Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2008 04:56 - Вивисекция на достойнството
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4708 Коментари: 19 Гласове:
0

Последна промяна: 24.01.2015 22:38


image

...Плахостта на надеждата ми всъщност беляза и нейното сгромолясване.

Казвам си – по-добре, че не си позволих да се надявам дръзко.

А запазих в себе си неунищожимата и може би животосъхраняваща самоиронична нотка. Тя неведнъж е била спасяваща и пазеща съкровените пространства вътре в мен, въпреки че устоите на самочувствието ми често са били разлюлявани от недобронамерена агресивност. Макар иначе стабилното скеле на  достойнството ми неведнъж е било разклащано от подмолна недобросъвестност, скрита под привидната благовидност на лицемерната натрапливост, която нахлува в личното поле – невикана, често стъпкваща нежно покълващата трева на доверието...

Очаквах го.

Инстинктивно пълзеше у мен съмнението, което покривах с пластове измислена позитивност, такава, която не е подчинена на логическите взаимовръзки. А е по-скоро продиктувана от вечната, понякога твърде наивистична, надежда, че на доверието се отвръща с доверие.

Че добронамерената ми откритост ще бъде  оценена и нейните двери не биха били затръшнати – след поредния ритник, въплътил човешката подлост...Както и явно неизтребимият вътрешен импулс на хора, които съм поднесла сърдечните си тайнства на плоскостта на безусловното вярване, да стъпчат красивото случване и да го унижат до параметрите на част от грозотата на живота, почти перверзно отразена в нечия липса на ценности...

Казвам си – за добро е.

Дадох шанс. Прегънах гордостта си, за да се подчиня на един благовидно поднесен реверанс. След което скорострелно бързо го измъкнах изпод алчните лапи на неблагодарността и консуматорското отношение.

 Може би нямах право да постъпя другояче. Не заради някого или заради обстоятелствата. А заради самата себе си. Защото започнах – бавно, несигурно, почти незабележимо, но твърде устойчиво, да се себеуважавам. Нужно ми бе да достигна най-после до този банален, но жизненонеобходим извод. Ако себе си не зачитам, кой друг би го направил, поне в степента, която е приемлива за една добра саморефлексия – като отражение на моя вътрешен свят в огледалната същност на пълнокръвния живот...

image


image

image

 



Тагове:   дисекция,


Гласувай:
0
0



1. buboleche - Хубавите неща
24.02.2008 07:13
обикновено стават без да ги очакваш, или тъкмо когато вече си спрял да се надяваш. Себеуважението е по-важно от всичко. Заради едното себеуважение много пъти съм загърбвала разни вероятности за щастие. Така че нищо не ме изненадва.
Когато любовта дойде - ще дойде неканена, не търсена и безкомпромисна с тебе. Така че не я чакай. Тя си знае работата. Прегръдки. :))
цитирай
2. comfy - не знам
24.02.2008 11:08
кое е вярното решение за теб: да чакаш любовта да дойде, да я търсиш активно или нещо трето, четвърто и т.н.
... Но, спомни си, неслучаен човек е казал "Любви все возрасти покорны", с което дава шанс на всички ни да се надяваме до последно... ;)

Поздрави и прегръдки, дружке! ;)*
цитирай
3. temenuga - Към buboleche:
24.02.2008 14:24
Така е. Спирам да се надявам на каквото и да е, да чакам, да анализирам, да търся взаимозависимости в междудумните пространства, да се осланям на всички скрити тайнства на проявените емоции и да обследвам енергийния сблъсък от словесните стълкновения..Няма смисъл просто:)
Тя, Любовта, наистина би дошла неканена. Прекрасно си го написала -"безкомпромисна". Тогава, когато тя е истински жива и истински проявяваща се, няма условностите, които ме доведоха до ръба на окончателното отхвърляне на найния недостоен полувариант...
Тя си знае работата, права си. Разчитам на нейната вездесъща интуиция:)))
Прегръдки и за теб!:)))
цитирай
4. temenuga - Към comfy:
24.02.2008 14:30
Здравей, приятелю! Не, няма да я търся повече тази "проклетница" с привкус на прекрасница Любов:))) Оставям нещата така. Пробвах, доверих се на вътрешния си подтик да дам шанс на нещо зараждащо се, чаках половин година да се развие в посоката, която заслужавам. Не. Не се получи. След последния даден шанс, просто избирам друг път. Засега той е самотен. но съм сигурна, че няма да е задълго. Това подскавза вътрешното ми "Аз":))) На неговата дълбинно-знаеща същност ще се осланям. А не на външен натиск, на общоприети канони или на лицемерния натиск на посредствеността. Не я приемам повече като вариант в живота си. Нито я заслужавам, нито това би довело до някакво позитивно развитие на нещата. Прекъсвам агонията. Дано да е окончателно този път. Стискай палци:))))
Поздрави и приятелски прегръдки и за теб!:)))
цитирай
5. tata - Дисекция може, но вивисекция не!
24.02.2008 21:21
Дисекция може, но вивисекция не!
цитирай
6. letisi - за всяко нещо си има точното време....
24.02.2008 22:09
време да умираме...време да се радваме...време да плачем и да се смеем..време да обичаме и да бъдем обичани...пожелавам ти последните две да са по-скоро при теб:)))))))))))
цитирай
7. bizcocho - Tarsi q, ot tova ne gubi samouvaj...
25.02.2008 10:06
Tarsi q,ot tova ne gubi samouvajenieto!Tarsi q zaedno s nego!Samotata se prevra6ta v samoigoisti4en navik i s nego e trudno tarseneto i prekaleno premislq6to!Ni6to,4e nqkoi 6te te narani ili ne 6te te razbere!Vajno e ti da ne gi pravi6 sama sas sebe si i vinagi da moje6 s liubov kam sebe si da prodalji6!Ne smqtam,4e ima pri4ina da ne se samouvajava6!Naprotiv!-4eteiki postovete ti:).Moeto uvajenie v tvoeto tarsene-ima6!
цитирай
8. newgirl - :)
25.02.2008 11:34
Не се отказвай от Любовта. Тя е единствено реално съществуващото в преходната същност на човек. Тя е около теб, тя е вътре в теб, тя е навсякъде. Ти си положителен човек, просто обичай всичко около себе си, така както можеш, безусловно и себеотдадено. И ще се изненадаш как Любовта ще те намери.
Много доброжелателни прегръдки и усмивки :)
цитирай
9. temenuga - Към tata:
25.02.2008 11:47
Да, прав си, всъщност вивисекция правя на моето все още живо достойнство!:) Не е дисекция:) Но не съм съобразила, като съм писала заглавието:) Но мисля, че става ясно в самия текст:)
цитирай
10. temenuga - Към letisi:
25.02.2008 11:52
Да, има си предопределено за всяко нещо точно време, в което случването да се синхронизира с Вселенските канони. Чакам да настъпи моето време за обичане. Когато дойде, тогава няма да има място за никакви условности, безумни въпроси без отговор, както и болезнени усещания. Ще има просто Любов.
Благодаря ти за пожеланието! Вярвам, че добронамереността на думите ти и тяхното материализиране, по-скоро - щастливото им случване!
Поздрави!
цитирай
11. temenuga - Към bizcocho:
25.02.2008 15:12
Права си. Трябва да търсим мярата - в самотата, в отдаването, в тънката раница между себеуважението и безумното себеотдаване, което често бъркаме с всеотдайна любов...А иначе - всеки има поне една причина да се себеуважава. Просто трябва да повярва в позитивното зрънце в себе си, да се вслуша във вътрешния си глас, той никога не лъже. И да тръгне по пътя на себепознанието, търсейки сродната си душа.
Благодаря ти за засвидетелстваното уважение! Взаимно е! Добронамереността - също!:)))
цитирай
12. temenuga - Към newgirl:
25.02.2008 16:07
Благословена да си с тази позитивна нагласа към света, към взаимоотношенията човешки, към случаващото се с едно женско сърце, наранено почти до смърт, но способно да обича, отново, и отново...Така е. Любовта е първопричината, заради която сме дошли на този свят. Длъжни сме да я пазим и да я носим в себе си. И да я излъчваме. Не бих могла да не обичам всеотдайно. И ще продължавам. А любовта няма как да не ме намери:)))
Прегръдки - топли - и за теб!!!:) + усмивки:)
цитирай
13. anubhis - :))))))))
26.02.2008 06:47
радвам ти се,ама много ти се радвам,защото не губиш надежда:))))))))
цитирай
14. temenuga - Към anubhis:
26.02.2008 11:28
:))) И аз си се радвам - на новото състояние на духа:) И на настройката си да отстоявам достойнството си, бях позабравила като че ли за него напоследък...Принципно, не съм конфликтна натура и винаги търся приемливото решение и разумния компромис. Но понякога просто си струва да бъдеш себе си - безкомпромисно:)
А надеждата никога не бих я загубила:)
Поздрави!
цитирай
15. temenuga - Към анонимен:
29.02.2008 16:57
До съвсем скоро имах връзка, така че коментарът Ви, многоужасяващи анонимен, е просто несъстоятелен. Чувствителността и възпитанието ми изключват изобщо да анализирам и коментирам подобни неконтролируеми прояви на човешката перверзност.
цитирай
16. placebo - -.-
12.03.2008 15:41
Този блог е най-изпълващото четиво, което ми се е случило през последните дни! Много Ви благодаря, temenuga, за начина на говорене, мислите и чистотата в написаното... всеки Ваш постинг ме осмисля милиметър по милиметър и ме кара да се връщам в реалността, от където наскоро започнах да бягам... Благодаря пак!
цитирай
17. temenuga - Към placebo:
13.03.2008 02:32
Радвам се, че съм успяла да докосна една млада душа, която е изтъкана от чувствителност и е многоаспектна, трескаво търсеща, красива...
Човешките преживявания са понякога твърде сходни и намирайки се в нечии чужди думи, ти отразяваш собствената си същност по един твърде интересен и богат начин...
Бих ли могла да те попитам, защото си започнала да бягаш от реалността, както ти самата пишеш? Това бягство от себе си ли е, или от определени обстоятелствени случвания в живота ти?
И аз ти благодаря!
Поздрави!
цитирай
18. анонимен - СОФИ
16.02.2009 14:28
за да срещнеш любов, трябва да я носиш в себе си. Не е вярно, че не трябва да я тъсиш.Трябва да си я поръчаш, да я поискаш и да оставиш нещата да се наредят от самосебе си. То е като поръчката в заведението. Поръчваш на сервитьорката и тя отива да даде поръчката в кухнята, след което ти я носи, но ако я задържаш при теб и продължаваш да искаш и искаш тя не може да ти донесе това което искаш, защото не я пускаш. Цаката не е да изгубиш надежда, а да имаш търпение и да оставиш нещата да се развиват. За да получиш любов, трябва да обичаш себе си. Реалноста, в която живеем е такава каквато ние си я изберемЖивота предлага изобилие, ние решаваме кое да грабнем и какво да допуснем.
цитирай
19. temenuga - Към Софи:
18.02.2009 14:58
Така е - според квантовата физика, както и според мъдростта на многовековната човешка мисъл...
Когато съм писала този постинг, бях тотално обезверена, защото бях в една абсурдна връзка, в която достойнството ми бе тотално потъпкано. Доста болезнени уроци научих след това. И не смея да кажа голяма дума, но мисля, че най-после открих вярната посока към любовта, а дали бих достигнала да истинските й измерения, времето ще покаже...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2006755
Постинги: 150
Коментари: 4959
Гласове: 44908
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930