Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
10.01.2013 03:12 -
Повратната точка - там, където минало и бъдеще се оглеждат в настояще
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 13259 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 03.02.2015 03:24
Прочетен: 13259 Коментари: 11 Гласове:
23
Последна промяна: 03.02.2015 03:24
...Почти не пиша вече тук. Но доста често се връщам назад - към стари мои постинги, отразили емоционалния ми мир в моменти от миналото, всеки от тях напластил нови нюанси във вътрешната ми същност.
Напоследък публикувах доста препратки от мои писания от блога във Фейсбук, отваряйки спорадично различни страници от книгата на моя път и емоционално-нравствения ми кодекс.
Пет години и половина отразявам себе си тук, може би пределно искрено - което често се тълкува като признак на недостатъчна саморефлексия и чувство за самосъхранение.
Така е. Но съм го правила. И не съжалявам.
Това е бил моят начин да пресъздам себе си в онези моменти, когато разчупеното огледало на случващото се и моето отражение в него се е вмествало точно в тези граници и норми, избрани от мен самата.
Миналото е непроменяемо.
Можем само да се върнем към него, да приседнем на задушевен разговор със самите себе си - такива, каквито сме били тогава, във вихъра на необуздани страсти, негата на нежни моментни взаимности или отчаянието, през което всяка предадена душа преминава, за да достигне до просветения бряг на прошката и очистителната сила на новия избор - да продължиш, без да съдиш и без да се връщаш към болката.
Може би затова не пишех нищо ново, а посягах към моите думи, родени в отделни моменти от тези 5 1/2 години.
Чувствах се различно - носталгично усмихната, потапяща се отново в тогавашните емоционални води на нещо, която съм мислела за несъизмеримо силно и непревъзмогнато, или скептично усмихваща се - заради преодоляната зависимост към хора и свързаната с тях събитийност...
Имала съм нужда от тази ретроспекция, към която се обръщах от чисто самотерапевтична гледна точка.
За да излекува травмите в тъканта на миналото си, човек трябва да се обърне към него - без страх, да разрови старите рани, покрити с патината на хипотетичната забрава, да надникне отново в кладенеца на болката, понякога нетърпима, особено когато е повикана повторно и почувствана чрез резонантната сила на емоционалния ремикс...
Подобни сблъсъци с минали събития пораждат неподозирани вътрешни подводни течения, проявени в бурно изригване на душевните вълни или в утаяване на чернилката - на дъното на същността, но вече преминала през лечебницата на новото преосмисляне.
Това са онези моменти, когато надникваме в себе си толкова дълбоко, че бихме могли да се огледаме в нашите собствени очи на дете - тогава, когато светът е бил "голям и добър", или да преминем през разтърсващото време, когато собственото ни израстване е било в асинхрон с натиска и нормите отвън, след което да се огледаме в очите на друга човешка душа - при първото влюбване, лишено от всякаква реалистичност и прагматика, но носещо стигмата на съдбовно случване...
Напоследък преминавах точно през тези етапи, последователно, или разбъркано - като мозаична ретроспекция, всяка от които лекуваща определени "болезнени бутони" в моята същност...
Свита на топка понякога - символично, разбира се, завихрях вътрешната си спирала на чувствата, за да премина в обратната позиция - обръщаща всичко болезнено в прераждащо и всяко съмнение - в новородена надежда.
Позволих си да погледна и в бъдещето - не чрез ирационални способи и мистицизъм.
А чрез проекцията на собствената си мисъл, реално разсъждаваща, че няма как, когато си осъзнал критичните точки на своето развитие и причините, довели до катаклизми, да не съградиш нещо по-смислено, по-добро, по-пълноценно изживяно, по-справедливо и по-красиво - като нюанси на преминали през съществото ти емоции, пълнокръвни...
Реейки се във време-пространствените писти, пътувайки назад-назад и любопитно /и, признавам, с повече надежда, отколкото страх/ надничайки напред, нежно притихвам в настоящия момент - ТУК И СЕГА.
Преосмислих всяко звено от веригата на емоционалните си зависимости, както и от себепроявлението си като личност.
Осъзнах поредицата от грешки и неправилни нагласи и подходи.
Това не означава, че няма да залитам отново към подобни неработещи модели.
Но поне се огледах в себе си - без да се самоосъждам, без истерично да обвинявам външни обстоятелства и хора, без да търся реваншистки съдбовни компенсации или да влизам в ролята на "раздавач на правда".
Всичко е закодирано в нашите избори, дори в мислите ни, с които проектираме отношения и житейски крачки...
Тук ще цитирам лайтмотива на един филм-събитие, който гледах сама, умишлено сама, в почти празен киносалон. Това бе за мен катарзис и три часа пълноценно общуване със себе си.
Точно тази силна емоция ми беше нужна, в повратната точка, когато при мен минало и бъдеще се оглеждат в омиротворените води на настоящето...
Ето ги и думите от "Облакът Атлас", закодирали за мен цялата мъдрост на човечеството, изкристализирало в една нова житейска философия, в няколко прости изречения:
“Нашите животи не са само наши. От утробата до гроба, ние сме свързани с други, в миналото и настоящето. И с всяко престъпление, и всяко добро дело, ние градим бъдещето си.”
Респект.
Гледайте този филм.
За да откриете най-точното и изцеляващо отражение на своето минало в настоящето и да проектирате едно смислено бъдеще - брънка по брънка, чрез мислите и делата си.
Към втория клип:
Този клип публикувах във Фейсбук в началото на май - когато настъпи краят на най-интересната и отлично инсинуирана илюзия в живота ми. Сега, 9 месеца след болката с тогавашни измерения, гледам - с достатъчно доза скептична мъдрост, ОТГОРЕ, на събития, хора, взаимозависимости.
Няма болка повече.
Няма обида, отми се от водите на последстващата осъзнатост, че може да те обиди само човек, на когото позволиш да се покажеш уязвим и донякъде зависим от неговото отношение и мнение за теб самия.
Няма повече обич. Категорично. Премина в небитието - окончателно, след повторно дадения й шанс да изпее лебедовата си песен.
Величествен клип!
Невероятна природна сила, сбрала в себе си мощта на земната гръд и ласката на небесното тайнство, стихията на лавата, клокочеща в недрата й и несравнимото богатство на нейната жива същност...
Гледайте.
И помълчете, прекланяйки се...
Добро да е утрото Ви,
Благодаря Ви, за трудната тема!
Мога ли да се обърна към миналото и да не го съдя?
Да!
Винаги съм имал право на избор, да, от сегашния момент е бил прибързан и емоционален, но е опитност.
Грабна ме- "Всичко е закодирано в нашите избори..."!
Внимателно стъпвам в миналото, защото постигнахме най- важното за нас- четири внучета, които ни радват.
Постове, имот, власт или пари, всичко се стопява, когато чуем- "...бабо това..." или "...дядо хайде...".
Това е моето минало, което се проектира в нашето бъдеще, защото можем да сме, като дървета със свежа сянка и внуците да си почиват, но чрез тях младеем, защото откриват света с малките си очички.
Бързахме и нямахме много време с дъщерите, но сега с внуците, разбираме важността на всяка дума и нейното конкретно значение, като код за позитивна или негативна реакция.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
цитирайБлагодаря Ви, за трудната тема!
Мога ли да се обърна към миналото и да не го съдя?
Да!
Винаги съм имал право на избор, да, от сегашния момент е бил прибързан и емоционален, но е опитност.
Грабна ме- "Всичко е закодирано в нашите избори..."!
Внимателно стъпвам в миналото, защото постигнахме най- важното за нас- четири внучета, които ни радват.
Постове, имот, власт или пари, всичко се стопява, когато чуем- "...бабо това..." или "...дядо хайде...".
Това е моето минало, което се проектира в нашето бъдеще, защото можем да сме, като дървета със свежа сянка и внуците да си почиват, но чрез тях младеем, защото откриват света с малките си очички.
Бързахме и нямахме много време с дъщерите, но сега с внуците, разбираме важността на всяка дума и нейното конкретно значение, като код за позитивна или негативна реакция.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
Много се радвам, че си тук.
Твоят блог е уникален, съответно и насладата, която носи, е неповторима.
Hадявам се да те виждам по-често!
и ми хареса написаното.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
В огледалото си житейско, колкото по-внимателно се вглеждаме,
за толкова повече свои възможности ще можем да проглеждаме!
Все пак...промените са нещо важно,
особено когато са за добро,
тъй като нещата са не само лични,
а свързани просто и сложно в многолико ЕДНО!
Поздрав за постинга!
цитирайза толкова повече свои възможности ще можем да проглеждаме!
Все пак...промените са нещо важно,
особено когато са за добро,
тъй като нещата са не само лични,
а свързани просто и сложно в многолико ЕДНО!
Поздрав за постинга!
ние го градим.Поздравления за мъдрите прозрения!:)
цитирайdiadokolio написа:
Добро да е утрото Ви,
Благодаря Ви, за трудната тема!
Мога ли да се обърна към миналото и да не го съдя?
Да!
Винаги съм имал право на избор, да, от сегашния момент е бил прибързан и емоционален, но е опитност.
Грабна ме- "Всичко е закодирано в нашите избори..."!
Внимателно стъпвам в миналото, защото постигнахме най- важното за нас- четири внучета, които ни радват.
Постове, имот, власт или пари, всичко се стопява, когато чуем- "...бабо това..." или "...дядо хайде...".
Това е моето минало, което се проектира в нашето бъдеще, защото можем да сме, като дървета със свежа сянка и внуците да си почиват, но чрез тях младеем, защото откриват света с малките си очички.
Бързахме и нямахме много време с дъщерите, но сега с внуците, разбираме важността на всяка дума и нейното конкретно значение, като код за позитивна или негативна реакция.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
Благодаря Ви, за трудната тема!
Мога ли да се обърна към миналото и да не го съдя?
Да!
Винаги съм имал право на избор, да, от сегашния момент е бил прибързан и емоционален, но е опитност.
Грабна ме- "Всичко е закодирано в нашите избори..."!
Внимателно стъпвам в миналото, защото постигнахме най- важното за нас- четири внучета, които ни радват.
Постове, имот, власт или пари, всичко се стопява, когато чуем- "...бабо това..." или "...дядо хайде...".
Това е моето минало, което се проектира в нашето бъдеще, защото можем да сме, като дървета със свежа сянка и внуците да си почиват, но чрез тях младеем, защото откриват света с малките си очички.
Бързахме и нямахме много време с дъщерите, но сега с внуците, разбираме важността на всяка дума и нейното конкретно значение, като код за позитивна или негативна реакция.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
Здравейте, извинявам се за твърде дългото забавяне на отговора. Но наистина рядко влизах в блога, а снощи изпитах нужда да напиша нещо ново и осъзнах, че е крайно време да отговоря на коментарите от този постинг.
Да, изборите определят живота ни, независимо дали са в емоционалната или професионалната сфера. А Вашите избори очевидно са били точните - след като сте заобградени с обич!
tutankhamon661 написа:
Много се радвам, че си тук.
Твоят блог е уникален, съответно и насладата, която носи, е неповторима.
Hадявам се да те виждам по-често!
Много се радвам, че си тук.
Твоят блог е уникален, съответно и насладата, която носи, е неповторима.
Hадявам се да те виждам по-често!
Много благодаря за добрите думи! Не мисля, че има нещо уникално в моя блог, не влагам нито амбиция, нито претенция, просто отразявам себе си...
А дали ще бъда често тук - зависи от вътрешния ми мир, напоследък все по-рядко пиша, а и феноменът Фейсбук като че ли обсеби функцията на споделянето и все по-често пиша там, а не тук:)...
priqtel12 написа:
и ми хареса написаното.
Поздрави!
Поздрави!
Благодаря за добрите думи! Поздрави от все още зимен Бургас!:)
inel379 написа:
\В огледалото си житейско, колкото по-внимателно се вглеждаме,
за толкова повече свои възможности ще можем да проглеждаме!
Все пак...промените са нещо важно,
особено когато са за добро,
тъй като нещата са не само лични,
а свързани просто и сложно в многолико ЕДНО!
Поздрав за постинга!
за толкова повече свои възможности ще можем да проглеждаме!
Все пак...промените са нещо важно,
особено когато са за добро,
тъй като нещата са не само лични,
а свързани просто и сложно в многолико ЕДНО!
Поздрав за постинга!
Taка, е многоликостта на живота е отражението на разнопосочните вътрешни посоки...:)
Затова животът се оглежда в нас, а ние - в неговото нееднозначно огледало...:)
discoveries написа:
аз никога не чета дълги километрично постове...
написано много, а нищо по същество...
нямам времето да чета нечии литературни изблици
написано много, а нищо по същество...
нямам времето да чета нечии литературни изблици
Разбирам Ви. Всеки има право на избор - какво да чете и какво - не. Така че най-учтиво Ви моля да не посещавате блога ми, щом като не Ви допада:) Литературни изблици не правя, защото това е стилът ми на писане, не мисля, че в блога си пиша литературно, тук не се изразявам професионално, нито имам желание да се изразявам сложно. Всеки се себеизразява по начин, който му е присъщ и това също е негово право.
ivesa написа:
ние го градим.Поздравления за мъдрите прозрения!:)
Така е! Градим бъдещето, мисъл по мисъл, която прераства в дело, послание, мисия!
Търсене
За този блог
Гласове: 45014
Блогрол
1. kokoshinka - моята щерка-разбойничка:) Т.е. Дидка-Бандитка:)
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката