Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2008 13:37 - Когато не остава друго, само вътрешният огън...
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 23120 Коментари: 60 Гласове:
0

Последна промяна: 12.11.2014 02:45


image

Когато всички посоки на надеждата са моментно затлачени...
Когато ръката, очакваща взаимност, остава посърнала и самотно висяща във въздуха...
Когато безбройните думи, отразяващи обич, се обезличат и метаморфозират в нещо, което дори не е противовес на любовта, а по-лошо - носи белега на духовния погубвач - безразличието...
Когато една красива проектирана мисъл, подхранвана с едно не толкова смело, но все пак нежно и настойчиво очакване, се срине и прекатури надолу, и все по-надолу, до края на времето, отредено за нейното съществуване...
Когато обичта е изправена пред хладното огледало на невъзможността да бъде отразена, съпреживяна, взаимосподелена и завещана за бъдното...

...Тогава се вглеждам в себе си, навътре, навътре - в кънтящата глухота на самотността, в лоното на безверието, моментно проникнало в пукнатините на душата, дръзнала пак да обикне и да бъде смачкана и изритана - отново...
Там откривам една болка, стара, колкото света. Но уталожена, трансформирана в мъдра мечтателност и някакъв вид устойчивост - тъй като душата, "заквасена" в криза и преминала през изпитанията на "9-те кръга", е несравнимо по-гъвкава и силна.
Питам болката си: "Ще издържа ли и този път?!"
"Няма как да не издържиш" - отговаря ми спокойно тя. -
"Ти знаеш как, знаеш къде да търсиш неутрализатори на моята кървяща и дълбаеща същност...".
Послушах я. Тази мъдра несретница знае. Опознали сме се прекрасно с нея. Така че зад нейната тъмна завеса съзирам пламък.
Пламъкът не толкова на надеждата.
А на собствената си вътрешна светлина - неугасяема.
В този тежък момент, когато чух от устата на мъжа, който ми обещаваше вечност, рутинните думи на всеки, бягащ от отговорност; когато преживях огромно професионално огорчение; когато се сринах и чисто физически - вече 10 дена се боря с ужасен грип, в съчетание с гнойна ангина, бронхит и какво ли не - аз намерих време да надникна във вътрешното пространство на моята душа.
Светлината е жива.
Все още не е толкова топлеща, колкото е била в други, по-сияйни периоди от живота ми.
Но я има.
Оттам насетне, не ми остава нищо друго, освен да съградя моя свят наново около тази светлина. Да вдъхна топлината, която е необходима, за да се издигне отново непревземаемата кула на моята вяра.
Че в този живот, на доброто би трябвало да се отвръща с добро.
Ако не от страна на несъвършените човешки същества. То поне според Вселенския Закон за Справедливостта...

image


Тагове:   Остава,


Гласувай:
0



1. feq - Да бъде светлина и топлина!
29.03.2008 13:42
Да бъде светлина и топлина!
цитирай
2. krotalka - Надеждадата,
29.03.2008 13:43
това е вътрешният огън, който гори или тлее във всички.
цитирай
3. dadide - *
29.03.2008 13:46
Надеждата - вечната неугасяема. Може да тлее, но я има и е жива :)
цитирай
4. cornflower - продължаваш
29.03.2008 14:13
по-силна!
цитирай
5. buboleche - виж какво е написала една позната.
29.03.2008 14:22
то няма нищо общо с новото начало,а по-скоро с равносметката.

Когато правиш тези...
Порцелановите хвърчила,
Какво си мислиш?
Знаеше ли,
Че грозното патенце е мит.
Взимаш ли насериозно
Нещата, които ти дават?
Трябва ли да ми пука за тебе,
Щом не знаеш името ми?
Тя беше от тези,
Които я обичаха...
Няма как да я познаете
Тя не обичаше никого!
Не се връщайте при малката вода!
Когато видите океана
Ще разберете какво иимам впредвид
А сега, изчезвай от мислите ми!

Знаеш какво искам да кажа. Прегръщам те. :)
цитирай
6. soho - Оттук пътя е само нагоре! Сигурна ...
29.03.2008 14:37
Оттук пътя е само нагоре! Сигурна съм, че ще успееш. Виждам себе си в твойте душевни терзания и знам силата си, затова я виждам и в теб!
цитирай
7. svoboda64 - Вътрешният огън стига:)
29.03.2008 14:46
Пък ти горивото си го имаш. Само вземи да оздравееш физически, щото... знаеш в какво тяло вирее духът:)

ххх
цитирай
8. gioia - ...
29.03.2008 14:55
Тази светлина в теб, надеждата, вярата и силата, която сега е малко позатисната и болна, съм сигурна че ще ти помогнат да продължиш.
Също и малката слънчева разбойничка до теб :)
цитирай
9. temenuga - Към feq:
29.03.2008 15:31
Да бъде! Светлината - за да осветлява пътя ни.
А Топлината - да сгрява всяко кътче от същността ни!
цитирай
10. temenuga - Към krotalka:
29.03.2008 15:34
Да, така е. Надеждата е живителната сила, която крепи устоите на живота ни...Дали тлее, или гори всепоглъщащо - тя е в основата на нашия път напред през годините. Дори в позагасналата жарава тлеят живи въглени. От които отново лумва огън...
цитирай
11. temenuga - Към dadide:
29.03.2008 15:37
Вечната неугасяема - да!
Тя е всичко онова, което съдържа в себе си смисъла на човешкото съществувание...Спомням си навремето една драматизация по телевизията, имаше черен магьосник, страшна гора, загубени деца, вещици. Децата търсеха разковничето за тяхното спасение. Лутаха се загубени, докато не прозряха, че това е Надеждата. В момента, в който произнесоха само думата с чудодеен заряд, магията изчезна и ...биде Светлина.
:)))
цитирай
12. temenuga - Към cornflower:
29.03.2008 15:43
Продължавам. След моментния срив, който носеше пречистваща символика, доста от нещата ми се наместиха. Прогледнах за други. Прозрях трети. Обвиних се за четвърти. И намерих сили да простя на самата себе си. И да продължа. Разбира се - по-силна.
цитирай
13. temenuga - Към buboleche:
29.03.2008 15:50
Пак ме трогна. И почти разплака. Но само почти този път...Пожелавам си да видя /образно казано/ Океана на живота /защото иначе съм виждала океан, дори съм летяла над него:)))/. Тогава мътилката на "малката вода" ще придобие параметри на незабележителност. А високите измерения на духа ще се синхронизират с океанските мощни течения...Носещи живителния вятър на позитивната промяна...
И аз те прегръщам! Светла душа си. И разбираща!:)))
цитирай
14. temenuga - Към soho:
29.03.2008 15:55
Права си. Когато човек достигне окончателното дъно, няма накъде да потъва повече, и се оттласква нагоре...Както обича да казва една моя много близка приятелка: " Благодарна съм на съдбата, че ме шутира отвреме-навреме, за да започна начисто с летящ старт":))) Така си е.
А за душевните терзания - да, всеки преминава през подобни, някои са по-пощадени, други - още по-онеправдани. Всичко зависи от начина, по който възприемаме случващото се...
А капацитет винаги има. Да се надсмеем над болката. И да потеглим напред. С или без летящ старт:)))
Ти носиш сила, и аз я чувствам. И аз я търся тази сила в себе си, всеки път, когато изтръпвам от болка и временно отчаяние.
Поздрави!
цитирай
15. temenuga - Към svoboda64:
29.03.2008 16:18
Имам гориво, да:) Колкото и да се учудвам сама на себе си, винаги намирам някакви тайни запаси, незнайно откъде останали...:))) А и няма накъде надолу да вървя повече, време е да се оттластна в по-приемлива посока:)))
А иначе - мъча се да оздравявам, засега почти неуспешно - такъв жесток вирус не бях карала през живота си. Но явно имунната ми система се е сринала от стреса. Няма къде да ходя - ще се оправя:)))
Благодаря ти за куража!
цитирай
16. temenuga - Към gioia:
29.03.2008 16:23
Разбира се! Светлината е основополагаща! Тя е източникът на живота, макар че той всъщност се заражда в тъмната мъдрост на Сътворението, но пак огрян от живителната светлинна същност - като водещ заряд...
Ще премина и през това изпитание. Длъжна съм. Дори само заради Разбойничката, носеща слънчевото начало в себе си:))
цитирай
17. letisi - любовта винаги остава...
29.03.2008 23:01
тя е фениксът който не се уморява да възкръсва в нас....:))))
цитирай
18. temenuga - Към letisi:
30.03.2008 17:47
Фениксът - колко философски си го написала. Да, възраждайки се от пепелта, любовта винаги остава жива, несломима, безсмъртна.
Неуморяема. Неизменнно...
Поздрави! И усмивки!:))))
цитирай
19. comfy - Огънят
30.03.2008 22:41
поддържа само и само теб! :)

Напред и нагоре! ;)**
цитирай
20. temenuga - Към comfy:
30.03.2008 22:44
Благоговея пред Огъня - носител на искрата на живота! Затова може би и той ме обича...И когато остана бездиханна, свита, изстинала, знам, че винаги в себе си ще намеря пътя към огъня вътре в мен. И ще се разпаля отново:)
Да, стигайки до безпрецедентното дъно, вече няма накъде другаде да поема, освен напред и нагоре!:)))
цитирай
21. анонимен - Само напред и никога назад
31.03.2008 00:25
Но все пак се пази от огъня да не те изпепели!

Прегръдка за лека нощ!
цитирай
22. temenuga - Към sekirata:
31.03.2008 00:29
Разбира се! Устремила съм се напред, макар че ми е доста трудно, имайки предвид рачешката ми природа...:)
А от огъня - не знам дали бих се опазила. Всеки път тръгвам максимално предпазливо и пак достигам до степента, в която изгарям, в стремежа си да се раздам - всецяло. Може би просто трябва да бъда малко повече егоист...?
Среднощна прегръдка и за теб!
цитирай
23. vselenche - Здравей!
31.03.2008 01:29
Ще си разреша да цитирам един постинг, сякаш по темата и не съвсем, просто един друг ъгъл на изразяване, друг поглед:
http://igeorgieva.blog.bg/viewpost.php?id=177865
И за учудване, или не, отново авторът е жена. Не съм феминистка, но така - и при нея, и при теб - не може да го напише мъж. Та думата ми е, вероятно ние, жените, мечтаейки - страдайки, е добре все пак да си изясним, всяка една разбира се според ценностите си, какво точно търсим!
Поздрави!
цитирай
24. bizcocho - dosta kli6irano, no tova koeto ne ni ...
31.03.2008 01:39
dosta kli6irano,no tova koeto ne ni ubiva ni pravi po-silni,no mi se iska i da dobavq ot men,4e i iz4istva vse pove4e v saznanieto ni kakvo to4no iskame i kakvo ve4e -ne i s opita si pridobivame vazmojnost i da go razli4avame v po-ranniq stadii na poznanstvo:)))
s mnogo topli priveti ot men:)
цитирай
25. henzelski - Опознаването ти
31.03.2008 08:16
с болката е достойно за възхищение, Temenuga. Като само ти си знаеш, колко и какво ти струва това.
А що се отнася до надеждата, ще си позволя да се позова на един мой текст, отразяващ вижданията ми за нея. С риск да стана досаден, ето го:

Надеждата

Тя няма лице. Защото никога
не се обръща с лице към някого.
Обърне ли се, вече няма да е
надежда. И тя го знае. Затова
е запазила само гърба си. И
прегърбена от тежестта на
безбройни очаквания, надеж-
дата върви пред нас, а всеки
се влачи след нея на опреде-
лена дистанция - точно кол-
кото е животът му.
цитирай
26. temenuga - Към vselenche:
31.03.2008 10:27
Да, добре казано е в този цитиран от теб постинг - от една жена, която е интелектуалка, без да забравя, че е преди всичко жена...Умни мисли, премислени, осмислени и преживени. Така е, мъжете никога не са предвидими, ние, жените, сме с пъти по-праволинейни в чувствата си, макар че биваме обвинявани в непостоянство. Мъжкото непостоянство и отливност, характерсни за личната сфера, са пословични...:)
А за приоритетите - да, наясно съм с моите. Но защо ли животът нещо все ми поднася неприятник изненади, за да се боря, надявайки си, и пак да не достигам да необходимото ми, за да бъда истински щастлива, и пак, и пак...И дните просто преминават в път към щастието /хипотетично май...:)/
Поздрави и на теб!:)
цитирай
27. temenuga - Към bizcocho:
31.03.2008 10:31
Много си права, не е клише това, което е доказало правотата си, отразявайки се в толкова много човешки животи...А и наистина така се наместват важните за мен неща, отсява се "плявата", отместват се от пътя ми онези елементи, които съдържат доза несъстоятелност или направо са зловредни за мен и близките ми...А и вече придобивам опитност, ще ми е може би по-лесно със следващ мъж, който ще се появи в живота ми. Просто нямах почти никакъв опит, трябваше да премина през най-болезнените уроци, сама...Дай, Боже, да съм си изплатила с лихвите всичко, за което е имало да плащам. Чакам си вече "небесните дивиденти":)))
Топли поздрави и на теб!
цитирай
28. temenuga - Към henzelski:
31.03.2008 10:35
Прекрасно казано - "точно колкото е животът му", да...Това е тя, надеждата. Ние бягаме след нея, като загубени в омагьосана гора деца. Тя се мярка понякога из-зад някой дебел дънер, за да ни напомни за себе си и да ни подтикне да ускорим хода си...За да вървим към светлината...
Благодаря ти за стиха - съдържа в себе си много истина.
цитирай
29. hristam - Понякога
31.03.2008 11:04
се питам защо ли болката е толкова креативна понякога...
Във всеки случай, не бих се отказала от нито една от изживяните, защото и те са ме научили на нещо. Всъщност на много неща.
И едно от тях е, че трябва да се споделят. Както и обичта. За да продължавам!
Поздрав за споделеното! :)
цитирай
30. temenuga - Към hristam:
31.03.2008 11:08
Да...Мъдростта житейска е доказала креативността на болката. Така е, за съжаление, или за радост...Болката е неотменна част от живота ни, още от деца преминаваме през нея, важното е да имаме някого до себе си, който да ни покаже как да преодолеем нейната опустошителна сила и да я "обяздим", за да я пресътворим в наша движеща вътрешна мощност...
И аз не бих се отказала от повечето болки в живота си. Може би има и такива, които бих желала. Но те са впечатани в паметта и душата. Същественото е, че продължаваме...
Права си, че трябва да се споделят - и болките, и обичта.
Благодаря ти за мъдрите думи, личи си, че са изстрадани!
Поздрави!
цитирай
31. victoriavselena - Изпращам ти
31.03.2008 11:55
в добавка изобилие от моя вулкански огън и светлина. Вземи си колкото ти е нужно. Прегръщам се. Заедно с тялото ти и душата ти се е нуждаела от почивка. Сега те чака ново поникване.
цитирай
32. temenuga - Към victoriavselena:
31.03.2008 11:58
Ако знаеш колко ми беше нужна вулканичната ти енергийност! Благодаря ти - даваш ми я в точния момент! Така е - имала съм нужда от тази криза, за да регенерирам...И чакам новия си изгрев. Мисля, че намерих източника, от който да се заредя отново - той е любов. Давайки, аз се зареждам. И не чакайки нищо в отмяна...
Прегръщам те и аз!
цитирай
33. svetlan - Оздравявай бързо! :)
31.03.2008 13:32
Оздравявай бързо! :)
цитирай
34. temenuga - Към svetlan:
31.03.2008 14:46
Ох, благодаря ти, и аз се мъча да оздравявам, и лекарствата се мъчат да ме оздравяват, но нещо съвсем не се удава:))) Аз бях свикнала почти да не боледувам, години наред, но явно сега стресът ми дойде доста в повече...
Поздрави!
цитирай
35. merita - С желание за бързо оздравяване!Що ...
31.03.2008 22:27
С желание за бързо оздравяване!Що се отнася до разочарованията и стреса - това и аз го преживявам в момента мила.Духовните сили в този момент са много важни.Давам си сметка че ако нямам тези сили няма да се справя.А тях ги имам благодарение на Бог и неговото слово-Библията.Тази мъдра книга ме ръководи ими дава така ценните съвети .Търпението и смирението са важните качества за да запазим и съхраним себе си.Да отвръщаме на дзлото с добро изисква сила.Дано да я намериш в себе си и да продължиш да даваш любов!Поздрав!
цитирай
36. temenuga - Към merita:
01.04.2008 02:07
Да, това е смисълът! Да отвръщаш дори на откровеното, нагло, безочливо, настъпателно зло само и единствено чрез благата живителна сила на Доброто...Отдавна съм се научила, вече този процес е част от мен. Може би наистина, уповавайки се на Божественото начало, човек намира нужаната духовна сила и подкрепа, за да устои. Дори тогава, когато ти се струва навъзможно. Смирена съм, да, и чакам да отмине житейската буря. Научавам много от нея...Може би така е трябвало да се случи...
А любов - винаги ще продължавам да давам. Винаги!
Поздрав и за теб и благодаря за подкрепата!
цитирай
37. eien - Гледайте напред!
01.04.2008 05:19
Каквото е било, било! Чакат Ви красиви дни! Убедена съм! Въпрос на време е!
цитирай
38. viovioi - тъжна изповед...
01.04.2008 08:53
Но с доза оптимизъм. Измисли си свят, помечтай..Понякога помага.
цитирай
39. temenuga - Към eien:
01.04.2008 11:12
Да, каквото било - не мога да го изтрия, нито от реалностите в живота ми, нито от паметта ми. Просто мога да се помиря с него...
Дано ме чакат по-красиви дни, дано! Преминах през доста разочарования, моля се най-после да изгрее слънце и в реалния ми живот, не само в копненията ми...
От Вашата уста - в Божиите уши, както се казва...:))))
цитирай
40. temenuga - Към viovioi:
01.04.2008 11:15
Тъжна е изповедта, да...И още е тъжно вътре в мен, макар че почти винаги външно съм усмихната...
Дозата оптимизъм винаги я пазя, няма друг начин, нямам право да се отдавам на несъстоятелности. В крайна сметка, нищо не би ми помогнало...
А за измисления свят - понякога прибягвам до него, например тук - където нещата са доста по-чисти /е, има и изключения:)))/ и стерилни, отколкото в реалността...Но това помага само донякъде:)))
Поздрав!
цитирай
41. lion1234 - Когато
01.04.2008 12:06
Когато нещо не ти се случи, това е знак, че то не е било най-доброто от всичко възможно за теб! Губейки в случая ,,срещата'', ти печелиш битие, т.е. възможност да ,,срещнеш'' напред ,,готовото за случване настояще''. Нито една ,,среща'', нито едно случване не може да струва повече от правото на бъдеще! Затова напред и напред с неугаващото вътрешно пламъче!
цитирай
42. temenuga - Към lion1234:
01.04.2008 12:37
Д, прекрасно го знам на теория...Но когато се сблъскам с реалностите /напоследък доста неблгоприятни срямо мен/, винаги се намества въпросът: "Защо точно на мен!?"...Много добре си го казал - "готовото за случване настояще" е назряло може би и чака просто да се освободи пространство за неговото осъществяване във времето, както и да променя нагласите си, за да имам сетивата да го почувствам и оценя...
Правото на бъдеще е отредено за всекиго - затова и продължавам напред:))) А пламъкът е неугасващ, да, защото, ако си позволя да го потуля, то тогава ще съм се предала в плена на мрака. А нямам това право. Нито бих го позволила...
цитирай
43. vselenche - Здравейте!
03.04.2008 17:25
Още нещо ми хареса за Вас от друг блог.
Струва ми се, че ще Ви допадне!
http://nonstop.blog.bg/viewpost.php?id=179470
Поздрави!
цитирай
44. temenuga - Към vselenche:
05.04.2008 10:27
Страхотно е това, което е написано в този блог, не само посоченият постинг! Като отпратка към моето светоусещане, моята болка, терзания и надежди...
Благодаря - искрено, винаги е приятно, когато попаднеш на вълната на нечии душевни вибрации!
Поздрави!
цитирай
45. woozy - they wanted me to go to rehab....
05.04.2008 15:34
...хей гърл...уай из ю алуейз со мелънколик...дон'т тейк лайф тъу сириъсли, ю уил невъ гет аут алайв ;) ...but i said no no no....
цитирай
46. temenuga - Към woozy:
05.04.2008 15:56
:))) Как ми улучи настроението - точно тази песен слушах преди няколко дни, една приятелка, която живее в Англия, ми я пуска на mp3-ката.../приятелката беше на гости тук за 2 седмици - много благотворно ми подейства, с нея сме духовно близки, откакто се помня.../, та, точно това са ми нагласите, макар че вече излизам от дупката...А и никога не съм била в плен на каквато и да било зависимост /освен към някои мъже - двама са, засега:)))/. Но песента е страхотна, а певицата е пътничка...За там, откъдето никой не може да избяга. Наистина, няма за какво да се тревожим, никога няма да се измъкнем живи от лапите на живота:))) ...Но какво ни пречи да го изживеем колкото си може по-пълнценно, и с повече любов...:))))
цитирай
47. silviang - Ами ако...
05.04.2008 20:53
Ако вътрешния огън си е отишъл? Няма го! И сега ,А?
Няма нищо по-страшно от вътрешния ад....
цитирай
48. rujena - Няма да добавя нищо ново,
06.04.2008 01:32
коментарите до тук са казали това,което изникна у мен след прочита на постинга.Само ще кажа: във темите, предлагани от теб тук, намирам винаги нещичко за себе си, нещо ново, нещо нужно, нещо докосващо. Затова благодаря :) И нека я има светлината в душата, другото ще дойде при нея :) Светъл и усмихнат ден утре!
цитирай
49. temenuga - Към silviang:
06.04.2008 22:10
Няма как да си отиде...Винаги остава светлинка, която може да тлее, но я има...Иначе човешката душа би била окончателно опустошена... Наистина няма по-страшно от вътрешния ад, но, мисля си, с цената на всичко, не би трябвало да допускаме да се настани в същността ни...
цитирай
50. temenuga - Към rujena:
06.04.2008 22:22
Няма защо да ми благодариш! Радвам се, че съм попаднала на лъчението на твоите духовни вибрации! Това за мен е най-ценното - да срещна хора с близка душевност, да разменям мисловни и емоционални флуиди с тях, да сме си взаимно нужни, макар и само в пространствените измерения на виртуалната комуникация...
Нека я има светлината в душата! Да е светъл и твоят ден утре!
Поздрави!
цитирай
51. buket - Може би
11.04.2008 03:48
Може би трябва
и болката да надхитрим,
може би трябва,
войни мрачни да станем.
Mоже би трябва...
просто нещо да правим,
със Обич.
А тя ще нахрани
с душевност душата.
А тя ще намери
мечта на Мечтата!

Ще бъдем без нищо,
но с нещо богати!
цитирай
52. temenuga - Към buket:
11.04.2008 07:42
Колко прелестен наниз от думи, облъхнати със смисъл и мъдрост, си поднесъл тук, buket! Добре казано - да надхитрим тази натрапница, която ни учи на много неща, но и ограбва горивото на вътрешното ни "Аз"...А за "правенето с Обич" - така е! Дори в на вид ненужни и не толкова приятни неща би трябвало да влагаме обич...
А душевността е първостепенна, винаги Духът е над материята...
А Мечтата е незаменим спътник по друмищата житейски - за да озари съзнанието ни и да ни дари с досег до измеренията на Вселенската шир...
Как хубаво си го казал - "без нищо, но с нещо богати"! Дай, Боже, всекиму, такава благословия, да са щастливи с това, което имат, а не да се стремят да имат, за да са щастливи...Това не е примиренческа позиция, а мъдрост, базирана на нравствеността...
Поздрави!
цитирай
53. woozy - :)
13.04.2008 21:59
Мдааа...любов! Какво друго ни тябва ;) А за дупката, обърни я нагоре с "краката" и ще се окажеш на върха, въпрос на гледна точка.....Пожелавам ти прекрасен ден, повече усмивки, за които да ни пишеш и ... да вметна за щастието... ако не можеш да намериш смисъл да си щастлив/а без нищо, никога няма да си щастлив/а... сутрешна усмивка, малка въздишка, очи на щастието...та та
цитирай
54. temenuga - Към woozy:
13.04.2008 22:17
Точно така...Любовта лекува всякакви симптоми на временни пропадния...И си много прав за гледната точка - току-виж, съм се озовала в нещо по-различно от тази /сигурно неслучайно появила се.../дупка във всякакъв аспект:)
Така е - това ме спаси, намирах си смисъл в разни неща, дори когато имах чувството, че ще спра да дишам - от обида, разочарование, безпътица...
Обещавам да се събудя със "сутрешна усмивка":)
Да въздъхна, очаквайки някакво ново чудо в живота си /не мога да отрека, че съм имала такива.../, да надникна в очите на щастието, дори само моментно. Но да си пожелая да го задържа. Някой ден:)))
цитирай
55. woozy - Чудото..
13.04.2008 22:29
...е на всякъде около нас, забързани, понякога, забравяме за него...и не се мъчи да го задържаш, то само ще остане с теб!......та та
цитирай
56. temenuga - Към woozy:
13.04.2008 22:38
Е, ти тази нощ си в ролята на добрия орисник:)
От твоите уста - в Божиите уши:)
Нищо не се мъча да задържам:) Принципно:) Винаги давам свобода - на хората около себе си, на мечтите си, само на желанията поставям юзди, но май ще трябва да се науча да освобождавам и тях:)...
цитирай
57. woozy - you do that..
13.04.2008 23:14
...you do that!!! ;)
цитирай
58. temenuga - Към woozy:
13.04.2008 23:16
Absolutely!:)))
цитирай
59. анонимен - невероятно вълнуващо и с духовно прозрение
02.05.2008 02:11
Това, което прочетах е невероятно вълнуващо и с духовно прозрение. то може да даде надежда на всеки несретник, загубил Пътя и питащ се: "дали си струва да продължавам да търся по-нататък?"
Всъщност - даваш отговор на Хамлетовския въпрос по един фин и духовно извисен начин.
Методий
цитирай
60. temenuga - Към Методий:
02.05.2008 03:01
Не знам дали давам отговори на другите, или просто комуникирам със себе по максимално искрен начин. Това може би носи определен вид духовни послания...
Бих се радвала истински, ако е така. И съумявам да досегна нечия страдаща човешка душа по начин, който ще я повдигне от черната дупка на временното попадане в зони на отчаяние...
Несретници сме всички ние по малко. Важното е да можем да превъзпитаме болката в сила...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2416904
Постинги: 152
Коментари: 4956
Гласове: 45014
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031