2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 6697 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 11.09.2011 02:28
...Всичко е относително. Толкова, колкото е нужно и доколкото ситуацията го предполага и допуска за определения момент, нещата се случват, или не - такива, каквито са...Така че - аз съм си аз, на достопочтената възраст от 37 години не бих могла да се променя, а и не е нужно.
Когато две сродни души се открият, те се приемат безусловно,
и тръгват заедно по пътя, водещ към едно нова, многоизмерна реалност, отвъд триизмерната неумолимост на битието. Останалото са несъществени подробности и губене на време...
А когато любовта предостави по възможно най-болезнения начин поредното си разочарование,
и ми идва да обърна гръб на всичко
и да проклинам способността си да чувствам и да тръпна заради нечия друга душа, бих искала да си припомня - като deja vu - миговете на сливане с Всемира. Tогава, когато с един мъж сме тръгнали по пътеката на Безкрая, отразен в една истинска обич -
земна, но неземно красива
и тръпнеща с целия слънчев спектър на щастието, туптящо от сливане с усещането за безвремие...
Това е мечтата, която пази живо всяко човешко същество...
А този, когото съм родила в надживелите условностите на времето, както и предизвикателствата на конюнктурното разбиране за любовта, писти в съзнанието си - това е мъжът, който ще ме поведе към звездите, но няма да ме пусне от височинното измерение на безкрайността да се рея безцелно в пространството - като безпосочна комета...
Желая ви го от сърце...
И ще се случи... щом пазите мечтата в сърцето си...
:)
Поздрави и всичко добро!
Колко му трябва на човек...
Благодаря за хубавите думи - едно излъчено добро винаги се мултиплицира и се връща - като благослов свише:)
14.01.2009 23:20
Но има и друго, което ме докосна дълбоко.
"Когато две сродни души се открият, те се приемат безусловно, и тръгват заедно по пътя..." НЕ ВИНАГИ !!! И не защото не искат, не защото не могат, а защото не са повярвали едновременно. Това понякога води до над 20 годишна любов издържала и видяла какво ли не във времето. Такава Любов оцелява само ако е истинска, независимо, че двете сродни души не са поели заедно в една и съща посока. Но и никога не са се разделяли в реалния смисъл на думата.
Те продължават да живеят така... И знам, виждам навсякъде около мен, че има хора, които са с половинките си, но нямат това богатство, което имат тези две разделени души, живеещи една за друга вече цели десетилетия...
Хубаво е да си звездичка на някого и той да те заведе в небесата за да блестиш най-ярка от всички. Хубаво е и когато те изгуби за миг в мъглата на всякакви други сияния, да успее да се върне навреме за да ти докаже колко държи да блестиш именно за него...
Пожелавам ти да си звездата, която той иска, желае... и за него да бъдеш единствената на небосклона.
Просто повярвай навреме...
Може би думите ти ме докоснаха именно защото съм точно на твоите години... и знам какво е да живееш като звездичка.
Повярвай ми, понякога много, много боли - особено, ако вечер тръгнете в различни посоки поради обстоятелства, времеви или не, поради чистата осъзнатост на реално възможното и до болка познатото невъзможно, дори и поради фактите, че не искаш да страдат дори и ако така да залагаш своето щастие...
Но има едно хубаво нещо в тази болка - тя е осъзната и тогава разбираш, че човек обича и е обичан така само веднъж в живота си.
Просто повярвай за да бъдеш звезда !!!
А за двете ни бих пожелала - дано и да угаснем като такива.
PS. Писах на "ти" не от липса на първите 7, а от съпричастност и добавих нещо лично накрая само за да усетиш, че ме докосна... А може и това да няма значение, но се радвам, че открих блога ти.
Меги Боева
Да си звезда за някого е може би усещане, близко до Божественото. Ти носиш многоизмерното въплъщение на щастието, щом си орисана със способността да бъдеш нечия звезда...Аз не съм била, никога, за никого. И може би е време да повярвам, че мога да бъда...Че всяка една жена, която има капацитета да свети със собствена светлина, трябва да очаква своето щастие - като нежна реликва, даряваща неземно красиви моменти...
Разбира се, че съпричастността е осезаема и изобщо не се притеснявай, че ми пишеш на "ти", тези неща се усещат и се случват - спонтанно, взаимно е.
Радвам се, че има други души на трептението на моята вътрешна същност...
Теменуга
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката