Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2012 04:33 - В средата на лятото - в същината на въпросите и началото на отговорите
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10026 Коментари: 9 Гласове:
21

Последна промяна: 22.10.2014 03:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg




Един приказно красив залез над бургаското море, който ми се стори още по-запленяващ, тъй като на този ден се бях върнала от София /и бързах, след работа, да видя моето море, трудно дишах 2-3 дни без него!/. Градът ни и атмосферата му са неповторими!




А това е морето - в плажен вариант, т.е. снимам го от самия плаж:)



 

"Красавицата и Звярът" - част от великолепното изложение на пясъчни фигури в Бургас - вечната приказка за истинския облик на любовта, независимо под каква форма е и колко /на пръв поглед/ плашещо е лицето й, в същината си тя е живот и смисъл...





А тази дъга се появи - за не повече от минута-две, точно в навечерието на рождения ми ден:) Добро знамение /надявам се!/

Отново съм тук:)  Вече свикнахте с моите прелитания, но едно е сигурно - винаги ще се се завърна, дори да е след дълго, но не безсмислено отсъствие:)

След последното ми писания се случиха много неща.
Преживях синтезирано - като в капсула свръхантибиотик и спасителна ампула антидот на отдавнашни и доскоро неизлечими илюзии, доста ежедневно поднасяни недотам приятни изненади.

Осъзнах още повече от преживяното, което бе препускащо, като на кинолента.
Емоциите бяха почти неконтролируеми, а уроците - задъхано следващи един след друг. На моменти имах чувството, че като се събудя, няма да издържа на напора на новия ден, който с бясна скорост ми носеше нови и нови предизвикателства...

Но новият ден идваше - неизменно, с намествания на емоции, чувства, нагласи, очаквания, срутени надежди /в тяхното преодоляване станах факир:)/, помръкнали мечти и ненамерени търсения.
Всичко се редуваше в бясна скорост и отговорите се наместваха в кратерите, които дълго чакаха да бъдат запълнени - за да се подреди ураганната същност на емоциите ми. 

 
Беше изключително силно за мен да осъзная какво съм правила досега с всички възможности в живота си, как съм саботирала собственото си щастие, независимо от това, че може би не е било отредено да е вечно, аз съм го задушавала още в зародиш! 
 
 
Никой не ми е бил виновен. Аз самата съм възприела това вярване за себе си, че не съм достатъчно добра, за да заслужа любов.
И се обрекох на години, години самота или полулюбови.
Нямам, обаче, намерение повече да си подписвам доживотната самотна присъда. 

И отново се връщам към някои стари мои мисли, вече публикувани, като завършек на малкото, но всъщност много, което исках да кажа дотук:

...Любовта не остарява, не девалвира, не умира. Тя просто живее в нас и чака да срещне Онзи, на когото ще се открие със сребърния блясък на светостта и безсмъртието.
Когато любовта временно помръкне, тя прибира ангеловите си крила. За да ги пусне отново в полет - когато намери себеподобна, толкова истинна и толкова безумно открита, без да се страхува от още по-безумната си ранимост...Не проклинам любовта. Напротив. Покланям й се.

...Aко обичаш някого, пусни го на свобода. Ако се върне – твой е завинаги. Ако не се върне – не е бил твой никога…”
Тази емблематична реплика от филма "Неприлично предложение" е толкова вярна, колкото би могла да бъде, истински отразена в реалния живот, а не в романтична киноверсия на житейските случвания...
Така е.
Не можеш да задържиш никого, само чрез егоистичните импулси на необходимостта да го имаш до себе си.
Пускайки го и давайки му право на избор, ти му предоставяш и шанс да осмисли твоето място в неговия живот.
Ако има пространство в дните му и кът в сърдечните му селения - само за теб, няма сила - земна и небесна, която да попречи на две души да се съчетаят в един красив танц, с който доказват Божествената си същност. Ако не - то тогава получаваме стипчивия житейски урок - нямаме място там, където не сме желани и където не тръпнат за нашето присъствие, дори и невидимо...


Ето и едни думи, които много силно ме докоснаха - от книга, която четох наскоро, авторът е Филип Лхамсурен, един пътешественик, не само формално, като смисъл, а във време-пространството, в което пътува към истината за себе си и за своето отражение в света, през който преминава, с цялата невероятно богата гама на чувствата, които живеят в него. Ето и думите, които досегнаха онази част у мен, която винаги е чакала да прочете точно това. И да го осъзнае.

"Аз не търся пътя към сърцето ти, а само вървя по пътя, отреден за всички човешки сърца. Този път е засипан с купища обещания на застинали кервани, поели някога по вечния път на любовта. Път, който е така опасен и труден, само защото мъжете и жените със своите кервани, паднали тук, са се въоръжили, готвейки се за несъществуваща война. А бурята на любовта оставя само СВОБОДНИТЕ, тези, които умеят да воюват срещу собствените си демони, а не срещу любовта или за нея."
 
Филип Лхамсурен 

Вече съм свободна - от илюзии, излишни очаквания, от клопките на прекалената емоционалност, от вменено чувство за вина или посени и неполивани надежди.
Осъзнавам свободата си от всички вериги, които ме дърпаха - с все по-голяма сила, към старите модели.

Без да отправям обвинения никому, нито да поставям на символични везни отдаденото и получено от мен, правя своеобразна равносметка на емоционалния си живот. И какво научавам за самата себе си?..Няма място за униние, самосъжаление, негодувание, въпроси без отговор, самообвинения или обвинения към някого. Обичала съм безумно силно, била съм наранявана и отблъсквана - със същата сила, равнозначна на моята обич и отдаденост. В същото време, съм била
/сигурно.../ обичана от други мъже, които аз неволно, или не, съм отблъснала.
Баланс.
Но, бидейки толкова силно обичаща и способна на подобни чувства, не получавайки почти нищо в замяна, за всичките години на съзнателния ми живот като жена, е повече от логично да ме очаква най-доброто. И силно се надявам, че ще имам зрялата способност да го приютя и запазя в живота си. Завинаги.
 


Ето и последните думи към един специален за мене човек, именно този, който ме подтикна към дълго зреещата промяна.
Благодарна съм му, въпреки целия набор от катаклизми, през които преминахме през последната година и половина:

Нека оставим миналото на мира.
И двамата сме твърде различни - днес.
Нека си бъдем различни, в различни вселени, с различни неща, които ни вълнуват в нашите различни животи.
Осъзнавам и друго - всеки от нас ще остави в другия частица от себе си, която ще напомня на теб - за мен, и на мен - за теб, винаги. В това съм сигурна, и двамата бяхме един за друг като самодивско биле, неизтребимо. Независимо от това, че приказката, измислена от нас - като необходимо малко бягство от реалните случвания, които не бяха твърде щастливи и за двама ни, просто свърши...
Бъди щастлив по своя път, изминавай го с осъзната любов и себеотдаване, когато си готов, отдай себе си на душата, която ще бъде достойна за теб.


Това бе.
Днес е различно.
Ще бъде по-доброто за всеки един от нас.
Изпращам те. С любов.  




Tова е здравецът за Еньовден, който ми даде майка ми - дарен е за буден ум, дух, тяло и късмет! Пожелавам го на всички ви! На този специален ден дверите между двата свята - видим и невидим, се отварят и лъченията - и на Доброто, и на неговия противовес, са осезателно силни. Всеки прави своя избор - към коя посока да поеме и на коя символична страна да посвети своя житейски и духовен път... 






Цветята от колегите ми - за рождения ми ден, както и един букет, по куриер /за първи път ми се случва:)/, само че подателят остана неидентифициран /пък и, честно казано, не ме интересува кой е:)/. Букетът си беше хубав:)





А това е розата от майка ми - дано са по-бели дните ми, отсега насетне:)




А тези слънчогледи снимах от влака, като се връщах от София. Слънчева гледка, зареждаща със слънчево настроение, независимо от случвaщото се, то всъщност е за добро!

Към първия клип: 

Тази песен /е, не с този клип/ преди време ми изпрати един много специален мъж за мен, когото обичах. И когото обичам. Независимо кой къде е във време-пространството и галактиката на собствените си емоциoнални търсения...

Към втория клип

Песента от един много човешки и топъл филм - "Джери Макгуайър", в изпълнение на легендарните "Чикаго", ме връщат в едни позабравени времена, когато да изразяваш чувствата си не беше равнозначно на грях, когато да си позволиш да бъдеш романтичен не бе израз на безумие, в рязък противовес на властващия прагматизъм, когато имахме сетивата да чувстваме пълнокръвно и да обичаме пълнозвучно, без страх и вмешателства на "разумни доводи", отричащи най-човешкото вътре в нас...

Към третия клип:

Това е една от песните в моите Топ 10! Винаги, когато съм на прага на неизвестното, се връщам към нея..."С джобове, пълни с мечти..." - на брега на мрежелеещо на хоризонта ново начало, на разделната линия на загърбеното старо и неминуемото зараждащо се ново, гледам напред и се чувствам като на 19, когато обожавах тази песен - пели сме я на онези вече несъществуващи събирания с китара и видео /гледахме култови филми в компания от 20-ина души:))/ Тогава бях малко повече вярваща, защото все още не бях наранявана.
НО сега съм много по-наясно с болките, през които съм преминавала с нестинарска пожертвователност.
И съм готова да поема към брега на нова надежда.
Защото човек, дори да е на 80 /камо ли на почти два пъти по-малко/ има надежди, и все още несбъднати мечти...
 

Към четвъртия клип: 

...Танц, разлистващ - пласт по пласт, нежно, чувствено, с безгранична обич, същината на нашето "Аз", разкривайки сърцевината на смисъла за самите нас.
Безумно изчистена Песен на душата, пееща в тоналността на безусловното споделяне. Красив
 вътрешен полет, който пуска на свобода крилете ни, пазени в калъфа на страха и липсата на порива за летеж...
Мечта за онази Любов, която живее в нас, и чака да срещне себеподобна - толкова изворно чиста, колкото нашата автентична същност може да роди в мечтата си - в лимитираното ни земно въплъщение, което е стъпка към Вечността...
 




 












Гласувай:
21
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. isteater - Здравей, Слънчева!
16.07.2012 07:11

Поздрави от сърцето на града от мен!
Тези слънчогледи -- напълниха ми душата! Любими са ми тооолкова!
Поздрави -- до моренцето! :)

Is-i.
цитирай
2. cornflower - здравей, Теменуга!
16.07.2012 07:35
здравей, Теменуга!
цитирай
3. temenuga - Към isteater:
27.07.2012 00:30
isteater написа:

Поздрави от сърцето на града от мен!
Тези слънчогледи -- напълниха ми душата! Любими са ми тооолкова!
Поздрави -- до моренцето! :)

Is-i.


Поздравите са предадени и благодаря за отношението към моя град, и моето море /всъщност нашето море!/. А слънчогледите нямаше как да не ме грабнат, докато гледах през прозореца на влака, невероятно зареждащи са!
цитирай
4. temenuga - Към cornflower
27.07.2012 01:02
cornflower написа:
здравей, Теменуга!

Здравей и на теб! И морски поздрави за едно морско момиче/от друго такова:)/!
цитирай
5. tutankhamon661 - temenuga
13.08.2012 20:12
Впечатляващ постинг!
Както винаги.
цитирай
6. temenuga - Към tutankhamon661:
16.08.2012 15:02
tutankhamon661 написа:
Впечатляващ постинг!
Както винаги.

О, благодаря за оценката от един истински ценител! Хубав остатък от лятото желая!
цитирай
7. kosara2008 - щастлива бъди,
20.08.2012 13:20
цветна и окичена от слънчеви лъчи,звезден прах , от твоите очи, да искри!!!

приятелски поздрав от мен!
цитирай
8. temenuga - Към kosara2008:
26.08.2012 11:35
kosara2008 написа:
цветна и окичена от слънчеви лъчи,звезден прах , от твоите очи, да искри!!!

приятелски поздрав от мен!

Благодаря ти! Както винаги - умееш да вдъхновяваш битието чрез поетиката на думите си, чародейка си ти:))) Дано се случи, е, това лято нямаше време да бъда окичена със звезден прах, но може би следващото;))) Поздрави - морски, и от мен!
цитирай
9. temenuga - В края на лятото имаме вече отгов...
06.09.2012 19:05
В края на лятото имаме вече отговорите, необходими ми да продължа напред...Всичко е ясно, нищо не е имало, всичко е била веща инсинуация, едно голо желание, любовта е била в моето същество, моята душа, моята глава, моята надежда. Нямало е любов, както обикновено ми се случва. Чакам Мига, в който някой мъж ще ме обикне, така, както моята същност е способна да обича. Остарях, но не загубих тази си мечта. И никога няма да я загубя...А тези, повърхностните, лъжците, инсинуаторите, вещите играчи с човешките чувства - нека си живеят избрания от тях живот, не им завиждам. И в момента, в който го осъзнах, моята обич си тръгна, завинаги.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1550332
Постинги: 137
Коментари: 4958
Гласове: 44794
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31