Достигнах дотук.
Най-после.
Почти 5 години и половина съсичах вътрешното си Аз, поради невъзможността да се себеосъществя като обичаща и обичана жена. От този отрязък от време, само няколко месеца имах щастливо съприкосновение с мъжа, заради когото същността ми е била изворно начало за най-много сълзи...Изплакани и неизплакани, преглътнати, потиснати, вътрешно дълбаещи...
Толкова време живях с неистовата надежда, че този мъж ще ми повярва, ще отметне грозните инсинуации, които предизвикаха раздялата ни. Може би силата на духа ми ме съхрани тогава. За да не се поболея, да не полудея, да не изпадна в състояние на пълен нихилизъм.
Не наруших житейския си ритъм. Но вътрешно през мен премина еклектичният израз на цялата Вселенска болка. Проницателна, отваряща нови пространства и възможности, а не унищожителна. На това съм благодарна. Че съумях да опитомя моята болка. И да превърна от своя слабост, в своя сила. И от позицията на годините, през които бях в нейното лоно, да й благодаря дори.
И да се обърна за последен път към мъжа, завел ме до онези измерения на Любовта, до които малцина биха могли да се досегнат: 
" Oбичах те дотук. Обичах те не просто истински. Беше всепоглъщащо. На границата на това, което би могло да поеме човешката логика и да го структурира в някакъв разбираем израз. Обичах те на инат. Но те обичах. Вече съм свободна от теб."
Бях високо, високо, там, горе, отвъд земната понятийна система...
Сгромолясах се, преди 3 години - ненадейно. За щастие, оцелях. И събирайки парчетата от себе си, се изградих от една нова житейска сплав - надявам се, несравнимо по-устойчива, по-мъдра, по-гъвкава, повече емоционално интелигентна.
Не го обичам вече този мъж. Просто го осъзнах изведнъж, толкова неочаквано, както ме връхлетя влюбването, преди толкова години...
Може би смисълът на това несравнимо по интензивност и сила чувство е бил да ме извая по-силна.
За да открия онази любов - човешка, която не носи умопомрачаващи послания от Галактичен произход. Но е топла, съграждаща, посяваща семената на истината, земна, сътворяваща низ от щастливи случвания и обещаваща нови изгревни начала...
Тази любов очаквам.

По скоро, ако може още утре! Поздрави !! И споко де:)

Благодаря ти! Е, надали ще е точно утре, тъй като в момента лежа от грип /от 10 години не ми се беше случвало!/ и съм във временно неспособна да се изявявам на полето на любовните дела:) А и това никога не се знае кога ще се случи:) Може наистина да е на следващия ден, нищо, че съм с помътнял от температурата поглед:)))
Поздрави!

потърси я в друго измерение, щом тук звездите са угаснали!

* светиш, temenuga... със собствена светлина! :)

Да, любовта, бих я търсила...И в друго измерение, отвъд...За да я пресътворя в земния си път - като предзнаменование за туптящо щастие - сляло ритъма на две сърца...
Благодаря ти за светлите думи!

Дано през тази година да ти се случи - нали е с един ден повече! Да имаш повече от устойчиво красивите и добри неща, повече мъдрост и съпреживяна сбъднатост на мечтите :)

Дано! Високосните години винаги са ми били късметлийски. Надявам се и тази да ми донесе тези прекрасни неща, които си ми пожелала! А съпреживяването на мечтите си е всъщност 150-процентово щастие:)))

годината е истински късметлийска за теб!:)))
И за всички нас!:))
Оздравявай бързо!:)))
Пожелавам здраве!:)))

О ,тази любов окриляваща ,вълнуваща..,щом сме успели да я съхраним в себе си след болката,няма как да ни отмине...

Дано да е наистина заредена с повечко дози късмет - за всички ни!:)))
А за болестта - ужас, такова нещо не беше ми се случвало скоро, винаги карам настинките на крака и ходя на работа. Но никога не е късно човек да се тръшне и да бъде заставен да си почине малко /пък и да помисли за това-онова...:)/
Поздрави!

Да, тази любов...Носим я, но не като болезнено клеймо. А като ангелско докосване. И няма как да не се себеосъществи отново, още по-вълнуваща, и този път, по-дълготрайна /силно се надявам да е така!.../
Благодаря ти - за пожеланието и за духовния стимул!

Пожелавам ти това, другото, да е точно тази любов, която очакваш! И скорошно оздравяване!

скорошно оздравяване и после прочитайки съкровената ти изповед почувствах, че си много близо до тази толкова жадувана и всепоглъщаща Любов!Защото слагайки край на една връзка и най вече осъзнавайки го винаги се намираме в състояние позволяващо да чувстваме и да се отдаваме на ново по-красиво изживяване с човек, който също има толкова голяма нужда от нас!
Пожелавам ти го от все сърце!

Да, така е. Крайъгълният камък на новия път е винаги е свързан идейно със старите случвания в живота ни...Дано фундаментът на новото е наистина смислен и изпълнен със споделени чувства - най-после!
Поздрави на теб и дъщеричката! И дано оздравея по-бързо, аз не обичам да боледувам, така че трябва в най-скоро време да съм във форма:)))

И на теб ти благодаря за окуражаващите думи!
А относно съкровението на изповедта ми...Да, може би съм близо до бленуваната обич, което няма да ме изпепели този път, а ще ме накара да се чувствам пълноценно съпреживяна. А краят на връзката с този мъж бе преди цели 3 години. Просто безнадеждно го обичах, само до преди няколко дихания време...Няма смисъл. Няма защо да се самопогубвам. Погледнах най-после напред към бъдещето. А и досега не бях допуснала истински емоционално никого до себе си, макар че имах една повърхностна и една все пак по-сериозна връзка след раздялата ни...
Благодаря ти за пожеланието! Вярвам, че ще се случи!

аз съм загубила надежда, че може да има мъж който наистина да ме обича и да бъде истински само с мен...

Честно казано, и аз съм я позагубила тази надежда...Но знае ли човек:) Всеки заслужава да бъде обичан, да бъдат преоткрити най-добрите качества у него, да бъдат пресътворени в едно ново отношение - топло, всепоглъщащо, продължаващо във времето...
Вярвай!...

ти щастие!!!

...Щастието...Къде ли се е дянало:) Дано през тази година понадникне малко и в моите скромни житейски "владения":)...
Благодаря ти за пожеланието! Добрите мисли, знаеш, се материализират...:)

поздрави за смелостта да я прекратиш...да признаеш пред себе си всичко това..и нека надеждата ти за новата любов не спира...пожелавам ти я възможно най-скоро!:)прегръдки!

Да, прекратих я може би не аз, а невидимият ми "ангел-хранител"...Крайно време беше. Деструктивността на това еднопосочно чувство години наред ме държеше на границата на болката, неоправданата надежда, безсмисленото очакване...Когато човек осъзнава невъзможността с пълната й сила, той прави своя избор. Да върви напред. А в бъдното няма начин да не се роди нова любов. По-топла, сподлена, оценена - и от двете страни. Този мъж пропиля и стъпка едно неземно красиво чувство. Не го е залужавал.
Прегръдки и за теб! И ти благодаря за подкрепата!

колкото повече мъка може да побере една душа толкова радост може да попие....пожелавам ти да срещнеш твоята си любов която някъде те чака:)))))))))))))))

колко са красиви и ценни и да престанат да се подценяват! И да не позволяват някой да им мачка самочувствието.
Това, което си изживяла е една илюзия, проектирала си своето собствено аз върху този човек. Всъщност не зная какво точно се е случило, но това обикновено се случва. Човек, не е роден да живее сам и постоянно търси себе си в някой друг.

Сега си си го взела твоето "аз" обратно. Дано те е изваяло по-силна.
Стискам палци и успех нататък! :)))))))))

начало на нещо друго, ново...
Самопознанието ни прави по-силни, и по-мъдри!
Поздрави!!!

Само силно вярвай! Стискам ти палци!...А после, нали няма да забравиш да се похвалиш:))))))

Господ затваря врати,но отваря прозорци:))вече вярвам в това:))радвай се на живота си и не спирай да се надяваш:))поздрави:))

Az prejivqvam podobna razdqla sled 5 godini...makar 4e pri men ne6tata bqha mnogo po-stranni...

Sigurno kosmi4eskata, izvisqva6tata lubov e samo edna, no sega ne iskam ni6to pove4e ot lubov...ne e nujno da gledame kam varhovete.

Pozdravi:)))

Да, кръговратът на живота предполага редуване на спадове и издигания...Началото произтича от края, от най-ниската точка, от която се получава изтласкването...Дано душата ми, побираща неизмеримо количество мъка, най-сетне бъде погалена от ласката на споделената радост))) Благодаря ти за вдъхнатия кураж! И то - изразен поетично-метафорично!

Ох, колко си права))) И аз вече няма да позволявам да ми се смачква самочувствието...Малко късно го осъзнах, но все пак е навреме... С този мъж историята бе рутинна - след брака ми /близо 15 години, от които 10 - в брак, бях само с един мъж - бившия си съпруг/, това беше вторият мъж, в когото се влюбих, и може би мъжът, когото съм обичала най-силно. Направих грешка, повярвайки му - всецяло. Наистина съм проектирала собствените си желания и въжделения...Научих урока си, макар и доста болезнено...
Много си права - сега се чувствам цялостна, взех си обратно това, което ми се полагаше - моята част, която бях вградила в него и която той нито желаеше, нито заслужаваше...
Благодаря ти за подкрепящо-разбиращите слова!

Да, така е...Самопознанието е основополагащият механизъм в завъртането на житейското колело, което ни води към истината за случващото се с нас. Приемам този болезнен опит и неизразимото количество изплакани сълзи като горчивата съдбовна неизбежност...
Поздрави!

Как ще пропусна да оповестя щастливото случване - само да е налице, веднага ще побързам да го представя пред вас - възможно най-емоционално обагрено! Само да се случи...))) Стискай палци, за всеки случай)))! И съм благодарна за насочената позитивна вълна към себе си - щом казваш, че непременно ще се случи доброто, то как да не вярвам!)))

О, да! Дядо Боже не върши никога нищо случайно...Кой знае какви неподозирани изпитания и несметни разочарования биха ни срещнали, ако не бе затръшнал така категорично някои врати...А иначе - не спирам да се надявам...Какво друго ми остава))) Останалите опции ми се струват неприемливи /негативистичните такива)))
Поздрави!

Всеки предминава през подобни изпитания за духа и вътрешните си устои...Да, не бих си пожелала повече да страдам така, нито да обичам по този драматично-себепожертвователно-романтично-отчаян начин...Пожелавам си просто една пълнокръвна човешка любов. И си я чакам)))
И на теб ти я желая - открий я, приеми я - като красив съдбовен дар. И я приюти - с вяра. В самата нея, и в теб самия - че си способен да я чувстваш и отдаваш!

И аз направих една любовна петилетка, но ми е много трудно да взема такова смело решение за раздяла. Това е адски много време... Глупав аргумент, но каквото и да се случи все той надделява... А бе трябва. Поздрави за смелостта, решимостта и любовта към живота, която трябва да е по-силна от всичко...

Преодолялала си фиксацията, отвоювалала си отнова
своето ,,аз'' - само по себе си това е голямо постижение и трябва да те радва много и да те изпълва с гордост и самочувствие. Не си случила тук,
ще случиш там, там, където достойното ,,аз'' ще срещне достойното ,,ти''. Срещата този път ще бъде истинска, защото ще бъде подготвена от предишната си изстрадана посестрима.
Духовно вече си оздравяла, оздравявай и физически! Поздрави!

да обичаш себе си!
Наслука!

Да, наистина 5 години са сериозен отрязък от време...Щом една връзка е оцеляла толкова, има шансове да продължи да бъде такава във времето...Но пак няма такова нещо в личните взаимоотношения, което да е рзвнозначно на константа и на законова рамка...
С мъжа, за когото пиша в този си пост, съм се разделила преди цели 3 години. Просто до съвсем скоро не можех да се отърся от болезненото си чувство към него, което бе по-скоро носталгична ласка и вкопчване в миналото, отколкото любов /такава, каквато беше, докато бе реално изживяна/.
А иначе - да, любовта към живота е по-силна от всичко. И чувството за самосъхранение - също. Никому не бе необходима моята своеобразна духовна жертва - да обрека сама себе си на безлюбовие, вричайки се символично на мъж, чийто живот вече е на светлинни години разстояние от моя...

Ценя мнението ти на специалист! Да, така е. И макар самата аз да намирам връзката между собствените си преживявания и това, което обясняваш като психологически феномен, твърде трудно ми е да се самоанализирам. Но чувството на освободеност ме изпълва, това е същественото. Колко си точен - да, отвоювах своето "аз", това ми бе жизненонеобходимо. И превъзмогвайки травматичните образи и преживявания, фиксирани в един минал момент, просто се катапултирам напред. Към бъдното. Нямаше друг път!
Благодаря ти за пожеланията! Вече съм почти оздравяла от неочаквано тежкия грип...А може би трябва да благодаря на болестта - имах достатъчно време да размисля и да намеря пролуката към светлинните пространства в собствената си временно помръкнала душа...
Поздрави!

И... няма да забравям повече за този толкова основополагащ житейски принцип ...Обичайки себе си, не доказваме егоистичната си природа, напротив, така изразяваме и повече респект към хората, на които държим.
Да е наслука!))) Макар че не тръгвам на лов, а просто из дебрите на реалното житейско предизвикателство, въоръжена с необходимата доза търпение, добра саморефлексия и, разбира се, със свръхбагаж любов. Никога не е излишна))))

Много чувстено си предала вътрешното си състояние. Но животът е такъв, че непрекъснато ни поднася казуси, за които не сме подготвени. Трябва да се научим да ги приемаме с онази сила на духа, която ни помага да оцеляваме.
Съчувствам ти, но едновременно стова искам и да те окуража - не се предавай, дерзай, сигурна съм, че ще намериш щастието си, дори и там, където най-малко предполагаш. Желая ти го от все сърце :)

Благодаря ти за окуражителния коментар! Нямам ни най-малко право да се предавам, въпреки моментните пропадания и прозрения, които водят до вътрешни разкрития, макар и нелицеприятни, за истината за самата мен в контекста на цялата абсурдна ситуация, в която се намирах през последните 5 години...
А силата на духа, за която споменаваш - и нея нямам право да не я култивирам в себе си. Иначе накъде бих насочила посоката на живота си? Към сумрака на самосъжалението, или към лепкавите пространства на страха?...Не, моят избор е друг. Оцеляващ. И не само. А съграждащ, преформулирайки преживените болки в една позитивираща се реалност.
А щастието...Търся го. Все още. Но и все пак, въпреки досегашните ми неуспешни житейски опитности:))))
Поздрави от слънчев Бургас!

тоя човек е разпилявал през цялото време едно съкровище, вместо да го е пазил и умножавал непрестанно. Какъв глупак е бил само! Но ти, ако можеш, изчегъртай и последната частица огорчение от душата си, защото тая сажда е способна да очерни всяко едно твое взаимоотношение занапред.
Вече си се преобразила и явно Някой отгоре те приготвя за подарък.
Такъв ще получиш и ти, щом го вярваш, жадуваш и очакваш.

Този човек може би /не може би, а със сигурност е било така!/ просто не ме е обичал. Как да ме оцени или пази, след като той просто не е изпитвал към мен и една частица от моето тръпнещо и свръхуязвимо чувство към него...Не бих могла да го виня. Не можеш никого да задължиш да се влюби в теб.
Иначе - прав си, наистина ми е нужно да отделя окончателно от себе си и последната частичка горчилка, в противен случай бих рискувала да опропастя всеки нов повей в сферата на личния си живот...
Да, преобразена съм, така е:) Но не се самоопределям като "подарък". Просто бих била една истински лоялна жена, която най-после се надява да бъде приета такава, каквато е - автентична.
А за това, какво очаквам да получа аз самата...То се измерва само с едно понятие. Сакрално...

Да, субективистичното възприятие на попадането или освобождаването от любовната примка е основополагащо. Може би сега, променяйки позицията си, откривам истината за символиката на свободата, в нейния най-фин и интимен израз.
Благодаря за добрите думи относно това, което съм написала - беше наистина необмислено, а подвластно на моментната емоция, която, обаче, бе израз на узрели вече нагласи у мен. За да пристъпя прага на затвореното пространство, в което се бях загубила през последните 5 години - като Алиса в страната на чудесата, попаднала в огледалния свят, в който често понятията за изкривени или зависят от ъгъла на гледане и възприемане...
А свободата на вътрешния си избор вече я осъзнах. За да обича пълноценно, една човешка душа би трябвало да е осовбодена от всякаква сянка на зависимост - от хора, обстоятелства, минали наслагвания или бъдещи заплахи.
А за оздравяването - вече почти излизам от примката на грипа...:)
Поздрави!

край, казват, е ново начало! ;)

... Нека очакванията ти се случат, Теменуга!!;)**

Приятелю! Къде се беше загубил:) Липсваше ми твоят оптимистичен житейски "наръчник" за решаване на заплетени ситуации:)))
Да...Краят. Това е емоционално усетен край. Физическият /буквалният.../ беше преди 3 години. Но този има по-голяма стойност за мен. Свободна съм. Да обичам отново. Какво по-добро от това!!!!:))))
Поздрави от зимен и доста позамръзнал Бургас!:)

" Oбичах те дотук. Обичах те не просто истински. Беше всепоглъщащо. На границата на това, което би могло да поеме човешката логика и да го структурира в някакъв разбираем израз. Обичах те на инат. Но те обичах. Вече съм свободна от теб."

Това е най-голямата сила... Тази, с която изричаш тези осъзнати чувства!!!

Моите уважения! Близко до сетивата ми...

Да, сила е, почувствах я като внезапно прозрение, което донесе просветление и развърза един доста комплициран съдбовен възел за мен...
Радвам се, че и аз срещам тук хора, близко до моето светоусещане.
Респект и към теб!

http://youtube.com/watch?v=4WRPLXJ_nhI

Страхотна песен! Страхотен текст, страхотно изпълнение и подобаващо на всичко това въздействие! Благодаря ти - бушуващите чувства вътре в мен се уталожиха, най-после...Дори тази вечер го гледах при поредната му медийна изява в предаването "Пирамида"...Освен уважение към ерудицията и присъствието му, друго не изпитах вече. Наистина съм свободна.

43. lik - БОЖЕСТВЕН ТЕКСТ като ПОСЛЕДЕН ОТЗВУК...
11.01 15:36
Освобождаването от една любов или попадането под нейната власт е чисто лично, субективно изживяване. Един е щастлив, когато се освобождава, друг- когато се заробва! Но текстът е нещо и за другите хора, нещо конвенционално. Твоят текст, Теменуга, е великолепен! Май наистина е текст, написан, сътворен от освободил се човек. Браво на теб!
Който иска да ПИШЕ ДУМИ за СВОБОДАТА, казваше Илия Бешков Дунов - да върви при робите. Който иска да е свободен човек, да пише и да живее просто като свободен човек!
Това е - поздравления и оздравяване!

Да опитомиш болката..никога не съм си мислила по този начин за нея.
Желая ти успех!!!:)

Да, така е, може странно да звучи, болката не може да бъде преодоляна по друг начин май, освен по пътя на нейното опитомяване...Другите варианти - заравяне дълбоко в душевните лабиринти, нейното игнориране, пренасочване, анестезиране и т.н., не са особено успешни...Трябва просто да я впрегнем в нещо градивно, без да се превръща в стимулатор или да се изгради зависимост към нея...
Благодаря ти за коментара и пожеланието!
Дано имам успех най-сетне - в твърде деликатната сфера на личните взаимоотношения...И да съм успяла опитомените си болки да пресътворя в едно ново начало, небелязано от сянката на минали болезнени преодолявания...на самата себе си...
Поздрави, разгледах блога ти - интелигентно лично пространство си сътворила!:)