснимо, защото нашата култура го изключва, поне в неговия демонстративен и публичен вариант...
Още веднъж ти благодаря за информацията от първоизвора!
Това обяснява до голяма степен всичко, случило се/разказано ми/ и описано от мен...

Ти ме уби , не , не искам да е истина, толкова отвратителна истина...Знаеш ли , нещо такова си надрасках и аз снощи , но е обидно кратко и сбито , в сравнение е твоя просторен разказ .Кръстих го ''Присънено'', с презумцията , че никога не се е случвало .Мисля, че такива емоции не заслужават това разточителство на думи , защото достатъчно са взели от жертвите си , поздрави от мен ,бъди щастлива .

ако някой срещу мен играе. Особено ако става дума за еднополов контакт. Твоята героиня не е познавала виртуала и живота бих казала.
Това е един глупав експеримент на мнима писателка, която не осъзнава размера на престъплението, което извършва.
Поуките и възмездията за двете страни са ясни.

Благодаря ти за красивия език, който използваш!

Прочетох стиха ти - да, ти умееш да боравиш брилянтно с думи и с малко да изказваш много. При мен се е получил този водопад от слова, защото просто от редакцията ми изискваха определен обем текст /това прозаичното обяснение:)/, затова съм писала толкова много...
Иначе - истината е отвратителна, да...Жертвите, след подобен експеримент, биха могли да се почувстват напълно обезверени...Това е разказан ми случай, но е реален, за жалост. Има явно достатъчно жестоки души, които впитат други невинни такива в жесток сценарий...
Поздрави и от мен - за теб и хубавия ти град, от който пазя чудесни спомени! Бъди щастлива и ти!
Благодаря ти!

Така е - това се е случило доста отдавна, в края на 90-те години, когато все още поне тук. в България, интернет комуникацията не беше почти задължително ежедневие, както сега, а и хората тогава просто не са имали опитните умения да разпознават клопките, заложени тук...
А тази писателка /можеш да погледнеш коментара на lidis, тя е обяснила случилото си доста обективно, защото има реални наблюдения/ - според мен е болен мозък, никакво друго обяснени не бих могла да дам...Лошото е, че при такъв безумен експеримент, който е продължил толкова време, излъганта страна би могла да изпадне в много неприятни вътрешни състояния, там вече се съдържа истинското престъпление на духовно ниво...
Благодаря ти за добрите думи! А за използвания език - аз обясних, че е леко наивен, но такива са изискванията за рубриката, в която беше публикуван разказът преди близо 7 години:)))
Поздрави!

Не съм съгласна с корнфлауер, че може да разпознае, дори сега, тези игри. Аз така се запознах с интернет. Моя много даровита в думите съседка правеше на луди мъже и жени, особено нейни познати и любими. Нищо не я спира, и може да зариби който и да било за отрицателно време с писаниците си. В социално отношение е абсолютен самотник и малко ... . Но има невероятен дар слово. Така и не повярвах на никого в интернет след този случай. Който иска доверие, дава доказателства.
Това го казвам по повод игрите с мен в блога. Не знам кой е, но фактът, че се прикрива толкова години говори, че не е чист.

mnogo aktualno!
tova bi trqbvalo da e na parva stranica!
pozdrav i za ideqta i za izpalnenieto!:))))))))))))

Може би наистина, ако човекът е голям факир в словоизлиянията, да се прикрие умело...Чувала съм и други подобни случаи, сега си спомням и филма "Отблизо" с Джулия Робъртс, Джъд Лоу и Натали Портмън, където също имаше подобна история...Явно има пододни хищници в Мрежата...
А за доказателствата и спечелването на доверие - съвсем така си е...
А игри тук - явно винаги ще има, и преди 10 години, когато приблизително се е случила тази нелицеприятна история, и сега, и след 10 години...Сигурно и след 100:)

Благодаря ти - за добрите думи!
Може и да звучи актуално, да, макар че това е случило доста отдавна...Винаги има подобни емоционални вампири, които експериментират жестоко на чужд гръб...
Поздрави и на теб!

Актуално е,защото вече два случая тук има,в които жена пристига с куфарите,защото някой и е казал,че я мечтае по интернет:)Едната ....тя още е тук,но не с голямата си любов,а за другата /в Мурсия/продължението незнам,но....сайтове,запознанства,надежди...жал ми е за подобни хора.

Да...За жалост човешката психика винаги е склонна да си чертае химери и да си вярва в тях...
Сигурно има и много други подобни случаи, сещам се сега за един, разказан от моя приятелка - за един чернокож от САЩ, с когото се е засякла в германско летище, по пътя му за България, където трябвало да го чака красивата му интернет позната:)) Но какво било учудването му, когато вместо ефирното създание, се срещнал с приятелката й - има-няма 120 кг, която всъщност знаела английски и си пишела с него, без другата жена да подозира дори:)))) И моята позната, за да утеши негъра, го прибрала към Бургас на гости на нейното семейство, дори се бяха сприятелили с мъжа й и детето й:)))) Такива неща:)
И на мене ми е жал наистина за подобни недоразумения, които оставят нелек отпечатък в цялостното самочувствие и вяра...

Това е разковничето.Сексуалното разкрепостяване в някои държави се води ,като революция ,станала през 60 те години.Съвсем нормално е съжителството на хора от един пол ,които открито се регистрират и дори парадират с чистите си чувства един към друг.Това не са перверзници ,както бихте ги определили ,изхождайки от нашето възпитание и религията ни.Скоро гледах по телевизията декан на университет ,която открито разказа за живота си.Страниците на медиите всеки ден са пълни с подобни реални за тук случая.Скоро имаше случай ,че журналистка кандидатствала за главен редактор на вестник ,не била одобрена ,защото не уточнила семейното си положение .Казала само че е в брак.И обидена ,че и отказано мястото тръгнала да съди вестника ,защото бракът и бил с жена от парламента. Това е.Колкото и странно да изглежда .Факт е.И аз бях на една сватба между жени .Ще ви разкажа с фотоси ,ако ви е интересно.

Да! Точно така - там се крие разковничето, разликата в културите е определяща. За нас, свикналите с южняшкия начин на живот, това наистина е доста трудно приемливо...Спомням си, че преди около 2 години присъствах като наблюдател на Световния конгрес на гейовете в София, от неправителствената организация, в която работех, бях изпратена. Там доста подозрително ме гледаха /особено жените:)/, разбирайки, че не съм от "техните":) И ме предупредиха, че за журналисти е забранено /в самите уъркшопове и дискусии/. Е,явно няма понятие "бивш журналист":))) Обяснявах, че не съм, но не ми вярват:))) Имаше странни случаи там, но наистина ми направи впечатление, че от северните страни имаше най-много жени с хомосексуални наклонности, и то все интелигентни, странно се носеха повечето - облечени като мъже, в костюми и вратовръзки...
А за брака между жени - да, може да се посвети пост на това - ще е интересно, предполагам, на повечето читатели тук!
Благодаря още веднъж за ценната информация!
Лек ден!

на някой да ми стъпче надеждата.Тогава бих била никоя!
Поздрав за поста! Умно!

Права си! Това е просто една тъжна човешка история, а нейното продължение не го знам какво е...Но надеждата никога не може да бъде изцяло унищожена! Вярно е, че губейки я, човек губи идентичността си, себе си, а без надежда как бихме пристъпили към бъдното...
Благодаря ти за коментара!
Поздрави!

ДА-
ЕДНА ИСТОРИЯ РЕАЛНА...

ПОЗДРАВ!:)

Реална е, да...Макар и разказана ми, аз я
Поздрави почувствах близо до мен, защото бих могла да се поставя на мястото на наранената женска душа. И аз съм била наранявана, като всяка жена, макар и при други обстоятелства...
Поздрави!:)

Моя приятелка се ожени щастливо с мъж от далечна страна, но преди да достигне до него премина много и опасни премеждия с виртуални запознанства. Навността ни да си мислим, че винаги има съотвествие между думи и действителност може да ни доведе до много далеч. Сега една друга приятелка е под психологично наблюдение, защото стигне почти до самоубийство заради двугодишна интрентет-връзка. Човекът е женен с дете и тя за него е била развлечение за свободното му време. А думите и обещанията?... Голяма работа...Думи...Само думи... - това е обяснението, което й е дал.

Да, така е...
Аз също имам позната, която се омъжи в чужбина след интернет запознанство, но преди това години наред търсеше, анализираше, отхвърляше и т.н. Тук наистина има доста и не толкова безобидни клопки.
Съжалявам за момичето, за което споменаваш!
Явно е мечтателна натура, силно доверчива и хиперчувствителна...А този, който се е изгаврил с чистотата на поривите й, не е нищо повече от един престъпник на духовно ниво...Дано момичето възстанови бързо вътрешното си равновесие. Но стъпканата надежда винаги остава смътен спомен и не съвсем зараснала рана в Его-то. И в душата най-вече...

не е определно за престъпление и не е наказуемо то закона, но и това ще стане. Момичето се лекува, получава много любов и психологична намеса, но душата я боли. Това й беше първата "Голяма любов".

Да, би трябвало да се разглежда като престъпление, това е висша и много перверзна форма на духовна манипулация!
Надявам се, че момичето ще срещне след време реална "Голяма любов", а не измислена и опорочена по този грозен начин. И действително има нужда от много любов сега - от подкрепящата я среда...

Понякога манипулацията е така префинена и завоалирана, че постоанно държи потърпевшият в напрежение и лутане между лъжата и истината. Самият приемник на "любов" до последно му се иска да вярва, че това е истина. И дава шанс отново и отново, като пренебрегва пукнатините на мнимата игра от отсрещната страна. Защото, колкото и перфектно някой да играе ролята си, все се случва да забрави репликата си, или да обърка някоя дума. :-) Именно тук на помощ идват здравословната доза съмнение, житейският опит и бих казала интуицията при нас, жените. Прочита ми на този постинг ме накара да се замисля, че и на мен може да случи... ако не внимавам. :-) Благодаря, теменуга!

Така е...Това е манипулация "висш пилотаж"...Колкото по-интелигентен е манипулаторът, толкова по-рафинирани и зловещи са способите му...
За пропуските - права си, но може би когато човек е обсебен от идеята за някакво хипотетично споделено чувство, инстинктивно отбягва интуитивно прокраднатите предупреждения...
"Здравословната доза съмнение" е наистина животоспасяваща понякога...А иначе - никой не е застрахован...Колкото и интуитивен да е:) Просто има подли човешки души, а аз може би дори ги смятам за объркани и болни, които винаги бдят да провалят чистотата на едно случване...
И аз ти благодаря за интелигентно поднесения коментар!

Какво право има някаква жена, която се е замесила с женен мъж? Да си е гледала навреме. Тя е престъпник, и трябва да отговаря пред закона. КОй е казал, че тя е потърпевш? Да мисля за убийците, дали ще са удобни затворите им? А на убитите и роднините им дали е удобно?

След като е престъпила закона и се прелюбодействала с женен мъж няма никакви права. Колкото иска да се лекува.
Трябва да си луд, да изпадаш в такива ситуации, без да имаш причина. Любовта не побърква. Тя само може да ни кара да страдаме.
Но ако сме си наумили да си наложим нещо на всяка цена, не пък, ще стане на моята, а то вземе, че не стане, не ни угодят на ината. Виж от това се побърква човек, ако е научен всичко да му се дава. Да вини родителите си, които са го глезили.

Чудя се, откъде ви хрумна, че жена, легнала с женен мъж е невинна и жертва. Ама той й казал, ами те на всяка го казват. Дори имат класически реплики, наизустени, защото не познават глупостта на жените достатъчно.
Бих казала, получила си е заслуженото.
И за интернет връзките съм на същото мнение.
Пращат фалшиви снимки, казват фалшиви имена, лъжат непрекъснато , и какви права имат след това?
Н И К А К В И

Това е измама в особено големи размери.
Постъпваш с тях човешки, омаяли се, и забравили, че те постъпват идиотски и нямат права. НИкакви. Защото са измамници. Защото са груби, несъобразителни, отмъстителни, некоректни. И още, и още...
Какви интернет връзки, няма такива. В интернет може само да срещнеш някого, връзките са само на живо. Като не ще на живо, биеш му шута. Е, боли понякога. Но след толкова имами се свиква. Всеки втори мъж е измамник.

Не разбирам защо споменаваш връзки с женени мъже? Може би някъде из коментарите става въпрос за това, но не и в самия постинг?
Иначе е така, интернет връзки няма, им интернет залъгване...Връзките биха могли да живеят само в реалността и никъде другаде, Нетът може да е само допълнение към една вече реално изградена връзка.
А за мъжете и измамите - така е, всеки втори може би, да не казвам и по-силни думи...