Отново се връщам назад във времето - мое любимо занимание явно:)
И отново се изтърколи мисълта ми около месец назад - в един също любим за мене град - Несебър.
Там пазя в съкровищницата на спомена си един специален кът - новозараждащо се начало на ...още не мога с точност да определя какво:)
Но е топло, хубаво, обещаващо, зареждащо, несравняемо с нищо друго, родило се в наниза на немалкото ми години...
Не беше очаквано, нито предизвикано, нито бе дори съизмеримо с твърде напрегнатия ми емоционален статус точно в онзи момент.
Но беше толкова дълго молено -
във време-пространствените полета на мисълта ми, взряла се в бъдното, като спасителен зелен пристан,
че го приех в живота си - скоротечно и белязано с чувства, дълго преплитани в най-ревниво кътаните душевни пространства...
Осмелих се - най после!!! - да си позволя да не избягам от предлагащото ми се щастливо обстоятелство в твърде лишения ми от подобни бисерно-сияйни случвания живота.
Позволих си.
Защото просто ми бе дотегнало да съм винаги в лоното на сумрака и безконечното очакване на хубавото.
И защото повярвах, че слънцестоенето вътре в мен е пряко отражение на способността ми да приема слънцето - дори в неговия скромно-поетично-натуралистичен израз - въплътен в слънчогледите, гледащи несебърското море.
В този ден, когато открих нещо не просто загубено.
А за първи път подало нежна слънчева главица в тъканта на живота ми...

Пътешествията във времето са нещо хубаво...Времето събира в себе си и минало, и настояще, и бъдеще...Така, че накъдето и да се отправиш, все е хубаво...Все е частичка от много твое си изживяване...
Хубаво е, че си се осмелила...Хубаво е, че си откликнала на слънцестоенето в теб, като си приела с пълни шепи Слънцето:)...
...Ще ти подаря една мисъл: "Никога не изменяй на себе си...Никога не приемай ограничения...Следвай гласовете на духа си там, където те водят..." /В. Кънингам/
Поздрави!:)
Ася
P.S. Тази година и аз присъствах на "Бургас и морето"...:)

Казвам "почти", защото се отказах от ежедневното гмуркане в журналистическото предизвикателство да виждаш, обследваш, съпреживяваш и отразяваш света ежедневно и ежесекундно:) Сега се оттеглих в други пространства на себеизява, пиша само в един вестник за култура.
Иначе - да, права си! Аз обичам пътешествията във времето. Още от дете, когато се осмелявах да вярвам, че "Машината на времето" не е само фантазен обект от романите:)
Но чрез мисълта се получава почти равнозначен резултат:)
Разбира се, вече съм достатъчно зряла да осъзная, че минало, настояще и бъдеще се сбира в точката на пресичане, която се определя от измеренията на Безкрая - сплав от енергийни информационни полета, в които трепти всяка една човешка душа, мисъл, мечта или повик към неизказани тайнства...
Да, откликнах вече, най-после, на Слънцето. И не съжалявам - напротив, досега само се стремях инстинктивно към него, но може би не ми е достъгал ресурс, или съм го пропилявала някъде другаде...
Благодаря ти за мъдрата мисъл на В. Кънингам. Аз спазвам това мото, неотменно.
Вътрешното ни "Аз" винаги знае.
Просто трябва да се научим да се вслушваме в гласа му. По-често, по-съсредоточено, по-вярващо...
Поздрави и на теб!
А за "Бургас и морето" - винаги съм на този конкурс:) И почти винаги напоследък съм го отразявала в медиите. Той си е нашият, бургаски фестивал и сме си пристрастни, въпреки всичките му кусури;)...

пост от дни! Не можеш да си представиш какво духовно блаженство изпитвам в момента след като съм го прочела... Описваш с думи преживявания, емоционални състояния, които повечето от нас чувстваме, без да сме способни да ги дефинираме.

Трябва да се вслушваме по-често във вътрешния си глас...Точно така е!...
...Събирай много Слънце...Хубаво е...
Приятно ми е, че сме и колежки...Аз също съм в културната редакция, само че на Пловдивска обществена телевизия. От три години присъствам "на живо" на конкурса "Бургас и морето" и го отразявам в Пловдив. Даже тази година направих малък филм за "Бургас и морето", нали беше юбилеен конкурс! Присъствах и трите дена на репетициите...Въобще... много приятно. Ти знаеш...:)
Слънчеви поздрави и усмивки!:)

Да - коренчето, цветчето, почвата, торта, слънцето, дъжда...- си ти, Теменуга!
Носталгичният вятър не е за твоите платна, а този - тук и сега!
Щастливо плаване, Капитане!!!!!

... Осмелих се - най после!!! ...
... Позволих си. ...
... защото повярвах ...
... когато открих нещо не просто загубено.

да се разсее човек с екзотичното място което ни предлагаш, но ни пренася и за прекараното през лятото изживявания, за което ти благодаря!
В противен случай не си в състояние да намериш момента и да се върнеш назад.
Лек ден:)

Много благодаря Нуши! Като много малка(5-6 г) за първи път си мислех че съм попаднала в приказка. Море безкрайно, луна парк с вълшебства разни, истинска камила(имам уникална снимка върху камила), моста, вятърна мелница и......човек който кара КОЛЕЛО с 1 голямо с дълга рамка и отзад едно малко. Зяпах,зяпах с притаен дъх...Мерси))))))

Пожелание: Остави го това с нежната слънчева главица да поизрасте на ръст - е тогава здравей живот! Какво, само един е живота, от тук - до там. Няма повторения, няма излизане на бис, ич! :)

Благодаря ти - отново, и отново!
Толкова е хубаво, когато имаш обратната връзка, че си успял да досегнеш някого, някъде навътре в душевните пространства...:)
Нали знаеш, близките души се привличат:)
И се намират, по неведоми пътища...:)
А за усещанията и световъзприятието - да, близки сме, и това се случва, когато вибрациите на съществото човешко са синхронизирани на една вълна. А тази вълна е духовната, невидимата, истинната...
Хубава вечер ти желая!

Да! Ще сбирам слънчевите лъчения - повече, по-близо до сърцето си, а може би и директно в неговата фина тъкан:) Това е Пътят.
А за "Бургас и морето" - да, юбилеен беше тазгодишният конкурс, и имаше зпомнящи се рецитали:)
Друг път и аз щъкам зад кулисите и "гоня" разни естрадни величия, текстописци и композитори:)
Тази година се наслаждавах само от публиката:)
Направо ми домъчня и ми се искаше отново с диктофон в ръка да тръгна да вземам интервюта:)
Май нямало понятие "бивш журналист"...Но сега не ми се коментира този "постулат":)
До скоро!
Приятна пловдивска лятно-есенна вечер ти желая!

Наистина ще е много приятна пловдивска лятно-есенна вечер...Отивам на спектакъл на ансамбъл "Българе", в Античния театър..:)
И на теб ти пожелавам приятна Бургаска лятно-есенна вечер...:)
P.S. Спомних си за "Всяка есенна вечер", на Иван Пейчев...:)
Поздрави! И разбира се, че няма такова понятие "бивш журналист"!!!:)
Ася

Може би...
Сигурно...
Дано...
...си прав!
Май по' ми отива да съм слънчево - сияеща, отколкото мрачно - заровена в тъмните гънки на преживявани болки...
Да, разковничето - събирателен образ на "коренчето, цветчето, почвата, торта, слънцето, дъжда" покълва вътре в мен.
Дано му дам шанс да се разгърне този път:)
Попътен вятър и на теб, Навигаторе:)!

Осмели се? Защо, стари ми приятелю:)?
Нима бях толкова безнадежден случай:)?...
Да, новопоявилите се вътрешни импулси, изразени в цялостното ми светоусещане и себепредставяне, са май не забравени и заровени стари, а напълно нови, търсещи и намиращи място за себе си в моя живот:)
Стискай палци да ги запазя - по-дълго и по-качествено:)

Разбира се, така е! Моментът, изживените емоции, наситеният с чувствителни проблясъци спомен, е първопричината, заради която се върнах в този августовски ден:)
Радвам се, че споделянето на преживяното е разбрано и почувствано пълноценно!
Хубава вечер!

И за теб се радвам - че съм те докоснала в най-светлите споменни гънки, пазени и кътани в съзнанието - от детството - досега, като реликва...
И аз обичам Несебър.
И аз имам приказни спомени от там.
И последната стъпка, която бе крайно време да направя в живота си, доста поотегчен от умишлено поставяни вътрешни спирачки, направих именно там. На този ден. В този град. Ще го запомня.
Хубава вечер - и на теб!

Ти отново разсъждаваш като един млад мъдрец:)
Знаещ, преживял разни неща, по много, и още, и...
Прав си. Много си прав. Няма втори дубъл, нито трети, нито бис. Няма и репетиционни нагласи и спасение в сънища.
Животът е един. И трябва да се живее като единствен и неподлежащ на проверки и съмнения, на отлагания и пропилени съдбовни шансове...
И на теб - приятна вечер, ти можеш да си я сътвориш такава:)

Лошото на тези наши мъдри животи е, че колкото си по на ти, толкова повече ти се опъват. Аз лично още не съумявам да се оправя със себе си. У баче дай боже ти да го правиш по-добре и / как да ти кажа, мила - не върви баш, скъпа приятелко - мнооого студенко ще да е / та, мило момиче, за..би тия мъдрости и живей като, като как ти е най-хубаво. Колкото до приятната вечер и сътворението и, е ако ми се случи да се поогледам от страни, едва ли. Ну пък затова съм си пуснал брада - утешително е някак, за мъдростта де. Нека да ти е хубаво, това ти пожелавам аз, то другото - все едно. : )

стискам ти палци за всичко най-добро!!! :))

Не видя ли, че всичко в предния ми коментар е цитати от твоя постинг?! ;)

Усмивки! ;)**

си напуснала лоното Лилиево или Дебеляново на символистиката и си се преселила в пространството на оня прекрасен свят от който ти пожелавам да не излизаш никога.Мога ли да въздъхна с облекчение?Пу,пу да не ти е уруки.........!Но да си призная,завиждам ти за брилянтния начин по който успяваш да опишеш състоянието на твоята душа.

ако слънцето е в самите нас то непрекъснато ще грее в очите ни...нека никога не залязва...това пожелавам заедно с много усмивки:)))))))))))))))))

Сигурно концертът в Античния театър е бил омайващ!
Спомням си преди около 4 години, на същия този театър, как бягахем по стълбите към сцената, защото дъщеря ми и децата от нейната вокална група "Точно време" /в която те пееше с финалиста от Music Idol Стефан Лалчев/ закъсняваха за излизането си, защото бяхме блажено отседнали на едно приятно заведение на главната улица. Блаженството ни бе прекъснато, когато ни се обадиха, че след 5 минути децата трябва да са на сцената...Ужас, такова бягане не си спомням през живота си:) И то по пловдивския център, последвано от превземане на въпросните антични стълби:))) Това запомних от целия концерт, деца, костюми, оправяни в последния момент и прочее:)))!
Това беше на шега, разбира се!
Благодаря ти, че ми върна този спомен - беше щур и много, много хубав. Явно ми е било нужно точно в този момент един подобен топло-слънчев отблясък от недалечното минало:)
А относно Иван Пейчев...да, имаме явно сходни вкусове и светоусещане с теб:)
А за "бившите журналисти" - също си права:)
Не знам колко ще издържа извън тази обсебаща и подчиняваща на вътрешната си логика и правила медийна "машина"...
Още една хубава вечер ти желая!:)

О, да, знаеш прекрасно - колкото повече знаеш, научаваш и чувстваш, толкова по-зле се усещаш, и по-неудовлетворен, и искаш още, и още...И така:)
Та, да е хубаво, да! Страхотно ти е пожеланието:) Семпло, но съдържащо всичко.
И на теб - същото!:)

О, да, такъв съм заплес! Ти си взел от контекста на моя постинг отделни изрази - това се нарича манипулативен подбор;)
Успя да ме преметнеш със собствените ми слова:)
Простено ти е, разбира се:))))!!!
Стискай палци, иначе - май ще ми е нужно. Някой трябва да ме държи в рамките на правия път, че да не се издъня пак;)
Поздрави!

Скъпа приятелко! Недей да бързаш да въздъхваш с облекчение:))) Нали ме знаеш, никога не е късно да оплета нишките и да разбъркам кълбото на съдбовните си посоки...
Е, надявам се този път слънцето да е по-силно и да надвие черните облаци - рецидив от недалечното минало на разочарования в личен план...
Дано!
А иначе - не е нужно точно ти да ми правиш комплименти относно изказа, точно ти - която синтезира проекциите на една строго аналитична и дисектираща действителността със всичките й измерители журналистическа мисъл...
До скоро!

temenuga, наистина беше омайващо, шеметно, красиво, неповторимо... Ти знаеш колко е голяма сцената на Античния театър...Представи си я пълна с танцьори в автентични носии...Направо омагьосващо! Беше като разходка из всички фолкорни области...
Аз също много си обичам Античния театър...Била съм и на сцената му много пъти, като водещ...И от другата страна, като зрител...И винаги е много приятно, въздействащо, магнетично...Атмосферата е завладяваща...
Явно и ти си имаш хубави, мили спомени там, с твоята дъщеричка:) Трябва някой път да ми я доведеш в студиото, да ми гостува, защото правя предаване за таланти...:)
И на теб ти желая хубава и усмихната вечер!:)

Умееш да грабваш с думите!
Буквално ме пренесе в атмосферата на концерта.
Относно дъщеричката ми:) ... О, недей да споменаваш за студио и предаване, че току-виж наистина пристигнала:) Тя, за разлика от мен, обожава публичните изяви:)
До...писане!:)

Толков поетично-синтезиран израз на моето настроение, изразени в доста по-многословни мисли!
Благодаря ти!
Точно си ме усетила!
Слънцето в нас трябва да го пазим, да му даваме шанс да се отрази във всяка частица от нас - и да я огрее с живителната си същност.

Това лято бях на почивка в Несебър.Не мога да опиша колко много ми лиспва това място.Там се заредих с енергия и усетих какво е истинската почивка, за пръв път с приятели, без родители.Страхотно е това място.Изпитвам малка доза носталгия и голяма доза невероятно приятни спомени.
Поздрави

много слънце в снимките ,в жената на тях ( :-) ) в думите ти и в...
"новозараждащо се начало на ...още не мога с точност да определя какво:)"
Е хайде , по-смело , дори аз дебелокожия идиот май се досещам за какво става въпрос !!!
Кажи го де...!!!
:-)))))))))))))))
Така се е случило , че никога не съм бил в Несебър и май само губя от това ...

Да, Несебър зарежда, усетила си това:)
И цялото наше море зарежда позитивно и отмива наслагваната душевна болка, а и дава отговор като че ли на много въпроси, наситено е не само с красота, надарена от природата, но и с информация, като емоционален кладенец е...
Логично е всички градчета край морето да носят подобна атмосфера - зареждаща:)
А носталгията има и позитивен аспект:)
Догодина - отново в Несъбър:)
Поне ще живееш с очакването за досега с морското чудо - пак...
И на теб - поздрави /морски:)/

Слънчева бях, да, и гореща:) Особено в този ден, когато термометърът май гонеше 40 градуса, че и нагоре:) А и емоционалният градус около мен и вътре в мен сигурно надхвърляше горните граници на търпимост и граничеше с критичната температура, предвещаваща вулканично изригване;)
А цитираните от теб "дебелокожи идиоти" изобщо не биха се замислили за нещата, за които пишеш:)
Така че - изводът е: определено не попадаш в тази не особено лицеприятна графа:)))
Какво да кажа!:)??
Няма какво:)
А и времето от 25 август досега попромени някои неща, доразви ги, намести ги, е, някои от тях - помръкна:) Но това е в реда на нещата:)
А на теб ти пожелавам да отидеш до Несебър някой ден - струва си! Губиш, наистина, но има време да наваксаш, другото лято примерно:)

Много ме зарадва и мен поста ти...

Нека бъде! Слънце и топлина в душата и живота ти...
Прекрасна си!

:*

Да си призная, candysays, ти запали у мен слънценосната искра:) С твоя слънчогледoв пост, последван от този за Райчо:)
Пизнавам си без бой;)
И май ще трябва да ти плащам авторски права:)))
А иначе - дано да бъде Слънце, което ще разлее дългоочакваната толина в живота ми...
Макар че отново май се появяват някакви обезпокоителни облачета на хоризонта...
Дано не предвещават буря...
Този път ще се науча да пазя хубавото време вътре в себе си:)
И ти си прекрасна, и това не е само мое мнение!:)

Благодаря ти, скъпа Теменуга! Благодаря...
Радвам се, че моята любов към слънчогледите и поста ми за Райчо, са запалили у теб подобна искра! ;)))

Колкото до облачетата- от сърце ти желая да са моментни, и да не предващават никаква буря!

Дано - за пожеланията ти, разсейващи облачните надвисвания над твърде привикналата с мъгливото и облачно време моя душа:)
Май би трябвало сама на себе си да давам по-добре метеорологична прогноза с повече слънценосни дни:)
Току - виж, се сбъднала:)

И успеха е като победата, трудно се задържа...
Тогава? - целим се в нов!

O, да, колко си прав!
По-скоро не е точната дума "успех"...
Беше моментен проблясък в мрачната мъглива ежедневност.
А дали ще продължи да живее...
Божа работа:)
Засега не бих си помислила да се "целя в нов успех":)
Не ми е това същността:)
Лека вечер!

Ще видим тази работа. )

Е, за какво бе твоето "браво":)
Всъщност, вече отново притъмня навън, дори вали, но аз съм скътала някъде в себе си някой и друг лъч от августовското несебърско слънце...:)))
За всеки случай.
Пък иначе - за какво ни е да живеем само окъпани в слънчеви лъчения?? Най-много да слънчасаме:)))
А така - пазейки местонахождението на слънцето вътре в себе си, винаги можем да се обърнем към светлинно-топлинно-зареждащия и перманентно надежден източник на този душевен акумулатор:)
Поздрави!