2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Прочетен: 12143 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 17.10.2020 20:53
We have fallen in the Arms of Love where all is Music.
If all the harps in the world were burned down,
still inside the heart
there will be hidden music playing.
~ Rumi
Пристъпвайки прага на есента, освен рутинните мисли, леко носталгични, подхождащи на сезона, през съзнанието ми преминават и други проблясъци - да, лятото си тръгва, идва дъъълъг период на застиналост, но само природно изразена.
Вътрешно, душевните ми пространства са изпълнени със странно-необясним оптимизъм, а сетивата ми са леко разстроени, т.е. неулавящи никаква конкретна вибрация, но със сигурност установени на нежната честота на едно не-очакване, не-изискване, не-съотнасяне с минали преживявания. Сякаш платното на иначе бушуващото ми съзнание е чисто.
И е готово, без излишни очаквания, да приеме новия рисунък на дните ми, които, сигурна съм, ще са с нови нюанси на осмисляне, намерения и случване.
Много често напоследък си мисля, че всъщност почти не познавам перфектно изразено щастие, съвършени отношения. Двама, и да си пасват визуално, дори интелектуално, в емоционален план ще е пълен крах, или обратно. Е, несъмнено е по-добрият вариант, отколкото да си придружен от самия себе си...
Макар че след дългогодишна самота човек като че ли свиква да е непридружен, така се избягват доста комплицирани ситуации:)) На моята вече зряла възраст осъзнавам, че като че ли повече компромиси не бих допуснала. Принципно, не уважавам половинчатите неща, бих допълнила - ако е връзка, да е истинска, без ненужни емоционални преглъщания, без дълбаещи въпроси, на които отговорът вечно бяга, без безсмислени премълчавания. А със зряло поемане на отговорността, да споделяш живота си, а не само временния проблясък на страстта и бързо повяхващата тръпка... Мечтая си аз:)...
И тук е мястото за мисълта на моя любим психоаналитик:
„Визията ти ще се проясни, когато се вгледаш в сърцето си. Който гледа навън – сънува, който гледа навътре, се пробужда...” Карл Густав Юнг
Това го знаят тези, които достатъчно са се вглеждали в себе си, останалите, взиращи се само навън, трудно достигат до гласа на сърцето си и живеят в перманентен сънен транс. А пробуждането се съпровожда от опасни понякога състояния на духа, рискът на осъзнаването е вървящото по острието на истината усещане за баланс между реално и мечтано. Но който издържи този тест, на върха на бръснача, върви уверено по съдбовната пътека, останалите са винаги "на ръба"...
А това вървене „на ръба” често аналогизирам с навлизането ми – навътре, в морето, по Моста, символът на моя град, когато пристъпвам сякаш по тънката граница, разделяща битието от имагинерното, статичността, в която сме застопорени, от динамиката на водата, чиито вълни носят подсъзнателно индуцирани тайнства, които се блъскат в скалите на съзнанието...
Мистичната "Синя Луна"...
Ето го и него, в есенен вид - гневи се, и то като мен:) Но е магично съприкосновението с духа му, сякаш блъскащите се вътре в мен въпроси намират своите дългоочаквани отговори, защото то, морето, пази във водите си информационния поток на сбраните човешки емоции. Тъй като е било ням свидетел на безумни любови и още по-безумна мъка...
А това е моето море, снимано с телефона в движение, докато вървях в плитчините му, в края на лятото, в началото на есенния сезон, с пожелана наум среща с него, другото лято - дано да съм в друго състояние на духа и ... всичко да е друго!
И отново - сентенция на древния мъдрец Джелал-ад-дин Руми, мисля, на място, макар на пръв поглед, е като "съшита":
While the mind sees only boundaries,
Love knows the secret way there. ~ Rumi
Към първия клип -публикувах песента и в предишния постинг, но сега е с друг клип и с друго послание /Helloween - Forever And One/:
Няма да търся повече "единствения завинаги", а ще чакам някой мене да открие и разпознае като "единствена завинаги". Красива песен, умишлено подбрах точно този клип. Досега винаги съм се молила за другите, любимите, близките, да са добре, да са щастливи. Днес, само в този момент, се моля за себе си: "Нека Силата бъде с мен!"...
Към втория клип /Elton John - Original Sin/:
Е, не успях да си сдържа сълзите и този път, а съм гледала този филм много пъти, както и клипа, и съм чела книгата също няколко пъти...Е, няма имунизация срещу романтиката, явно.
Макар че точно в момента, а и месеци назад, съм в нихилистична дупка и в период на пълно безверие, дори не съм способна да се влюбя, в сериозно съмнение съм, че ще се влюбя някога отново...
Е, явно не съм загубила поне усета за това чувство, щом тази история, колкото и сантиментално-нереалистична, толкова и силна и истинска, ме разплака...
Имам нужда от една приказка, за пораснали деца...За да повярвам, че в този свят не всичко е поза, меркантилни пориви, подмолна борба за влияние и инсинуация на любов. Имам нужда да повярвам, че истинските неща съществуват. Не само в приказките...
Към третия клип /Delerium - Fallen/:
Красота, отразена в огледалото на "другия свят", онзи, на ръба между мечтаното "отвъд" и видимото - "тук и сега". "Само още една нощ..." - но не като продължение, а като смекчен край. Има ли смисъл от нея, или новите нощи, с нов човек, биха пуснали, най-после, завесата на Забравата...
Твоите постинги са истинско удоволствие!
Твоите постинги са истинско удоволствие!
Благодаря за оценката! Радвам се, че част от мен, изразена чрез думите ми, доставя някакво удоволствие някому:)
Спокойна вечер и лека нощ!
Спокойна вечер и лека нощ!
Благодаря Ви за добрите думи! Да, пътят човешки е въпрос на избор, но и на обстоятелства. Моят самотен път не е избран от мен да бъде такъв, напротив. Но преминах през всички етапи на загубата, новата надежда, разочарованието - отново, примирението, депресивните периоди на пълен емоционален нихилизъм. Вече свикнах, но не съм се отказала от мисълта, че..."светът е за двама".
Поздрави и от мен за хубавия постинг!
Поздрави и от мен за хубавия постинг!
Благодаря ти, skarlet! Чувствата са мои, неподправени...Честито Рождество, светли бъдни дни и благословен път - и духовен, и земен, напред!
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката