Уталожиха се донякъде болките от нараняването на надеждата, дори от нейното тотално потъпкване.
Не умрях, разбира се:) Не се умирало толкова лесно...
Оказа се, че човешката душа има безпрецеднтната способност да регенерира. И да избуяват лъчистите й послания - отново, неизменно, съграждащо, съхраняващо живота. Оказа се, също така, че стъпканото достойнство е твърде относително понятие...Т.е. някой, потъпквайки го, игнорирайки го, поставяйки го в графа на елементаризирана понятийна система, просто показва собственото си неуважение - към личността ми и към неговата собствена такава. Другото е въпрос на индивидуална интерпретация.
Защо да съм унижена, всъщност??! Аз съм същата, моята ценностна система е непокътната, не са се изтъркулили надолу по йерархичната стълбица на човешките качества моите разбирания, позиции, душевните ми тежнения. 
Няма никаква промяна в мен самата. 
Освен болката. 
Която е по-скоро реверанс към собствените ми способности за световъзприятие. Не бих могла да не страдам. Тъй като съм инвестирала чувство, неподправено. Не бих могла да виня - тъй като обстоятелствените реалности в абсурдността на ситуацията са обектната огледална същност на един друг свят. Далече, далече от моя...Там, където са преобърнати основополагащи ценности. 
Това е друг свят. Нямам място там. 
И всъщност съм благодарна, че имах възможността да надникна в хладната, облъхната от мрак, същност на битието, лишено от истинските параметри на топлата човешка обич. Където материализираните измерения на съществуването са култови, неподплатени с духовни инвестиции...
Където е непонятен животът на една "нормална връзка", от каквато единствено се нуждае твърде консервативната ми същност. 
Е, не е катастрофа, че не открих търсеното себеосъществяване там, където не би могло да бъде търсено. 
Неминуемостта на Новото е налице.
Макар и отложено във времето, то ще настъпи. Може би не сега. Когато последната надежда е загърбена - продиктувана от уталожената мъдрост на една пораснала душа...
Но някога в бъдното. Тогава, когато неизтръгнатата склонност към романтични умозаключения е право пропорционална на здравословната прагматична реалност - сътворена от една истинна взаимност, лишена от измерения на химера, но погалена от късмета. 
И благословена свише - само тази връзка би имала смисъл.

... да те унижи, ако ти не му позволиш!
Понякога навиците ни втвърдяват с побелели концепции и забравяме да бъдем щастливи. :)))
Никое небе не е последно и никоя Любов не е несбъдната. Просто когато Любовта ни живее, ние често й се съпротивляваме и от това боли.
Усмивка. Вятърна.

думичка-ВЗАИМНОСТ-и когато е налице,любовта няма да "почука" на друга врата!!!!
Чудесна сте temenuga!!!поздравче от мен!

Наистина си родена- модерен философ!
Поздравления и добре, че си усетила фалша навреме!
Приятна и спокойна вечер!

истинската любов е като танца-за нея трябват двама:)))трябва доверие,опора,сила и сърце:))))пожелавам ти един истински танц на любовта колкото се може по-скоро:)))поздрав и прегръдка!:))

Всяко едно преживяване и катарзис за душата, мила Теменуга, и ни прави по-мъдри / по- силни, едва ли?! /.
Нека да Бъде новото начало!
Интуицията и моята Вълшебност ми подсказват, че ще има много хубави дни за теб!
Не е възможно такава красива душа да не намери своята половинка. Това е законът на Феята!
С намигване от мен: Юлия

Ще ми се да бъда оптимистка и да ти пожелая скоро на намериш стойностния човек от който имаш нежда до себе си.Нека не се обижда мъжката част обаче не са толкова много мъжете , които добре разбират нуждите на жена , като теб.Твоята духовност , за съжаление остава неразбрана а сигурно е и плашеща за прагматично ориентираните мъже.Богатата ти душевност ще страда сблъсквайки се с духовно осакатени личности.Въпреки това искрено се надявам да намериш това , което търсиш мила!
Поздрав!

Красивото отражение на думите ти и тяхното изящно движение във време-пространството, е смисълът, вложен в тях...А той съдържа истини, които са почерпани от недрата на Вселенската мъдрост.
Любовта боли, да, но все пак, мисля си, би трябвало лъчистите моменти да са повече, а може би ги плащаме с несравнимо по-голяма доза преживени болки... Може би балансът е такъв...?
Благодаря ти за вятърната усмивка:) Полъхът й е обнадеждаващ!:)
Връщам ти усмивка - нежно-загадъчна:)!

Взаимността е първостепенна, да! Иначе всичко, различно от нея, е половинчат вариант с предизвестен край...
Случвала ми се е тази взаимност, пред няколко години, с един мъж, с когото съдбата ми отреди да изживея Голямата любов, кратковременна, изпепеляваща. Сега не ми остава нищо друго, освен да си пожелая дълговременна взаимност, топла, осъществяваща най-топлите параметри на човешката същност...
Благодаря за хубавите думи!
Усмихнати поздрави и от мен!:)))

Благодаря ти! И ме извини за забавения отговор, вкъщи нямам Интернет тези дни, а на работа невинаги е удобно да пиша в блога си...
Дали съм "модерен философ", или не, не мога аз да определя, всъщност, когато споделям тук, е пределно искрено и не се старая да философствам:))) Ако така звучи, ок:)
За фалша - така е, имах това предчувствие от самото начало, но все давах шанс, защото, съдейки по себе си, разчитах, че и този мъж има все пак някаква доза искреност и лоялност. Не би. Както и да е, минало-свършено:) Доброто би трябвало да предстои:)))
Поздрави и усмивки от слънчево-усмихващ се днес Бургас!:)))

И на теб се извинявам за закъснелия отговор, обясних вече защо:)
Да, чакам си този съдбовен танц за двама...
Случвало ми се е, преди години, но се приземихме твърде бързо от небесните селения, т.е. приземи ни чужда недобронамереност и интриганство. Е, щом не е е издържал танцът на това предизвикателство, значи не е бил достатъчно истинен:)
А сега...Сега, освен страстно привличане, се оказа, че почти нищо друго не е имало...Танцът е бил осакатен, т.е. не си струва да съжалявам толкова за него:)))
Ще чакам Съдбата да ме покани отново на бал:)))
Благодаря ти за пожеланието! Дано! И на теб желая красиви случвания в живота ти!:)))

Е, колко е хубаво да прочетеш такива чaродейни думи!:)
Усмихна ме, и то не просто скептично, а с необходимата доза вяра...Знаеш ли, мила Вълшебнице, че всъщност вече вярвам, че заслужавам най-после и аз споделеното зрънце на взаимоността, която ще покълне в дълготрайно щастие /не казвам вечно, тъй като вечна е само Любовта, която преминава през различни животи, времена, епохи, светлинни години.../
Знам, че сътворяваш чудеса! И дано според твоите светли закони, да се пръкне и в моя живот едно малко чудце:)))
Приемам намигането с усмивка и също намирам в себе си енргичен заряд да намигна - ей така, просто за настроение:))) Всичко останало би трябвало да се подреди някак си:)) Ако трябва - и с помощта на вълшебна пръчица:))))

Толкова дълбинно си усетила същината на проблема ми...Така е, моята чувствителност е може би твърде плашеща за по-прагматичните мъже, а те по природа са твърдо стъпили в земните измерения...Тези, които са подчинени на духовните категории, са може би не толкова силни като характер и потъват в блатото на друг вид проблеми...Няма идеална ситуация и хора, както и аз съм твърде далеч от съвършенството...Важното е да срещна човек, с когото душите ни ще имат обща траектория на летежа, без да се отместват от недрата на реалността...
Явно за този вид хармонична взамност се чака. Ако трябва - дълго. Премнинава се през подобни изпитания, чрез които изпитваш собственото си достойнство и сверяваш самооценката си с изискванията на законите свише...
Готова съм да премина този път. За да срещна този, с когото ще се разпознаем, дори преди да сме се срещнали във видимата реалност...
Поздрави и за теб, с благодарност!

дали да се чувстваме унижени, и въобще наша е интерпретацията как излизаме от дадена ситуация, мисля си аз...е, това не означава да казваме на черното бяло, но щом е въпрос на оцеляване, или хармонизиране вътре в нас, всичко е позволено!:) Поздрави и пожелания за прекрасен ден!!!*******

Разбира се, че ние избираме дали да се чувстваме така...И без да се налага да казваме на бялото черно, и обратно:) Тъй като цветовата житейска палитра съдържа безпределно нюансно богатство. А оцеляването и хармонизирането на поръждясалите или поовехтели вътрешни механизми е задължително - ако се наложи, се прибягва и до основен ремонт:)))
Благодаря ти - поздрави и на теб и нека и твоят ден да е прекрасен! В Бургас денят е усмихнат:)

Много и различен.
Но всеки цвят си има своето голямо "семейство".
А човека - не винаги.
Да търсим себе си в другия...деликатна работа.
Два остри камъка брашно не мелят.
Може би така е и с двата "умни" мозъка, които все се изесняват. А трябва и да се оцелява, това е по-важното. Много често. когато не търсиш необходимото, то само те намира, Много се разприказвах а така не трябва.
Добро настроение ти желая!

Много си прав - за острите камъни и за умните мозъци...
Но ако има духовно напасване, няма значение кой колко е чепат, колко е склонен към компромиси и колко е готов да инвестира във връзката...Оцеляването наистина е първостепенно.
А най-прав си относно това, че когато не търсиш нещо и се откажеш от чакането му, то, по неведоми пътища, се появява при теб:)
Не си се раприказвал много, приятно е да се четат мислите ти:)
Благодаря за пожеланието! Добро настроение в днешния вторник ти желая и аз!