...Преминах през изпитанието на спомените - но не като през Мъртвата долина, ампутирана от чувства и изтръпнала от изтръгнати болки. А като през неотменна школа на чувствата - за да се помиря с тях, да ги поставя в лоното на пълноценното реализиране на мисловните проекции, или на неизразимата болка, която е придобила измерение на  мъдър пътеводител към израстването на духовната същност.
И тръгвайки от презумпцията, че нямам право да съдя, игнорирам, иронизирам, експлоатирам с агресия и задушавам с обида моето минало, пазещо всеки сърдечен туптеж - в моменти на неземно красиви случвания, или на кратерно-черни пропадания, си позволих да повярвам.
Отново.
Този път съм надраснала съмнението, страха, недоверието в латентно заложеното под реално видимите факти.
Този път дадох шанс. На човек, който се оказва, че всъщност подлага на изпитание не просто моето търпение или ценностната ми система. А надниквайки в автентичното проявление на моята душа, разкодира онова, което понякога твърде ревностно пазя. А то е сакралното измерение на светлинно-бялото усещане за сливане с хармоничната цялост, проявяваща се в единосъщното взаимопроникване на мъжкото и женското начало.
След безброй вътрешни главоблъсканици, надделяване на гордостта над смиреното очакване, аз просто осъзнах - че няма какво да губя, давайки шанс. Че би трябвало да заровя невъзвратимо томахавката на дуелното начало, в противовес на диалогичната мъдрост.
Че понякога, отваряйки сетивата си и същността си за позитивното случване, то следва своя невидим път към красиво проявяващото се осъществяване.
Плахо надниква зад зимното недоверие кокичето на една надежда.
Бяла. Бяла. Бяла.
И би запазила неизменната си чистота, дори и да не бъде "овеществена".
Струва си.

Сложно описание на иначе обикновени неща!

Навик ми е просто да се изразявам така, не знам дали изглежда сложно, май не мога по друг начин:)
А нещата са прости - да, живият живот е това. Няма сложни взаимозависимости в него, всичко зависи от отношението ни към случващото се...

Не си придавам умствени възможности, IQ-то ми е 150. Не бих си позволила да се скачам с провокацията /злостна и симптоматична за...спестявам думите, имам уважение към хората/, под достойнството ми е.
Сещам се за една статия, която бях чела навремето в някакво списание: "Умната и хубава жена е чудовище за повечето мъже". Е, има и такива, които не попадат в графата "повечето"...
Секс не давам на всекиго, а и мога прекрасно да готвя и пера. А и не ме засяга болезнено какво "искат мъжете"/повечето/, не искам всички мъже. А и имам връзка. Още повече, не от мен искат да избягат, а обратното...Но засега се научих да правя доста компромиси, а и много такива съм правила през живота си. А, иначе, когато съм с някого, съм само и единствено с него. И се гордея от тази си способност. Моля, ако обичате, уважаеми анонимен, да не четете повече блога ми, щом нещата в него са Ви непонятни. Има достатъчно хора тук, които разбират изказа ми.

Прояви великодушие по отношение на този злобен, груб коментар! Ще направя разследване и ще разбера кой е анонимния! Що за хора са тези, дето само плюват злоба и сарказъм из блога и то анонимно при това. Защо ако има да ти казва нещо не влезе в акаунта си и да се представи? Защото е някой жалък плъх с малък пенис! Ако пък е жена е някоя грозница дето никой не я поглежда. Пълно е с комплексари тука. Да го духат.

Вили, благодаря ти за подкрепата! Нарочно оставих този коментар неизтрит, за да се вижда и от другите. Всъщност, това е срам за всеки уважаващ себе си мъж /или жена, но е малко вероятно да е такава.../ Човек, който се себеуважава, не би си позволил под удобната фасада на анонимността да излива злобна недобронамереност, абсолютно непредизвиканa и непредизвикаща с нищо самата му личност. Неприязънта и неблаговъзпитаният й израз са просто признак на доста дълбоки комплекси и елементаризиран светоглед. Но, колкото - толкова. Не би трябвало да се изисква максимализъм при подобни случаи. Била съм журналист. На какво ли не съм се нагледала. Подобна дребнавост и изрична липса на благородство не би могла да ме трогне. Да, права си! Да заповяда г-н анонимният, и да се представи. Бих му казала само едно: "Живей си живота, не се занимавай с моите проблеми, сигурно имаш доста повече от мен, жалкото е, че не го осъзнаваш. Остани си със здраве. Няма да падам на нивото ти и да си разменяме боксьорски прийоми в словесна форма. Добронамерена съм дори към абсолютната проява на недобронамереност."
А не теб, Вили, ти казвам - много точен усет към хората имаш. И чувство за справедливост! Поздравявам те за позицията!
Хубав ден ти желая, макар да е доста мразовит!:))))

Има различни хора. На които е по-добре да не обръща човек внимание, както в случая с коменатара, така и в ежедневието.

Така е. Хората са различни. Затова и не допускам да себе си мъже с подобно ниво на култура /интелекта не бих искала да го коментирам, все пак е нещо, което се дължи на генетични фактори, а културата е нещо, което се надгражда.../. Научила съм се вече на доста неща. Почти не обръщам внимание на подобни комнетари. И не се страхувам от тях. Иначе бих го изтрила. Просто се измести плоскостта на идеята в моя постинг. Не това бих желала да се дискутира тук, но такива са реланостите, повечето пъти се себенаместват, независимо от нашите намерения:)
P.S. Мисля си, обаче, в злобният коментар по-скоро е писан от жена, или просто умишлено е постигната заблудата, че е писан от жена...Иначе, за един мъж не това са приоритетите. А ако е умен мъж - изобщо няма да споменава готвене и чистене, те се правят с любов, а не като задължение - само че за човек, който заслужава. Твърде елементарно ми е поднесено всичко това. Нещата са прости, да, но не и простовати. А за мен основополагаща е духовната връзка. Оттам произтича и качестваната сескуална такава, както и всички съпътстващи битови фактори...

Хубаво е, че смело и достойно можеш да погледнеш и назад, и напред, и навътре в себе си:)
Що се отнася до коментар номер2, според който си "придаваш умствени възможности"(какво словосъчетание само, а;), то същият този коментар показва "умствените невъзможности" на написалия го...Жена или мъж, все тая...злобата не е добър съветник.

или просто да остана ням свидетел:)

Това винаги ме е изпълвало със страх. Но ще си позволя волността:))

Нуши,
Наистина много сложновато-книжно си го написала. Оценявам го единствено от позицията, с която самата аз се боря - онаследените/интериоризирани в нас "плетения словес", които в едни случаи затрудняват по-необразованите (само констатация моля, не и обида!), а в други - извикват респекта на неумелите в същата словесно-плетаческа дейност:)) Спасява те твоята искреност. В моя случай е (само)иронията:))

Отвъд формата, искам да споделя, че животът е по-агонален. Действие е, не очакване за случване. А в мъжко-женската двойка, мъжът е по-агонален от жената: той действа и очаква ответно действие, не опасение и разсъждение. Макар в динамиката на една връзка ролите с мъжко-женски характеристики да се сменят и да прехождат от мъжкия към женския индивид и обратно, едновременно присъстват "войнските" (мъжките елементи, дуелната "томаховка") и "куртоазните" (или демократично-гражданските, мирноопазващи) аспекти - "диалогичната мъдрост". Въпросът е да им дадеш възможност/шанс да се изявят - чрез теб и твоя "спаринг-партньор". Да не се страхуваш от фазите, да си хем участник, хем наблюдател. Да се наслаждаваш на ставащото, макар понякога то да носи много лична болка. Да имаш в себе си онази доза самоирония/самондсмиване, която винаги ще запазва достойнството ти и достойнството на другия.

И последно: бялото не е точно цвят. Въпреки че за нас то е разностранно символно натоварено. Белотата е режеща и самотна. Неслучайно в черна Африка, не си спомням дали не и в Южна Америка, траурният цвят е белият. Странно - като културна конвенция. Но си заслужава човек да се замисли. Ако гледаш (чисто физически) много дълго бяло, можеш да ослепееш. Точно сега гледам белите стени на прясно боядисаната част от жилището ни... и кротичко полудявам:) Може пък да е само мое субективно усещание. Но си помислих, че си заслужава да го споделя:))

Поздрави и прегръдки:)

Точно така:) Какво словосъчетание само: /придаване на умствени възможности:)))/ Няма да го коментирам, то може ли въобще човек да си припише такива:) Че и да си ги придаде, че и да получи качествена обратна връзка, а не опити за провокация и явна нападка:)...
Махам с ръка, мина ми:) Пък злобата - не минава толкова лесно, хич даже:))) Да му мисли, който я отглежда в душата си:)
Поздрави!

Точно така! :) Най-после, Теменуга, да прочета нещо Ваше, което да ми се върже логически с идеята, че на хубавите хора се случват хубави неща, при това обезателно. :)
Да се обичаш не е лесно постижимо, нищо, че звучи като много елементарен и едва ли не задължителен процес. Да се обичаш истински на практика означава много неща, но и най-вече тази ти любов да се вижда.
(Не разбирам защо тази плюнка по-горе си оставила и ще ти пиша на лична по темата.)
Свобода, относно белият цвят (който уверявам те, че е цвят, при това основен, принадлежащ към неутралните цветове) в траурните одежди, е известен най-вече за древните перси, египтяни, старогърци, германи, китайци... Които са влагали предимно възвишен смисъл в избора на цветова одежда за такъв повод. Предимно уважение, но и извисяване, мъдрост, чистота, съвършенство, при масоните днес е символ на величие и познание (и не случайно).
В чисто физичен аспект, бялата светлина се състои от всички спектри на светлината от 450 нанометра, до 780 нанометра, т.е. видимите спектри. А белият цвят е символ именно на тази бяла светлина. Белотата не е режеща и самотна, ако се опиташ да я уловиш и запазиш, тя даже е енергообразуваща.
Поздрави и на двете ви. :)

Много съм ти зъдължена, Боди, за толкова професионално поднесения коментар, премислен - през призмата на една аристократска начетеност, отвъд празното интелектуализиране и схлостиката на плоскомислието.
Принципно, не бих желала да коментирам кой, как, защо, заради какви подбуди и поради кои вътрешни характеристики, възприема написаното от мен в този "злополучен" последен мой постинг:) Написах го на един дъх, имах нужда да излезе от мен, въобще не съм се замисляла за формата...Както и да е. Тук всеки чете това, което иска, не е задължителна литература за училище, нали:) Има право да изкаже и мнение, няма да само да чувам хубави неща за писанията си, или респективно - за мен:) Всеки си има право на мнение. Само не ми допадна словосъчетанието "куха лейка", но - кой както може, така се изразява:)))
За "куртоазния" избор - не е точно такъв, макар че диалогичността включва в себе си този момент, но не в грозния му лицеизраз. Всъщност, много точно си го определила като "мирноопазващ". Такъв е. Такъв е моят избор.:)
За самоиронията...О, толкова я уважавам! Тя ме е спасявала неведнъж:) И е всъщност един отработен и зрял защитен механизъм:)
За "бялото" и неговото проявление...бялото наистина съдържа в себе си странното съчетание на цветовете, а може би точно затова всеки вижда в него този нюанс, който импонира на собственото му светоусещане или моментна настройка на възприятията...:)
За мен бялото е по-скоро интернализирана надежда. Но може и да е символика на самота. Зависи...
Поздрави и прегръдки и за теб!
Хубава вечер!

Много благодаря! Един коментар, към който се отнасям с нужния респект! Достигайки до най-важния извод за самата себе си - че преди да очаквам истинска обич, би трябвало да се обърна към всяка гънка на съществото си, да я осветя със собствената си мисъл, да я заобичам - такава, каквато е, или да я променя към добро - ако е необходимо. Това бях позабравила досега. Повече не бих правила подобни експеримени, съпътствани почти винаги с неблагополучни последици...
Колкото за коментара ти за бялото, отправен към svoboda64 - там няма да се намесвам, това си е помежду ви!
Поздрави!

Аз знам, че така си пишеш! Не съм се съмнявала, че си го написала на един дъх. А и не на един дъх да е, то пак ще излезе с твоите изразни средства:) Яд ме е и мен, че някои смятат, че едва ли не го правиш "нарочно", за да се покажеш или за да скриеш ... нещо си:))

За "куртоазията": знам, че думата има пейоративно значение в български език. За съжаление то е насложено като конотация чрез масовото образование по време на комунистическия режим и е далеч от ... същината на явлението.

Ако се вярва на издадения по комунистическо Речник на чуждите думи в българския език, 1982, ем-найсто издание: думата е книжовна, произлиза от фр. cour "кралски двор" и означава " израз на внимание и зачитане към някого; учтивост, любезност". Искам дебело да подчертая ЗАЧИТАНЕТО НА ДРУГИЯ (НЯКОГО). В някакъв момент (исторически) буржоазията първа започва да развенчава този тип дипломатическо отношение и да изтъква лицемерните му страни. Като културно явление, обаче, куртоазията, развита от аристократите, изиграва изключителна роля за цивилизоването на взаимоотношенията между хората. Процесът е дълъг и ако те интересува, можеш да прочетеш повече за него в Норбърт Елиас, Процесът на цивилизация, т.1(1999) и т.2 (2000), изд. Атика.

А сега ми позволи чрез твоя блог да се обърна към iram-Ани,

Ани,
Наблюденията ми за бялото като "не точно цвят" се основават на ученическите ми спомени. Тъй като винаги проверявам, включително и себе си:)) попаднах на следното в Wikipedia:

White is technically achromatic, and not a color, since it has no hue. (Бялото е технически ахроматично и не е цвят след като няма оттенък.)

В статията по-нататък се свързва предимно с качеството "прозрачност" на материята при специфичен рефракторен индекс. Няма да задълбаваме:))

Както написах, трактовката ми на бялото, включително като траурен цвят, е изключително субективна. Което не изключва всичко онова, което други хора при други обстоятелства са си мислили, мислят или ще мислят. Символиката е твърде изплъзващо си нещо, когато й се промени културния контекст:) А пък за масоните... това вече ми идва в повече (отново по чисто субективни причини и наблюдения:))

Поздрави и на двете! Приятна и лека вечер!

Разкодираща е мисълта ти - с точност си определила това, което всъщност се явява като недоразумение в моя начин на изразяване. Аз съм такава, това е моето световъзпроятие и продиктуваният от него начин на изразяване. Така съм си пишела в училище, в Университета, във вестника, навсякъде. Не мога да бъда друга. А и защо е нужно!?? Жалко, че наистина може би отстрани погледнато, се остава с повъхностното впечатление, че целя да скрия комплекси например, или да покажа някакви напъни за интелектуализация. Не е това. Комплексите напълно си ги познавам, работя върху тях, и най-малкото - научила съм се да не ги крия, а напротив, от дефекта, се стремя да направя ефект:) А за втората "опция" - изобщо не е така. Писах за нещо много лично, чувството за мен бе водещо, а изказът - огледално отразил емоционалния водовъртеж, бе просто спонтанно оформен.
За куртоазията - така е, негативистичното приемане това явление е продиктувано от много наслагващи се фактори в културното пространство, в което сме се оформили като мислещи създания. Може би интуитивното възприятие на дадено понятие е водещо, като израз на подсъзнателно изразяващи се нагласи и тежнения. А когато човек се замисли и разрови в практическата /социолонгвистична/ част от разглеждането на даден термин, тогава се достига до твърде интригуващи изводи, както тези, които поднасяш, базирайки се на научни постулати /благодаря ти за препратката, ще се възползвам да прочета!/.
Благодаря ти за интелигентния коментар /както винаги, ти си си ти!/:))))

Прекрасно е...

Благодаря ти! Прекрасни се превъплъщенията на любовта, дори когато тя е изпъдена в ъгъла на съзнанието ни, гледа жалостиво и чака да й бъде повярвано - отново, и отново. Защото това е Пътят. Няма път, чиято директория би могла да заобиколи любовта. Останалите дестинации водят към задънени улици - винаги.
Прекрасен да е денят ти днес! И не само днес, а всеки един от броеницата на дните да е белязан с орисническата сила на Любовта!

Ти си истинска.Това ,че градината ти е пълна с кокичета сега, е повече от красиво.Прегръдка :))))

:)

Да, поне едно нещо съм постигнала в този живот - истинска съм, това ми е същността. А градината символично дава плодвотворната почва да покълнат надеждите, въплътени в крехката тъкан на кокичетата - нежни, но и достатъчно силни, нали пробиват, освен земната повърхност, и снега - размразявайки зимната скованост. И носейки слънчевото начало...
Прегръдка и за теб!:)))

Твоите усмивки винаги са стоплящи. И окуражавящи!
Благодаря ти, и ти връщам усмихнатостта:)!

...Много хубаво му го каза,на този анонимен...:)
Моите поздравления...! :))) Ти.....ти си си....
супер....блогът ти.....също....!!! :)))
Чудесен ден ти желая...! :))))))

...Вече съм забравила обидата:) А и не я приемам за такава, тъй като всеки има право на мнение, но грозното бе, че в моето лично пространство някой си позволява да ме нарича с подобни грозни имена, може да го направи в неговия си блог примерно - НЕАНОНИМНО!:)))
Благодаря ти за добрите думи! И аз с интерес чета блога ти, който е вплетен в цялостното проявление на духовната ти личност!
И твоят ден да е чудесен!:)))

Много се зарадвах, прочитайки постинга.
Важно е ти да се чувстваш добре, всичко друго е без значение!
Сбъднати желания ти пожелавам!

А тия, които са те захапали, нямат изобщо такъв.

"Камъни се хвърлят само по плодни дръвчета" (турска нар. поговорка)

Хубаво е да получиш обратна връзка - така е, доброто разположение на духа е основополагащо за поредицата от позитивни случвания. Така е. Но животът е вечен низ от предизвикателства, и преди всичко - най-голямото предизвикателство е да устоиш на стремглаво случващото се понякога разочарование. В такива моменти просто си позволявам да...продължавам да вярвам:) И да давам шанс, отново, и отново...
Благодаря ти за пожеланията! Дано...:)))

Е, направо се изчервих /все още не съм загубила тази си способност, въпреки възрастта си:)/ от толкова хубави думи...
Не знам дали изказът ми е уникален, или не, всъщност всеки се себеизразява по уникален начин - нали това е отражение на неговата собствена личност, която е индивидуална и неподлежаща на "репродукции"...
Все пак - благодаря ти за добрите думи! Винаги са нужни. Макар че и лошите не подминавам с безразличие, винаги научавам нещо от тях, най-вече за себе си, а и за този, който ги отправя /в случая анонимността не скрива личностните проявления.../
Поздрави!

Кухия простак (човек не е в род) не става и за човек , за това и е анонимен - срамува се от името си ! Но ме гложди дали е мъж или жена (аз залагам на жена - &:-))
Теменужке наша , ти си винаги точна,пряма и права мила, и не обръщай внимание на такива идиоти!
Един съвет - можеш , така че изтрий това мнение , защото разваля "вкуса" на това което си ни "забъркала" , чак ме вбеси...
Продължавай все така!!!

Прав си за анонимните, да застанеш зад името си е признак на силен дух и човещина, останалото подлежи на различни категоризации, една от друга по-унижаващи достойнството...Но - всеки има избор, все пак...
А иначе - да, точна и пряма съм, но дали съм права, както казваш, това е твърде относително:))) Няма прави или не, има просто различни мнение...А обективаната истина е нещо, което е твърде рядко срещано... И пак подлежи на съмнения и полемики:)
За изтриването - може би си прав, и аз си го мислех. Не исках веднага да изтривам грозния коментар, защото това би било признак на страх. Нека да видят хората, които ме уважават тук, и аз -тях съответно, какви различни "мнения" има. Мисля, че сега е времето да изтрия недостойните думи по мой адрес, с нищо непредизвикани от мен самата.
Благодаря ти за куража и добрите думи! Никога не са излишни!
Поздрави!

трий , смело трий , остави само хубавото!
Положителното трябва да надделее над озлоблението,трий - който видял , видял ние знаем , че всеки има право на мнение , но това горе е балон от злоба , а не мнение!Махни го-по-добре ще ни стане!

Странна ситуация:) Моето положение е малко като на Алиса в страната на чудесата:))) ...Както и да е - този коментар, бе вид провокация, аз я приех като такава, и също от своя страна провокирах донякъде самия автор. Спирам дотук. Благодаря на всички за коментарите! И изтривам злостните думи по мой адрес /най-после/. Който желае да отправя подобни слова към мен, най-учтиво моля да не го прави в личната ми страница!

Точно това и направих:)
Който видял - видял:) А какво е видял всъщност:)? Нечия чужда недомислица, или добре премислна глупост:) Проблемът просто не е мой:)

ni6to ne gubim zarqzvaiki ni6toto pred madrostta na zapo4nat gradej!
s usmivka pojelavam uspeh i vse po-nagore po sklona kam slanceto!

Прекрасно казано! Градежът на личността, в съчетание с достойнството, неминуемо следва своя процес, подчинен на съзидателното начало. Поемам усмивката ти и я вплитам в моя взор - нагоре, към слънчевите начала, на първоизвора на живота...