Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2012 23:33 - Есенно топло...
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 12127 Коментари: 6 Гласове:
29

Последна промяна: 17.10.2020 20:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
We have fallen in the Arms of Love where all is Music.
If all the harps in the world were burned down,
still inside the heart

there will be hidden music playing. 
~ Rumi
   
image

image


image
 
Пристъпвайки прага на есента, освен рутинните мисли, леко носталгични, подхождащи на сезона, през съзнанието ми преминават и други проблясъци - да, лятото си тръгва, идва дъъълъг период на застиналост, но само природно изразена.

Вътрешно, душевните ми пространства са изпълнени със странно-необясним оптимизъм, а сетивата ми са леко разстроени, т.е. неулавящи никаква конкретна вибрация, но със сигурност установени на нежната честота на едно не-очакване, не-изискване, не-съотнасяне с минали преживявания. Сякаш платното на иначе бушуващото ми съзнание е чисто.

И е готово, без излишни очаквания, да приеме новия рисунък на дните ми, които, сигурна съм, ще са с нови нюанси на осмисляне, намерения и случване. 

Много често напоследък си мисля, че всъщност почти не познавам перфектно изразено щастие, съвършени отношения. Двама, и да си пасват визуално, дори интелектуално, в емоционален план ще е пълен крах, или обратно. Е, несъмнено е по-добрият вариант, отколкото да си придружен от самия себе си...
Макар че след
дългогодишна самота човек като че ли свиква да е непридружен, така се избягват доста комплицирани ситуации:)) На моята вече зряла възраст осъзнавам, че като че ли повече компромиси не бих допуснала. Принципно, не уважавам половинчатите неща, бих допълнила - ако е връзка, да е истинска, без ненужни емоционални преглъщания, без дълбаещи въпроси, на които отговорът вечно бяга, без безсмислени премълчавания. А със зряло поемане на отговорността, да споделяш живота си, а не само временния проблясък на страстта и бързо повяхващата тръпка... Мечтая си аз:)...

 

И тук е мястото за мисълта на моя любим психоаналитик:

Визията ти ще се проясни, когато се вгледаш в сърцето си. Който гледа навън – сънува, който гледа навътре, се пробужда...” Карл Густав Юнг

 

Това го знаят тези, които достатъчно са се вглеждали в себе си, останалите, взиращи се само навън, трудно достигат до гласа на сърцето си и живеят в перманентен сънен транс. А пробуждането се съпровожда от опасни понякога състояния на духа, рискът на осъзнаването е вървящото по острието на истината усещане за баланс между реално и мечтано. Но който издържи този тест, на върха на бръснача, върви уверено по съдбовната пътека, останалите са винаги "на ръба"...

А това вървене „на ръба” често аналогизирам с навлизането ми – навътре, в морето, по Моста, символът на моя град, когато пристъпвам сякаш по тънката граница, разделяща битието от имагинерното, статичността, в която сме застопорени,  от динамиката на водата, чиито вълни носят подсъзнателно индуцирани тайнства, които се блъскат в скалите на съзнанието...

image

Мистичната "Синя Луна"...


image


Ето го и него, в есенен вид - гневи се, и то като мен:) Но е магично съприкосновението с духа му, сякаш блъскащите се вътре в мен въпроси намират своите дългоочаквани отговори, защото то, морето, пази във водите си информационния поток на сбраните човешки емоции. Тъй като е било ням свидетел на безумни любови и още по-безумна мъка...

                                                             

image



А това е моето море, снимано с телефона в движение, докато вървях в плитчините му, в края на лятото, в началото на есенния сезон, с пожелана наум среща с него, другото лято - дано да съм в друго състояние на духа и ... всичко да е друго!

И отново - сентенция на древния мъдрец Джелал-ад-дин Руми, мисля, на място, макар на пръв поглед, е като "съшита":

While the mind sees only boundaries,
      Love knows the secret way there. ~ Rumi


Към първия клип -публикувах песента и в предишния постинг, но сега е с друг клип и с друго послание /
Helloween - Forever And One/

Няма да търся повече "единствения завинаги", а ще чакам някой мене да открие и разпознае като "единствена завинаги". Красива песен, умишлено подбрах точно този клип. Досега винаги съм се молила за другите, любимите, близките, да са добре, да са щастливи. Днес, само в този момент, се моля за себе си: "Нека Силата бъде с мен!"...

Към втория клип /Elton John - Original Sin/: 

Е, не успях да си сдържа сълзите и този път, а съм гледала този филм много пъти, както и клипа, и съм чела книгата също няколко пъти...Е, няма имунизация срещу романтиката, явно.
Макар че точно в момента, а и месеци назад, съм в нихил
истична дупка и в период на пълно безверие, дори не съм способна да се влюбя, в сериозно съмнение съм, че ще се влюбя някога отново...
Е, явно не съм загубила поне усета за това чувство, щом тази история, колкото и сантиментално-нереалистична, толкова и силна и истинска, ме разплака...

Имам нужда от една приказка, за пораснали деца...За да повярвам, че в този свят не всичко е поза, меркантилни пориви, подмолна борба за влияние и инсинуация на любов. Имам нужда да повярвам, че истинските неща съществуват. Не само в приказките...

 

Към третия клип /Delerium - Fallen/

Красота, отразена в огледалото на "другия свят", онзи, на ръба между мечтаното "отвъд" и видимото - "тук и сега". "Само още една нощ..." - но не като продължение, а като смекчен край. Има ли смисъл от нея, или новите нощи, с нов човек, биха пуснали, най-после, завесата на Забравата...

 




 



 

 









Тагове:   есен,


Гласувай:
29



1. tutankhamon661 - temenuga
03.10.2012 20:49

Твоите постинги са истинско удоволствие!

цитирай
2. temenuga - Към tutankhamon661:
03.10.2012 21:09
tutankhamon661 написа:

Твоите постинги са истинско удоволствие!


Благодаря за оценката! Радвам се, че част от мен, изразена чрез думите ми, доставя някакво удоволствие някому:)
цитирай
3. tomich - temenuga
08.10.2012 22:25
Твоите постинги са винаги силни емоционални откровения, изказани и написани в един чудесен психоаналитичен стил. Чета ги с удоволствие и се питам възможно ли е една толкова привлекателна интелигентна жена да избере самотния път на живота. Разбира се, всеки човек САМ избира пътя, и всеки път има САМО един край - добър или лош.Трябва да следваме пътя, избран от сърцето ни...

Спокойна вечер и лека нощ!
цитирай
4. temenuga - Към tomich:
23.10.2012 22:25
tomich написа:
Твоите постинги са винаги силни емоционални откровения, изказани и написани в един чудесен психоаналитичен стил. Чета ги с удоволствие и се питам възможно ли е една толкова привлекателна интелигентна жена да избере самотния път на живота. Разбира се, всеки човек САМ избира пътя, и всеки път има САМО един край - добър или лош.Трябва да следваме пътя, избран от сърцето ни...

Спокойна вечер и лека нощ!


Благодаря Ви за добрите думи! Да, пътят човешки е въпрос на избор, но и на обстоятелства. Моят самотен път не е избран от мен да бъде такъв, напротив. Но преминах през всички етапи на загубата, новата надежда, разочарованието - отново, примирението, депресивните периоди на пълен емоционален нихилизъм. Вече свикнах, но не съм се отказала от мисълта, че..."светът е за двама".
цитирай
5. ckarlet - Красиво описание на природа, чу...
10.12.2012 15:52
Красиво описание на природа, чувства и мисли!
Поздрави и от мен за хубавия постинг!
цитирай
6. temenuga - Към ckarlet:
26.12.2012 21:06
ckarlet написа:
Красиво описание на природа, чувства и мисли!
Поздрави и от мен за хубавия постинг!


Благодаря ти, skarlet! Чувствата са мои, неподправени...Честито Рождество, светли бъдни дни и благословен път - и духовен, и земен, напред!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2417917
Постинги: 152
Коментари: 4956
Гласове: 45014
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031