2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 5791 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 24.01.2015 22:38
...Плахостта на надеждата ми всъщност беляза и нейното сгромолясване.
Казвам си – по-добре, че не си позволих да се надявам дръзко.
А запазих в себе си неунищожимата и може би животосъхраняваща самоиронична нотка. Тя неведнъж е била спасяваща и пазеща съкровените пространства вътре в мен, въпреки че устоите на самочувствието ми често са били разлюлявани от недобронамерена агресивност. Макар иначе стабилното скеле на достойнството ми неведнъж е било разклащано от подмолна недобросъвестност, скрита под привидната благовидност на лицемерната натрапливост, която нахлува в личното поле – невикана, често стъпкваща нежно покълващата трева на доверието...
Очаквах го.
Инстинктивно пълзеше у мен съмнението, което покривах с пластове измислена позитивност, такава, която не е подчинена на логическите взаимовръзки. А е по-скоро продиктувана от вечната, понякога твърде наивистична, надежда, че на доверието се отвръща с доверие.
Че добронамерената ми откритост ще бъде оценена и нейните двери не биха били затръшнати – след поредния ритник, въплътил човешката подлост...Както и явно неизтребимият вътрешен импулс на хора, които съм поднесла сърдечните си тайнства на плоскостта на безусловното вярване, да стъпчат красивото случване и да го унижат до параметрите на част от грозотата на живота, почти перверзно отразена в нечия липса на ценности...
Казвам си – за добро е.
Дадох шанс. Прегънах гордостта си, за да се подчиня на един благовидно поднесен реверанс. След което скорострелно бързо го измъкнах изпод алчните лапи на неблагодарността и консуматорското отношение.
Може би нямах право да постъпя другояче. Не заради някого или заради обстоятелствата. А заради самата себе си. Защото започнах – бавно, несигурно, почти незабележимо, но твърде устойчиво, да се себеуважавам. Нужно ми бе да достигна най-после до този банален, но жизненонеобходим извод. Ако себе си не зачитам, кой друг би го направил, поне в степента, която е приемлива за една добра саморефлексия – като отражение на моя вътрешен свят в огледалната същност на пълнокръвния живот...
Римските пътища в България и съвремените...
Вариант Б - Събота късен следобед
Когато любовта дойде - ще дойде неканена, не търсена и безкомпромисна с тебе. Така че не я чакай. Тя си знае работата. Прегръдки. :))
... Но, спомни си, неслучаен човек е казал "Любви все возрасти покорны", с което дава шанс на всички ни да се надяваме до последно... ;)
Поздрави и прегръдки, дружке! ;)*
Тя, Любовта, наистина би дошла неканена. Прекрасно си го написала -"безкомпромисна". Тогава, когато тя е истински жива и истински проявяваща се, няма условностите, които ме доведоха до ръба на окончателното отхвърляне на найния недостоен полувариант...
Тя си знае работата, права си. Разчитам на нейната вездесъща интуиция:)))
Прегръдки и за теб!:)))
Поздрави и приятелски прегръдки и за теб!:)))
Много доброжелателни прегръдки и усмивки :)
Благодаря ти за пожеланието! Вярвам, че добронамереността на думите ти и тяхното материализиране, по-скоро - щастливото им случване!
Поздрави!
Благодаря ти за засвидетелстваното уважение! Взаимно е! Добронамереността - също!:)))
Прегръдки - топли - и за теб!!!:) + усмивки:)
А надеждата никога не бих я загубила:)
Поздрави!
Човешките преживявания са понякога твърде сходни и намирайки се в нечии чужди думи, ти отразяваш собствената си същност по един твърде интересен и богат начин...
Бих ли могла да те попитам, защото си започнала да бягаш от реалността, както ти самата пишеш? Това бягство от себе си ли е, или от определени обстоятелствени случвания в живота ти?
И аз ти благодаря!
Поздрави!
16.02.2009 14:28
Когато съм писала този постинг, бях тотално обезверена, защото бях в една абсурдна връзка, в която достойнството ми бе тотално потъпкано. Доста болезнени уроци научих след това. И не смея да кажа голяма дума, но мисля, че най-после открих вярната посока към любовта, а дали бих достигнала да истинските й измерения, времето ще покаже...
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката