Има ги. Неминуеми са.
Някои от тях са трудни а превъзмогване.
Други - на пръв поглед невъзможни...
Трети са трамплин към нещо, което е назряло да сe прояви, просто обстоятелствените случвания го наместват и ускоряват неговия процес. Други пък са дълго зреещи и отдавна тлеещи - като дълговечен вътрешен подтик за нещо ново...
А има и такива, които просто крещят за внимание. И са неотменна брънка от израстването на вътрешното "Аз"...
Направих крачката.
Изобщо не ме е срам да призная, че ми е трудно. Разбира се, че е труден сблъсъкът с напълно непознат ритъм на битието и пренаместването на някои духовни постулати, загнездили се в съзнателната част на личността ми...
Не се срамувам да призная, че има пререживявания и емоции, които ми липсват  - с пулсиращата настойчивост на нещо, което е било част от същността ти, а сега тупти някъде далеч, далеч от теб /поне от физическото ти  измерение.../
Не се срамувам да се себеразкрия като една търсеща душа, която, вървейки по неутъпкания нов път, претърпява катаклизми.
Но бих се надявала тези сблъсъци да не оставят душевни кратери, неподатливи на съдбовен мехлем - получен чрез чародейната сила на обичането, или дарени свише - като доказателство, че не сме сами в тъмнотата на Пътя...
Компасът на сърдечните ми селения сочи безотказно посоката "НАПРЕД", не към Севера в отношенията и световъзприятието като цяло. А към Севера, като превес на Разума, който в единно съчетание с чувствителността и южния повей на емоциите, би довел до едно натуралистично съществувание, с привкус на екзотичен залез, ексклузивен изгрев или погалване на палмово листо - като емблематичен израз на блаженството...
Далеч съм от това блаженство. Но съм го скътала в съзнанието си - като нещо, към което поне в менталните полета не е забранено да протегнеш  ръка...

но не е вечно...смелост и кураж...поздрави и усмивки:)))

всичко е пред теб и само чака протегнеш ръка и да го вземеш. А ти си смела, знам че ще го направиш, колкото и да се страхуваш. :) Радвам ти се ..и съм с теб. Когато нещо те натъжи и обезкуражи, просто си припомни всички глупости, които някога съм писала, и се усмихни. Keep walking.;):))

Тъкмо днес бях в Бургас.
Хубав е градът ти, но върви напред, не се обръщай!
Успех!

радвам се за теб Теменуга, защото зная, че щастието е в пътуването...
Пожелавам ти много увереност и сили в преодоляването!

Вярвай и се надявай!! Всичко ще бъде така, както заслужаваш!! Хубав ден!!

Успех!
Ще се справиш!
Поздрави!:))))

това НАПРЕД!

Вместо стандартното "стискам палци" бих те бутнал в един басеин ... да ти върви по вода :)

Ала ще го оставя за някой по-горещ ден. Днес ти се размина :) Е - до тогава - стискам палци :)

ни е едно голямо предизвикателство.
Ти можеш!
Ти ще се справиш!
Зная и чувствам това.
С обич: Фея

Както винаги си описала състоянието си с много финес, с изтънчена словестност и чувствителност.. Приятно е да четеш такива красиви редове, изпълнени, изписани със смисъл..

В този ред на мисли- желая ти много успех, от сърце, и никога да не губиш Смисъла по пътя си!

:-*

С голямо извинение за забавения отговор - и към теб, и към всички останали, които са ми написали коментар! Бях в Бургас, след това - на семинар в Троянския балкан, дори може днес да пусна постинг за него...Имаше и друго главоломно случили се събития покрай мен. Така че просто нямах никаква възможност да пиша тук, само надничах отвреме-навреме, но последните дни и за това нямах възможност /в планината:)/.
Иначе - така е, Ани! Следвайки светлината, ние често пъти се натъкваме и на доста тъмни пространства, но те са временно решение...Неизменно, като старозаветна съдбовна орисия, следваме човешкия си път към Щастието...
И посоката е напред, връщането към остарели болки вещае нови подобни...Нямам право. Стискам зъби. И продължавам...Благодаря ти за мъдростта, облечена, както винаги, в много финес и красива изразност!

Така е...Всяко начало крие в себе си много трудности, някои от тях - отчайващи, други - каращи те да хукнеш назад, към познатото. Но засега удържам:) Да видим докога:)
Поздрави и усмивки ти пращам!:))))

Разбира се, че продължавам:) Как иначе;)
Сега в действителност ми е най-трудният момент, но и най-обещаващият. Т.е. имам /от много време насам, да не кажа за първи път.../възможност сама да извайвам живота си. Това е невероятно усещане. И се уча да бъда повече устойчива в тези нови реалности. И май се справям. Пък - каквото се случи, да се случва:))) Подготвена съм за лошото, а ако дойде не толкова лошо - добре е дошло:)))
Помня какво си писала - и принципно в блога, и на мен лично. Има какво да почерпя като емоция и послания. Така че - заредена, продължавам в хаоса, който малко по малко се избистря:))) Току-виж изкочило нещо градивно от него:))))
Поздрави - софийски:) Тук съм до утре и пак потеглям за непрежалимия Бургас за уикенда:)

Ех, как ме натъжи...Градът ми е хубав, да...Обичам си го. Добре, че утре отново ще го почувствам. Но засега пътят ми е тук, т.е. в София, докога - времето ще покаже...
Не се обръщам назад, защото боли много. А няма смисъл от тлеещи болки...
Усмивки за теб!:))))

Така е! В пътуването се крият много истини...А аз започнах едно доста дълго пътуване. И отговорно, и предизвикателно, и всичко накуп:)
За преодоляване има много...
Дано да бъда смела.
Поздрави и благодаря за куража!

Вярвам и се надявам! И днес прочетох в твоя блог откъс от една емблематична за мен книга "Пътуване към себе си" на Блага Димитрова. Това се случва точно сега с мен. Едно позакъсняло пътуване, което чукаше на вратата на живота ми от доста време...
Благодаря ти за напомнянето и препратката към една толкова емоционално-мъдра книга! И си спомням по памет част от края й: "Най-трудният път минава през облаците...". Да, имам дързостта да пробвам да премина през облачните пространства. Така може би ще достигна слънцето най-после, което нося в себе си, но като че ли очите ми бяха слепи досега за него...
Лека вечер и до скоро!:)))

Благодаря ти! Ти винаги си толкова окуражаваща и мила!
Попътният вятър ми е необходим, несъмнено! Но още повече ми е необходима вяра и устойчивост в "плаването" в непознати територии:)))
Дано се справя!

Е, няма какво да кажа!:))) Ти се оказа добър пророк:))) Не ми се вярваше доскоро, че ще ми се случи да се топна в басейн /освен в морето, разбира се:)/, но и това стана:) Така че, "заканата" ти се осъществи. Ще пиша за това в следващия си постинг, който май се очертава да е по-позитивно звучащ:))))
Стискането на палци май вършело работа:))))
С благодарности!:)

Толкова си вълшебна! Добра предвестница! Вярвам ти! Уповавам се на вътрешната ти сила! Дано думите ти се окажат за мен добри вестоносни гълъби. И да не е на непомрачимо щастие, поне на глътка живителен въздух, от която от толкова време се нуждая...
Благодаря ти! Обичта е взаимна!

Благодаря ти, Кенди! Щом откриваш смисъла в думите ми, означава, че посланията ми достигат до хората, чиито души трептят на честотата на моите вътрешни вибрации. Това ме прави щатслива. Разбрана. Почувствана. Не сама...
Трудно ми е в този момент. Но подобни на твоите думи ме карат да продължавам напред. Ще ти се обадя, като се поосвободя. Все още е пълен хаос около мен и живея като че ли на автопилот))) Пътувам и до Бургас всяка седмица, на семинар бях, все още не мога да се почувствам софиянка:)))
Прегръдки!