Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
Постинг
29.03.2008 13:37 -
Когато не остава друго, само вътрешният огън...
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 23120 Коментари: 60 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2014 02:45
Прочетен: 23120 Коментари: 60 Гласове:
0
Последна промяна: 12.11.2014 02:45
Когато всички посоки на надеждата са моментно затлачени...
Когато ръката, очакваща взаимност, остава посърнала и самотно висяща във въздуха...
Когато безбройните думи, отразяващи обич, се обезличат и метаморфозират в нещо, което дори не е противовес на любовта, а по-лошо - носи белега на духовния погубвач - безразличието...
Когато една красива проектирана мисъл, подхранвана с едно не толкова смело, но все пак нежно и настойчиво очакване, се срине и прекатури надолу, и все по-надолу, до края на времето, отредено за нейното съществуване...
Когато обичта е изправена пред хладното огледало на невъзможността да бъде отразена, съпреживяна, взаимосподелена и завещана за бъдното...
...Тогава се вглеждам в себе си, навътре, навътре - в кънтящата глухота на самотността, в лоното на безверието, моментно проникнало в пукнатините на душата, дръзнала пак да обикне и да бъде смачкана и изритана - отново...
Там откривам една болка, стара, колкото света. Но уталожена, трансформирана в мъдра мечтателност и някакъв вид устойчивост - тъй като душата, "заквасена" в криза и преминала през изпитанията на "9-те кръга", е несравнимо по-гъвкава и силна.
Питам болката си: "Ще издържа ли и този път?!"
"Няма как да не издържиш" - отговаря ми спокойно тя. -
"Ти знаеш как, знаеш къде да търсиш неутрализатори на моята кървяща и дълбаеща същност...".
Послушах я. Тази мъдра несретница знае. Опознали сме се прекрасно с нея. Така че зад нейната тъмна завеса съзирам пламък.
Пламъкът не толкова на надеждата.
А на собствената си вътрешна светлина - неугасяема.
В този тежък момент, когато чух от устата на мъжа, който ми обещаваше вечност, рутинните думи на всеки, бягащ от отговорност; когато преживях огромно професионално огорчение; когато се сринах и чисто физически - вече 10 дена се боря с ужасен грип, в съчетание с гнойна ангина, бронхит и какво ли не - аз намерих време да надникна във вътрешното пространство на моята душа.
Светлината е жива.
Все още не е толкова топлеща, колкото е била в други, по-сияйни периоди от живота ми.
Но я има.
Оттам насетне, не ми остава нищо друго, освен да съградя моя свят наново около тази светлина. Да вдъхна топлината, която е необходима, за да се издигне отново непревземаемата кула на моята вяра.
Че в този живот, на доброто би трябвало да се отвръща с добро.
Ако не от страна на несъвършените човешки същества. То поне според Вселенския Закон за Справедливостта...
Остава сложиха розови очила за първия ви...
29.04.2010 В ареста остава обвиняем за и...
Вече пета година убийството в Бохотската...
29.04.2010 В ареста остава обвиняем за и...
Вече пета година убийството в Бохотската...
Следващ постинг
Предишен постинг
Да бъде светлина и топлина!
цитирайтова е вътрешният огън, който гори или тлее във всички.
цитирайНадеждата - вечната неугасяема. Може да тлее, но я има и е жива :)
цитирайпо-силна!
цитирайто няма нищо общо с новото начало,а по-скоро с равносметката.
Когато правиш тези...
Порцелановите хвърчила,
Какво си мислиш?
Знаеше ли,
Че грозното патенце е мит.
Взимаш ли насериозно
Нещата, които ти дават?
Трябва ли да ми пука за тебе,
Щом не знаеш името ми?
Тя беше от тези,
Които я обичаха...
Няма как да я познаете
Тя не обичаше никого!
Не се връщайте при малката вода!
Когато видите океана
Ще разберете какво иимам впредвид
А сега, изчезвай от мислите ми!
Знаеш какво искам да кажа. Прегръщам те. :)
цитирайКогато правиш тези...
Порцелановите хвърчила,
Какво си мислиш?
Знаеше ли,
Че грозното патенце е мит.
Взимаш ли насериозно
Нещата, които ти дават?
Трябва ли да ми пука за тебе,
Щом не знаеш името ми?
Тя беше от тези,
Които я обичаха...
Няма как да я познаете
Тя не обичаше никого!
Не се връщайте при малката вода!
Когато видите океана
Ще разберете какво иимам впредвид
А сега, изчезвай от мислите ми!
Знаеш какво искам да кажа. Прегръщам те. :)
Оттук пътя е само нагоре! Сигурна съм, че ще успееш. Виждам себе си в твойте душевни терзания и знам силата си, затова я виждам и в теб!
цитирайПък ти горивото си го имаш. Само вземи да оздравееш физически, щото... знаеш в какво тяло вирее духът:)
ххх
цитирайххх
Тази светлина в теб, надеждата, вярата и силата, която сега е малко позатисната и болна, съм сигурна че ще ти помогнат да продължиш.
Също и малката слънчева разбойничка до теб :)
цитирайСъщо и малката слънчева разбойничка до теб :)
Да бъде! Светлината - за да осветлява пътя ни.
А Топлината - да сгрява всяко кътче от същността ни!
цитирайА Топлината - да сгрява всяко кътче от същността ни!
Да, така е. Надеждата е живителната сила, която крепи устоите на живота ни...Дали тлее, или гори всепоглъщащо - тя е в основата на нашия път напред през годините. Дори в позагасналата жарава тлеят живи въглени. От които отново лумва огън...
цитирайВечната неугасяема - да!
Тя е всичко онова, което съдържа в себе си смисъла на човешкото съществувание...Спомням си навремето една драматизация по телевизията, имаше черен магьосник, страшна гора, загубени деца, вещици. Децата търсеха разковничето за тяхното спасение. Лутаха се загубени, докато не прозряха, че това е Надеждата. В момента, в който произнесоха само думата с чудодеен заряд, магията изчезна и ...биде Светлина.
:)))
цитирайТя е всичко онова, което съдържа в себе си смисъла на човешкото съществувание...Спомням си навремето една драматизация по телевизията, имаше черен магьосник, страшна гора, загубени деца, вещици. Децата търсеха разковничето за тяхното спасение. Лутаха се загубени, докато не прозряха, че това е Надеждата. В момента, в който произнесоха само думата с чудодеен заряд, магията изчезна и ...биде Светлина.
:)))
Продължавам. След моментния срив, който носеше пречистваща символика, доста от нещата ми се наместиха. Прогледнах за други. Прозрях трети. Обвиних се за четвърти. И намерих сили да простя на самата себе си. И да продължа. Разбира се - по-силна.
цитирайПак ме трогна. И почти разплака. Но само почти този път...Пожелавам си да видя /образно казано/ Океана на живота /защото иначе съм виждала океан, дори съм летяла над него:)))/. Тогава мътилката на "малката вода" ще придобие параметри на незабележителност. А високите измерения на духа ще се синхронизират с океанските мощни течения...Носещи живителния вятър на позитивната промяна...
И аз те прегръщам! Светла душа си. И разбираща!:)))
цитирайИ аз те прегръщам! Светла душа си. И разбираща!:)))
Права си. Когато човек достигне окончателното дъно, няма накъде да потъва повече, и се оттласква нагоре...Както обича да казва една моя много близка приятелка: " Благодарна съм на съдбата, че ме шутира отвреме-навреме, за да започна начисто с летящ старт":))) Така си е.
А за душевните терзания - да, всеки преминава през подобни, някои са по-пощадени, други - още по-онеправдани. Всичко зависи от начина, по който възприемаме случващото се...
А капацитет винаги има. Да се надсмеем над болката. И да потеглим напред. С или без летящ старт:)))
Ти носиш сила, и аз я чувствам. И аз я търся тази сила в себе си, всеки път, когато изтръпвам от болка и временно отчаяние.
Поздрави!
цитирайА за душевните терзания - да, всеки преминава през подобни, някои са по-пощадени, други - още по-онеправдани. Всичко зависи от начина, по който възприемаме случващото се...
А капацитет винаги има. Да се надсмеем над болката. И да потеглим напред. С или без летящ старт:)))
Ти носиш сила, и аз я чувствам. И аз я търся тази сила в себе си, всеки път, когато изтръпвам от болка и временно отчаяние.
Поздрави!
Имам гориво, да:) Колкото и да се учудвам сама на себе си, винаги намирам някакви тайни запаси, незнайно откъде останали...:))) А и няма накъде надолу да вървя повече, време е да се оттластна в по-приемлива посока:)))
А иначе - мъча се да оздравявам, засега почти неуспешно - такъв жесток вирус не бях карала през живота си. Но явно имунната ми система се е сринала от стреса. Няма къде да ходя - ще се оправя:)))
Благодаря ти за куража!
цитирайА иначе - мъча се да оздравявам, засега почти неуспешно - такъв жесток вирус не бях карала през живота си. Но явно имунната ми система се е сринала от стреса. Няма къде да ходя - ще се оправя:)))
Благодаря ти за куража!
Разбира се! Светлината е основополагаща! Тя е източникът на живота, макар че той всъщност се заражда в тъмната мъдрост на Сътворението, но пак огрян от живителната светлинна същност - като водещ заряд...
Ще премина и през това изпитание. Длъжна съм. Дори само заради Разбойничката, носеща слънчевото начало в себе си:))
цитирайЩе премина и през това изпитание. Длъжна съм. Дори само заради Разбойничката, носеща слънчевото начало в себе си:))
тя е фениксът който не се уморява да възкръсва в нас....:))))
цитирайФениксът - колко философски си го написала. Да, възраждайки се от пепелта, любовта винаги остава жива, несломима, безсмъртна.
Неуморяема. Неизменнно...
Поздрави! И усмивки!:))))
цитирайНеуморяема. Неизменнно...
Поздрави! И усмивки!:))))
поддържа само и само теб! :)
Напред и нагоре! ;)**
цитирайНапред и нагоре! ;)**
Благоговея пред Огъня - носител на искрата на живота! Затова може би и той ме обича...И когато остана бездиханна, свита, изстинала, знам, че винаги в себе си ще намеря пътя към огъня вътре в мен. И ще се разпаля отново:)
Да, стигайки до безпрецедентното дъно, вече няма накъде другаде да поема, освен напред и нагоре!:)))
цитирайДа, стигайки до безпрецедентното дъно, вече няма накъде другаде да поема, освен напред и нагоре!:)))
21.
анонимен -
Само напред и никога назад
31.03.2008 00:25
31.03.2008 00:25
Но все пак се пази от огъня да не те изпепели!
Прегръдка за лека нощ!
цитирайПрегръдка за лека нощ!
Разбира се! Устремила съм се напред, макар че ми е доста трудно, имайки предвид рачешката ми природа...:)
А от огъня - не знам дали бих се опазила. Всеки път тръгвам максимално предпазливо и пак достигам до степента, в която изгарям, в стремежа си да се раздам - всецяло. Може би просто трябва да бъда малко повече егоист...?
Среднощна прегръдка и за теб!
цитирайА от огъня - не знам дали бих се опазила. Всеки път тръгвам максимално предпазливо и пак достигам до степента, в която изгарям, в стремежа си да се раздам - всецяло. Може би просто трябва да бъда малко повече егоист...?
Среднощна прегръдка и за теб!
Ще си разреша да цитирам един постинг, сякаш по темата и не съвсем, просто един друг ъгъл на изразяване, друг поглед:
http://igeorgieva.blog.bg/viewpost.php?id=177865
И за учудване, или не, отново авторът е жена. Не съм феминистка, но така - и при нея, и при теб - не може да го напише мъж. Та думата ми е, вероятно ние, жените, мечтаейки - страдайки, е добре все пак да си изясним, всяка една разбира се според ценностите си, какво точно търсим!
Поздрави!
цитирайhttp://igeorgieva.blog.bg/viewpost.php?id=177865
И за учудване, или не, отново авторът е жена. Не съм феминистка, но така - и при нея, и при теб - не може да го напише мъж. Та думата ми е, вероятно ние, жените, мечтаейки - страдайки, е добре все пак да си изясним, всяка една разбира се според ценностите си, какво точно търсим!
Поздрави!
dosta kli6irano,no tova koeto ne ni ubiva ni pravi po-silni,no mi se iska i da dobavq ot men,4e i iz4istva vse pove4e v saznanieto ni kakvo to4no iskame i kakvo ve4e -ne i s opita si pridobivame vazmojnost i da go razli4avame v po-ranniq stadii na poznanstvo:)))
s mnogo topli priveti ot men:)
цитирайs mnogo topli priveti ot men:)
с болката е достойно за възхищение, Temenuga. Като само ти си знаеш, колко и какво ти струва това.
А що се отнася до надеждата, ще си позволя да се позова на един мой текст, отразяващ вижданията ми за нея. С риск да стана досаден, ето го:
Надеждата
Тя няма лице. Защото никога
не се обръща с лице към някого.
Обърне ли се, вече няма да е
надежда. И тя го знае. Затова
е запазила само гърба си. И
прегърбена от тежестта на
безбройни очаквания, надеж-
дата върви пред нас, а всеки
се влачи след нея на опреде-
лена дистанция - точно кол-
кото е животът му.
цитирайА що се отнася до надеждата, ще си позволя да се позова на един мой текст, отразяващ вижданията ми за нея. С риск да стана досаден, ето го:
Надеждата
Тя няма лице. Защото никога
не се обръща с лице към някого.
Обърне ли се, вече няма да е
надежда. И тя го знае. Затова
е запазила само гърба си. И
прегърбена от тежестта на
безбройни очаквания, надеж-
дата върви пред нас, а всеки
се влачи след нея на опреде-
лена дистанция - точно кол-
кото е животът му.
Да, добре казано е в този цитиран от теб постинг - от една жена, която е интелектуалка, без да забравя, че е преди всичко жена...Умни мисли, премислени, осмислени и преживени. Така е, мъжете никога не са предвидими, ние, жените, сме с пъти по-праволинейни в чувствата си, макар че биваме обвинявани в непостоянство. Мъжкото непостоянство и отливност, характерсни за личната сфера, са пословични...:)
А за приоритетите - да, наясно съм с моите. Но защо ли животът нещо все ми поднася неприятник изненади, за да се боря, надявайки си, и пак да не достигам да необходимото ми, за да бъда истински щастлива, и пак, и пак...И дните просто преминават в път към щастието /хипотетично май...:)/
Поздрави и на теб!:)
цитирайА за приоритетите - да, наясно съм с моите. Но защо ли животът нещо все ми поднася неприятник изненади, за да се боря, надявайки си, и пак да не достигам да необходимото ми, за да бъда истински щастлива, и пак, и пак...И дните просто преминават в път към щастието /хипотетично май...:)/
Поздрави и на теб!:)
Много си права, не е клише това, което е доказало правотата си, отразявайки се в толкова много човешки животи...А и наистина така се наместват важните за мен неща, отсява се "плявата", отместват се от пътя ми онези елементи, които съдържат доза несъстоятелност или направо са зловредни за мен и близките ми...А и вече придобивам опитност, ще ми е може би по-лесно със следващ мъж, който ще се появи в живота ми. Просто нямах почти никакъв опит, трябваше да премина през най-болезнените уроци, сама...Дай, Боже, да съм си изплатила с лихвите всичко, за което е имало да плащам. Чакам си вече "небесните дивиденти":)))
Топли поздрави и на теб!
цитирайТопли поздрави и на теб!
Прекрасно казано - "точно колкото е животът му", да...Това е тя, надеждата. Ние бягаме след нея, като загубени в омагьосана гора деца. Тя се мярка понякога из-зад някой дебел дънер, за да ни напомни за себе си и да ни подтикне да ускорим хода си...За да вървим към светлината...
Благодаря ти за стиха - съдържа в себе си много истина.
цитирайБлагодаря ти за стиха - съдържа в себе си много истина.
се питам защо ли болката е толкова креативна понякога...
Във всеки случай, не бих се отказала от нито една от изживяните, защото и те са ме научили на нещо. Всъщност на много неща.
И едно от тях е, че трябва да се споделят. Както и обичта. За да продължавам!
Поздрав за споделеното! :)
цитирайВъв всеки случай, не бих се отказала от нито една от изживяните, защото и те са ме научили на нещо. Всъщност на много неща.
И едно от тях е, че трябва да се споделят. Както и обичта. За да продължавам!
Поздрав за споделеното! :)
Да...Мъдростта житейска е доказала креативността на болката. Така е, за съжаление, или за радост...Болката е неотменна част от живота ни, още от деца преминаваме през нея, важното е да имаме някого до себе си, който да ни покаже как да преодолеем нейната опустошителна сила и да я "обяздим", за да я пресътворим в наша движеща вътрешна мощност...
И аз не бих се отказала от повечето болки в живота си. Може би има и такива, които бих желала. Но те са впечатани в паметта и душата. Същественото е, че продължаваме...
Права си, че трябва да се споделят - и болките, и обичта.
Благодаря ти за мъдрите думи, личи си, че са изстрадани!
Поздрави!
цитирайИ аз не бих се отказала от повечето болки в живота си. Може би има и такива, които бих желала. Но те са впечатани в паметта и душата. Същественото е, че продължаваме...
Права си, че трябва да се споделят - и болките, и обичта.
Благодаря ти за мъдрите думи, личи си, че са изстрадани!
Поздрави!
в добавка изобилие от моя вулкански огън и светлина. Вземи си колкото ти е нужно. Прегръщам се. Заедно с тялото ти и душата ти се е нуждаела от почивка. Сега те чака ново поникване.
цитирайАко знаеш колко ми беше нужна вулканичната ти енергийност! Благодаря ти - даваш ми я в точния момент! Така е - имала съм нужда от тази криза, за да регенерирам...И чакам новия си изгрев. Мисля, че намерих източника, от който да се заредя отново - той е любов. Давайки, аз се зареждам. И не чакайки нищо в отмяна...
Прегръщам те и аз!
цитирайПрегръщам те и аз!
Оздравявай бързо! :)
цитирайОх, благодаря ти, и аз се мъча да оздравявам, и лекарствата се мъчат да ме оздравяват, но нещо съвсем не се удава:))) Аз бях свикнала почти да не боледувам, години наред, но явно сега стресът ми дойде доста в повече...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
С желание за бързо оздравяване!Що се отнася до разочарованията и стреса - това и аз го преживявам в момента мила.Духовните сили в този момент са много важни.Давам си сметка че ако нямам тези сили няма да се справя.А тях ги имам благодарение на Бог и неговото слово-Библията.Тази мъдра книга ме ръководи ими дава така ценните съвети .Търпението и смирението са важните качества за да запазим и съхраним себе си.Да отвръщаме на дзлото с добро изисква сила.Дано да я намериш в себе си и да продължиш да даваш любов!Поздрав!
цитирайДа, това е смисълът! Да отвръщаш дори на откровеното, нагло, безочливо, настъпателно зло само и единствено чрез благата живителна сила на Доброто...Отдавна съм се научила, вече този процес е част от мен. Може би наистина, уповавайки се на Божественото начало, човек намира нужаната духовна сила и подкрепа, за да устои. Дори тогава, когато ти се струва навъзможно. Смирена съм, да, и чакам да отмине житейската буря. Научавам много от нея...Може би така е трябвало да се случи...
А любов - винаги ще продължавам да давам. Винаги!
Поздрав и за теб и благодаря за подкрепата!
цитирайА любов - винаги ще продължавам да давам. Винаги!
Поздрав и за теб и благодаря за подкрепата!
Каквото е било, било! Чакат Ви красиви дни! Убедена съм! Въпрос на време е!
цитирайНо с доза оптимизъм. Измисли си свят, помечтай..Понякога помага.
цитирайДа, каквото било - не мога да го изтрия, нито от реалностите в живота ми, нито от паметта ми. Просто мога да се помиря с него...
Дано ме чакат по-красиви дни, дано! Преминах през доста разочарования, моля се най-после да изгрее слънце и в реалния ми живот, не само в копненията ми...
От Вашата уста - в Божиите уши, както се казва...:))))
цитирайДано ме чакат по-красиви дни, дано! Преминах през доста разочарования, моля се най-после да изгрее слънце и в реалния ми живот, не само в копненията ми...
От Вашата уста - в Божиите уши, както се казва...:))))
Тъжна е изповедта, да...И още е тъжно вътре в мен, макар че почти винаги външно съм усмихната...
Дозата оптимизъм винаги я пазя, няма друг начин, нямам право да се отдавам на несъстоятелности. В крайна сметка, нищо не би ми помогнало...
А за измисления свят - понякога прибягвам до него, например тук - където нещата са доста по-чисти /е, има и изключения:)))/ и стерилни, отколкото в реалността...Но това помага само донякъде:)))
Поздрав!
цитирайДозата оптимизъм винаги я пазя, няма друг начин, нямам право да се отдавам на несъстоятелности. В крайна сметка, нищо не би ми помогнало...
А за измисления свят - понякога прибягвам до него, например тук - където нещата са доста по-чисти /е, има и изключения:)))/ и стерилни, отколкото в реалността...Но това помага само донякъде:)))
Поздрав!
Когато нещо не ти се случи, това е знак, че то не е било най-доброто от всичко възможно за теб! Губейки в случая ,,срещата'', ти печелиш битие, т.е. възможност да ,,срещнеш'' напред ,,готовото за случване настояще''. Нито една ,,среща'', нито едно случване не може да струва повече от правото на бъдеще! Затова напред и напред с неугаващото вътрешно пламъче!
цитирайД, прекрасно го знам на теория...Но когато се сблъскам с реалностите /напоследък доста неблгоприятни срямо мен/, винаги се намества въпросът: "Защо точно на мен!?"...Много добре си го казал - "готовото за случване настояще" е назряло може би и чака просто да се освободи пространство за неговото осъществяване във времето, както и да променя нагласите си, за да имам сетивата да го почувствам и оценя...
Правото на бъдеще е отредено за всекиго - затова и продължавам напред:))) А пламъкът е неугасващ, да, защото, ако си позволя да го потуля, то тогава ще съм се предала в плена на мрака. А нямам това право. Нито бих го позволила...
цитирайПравото на бъдеще е отредено за всекиго - затова и продължавам напред:))) А пламъкът е неугасващ, да, защото, ако си позволя да го потуля, то тогава ще съм се предала в плена на мрака. А нямам това право. Нито бих го позволила...
Още нещо ми хареса за Вас от друг блог.
Струва ми се, че ще Ви допадне!
http://nonstop.blog.bg/viewpost.php?id=179470
Поздрави!
цитирайСтрува ми се, че ще Ви допадне!
http://nonstop.blog.bg/viewpost.php?id=179470
Поздрави!
Страхотно е това, което е написано в този блог, не само посоченият постинг! Като отпратка към моето светоусещане, моята болка, терзания и надежди...
Благодаря - искрено, винаги е приятно, когато попаднеш на вълната на нечии душевни вибрации!
Поздрави!
цитирайБлагодаря - искрено, винаги е приятно, когато попаднеш на вълната на нечии душевни вибрации!
Поздрави!
...хей гърл...уай из ю алуейз со мелънколик...дон'т тейк лайф тъу сириъсли, ю уил невъ гет аут алайв ;) ...but i said no no no....
цитирай:))) Как ми улучи настроението - точно тази песен слушах преди няколко дни, една приятелка, която живее в Англия, ми я пуска на mp3-ката.../приятелката беше на гости тук за 2 седмици - много благотворно ми подейства, с нея сме духовно близки, откакто се помня.../, та, точно това са ми нагласите, макар че вече излизам от дупката...А и никога не съм била в плен на каквато и да било зависимост /освен към някои мъже - двама са, засега:)))/. Но песента е страхотна, а певицата е пътничка...За там, откъдето никой не може да избяга. Наистина, няма за какво да се тревожим, никога няма да се измъкнем живи от лапите на живота:))) ...Но какво ни пречи да го изживеем колкото си може по-пълнценно, и с повече любов...:))))
цитирайАко вътрешния огън си е отишъл? Няма го! И сега ,А?
Няма нищо по-страшно от вътрешния ад....
цитирайНяма нищо по-страшно от вътрешния ад....
коментарите до тук са казали това,което изникна у мен след прочита на постинга.Само ще кажа: във темите, предлагани от теб тук, намирам винаги нещичко за себе си, нещо ново, нещо нужно, нещо докосващо. Затова благодаря :) И нека я има светлината в душата, другото ще дойде при нея :) Светъл и усмихнат ден утре!
цитирайНяма как да си отиде...Винаги остава светлинка, която може да тлее, но я има...Иначе човешката душа би била окончателно опустошена... Наистина няма по-страшно от вътрешния ад, но, мисля си, с цената на всичко, не би трябвало да допускаме да се настани в същността ни...
цитирайНяма защо да ми благодариш! Радвам се, че съм попаднала на лъчението на твоите духовни вибрации! Това за мен е най-ценното - да срещна хора с близка душевност, да разменям мисловни и емоционални флуиди с тях, да сме си взаимно нужни, макар и само в пространствените измерения на виртуалната комуникация...
Нека я има светлината в душата! Да е светъл и твоят ден утре!
Поздрави!
цитирайНека я има светлината в душата! Да е светъл и твоят ден утре!
Поздрави!
Може би трябва
и болката да надхитрим,
може би трябва,
войни мрачни да станем.
Mоже би трябва...
просто нещо да правим,
със Обич.
А тя ще нахрани
с душевност душата.
А тя ще намери
мечта на Мечтата!
Ще бъдем без нищо,
но с нещо богати!
цитирайи болката да надхитрим,
може би трябва,
войни мрачни да станем.
Mоже би трябва...
просто нещо да правим,
със Обич.
А тя ще нахрани
с душевност душата.
А тя ще намери
мечта на Мечтата!
Ще бъдем без нищо,
но с нещо богати!
Колко прелестен наниз от думи, облъхнати със смисъл и мъдрост, си поднесъл тук, buket! Добре казано - да надхитрим тази натрапница, която ни учи на много неща, но и ограбва горивото на вътрешното ни "Аз"...А за "правенето с Обич" - така е! Дори в на вид ненужни и не толкова приятни неща би трябвало да влагаме обич...
А душевността е първостепенна, винаги Духът е над материята...
А Мечтата е незаменим спътник по друмищата житейски - за да озари съзнанието ни и да ни дари с досег до измеренията на Вселенската шир...
Как хубаво си го казал - "без нищо, но с нещо богати"! Дай, Боже, всекиму, такава благословия, да са щастливи с това, което имат, а не да се стремят да имат, за да са щастливи...Това не е примиренческа позиция, а мъдрост, базирана на нравствеността...
Поздрави!
цитирайА душевността е първостепенна, винаги Духът е над материята...
А Мечтата е незаменим спътник по друмищата житейски - за да озари съзнанието ни и да ни дари с досег до измеренията на Вселенската шир...
Как хубаво си го казал - "без нищо, но с нещо богати"! Дай, Боже, всекиму, такава благословия, да са щастливи с това, което имат, а не да се стремят да имат, за да са щастливи...Това не е примиренческа позиция, а мъдрост, базирана на нравствеността...
Поздрави!
Мдааа...любов! Какво друго ни тябва ;) А за дупката, обърни я нагоре с "краката" и ще се окажеш на върха, въпрос на гледна точка.....Пожелавам ти прекрасен ден, повече усмивки, за които да ни пишеш и ... да вметна за щастието... ако не можеш да намериш смисъл да си щастлив/а без нищо, никога няма да си щастлив/а... сутрешна усмивка, малка въздишка, очи на щастието...та та
цитирайТочно така...Любовта лекува всякакви симптоми на временни пропадния...И си много прав за гледната точка - току-виж, съм се озовала в нещо по-различно от тази /сигурно неслучайно появила се.../дупка във всякакъв аспект:)
Така е - това ме спаси, намирах си смисъл в разни неща, дори когато имах чувството, че ще спра да дишам - от обида, разочарование, безпътица...
Обещавам да се събудя със "сутрешна усмивка":)
Да въздъхна, очаквайки някакво ново чудо в живота си /не мога да отрека, че съм имала такива.../, да надникна в очите на щастието, дори само моментно. Но да си пожелая да го задържа. Някой ден:)))
цитирайТака е - това ме спаси, намирах си смисъл в разни неща, дори когато имах чувството, че ще спра да дишам - от обида, разочарование, безпътица...
Обещавам да се събудя със "сутрешна усмивка":)
Да въздъхна, очаквайки някакво ново чудо в живота си /не мога да отрека, че съм имала такива.../, да надникна в очите на щастието, дори само моментно. Но да си пожелая да го задържа. Някой ден:)))
...е на всякъде около нас, забързани, понякога, забравяме за него...и не се мъчи да го задържаш, то само ще остане с теб!......та та
цитирайЕ, ти тази нощ си в ролята на добрия орисник:)
От твоите уста - в Божиите уши:)
Нищо не се мъча да задържам:) Принципно:) Винаги давам свобода - на хората около себе си, на мечтите си, само на желанията поставям юзди, но май ще трябва да се науча да освобождавам и тях:)...
цитирайОт твоите уста - в Божиите уши:)
Нищо не се мъча да задържам:) Принципно:) Винаги давам свобода - на хората около себе си, на мечтите си, само на желанията поставям юзди, но май ще трябва да се науча да освобождавам и тях:)...
...you do that!!! ;)
цитирайAbsolutely!:)))
цитирай
59.
анонимен -
невероятно вълнуващо и с духовно прозрение
02.05.2008 02:11
02.05.2008 02:11
Това, което прочетах е невероятно вълнуващо и с духовно прозрение. то може да даде надежда на всеки несретник, загубил Пътя и питащ се: "дали си струва да продължавам да търся по-нататък?"
Всъщност - даваш отговор на Хамлетовския въпрос по един фин и духовно извисен начин.
Методий
цитирайВсъщност - даваш отговор на Хамлетовския въпрос по един фин и духовно извисен начин.
Методий
Не знам дали давам отговори на другите, или просто комуникирам със себе по максимално искрен начин. Това може би носи определен вид духовни послания...
Бих се радвала истински, ако е така. И съумявам да досегна нечия страдаща човешка душа по начин, който ще я повдигне от черната дупка на временното попадане в зони на отчаяние...
Несретници сме всички ние по малко. Важното е да можем да превъзпитаме болката в сила...
цитирайБих се радвала истински, ако е така. И съумявам да досегна нечия страдаща човешка душа по начин, който ще я повдигне от черната дупка на временното попадане в зони на отчаяние...
Несретници сме всички ние по малко. Важното е да можем да превъзпитаме болката в сила...
Търсене
За този блог
Гласове: 45014
Блогрол
1. kokoshinka - моята щерка-разбойничка:) Т.е. Дидка-Бандитка:)
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката