2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 15376 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2008 23:59
Преди партито за рождения ден на дъщеря ми /празнуван 5 дни след датата - поради моите скиталчества из страната:)/
...Глътката спокойствие - естествено! - беше твърде кратковременна...
Очаквано скъпа - като "заплащане", изразена с реципрочност на последващите я неблагополучия.
Очаквано понесла завистта на онези сили съдбовни, които винаги бдят хубавото, доброто, екзалтираното, красивото, чистото, лесно поносимото да бъде лимитирано до степен на минимално допустимо. И да бъде компенсирано с неизразимо повече лица на болката, съмнението, тъгата, вътрешните пропадания...
Приемам това за една реалистична картина на битието, възприемана не интроспективно и с търсене на причините само и единствено в себе си, а под формата на една добра саморефлексия - като израз на успешно вместване в световъртежа на живота...
Очакваните компенсаторни притеснения дори малко преляха над предварително допусканото ниво на поносимост.
Е, и това бях предвидила - винаги има резерв, защото съм подготвена:) Т.е. скачам с парашут, обезопасена. Няма вече екстремни скокове с бънджи или някакви други експериментални предизвикателства, гарантиращи силни усещания във вече неприемливи за възрастта ми граници:)))
Всичко е наред, всъщност.
Равновесието се възвръща, когато нещата са компенсирани.
А мъдростта житейска задължително съдържа възможността да предвидиш надвисналите черни облаци след "безобразно" топлото и носещо сгъстен израз на емоцията време...
Летният порой поизпъди някои излишни илюзорни слънчеви зайчета:) И, понамокрена, поизмръзнала, с леко поотслабнала имунна система, но понатрупала нови дози мъдрост, продължавам.
Знам, че ще има нови острови на спокойствието. Редуващи се с гръмотевични облачни надвисвания.
Просто кръговрат съдбовен...
И напук на всичко случило се с измерение на главоблъсканици, помествам снимките от купона на рождения ден на дъщеря ми /тази година, в доста редуциран състав, поради отсъствието на някои от приятелите ни от града, че и от страната:)/. Важно е, че настроението от подобни празници топли дълго...
Мъжете в компанията:)
Родителите
Тортата с русалки - изографисана по желание на щерката и вдъхнвена от любимия й русалчест сериал:)
Изля се проливен дъжд в Морската градина на Бургас и съответно бяхме наводнени, но това бе за допълнително настроение:)
Желание пред тортата...Дано се сбъдне!
С бебе Ани - детенце на приятелско семейство. Отива ли ми:)))))?
но тя ще те откъсва все по-силно от естествения стремеж към гравитация..
голям купон сте направили момичета!!!!!!!!!
Много купони с много усмивки пожелавам!
Много щастливи РД ви пожелавам :)
Тъгата...има я в очите и на двете ви!
Защото,...липсва нещо в пъзела - позната ситуация!
Как ми се иска да ти пожелая нещо, което да не изглежда като пришито клише...,
ами просто ти сама си го пожелай, и тя същото си e пожелала сигурно пред тортата - / Мама да е щастлива! /
Бъдете щастливи и двете и всички около вас!!!
Много, много усмивки!!!:)
Прекрасна е и малката ти принцеса!Нека ти носи много радости и хубави моменти!!!Желая й щастие,здраве и сбъднати мечти!!!
:)
Поздрави!
Имах си причини...Намествах болката вътре в себе си, приютявах я, нашепвах й приказки, останали като мантра в съзнанието ми от щастливите детски години, за да я опитомя и да я впрегна в някакво градивно колело на нейната метаморфоза в нещо, което олицетворява градежа и израственето духовно...
Много мъдри са думите ти, и като човек на изкуството, определено си надарена със силно интуитивно начало...
Благодаря ти!
Толкова си мила винаги! Благодаря ти!
Дано се сбъдне най-после топлото желание, което и двете с дъщеря ми носим в себе си и което явно ни пази, като реликва, въпреки поредната нагла доза неблагополучия по пътя ни...Напук на тях, усмихвам се:)))) И е искрено, и е истински, и е с нужната доза оптимизъм, който никога, при никакви обстоятелства, не губя:)))))
Усмивки ти пращам!:)
И този път, не просто като репетиция и суха тренировка, а като пълнокръвно житейско случване!
А за бебенца - вече ми е твърде късно, радвам се само на приятелските:)))) Но определено си ми остана едно неосъществено желание /още едно бебче, де:)))/
Благодаря ти за хубавите купонджийски пожелания! Засега животът ми е твърде далеч от този ритъм /с изключение на рождения ден на дъщеря ми/, но се надявам в скоро време да съм си отново аз и да се завърна към нормалния си ритъм на живот - с много приятели, купони и качествени емоции /тук, в София, това изобщо не ми се удава:)))) Живея почти като отшелник.../
Поздрави!
НО си права за постоянството в преследването на целта!
Така си е...Опитвам се, макар че доста често се провалям:))) Ставам, отупвам праха от себе си. И неизменно продължавам. Винаги, каквото и да се е случило и каквото и да следва...:)))
Поздрави!
Благодаря за прекрасния коментар!
Това са едни наистина светлинни моменти, които топлят, дори само и с досег до тях посредством снимките...:)))
Пращам ти много усмивки!!!:)))
За мрънкането - права си! Спрях да мрънкам:))) Каквото-такова, колкото-толкова, всичко или нищо има само в рицарските романи:)))))
Поздрави!
Усмивки+поздрави ти изпращам!!!:)))))
Инстиктивно си усетила едно от желанията на дъщеря ми /може би.../. Да, мама ако е щастлива, и тя ще е, логиката е просто необорима...
Дано, макар че вече позагубих вярата...Не и усмивката, дори да е през сълзи..:)
Благодаря ти за духовната подкрепа!
А тъгата...Дано по-бързо си отиде от очите ни:))))
С моите непрекъснати пътувания Бургас-София вече съм невероятно изморена, не знам дали няма да потегля обратно към родния си град, който оценявам в още по-голяма степен, откакто го напуснах...
Благодаря ти за пожеланията!
Пращам ти много усмивки и приятелски поздрави!!!:))))
Поздрави!
Благодаря ти за милите пожелания!:)))
Раздаденото добро се връща като нежен бумеранг!
Бъдете много щастлива и Вие!
Благодаря ти за окуражаващите пожелания! Толкова бих искала най-после щастието - ама истинското такова!!! - да докосне и нас. Най-сетне!:)
А иначе - щом истински джентълмен отправя подобно предложение, с удоволствие бих дала ръката си да бъде целуната:))) А до догодина може да съм си отново бургазлийка, че май друга не става от мен:))) Така че съм си тук /сега пиша от Бургас, прибрах се с автобуса преди малко:)/. Лека, звездна и щастливо съновна нощ!:)
Макар че , според мен, разбирам този израз, все пак би ми било много интересно да ми обясниш, как става това и в какво се изразява??? ;)
Равновесието се възвръща, когато нещата са компенсирани.
Нали знаеш, винаги е добре да сме по-информирани, за да знаем, какво да очакваме от живота и хората. А нещата се повтарят. Ти случайно чупиш чаша, а после за равновесие ти чупят умишлено къщата. Като започнеш от случайно и умишлено, и минеш през къща и чаша и тяхната равностойност и продължиш към чувството за общуване с околните и тези, които не познаваш.
Да, започнах да навлизам в спомени. Да спрем до тук.
За компенсациите...Това е Вселенски закон, но мисля, че равновесие има, не може в случай, че си причинил някому нещо неволно, да ти се върне стократно - умишлено. Не мисля...Зависи кой какъв енергиен заряд влага в действията и мислите си. Но има компенсаторен закон, сигурна съм. Както и обратният важи, когато много ти е взето, а и много си дал без ответ, идва време за съдбовен реванш. Няма друг начин.
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката