Започвам за втори път да пиша този пост:)

Първият /почти завършен вариант/ ми се затри – незнайно как, натиснах някакъв  клавиш, и хоп – изчезна ми емоцията:) /.

 Труда не го броя, защото поради неколкогодишния си стаж /вече бивш/ в местен ежедневник пиша почти със скоростта на светлината:)…

И така. Мисля си – защо не съм писателствала нищо в скоро време тук…

Много просто, споделих за връхлетялата ме ненадейно позитивна емоция, долетяла като комета от непознати космични пространства, и спрях.

 Като че ли само болката е способна да индуцира някакъв вид творчество, а нейният антипод спира мисловно-емоционалните процеси и ги застопорява някъде в лоното на едно щастливо безвремие, което май не се нуждае толкова от споделяне и разпръскване на неговата слънчева цялост:)…

И така – след като се завърнах, заредена и “отремонтирана” /терминът е на т. нар., но не самоназначен, а заслужил званието си, психолог на блога – а това е, досещате се, познатият ни comfy:)/, нищо не поместих тук, публикувах един мой стар разказ, и толкоз:)

А какво всъщност се случва с мен ли…?

 Е, далеч съм от мисълта, че моите скромни житейски кривулици засягат някого тук повече, отколкото нуждата понякога от досег до друга човешка същност – за да се съизмери лично неговата болка или радост с твоята, и да се намери онази тръпка, наречена взаимосподеленост на Мига – независимо с какви нюансни емоционални отблясъци е обагрен…

Но, казвам ви – на всички тук, които ме четат, харесват, или не, ядосват ми се, дразнят се, или пък намират някакво ценно зрънце истина за тях самите, отразена чрез моето светоусещане – искам да съхраня щастливото мигновение, което ми се случи – като във вълшебно сказание, изровено от старинен прашен скрин от детството - почти като в "Приказките на Нарния" :)…

Иначе се бях научила да бъда безобразно прагматична, антиромантична, мъдро-зряло-стоически сдържана, и прочее:)

Но нещо пощурях напоследък, и не знам още как да се самоопределям – като временнно умопомрачена, или като перманентно загубила здравия си разсъдък;)…

Времето е съдник. Само то май…

И затова ще го загатна само – моето случило се малко рошаво чудо:)

Интерпретациите на всекиго биха могли да бъдат разнопосочни;)

Имате право:)

Това бе от мен. Засега;)

нека живеем тук и сега.....с много усмивки:)))))))))))

рошаво, зелено, пъстро, шумно или тихо - то Е Чудо!! Май това е важното - да успяваш да видиш Чудното в нещата около теб и събитията, които ти се случват!! ;)

Нека чудесата не свършват! ;)*

Да, миналото е карта, чиито дестинации и параметри не биха могли да бъдат заличени...Но Пътводителят наистина е друг - това е енергийният заряд на настоящето, превъплътен в проективните нюанси на бъдещето.
Но изживян, само и единствено, "тук и сега"!

Да, така е..."Чудовиждащите очила", които съм си сложила /нищо, че нямам диоптри иначе:)/, май помагат. Иначе току-виж, пак бях пропуснала индикациите за чудесиите, които започнаха отново да се случват в твърде скромния ми и съвсем нечудесен живот:)))
Благодаря ти, comfy, за твърде оптимистично звучащото пожелание! Но! Безкрайният низ от чудеса не би ли бил също толкова отчайващо непоносим, колкото неговия антипод, само че в не толкова чудесен вариант:)))?
Не, не искам само чудеса, но си пожелавам да са толкова ярко-запомнящи се, че да искрят и се отличават с елмазеното си присъствие сред несъмнено повечето нечудесия:)

Една усмивка, подплатена с доза любопитство!) Поздрави!Лек и успешен ден!!!

Връщам ти усмивката:)
За подплатеността й с любопитство - няма лошо:)))
То не е ли ясно:)?...За мъж става дума, разбира се:) Квалитетен такъв /най-после! Е, не съм имала много мъже, съвсем малко са даже, но досега просто не бях попадала на човек, който да хармонизира моята същност чрез неговата.
Засега още не мога да повярвам, че това ми се случва, свикнала бях на доста по-различно отношение /или по-скоро липса на такова.../. Да видим докога...Докогато:) Засега просто се оставям да чувствам.
И на теб поздрави!
Хубав есенен ден ти желая!

ама то е долу-горе е едно и също...Хехехе...Шегувам се, разбира се. Щастливи мигове с рошавото ти чудо! И дано да продължат много, много дълго!

И домашен любимец си имам - бяло зайче Тропчо:)
Благодаря ти за благопожеланията - още не смея да повярвам, че заслужавам толкова щастие накуп:)
И въобще не мисля колко ще продължи, като го има засега - стига ми:)
И на теб - много чудеса ти желая - малки, големи, рошави, сресани, всякакви:)))
И да ни радваш все с такива хубави песни, винаги има нужда от музика в дните ни:)

Знае ли човек откъде ще изскочи нова муза /или муз;)/
За въздействените импулси и изследване рошавината на въпросното чудо - да-а-а, ще трябва да се проучи:)
Но най-вече чрез вътрешните сетива, които почти никога не лъжат:)
Благодаря ти за милите думи и отношение!
Разбира се - посоката е една - само напред, пък каквото стане:)

честит рошльо, да си го гледаш добре та да не хапе! Ще пийна едно за ваше здраве!

Много мило пожеланийце:)
Рошльото, ако знае какви съм ги писателствала тук по негов адрес...Толкова сериозен мъж е, иначе:)...Добре, че не припарва до компютри:)
А за хап/в/ането...Е, и аз може да хапя, де:) Ако се наложи:) Важното е да не си показваме зъбите твърде често:)

А любовта е хармонията на душите, на телата, на съизмеримото и невидимото. Любовта е желанието изпълващо сърцата, нежността изливаща се като изворна вода, любовта е сливането на две тела в едно, бездиханно усещане на спокойствие и тишина, нега и докосване до Божественото.
Любовта е красотата която е дадена на човека, за да опознае себе си и другия до себе си.
Тази снимка ми е позната, и то определено много позната. Само че в по-голяма плътност и трептяща светлина, излъчваща топлина, нежност и всичко друго хубаво за което се сетиш. Това е Божественото. Повярвай ми. Спокойна нощ. Нина

харесвана от нас и четена!
Аз специално харесвам постингите ти, приятно ми е да споделям, а и има какво да науча от теб!
Благодаря ти! Усмихнати и щастливи дни ти желая:)))

Може би си права...А може би ще оставя на времето да покаже...
Толкова красиво си описала щастливото проявление на любовните трепети, просто нямам какво да добавя - мога само да се надявам това, новопоявилото се в живота ми, да е истинно, и да продължи толкова, колкото трябва /не смея да назовавам думата "вечност".../
Тази снимка я намерих случаийно в интернет, хареса ми, и реших, че импонира на настроението ми и написаното от мен:)
Да, и аналогът, който направих, бе същият...
А може би наистина е така...
Спокойна нощ и на теб!
Благодаря ти за въздействащите и пълни с мъдра топлина думи!

Да, ще бъда такава, каквато съм, защото друга просто не бих могла да бъда:)
Твърде далеч съм от инсинуативността в себеизразяването и отношенията с другите.
Хубаво е, когато твоят вътрешен свят се докосне до света на други хора, разбиращи те, и ти, от своя страна, имаш какво да им кажеш. И да бъдеш чут...
Радвам се, че това се получaва тук!
Благодаря и на теб! И да ти се връщат милите пожелания!

"...Но нещо пощурях напоследък, и не знам още как да се самоопределям – като временнно умопомрачена, или като перманентно загубила здравия си разсъдък;)…

Теменуга, а какво би казала, ако заменим този твой цитат с една, единствена дума - просто...ЩАСТЛИВА...:)

От сърце ти желая, да ти се случват повече рошави чудеса в различни аспекти от живота ти!
Приятелски прегръдки!:))

А мен ме интересува ужасяващото реалността чудо.
Бих желал да използвам този Ваш цитат, може ли?

познах ли?? ;))

Да, може би е така! Но просто не си позволявам сама на себе си да повярвам...
Благодаря ти за духовната подкрепа. Дано!
Прегръдките са взаимни!

О, в реалността има твърде много ужасяващи "чудеса" - започвайки от дребните подлости, подриващи човешки души, достигайки до фундаментални катаклизими, засягащи човечеството...
Мисля, че с моето скромно пристъствие в този свят не съм била предпоставка за зараждането на някакви мрачни"чудеса". Иначе - всеки следва собствения си път, който се отразява на всеобщата духовна пътека на представителите на Homo Sapiens.
Аз съм избрала моя, и го следвам неотклонно. Това е. А за трагичните взаимодействия във вселенски мащаб - всеки може би е отговорен с една частица от собственото си себепроявление в този живот...

Изобщо не позна;) За кучето:)
Никакво куче си нямам, имам само един рошав бял заек:)
Но това, което ме връхлетя с шеметно-бясната скорост на комета, е нещо твърде различно от кучешка порода:) По-скоро рядко срещана male - такава:)

Пожелавам ти всичко това, което е в теб, да е истинско, ако ще се променя, да е само към още по-по-най-красиво и радостно, никога да не се омрачава от нечестие в каквато и да било вариация и радостта ти завинаги да е споделена от човека, когото обичаш :))))))))

Само това ми се иска да ти кажа сега.... След всичко казано...
Заслужаваш най-рошавото и симпатично чудо на света! ;)))

Целувки и усмивка от мен! :-*

Невероятно въздействащо е пожеланието ти!
Зарежда ме с позитивизъм, а за вариациите на щастието наистина изключват нечестието /как добре си го казала!/ във всичките му проявления. Да, от него се стремя да се разграничавам - винаги, и по всевъзможни начини.
И на теб - слънце в живота ти желая!

Рошавото симпатично чудо наистина ме дарява с моменти, които не съм подозирала, че съществуват - като топло съзаклятие са, тъй като неговата шедра и всераздаваща се същност ги обагря в такива емоционални краски:)
За първи път срещам подобно сърце - не само чувстващо, но и даващо, не ограбващо.
Усмивки и прегръдки и за теб - в този усмихнат есенен ден!