Пак е Коледа, трябвало пак да съм кротка и тиха,
да очаквам (защо ли?), през комина да валят чудеса,
да прощавам на всички... (Интересно, дали ми простиха,
че не ходя по пътя утъпкан, а летя в небеса!?)
Пак с усмивка да слагам куп чинии на тежка трапеза -
та нали всеки празник се измерва с камари храна
и да крия под маската мислите - точно онези,
че излишна е цялата, празнична уж, суетня.
Колко малко е нужно – само топла погача и вино,
че насища се лесно и най-страшният глад на плътта
и жарава в сърцето, че студ вее дори от камината,
ако няма в очите нито смях, нито лъч светлина.
Просто трябва ни вяра, че не са закърнели сърцата ни,
радостта, че е в нас и разлива сияйни вълни...
Пак е Коледа. Значи, пак е време да почне театъра,
с който в себе си търсим скрита сила, да бъдем добри.
И все пак, може ли едно парченце мръвка (компромисно) към погачата? Ей тонинко само! :)))
Една наметка: Гласувах и още докато пишех коментара, цифрата от шестица, неведомо как, се превърна в петица. Бъгче?
Иначе българинът всеки празник го прекарва на трапезата в ядене и пиене на корем.
Тежко е да се родиш като отрицание на съществуващото.
Празничната трапеза не е за плюскане до спукване, а за радост от заслуженото изобилие, символ на обич към хората около трапезата. АКО Я НЯМА тая обич, тогава тежи шетнята.
Нека Божията Любов, Мъдрост и Истина те съпътстват през Новата година и ти носят радост и творческо вдъхновение, защото ги заслужаваш!
радостта, че е в нас и разлива сияйни вълни...