Дано да си намерила нужните отговори. Липсваше ни тук... :)

...Намерих доста отговори, дали са били нужните...:) Времето ще покаже. Бяха ми жизненонеобходими...
И на мен ми липсвахте, четях ви, но не съм имала вътрешния импулс да напиша нищо, не исках да споделям повече болки. Исках да премина сама този път през поредното прдизвикателство. Намерих брод. И съм щастлива, че сама изплувах.
Благодаря ти за топлия коментар!

няма начин при този финал да не си се уталожила..
но само толкова, колкото да се съхраниш..
иначе защо сме живи...да изкристализира мъдростта!

skapa,moq priqtelko,spored men e...mnogocveten,i kogato v tvoite izgrevi,slanceto go dokosne,za da se ogleda v nego,ti,s tvoqta sabrana kato vsi4ki tezi cvetove madost,zablestqva6 s tqh,i stava6 edno,s tozi slan4ev spektar-sabral izgrevite i zalezite na tolkova pokoleniq na zemqta,s tehnite vazhodi i padeniq...v tozi mig,ako si sabrala naistina dostata4no madrost,za da go osaznae6,ti trqbva da si neimoverno 6tastliva,za6toto,istinskata madrost,koqto trqbva da si poela ot slanceto,e: sled vsi4ko koeto si vidqla,i prejivqla,da moje6 da se usmihva6 s vseki izgrev sas sa6tata neiz4erpaema doza lyubov ,koqto sas sigurnost znae6,4e stiga do tezi,koito q iskat-tova e vajno-za6toto slanceto gree,za vsi4ki,no ima i takiva na koito to pre4i,za6toto po ste4enie na obstoqtelstvata,ili zaradi du6evnata si naglasa predpo4itat tamninata...na samotata!!!Taka,4e ne se strahuvai,da se nare4e6-mnogocvetna-za6toto bqloto-nai 4istiqt cvqt e sa4etanie ot mnogo drugi-i respektivno,za da se nau4im da obi4ame s tazi nepodpravena 4istota,nie minavame prez celiq mnogocveten spektar ot 4uvstva,i emocii,nezavisimo dali go osaznavame,taka,4e nakraq tozi kristal ot opitnosti,da pridobie tozi prozra4en cvqt na 4istotata,v o4ite na drugite...Exelopea

Да, изкристализиралата мъдрост е нещо, което се чувства - като смътна и все по-избистряща се вибрация вътре в нас...Тя нашепва истини, носени през времето и ни пази, когато пристъпваме към бездни...
А съхранението е вече неотменна част от циркулацията на процесите вътре и отвън мен. Запзаването на същността, ненакърнимата любов и вярата са първоосновата.
Както винаги - уловила си пълнозвучно посланието ми тук...

Скъпа моя приятелко!
Отново в съдбовността на житейския момент, в който обстоятелствата ме "захвърлиха" в една непозната и изпълнена с опасности траектория /или може би умишлено насочиха, за да премина през едно от най-сериозните предизвикателства в живота си.../, ти си до мен!
Оценявам това - като нещо, което не само ми бе нужно, но и като поредното доказателство, че нещата се случват по начин, по който ти си ги "поръчал", инвестирайки чувство, добра помисъл, необходимата доза смирение и проницателност. И това случване включва в цялостната си конфигурация едно подобно неопровержимо доказателство, че когато се чувстваш изоставен, предаден, ничий в кънтящата самота на Вселената, се появява някой, който преобръща моментните ти лъжовни представи и ти отваря отново очите за бялата ръка на Надеждата, която никога не е преставала да съществува по пътя ми...
И в такъв момент протягаш своята ръка към този вездесъщ израз на Добротата. И сам се изправяш.
И дори се усмихваш, защото болката носи пречистваща сила. И все повече го осъзнавам. И не се противопоставям на моята болка, защото в нея преоткривам разпукването на новия изгрев...
Събирам многоцветието в себе си и чрез "прозрачния кристал на опитностите", както толкова добре си го формулирала, продължавам да приемам, трансформирам и излъчвам светлината.
Благодаря ти! С обич!

Пази я, кристална е...кристалите са крехки!!!
Ответната любов сама ще те намери...
Вярвай!

Това е магическия триъгълник, в който и чрез който нашите души, като малки вселенски кристалчета, трябва да се пречистват от поколение в поколение, за да се срастнат в огромен многоцветен кристал. Запълвайки "кънтящата самота на Вселената", този кристал ще ни дари вечната вселенска Мъдрост...
Възхитен съм от постинга, честно казано!! Може би и защото долових много сходни и изстрадани мигове от моя живот...

да ти пожелая успех, щастие и красота... Хареса ми, но анонса за теб, от теб, ме натъжи.

Да, ти отново възприемаш и чувстваш нещата на едно свръхземно ниво...Може би имам достъп до Вселенската любов, защото я усещам с цялото си същество...Но все още не умея явно да намеря отклик на моите чистосърдечни импулси на обич - като ответна ласка на моето душевно влагане...Нищо:) Пордължавам по същия път, неотклонно. И не преставам да вярвам!...
Благодаря ти за светлите думи!

От своя страна, аз съм възхитена от коментара! Не само защото докосването до идентични усещания и световъзприятие е продиктувано от прозрението, което изкристализира в моя постинг - мисълта, чувството, емоцията, страданието, надеждата на събирателния образ на Homo Sapiens, е интернализиран в тръпката на едно човешко сърце...
A Mъдростта е сбрала в себе си нишките на болката, като неизменен спътник на сърдечните ни песнопения, която преминават в различни тоналности, за да достигнат до извечната хармонична цялост на един пълнозвучен Вселенски акорд на Любовта...

Благодаря ти за комплексното пожелание! Дано има красота в живота ми, както и кристалното й отражение във всяка моя мисъл, действие и проекция за бъдното.
А относно анонса...Да, писала съм го преди повече от година, но, уви, все още моите вярвания са в дисонанс със случващото се с мен...Но не губя вярата, все пак:)))

Те са твърди, но създават илюзия за ранимост и са толкова чисти.....Затова са най-добрият ни приятел!!! Те са като нас, жените!
поздрави!:)))

Да, като нас са...Ние сме привидно чупливи, крехки, но са несравнимо по-устойчиви от мъжете - и духовно, и емоционално, и дори физически...Доказано е, че организмът на мъжа не може да издържи родилната болка примерно...
Поздрави и ти благодаря за интелигентния коментар!

Когато избираме житейския си път, преминаваме през утъпкани и неутъпкани пътеки, превземаме научни върхове и се самореализираме, но когато погледнем навътре в нас се изненадваме, колко малко всъщност знаем за себе си, за менящите ни се желания и когато достигнем до самопознанието сме щастливи истински, защото това е било нашето призвание в крайна сметка.
Радвам се за теб и те поздравявам!

Така е! Ти винаги си извор на мъдрост и от теб струи истинската светлина на осъзнатата същност, себеизразена чрез думи!
Личностното ни представяне пред света понякога е в дисонанс с вътрешния вървеж и растеж на душата...А имено това е същественото...
Мисля, че извървях доста дълъг път към...себе си това лято. И съм щастлива, макар че доста си израних нозете /образно казано:)))/...
Поздрави!

глобус, който дава отговори ;) А те дали не са били/са винаги в нас и просто не можем да ги видим добре. Та прибягваме до очила (кристални, примерно) ;)

Не изключвам и себе си - въпросът е някак си принципен. Даже не е въпрос, а мислене на глас ;)

...Твоите мисли на глас са ми твърде познати:)))
Всъщност - отговорите са винаги вътре в нас, дори тогава, когато нямаме достатъчно резонантен отглас от собствената си душа, за да ги усетим и да им дадем външен израз...Но кристалите, които съм "описала", са не толкова прибавка към собственото ни интуитивно начало, напротив, те са дълбоко заложеният във всяко човешко същество глас на Вечността - вътре в нас, като циркулиращ негов израз...
Т.е. - няма очила, няма кристални топки, няма никакви магични допълнение към цялостната достатъчно магична сама по себе си картина на изкристализиралата мъдрост:)

cql jivot se tarsi toz,koito umee da nosi otgovornost-vav vsqka edna situaciq tarsim svoeto za ili ne ,za da q preosmislim poglejdaiki sebe si v o4ite...

Какво щастние, че си предпочила Вселенската любов пред собствените си драматични емоции.
Важно е, да не служиш на себе си, щом служиш на друг. Така наречен По-Висш.
Забрави за себе си. На всяка цена забрави.
Защото ставаш част от едно чуждо цяло. Ти - излишен си. Ти - си удобен материал за Неговите идеи.
Ти - не бъди себе си!

Разбира се...Цял един живот не стига дори, за да преосмислим пътуването към себе си като най-великото тайнство...А иначе - "За" и "Не" са схематизиран израз на нашите вътрешни критерии, но и изражение на точния ни духовен компас, който определя посоката на нашето израстване...

Не мисля, че иронията в коментара ти е твърде уместна...
Нямала съм предвид изхвърлянето на собственото "Аз" от цялостната картина на себеосъществяването.
Докосвайки се до Вселенския израз на любовта, човешките същества не губят себе си, напротив, нито стават васали на пагубни влияния...
Нито за момент не става дума за захвърляне на собствената идейна концепция и забравяне на вътрешните нужди и посока.
Да почувстваш висшия ритъм, който определя възникването и съграждането на светове, не означава да заличиш отпечатъка на личността ти в схемата на живота...

Да, някой израства на твой гръб. И молбата за помощ се превръща в отмъщение.

Наистина не разбирам какво си имала предвид - кой израства на моя гръб /или аз - на неговия/, наистина не схванах:)))) И какво отмъщение може да се вмести в контекста на една вездесъща прошка?? Тук още повече не разбрах:)))

Понякога няма нужда официално да се разбираме. Официално... Така е поставена ситуацията.

Но... така е, човек като е зает със себе си не стои в блога. Сексът и блогът не се свързват никак. Нищо ,че сохо - гарантирано мъжки блог - се прави на сексуално активна точно тук. НАли.

Всъщност, не бях заета със себе си, борех се с куп неблагополучия и абсурди в живота си...Сега дори не искам да си спомням за тях. Минало-свършено. Не е било секс, обаче...Изобщо. /Това, с което съм била заета, имам предвид.../

Исках да кажа, че ако човек има нормален живот и няма свободно време, не пише в блога.
Ако е тук, значи не е напълно щастлив личният му живот. Не е ангажиран.
Повярвай ми, по-добре с партньор и секс, отколкото в блога.

Аз съм тук до изчерпване на един интернет "номер".
Просто защото не смятам да бягам от мястото на престъплението.
Ще остана до край. Все едно кога е това.
Много грозна картинка.
Едно се говори, а друго се върши.
Не залагай на интернет запознанства, в тях има само евтино елементаризъм. Дори ако си мислиш първоначално , че са връзка. Изглеждат нормални, случва се. Но никога не са. Може би след 30 години... ще приемат нормално общуването в интернет. И няма да има фалшиви никове, както днес. Нито фалшиви снимки и имена. Нито гавра с човешката душа, която няма как да изтриеш после. Няма начин. Защото всеки заслужава да му се отговори без имама, ако е подходил човешки. Това очаква.

Така е, не съм напълно щастлива, затова съм в блога...Признавам го.
Разбира се, че е по-добре с партньор и секс, отколкото тук. Но миналата година бях уж с такива, но пак бях тук...Просто не бяха щастлива с онзи човек, явно е...
За гаврите в Интернет пространството - напълно си права. Не се доверявам на никого тук.
Гаврите с човешките души тук са доказано и доказуемо жестоки.
Да, аз подхождам човешки навсякъде, уви, с мен, обаче, невинаги е било подхождано по същия начин...И тук, и навсякъде. Но в блога хората са добронамерени, поне са възпитани и интелигентни, не мога да го отрека...

Я, колко малко време е минало от връзката ви. Би трябвало още да е в мислите и представите ти.

Абсурд. Не, онзи мъж окончателно излезе от мислите и представите ми. Много грозни неща се случиха. Това бе основното за естеството на края и за скоротечното поставяне в графата "Забрава". Знам какво пиша, заставам зад думите си.