Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2012 13:01 - Застопоряване в настоящето
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 20051 Коментари: 28 Гласове:
28

Последна промяна: 12.11.2014 04:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image



image

 ...Не съм писала много, много време тук. Никога не съм правила толкова дълга пауза.
Имало е защо. Не само поради това, че животът ми е предоставил поредната абсурдна порция предизвикателства, а и заради почти ежедневното писане в един съвременен феномен - Фейсбук, където необходимостта от споделяне на емоции и настроения като че ли се канонизира и намери достатъчен резонанс - като отражения на чувства и мисли.

При моето /дано не е само символично/ завръщане в това пространство, на което всъщност дължа много и бе моят емоционален пристан в продължение на години, пускам набързо щрихи от вече написани неща  - по повод случване или просто публикуване на някоя моя любима песен. Дано в скоро време има какво да напиша  - цялостно, обзорно, пълнокръвно и завършено като мисъл.

Липсвахте ми, мои съмишленици тук...До скоро. 

Ето и щрихите /нахвърляни, не претендирам за връзка помежду им:)/:


Когато на нещо му е писано - отгоре от Светите анали, то просто се случва, независимо от пречки, условия, временни недоразумения, външни недобронамерени намеси /уверих се, че винаги ги има/! И обратно, ако не трябва да се случи, въпреки всички усилия, напразни надежди, прахосани очаквания, инвестирано време, то не се получава. И така може би трябва да бъде. Господ винаги ни предпазва от това, което не ни е нужно и е някакъв вид заплаха за нас, колкото и да го желаем за момента, и обратно - дава ни това, което заслужаваме и за което сме готови. Когато трябва.


Животът ни е въплътен в различни "музикални" жанрове - балада, закачливо скерцо, ритъм едн блус, достолепна класика, фриволно реге, динамичен рок, жизнерадостна оперета, драматична опера, експанзивен хип-хоп и т.н....Красотата и интензивността на мелодията зависи от нас и вътрешния ни диригент, който избира жанра, темпото, настроението, както и дали ще е солово, камерно или оркестрово изпълнението на Симфонията на живота ни...


Някога, някъде, дали в Мароко, или в Гренландия, или пък в Австралия, има ли някакво значение къде, щом във време-пространството живее подобно чувство /като в кинематографичния шедьовър "Казабланка"/. Безспорно красиво, безусловно чисто, обречено /като фактология/, разбира се, но именно с това - още по-силно /като продължение към вечността/. Тъй като няма прегради за истинните човешки лъчения, наречени чувства. Те продължават живота си, дори преминавайки през хипотетична или реална раздяла. Другите, несъществените, просто отстъпват. И остават тези, благословени свише.


Ако ние, човешките същества, можехме да се разбираме без думи, а само с повика на вътрешната си същност...Ако можехме да се себеизразим чрез невидимите нишки на чувствата си, които често пъти остават вглъбени в тайника на предразсъдъците...Ако можехме да радиираме обич, без да ни се налага да преминаваме през хиляди условности и правила...Тогава бихме усетили нечия дистантна ласка и невидимо присъствие. Дори без думи. Или каквото и да било друго доказателство за "материализиране" на неща, които май е по-добре да си останат недоизказани...
Toгава зазвучава невероятната Песен на сърцето, която извира от същността, на клетъчно ниво, пее нескончаемата мелодия, която разказва за вълшебните долини на спокойствието, езерната бистрота на взаимосподелеността, красивите морски отблясъци от прилива на надежда и прибоя на споделената обич, такава, каквато всеки пази като реликва в съкровената тъкан на мечтата си...


Понякога, като на символична филмова лента, възприемана с вътрешните сетива, пред мен преминават самотни нощи, в преобладаващата част от последните 10 години, изключително редки проблясъци на топлина, постфактум оказала се имитирана...Няколко истински топли спомена, като животворящи въглени, пазещи възможността за запалване на нов огън - когато насреща има не просто някой, който иска да ограби огнивото вътре в теб, а желае да съпреживее раждането на нов пламък, горящ в крехкото пространство между две същности. Това са сакралните мигове, когато душите се любят, дори без досег на телата...



Мисля си - понякога човек е готов да даде година от живота си срещу възможността за красиво усещане от нещо мимолетно, но искрящо от истинност, макар и равностойно на миг от приказка, дъх от Вечността, откраднат фрагмент от Съвършенството...Всеки има подобни моменти в живота си - застинали в съкровищницата на спомена, като сияйни споменни бисери, пазещи чудото на тръпката, тогава, някога, някъде...


Случванията в живота са неподлежащи на логика, за сетен път се уверявам. Преобръщат се за милисекунда. И човек се отразява в тях по тотално различен начин. Но разбрах едно - без вътрешен полет, без неподозираната тръпка, която не би могла да се предизвика или имитира, просто всичко останало е безсмислено. Странно нещо сме човешките същества. Можем да живеем голям отрязък от време емоционално капсуловани, но насъщната нужда за изворно начало на обич вътре в нас не пресъхва...



image


image


Шахматът на житейския ни път, надничащ над синята /почти/ необятност на морето и разграничителната пясъчна линия - като напомнящ знак по пътя ни, преминаващ през имагинерни пространства, блъскащи се в неоспорими хладни истини...


image


 Любимото място в любимия град.

image
             


Моето море, то ме успокоява и дава отговори, тогава, когато пристъпвам към него - с любов и упование...

image
Нека най-доброто вътре в нас се пробуди и намери път да се себеизрази - за да пресътворим човешката си мисия, в която се оглежда Божият благослов! Това великденско яйце се получи така като по чудо, майка ми каза, че не е рисувала кръст, той, обаче, се е самонарисувал:) Добър знак! Дай, Боже, да възкръснат Доброто и Щастието в нашия дом!

 
Към първия клип /Rainbow - Snow-Man/: 

В арктическите пространства на сърдечните селения, там, където смразяващи повеи отнасят вътрешната топлина, живее Снежният човек - като онази обвивка на иначе горещата ни същност, като хладния външен израз на клокочещата лава вътре в нас, като сдържана нежност - изразена в приказка, разказана пред камината, която нашепва екзотични сюжети за топли морета и бели плажове. Като зародиша на Свръхнова, която би избухнала неочаквано, макар и закономерно - но не унищожително този път, а себеутвърждаващо. За да отбележи Сътворението - на онези извечни неща, без които не можем. А кои са те - всеки пази вътре в себе си отговора. Величествен музикален мотив, отварящ предверието отвъд триизмерието на рамкирания ни свят...


Към втория клип /Kenny Rogers - Lady/: 

Някога, някога, преди повече от 20 лета, стоях сама, увита в одеяло, гледайки точно този запис на песента в едно старо предаване по БНТ - "Формула 5", и мечтаех, през сълзи, някой ден, някой мъж, да се обърне към мен, точно с този кадифено-носталгичен поглед...Сега, след толкова много години, отделящи ме от онази нощ, когато сетивата ми са били млади, душата - също, се върна точно тогавашната емоция, и мечта, може би.


Към третия клип /Стефан Лалчев - "Не знаеш"/

‎"...Но ти не знаеш, че си морето в мене, преливаш в моя сън..." Има неща, които си остават заключени само в символиката на една песен, в тайната стая на личните копнежи, несподелени, непоискани, непотърсени, загърбени, преглътнати, обезверени. Защото вече се научих да преглъщам невъзможните хапки на несбъднати случвания. И да продължавам напред. Каквото и да има там. Днес /уточнение - т.е. някъде през октомври:)/ гледах един много топъл, красив, емоционален, наситен с неподправени човешки стремления руски филм - "Елхи". Сред различните миниатюри - пресъздадени като преплитащи се сюжетно, макар и отделни - като история, новели, припознах себе си в една от героините - жена на средна възраст, отчаяна от неблагополучия в личната сфера, на която предсказаха...мъж след още 8 години /колко му е:), на мене пък предсказаха "само" след 5 - нищо работа:)))/ Но тя, роптаейки срещу съдбата си, сама спря късмета си...на пътя, почти рискувайки живота си, за да гони своето щастие...Та, нищо не е загубено, може предсказанието да е объркано /кой знае, звездите нещо са се подредили неправомерно, нали наскоро откриха частици, движещи се по-бързо от светлината, има някакви изкривявания във физико-астрономичен план:))) /Може да става дума просто за ...5 месеца, а защо не и за 5 дни:)))
А песента на Стефан Лалчев, в съчетание с внушението на клипа, е разтърсващa! .../P.S. Предсказанието беше направено през м. октомври 2011...:)/


Към четвъртия клип: /Demis Roussos - Follow Me/: 
Красива музика, силно внушение, величествени пейзажи. Послания, които надникват навътре в същността ни и откриват там първопричината за нещата от живота - такива, каквито ги отглеждаме вътре в нас, или отразяваме взаимозависимостите на света отвъд, чрез вътрешното си "Аз", поглеждайки се в огледалото на съществуванието човешко...А в него душата ни се отразява - гола, без камуфлаж и без броня.


















Гласувай:
28



1. mrgreen - уау
18.04.2012 13:08
Уау
цитирай
2. hope17 - :)))))
18.04.2012 14:28
Благодаря ти за страхотната музика, другото - ти го казвам другаде. Знаеш какво мисля, освен това. Но, виж, музиката....това е друго нещо, мерси за Lady, страхотна е, вечна, оставаща....обаче и за Стефан Лалчев също. В това момче има много емоция, хъс и заряд. Хубав ден, макар да е влажен, мрачен и дъждовен, все пак е пролетен :)
цитирай
3. daan - :)
18.04.2012 14:31
МИ СЕ ХАРЕСА
ПОЗДРАВИ
цитирай
4. ka4ak - Здравей!!!:)))
18.04.2012 17:29
Присъстваше си и тук,поне за мен!:)))
цитирай
5. tota - Липсвахте ми, мои съмишленици тук...До скоро.
18.04.2012 19:11
И ти ни липсваше, мило момиче с име на цвете!! Радвам се, че те виждам отново тук!
До скоро!!
цитирай
6. tomich - Привет на вечно търсещата извора на любовта жена!..
18.04.2012 22:16
Това е Съдбата човешка, приятелко. Тя не се интересува, дали което ще поднесе като "случващо се" в живота, ще ни зарадва, натъжи, отчайва или ще ни вдъхне надежда. Няма значение как ще го тълкуваме или обясняваме - то се е случило вече, следователно било е неизбежно... Какво ще става насетне зависи от чувствата, емоциите, интуицията. Проблемът е да намерим баланса между тях. Много хубаво си го казала: Насъщната нужда от извор на обич вътре в нас не бива да пресъхва...Да, истина е, приятелко. Иначе ни заплашва да останем емоционално капсуловани и Господ тогава не може да ни помогне!

Хубав постинг и хубава музика си избрала за него! Желая ти щастие и късмет!
цитирай
7. magicktarot - Привет, Теменуга!
18.04.2012 22:57
При теб винаги е океан от чувства и емоции, и, не на последно място, изключителна естетическа наслада за читателя от написаното... Не се вторачвай в това "предсказание"! Не знам по какъв начин е направено, но числата могат да значат какво ли не - най-често - неща, за които никой не може да се сети, нито да ги забележи, дори и в ретроспекция...:)
цитирай
8. alexs - Много хубав постинг прекрасни с...
19.04.2012 09:53
Много хубав постинг прекрасни снимки от любимия град Бургас! Браво !!!
Пожелавам ти много щастие късмет и здраве .....Да ти се сбъдват мечтите !!!
цитирай
9. анонимен - Ех, Синичка! :)
19.04.2012 10:23
Чудесно е, че си отново тук. Така мехлемна си ми с думичките мъниста от топлинка и човечност. Всеки път с радост откривам красивото ти вътрешно дете. Не спирай да си го отглеждаш, отива ти. Прегръщанка :)
цитирай
10. mrgreen - Чудесно
19.04.2012 12:16
Чудесно подреден пост, контрастиращ, добре оформен, пулсиращ от чувства и емоции. Какво може да се иска още. Гляма рядкост за този сайт. Специялни поздрави за стила ви на писане и отношението! Истинско удоволствие за четящия (дори да не го чете за пръв път).
цитирай
11. temenuga - Към mrgreen:
20.04.2012 21:47
[quote=mrgreen]Уау
Е, и:) "Уау" - относно?
цитирай
12. temenuga - Към hope17:
20.04.2012 22:05
hope17 написа:
Благодаря ти за страхотната музика, другото - ти го казвам другаде. Знаеш какво мисля, освен това. Но, виж, музиката....това е друго нещо, мерси за Lady, страхотна е, вечна, оставаща....обаче и за Стефан Лалчев също. В това момче има много емоция, хъс и заряд. Хубав ден, макар да е влажен, мрачен и дъждовен, все пак е пролетен :)

Рени, музиката бях я публикувала и във Фейсбук, знаеш, дори със същите коментари:) Да, това са едни от особено любимите ми песни, а и явно емоционалното ми състояние в онези моменти е хармонирало точно на тази музика...За Стефан Лалчев - така е, това момче има голямо бъдеще, вече завършва в Лондон, чакаме да го видим на голямата сцена!

цитирай
13. temenuga - Към daan:
20.04.2012 22:08
daan написа:
МИ СЕ ХАРЕСА
ПОЗДРАВИ

Благодаря! Поздрави! Макар че тук съм нахвърляла просто мои стари мисли, несвързани идейно помежду си:)
цитирай
14. temenuga - Към ka4ak:
20.04.2012 22:09
ka4ak написа:
Присъстваше си и тук,поне за мен!:)))

Е, ти ме четеш и във Фейсбук, може би затова ти се е сторило, че присъствам и тук, нямаше ме повече от 8 месеца:)), но си надничах тук, де:)
цитирай
15. temenuga - Към tota:
20.04.2012 22:32
tota написа:
И ти ни липсваше, мило момиче с име на цвете!! Радвам се, че те виждам отново тук!
До скоро!!

Ати, благодаря ти за милите думи и отношение! Ние се четяхме и коментирахме тук редовно преди, надявам се, отново да се завърна тук за постоянно. Може би съм имала нужда от известна "почивка", но когато си свързан емоционално с едно пространство и хората, с които си обменял лични неща, няма как да не се завърнеш...
цитирай
16. temenuga - Към tomich:
20.04.2012 22:38
tomich написа:
Това е Съдбата човешка, приятелко. Тя не се интересува, дали което ще поднесе като "случващо се" в живота, ще ни зарадва, натъжи, отчайва или ще ни вдъхне надежда. Няма значение как ще го тълкуваме или обясняваме - то се е случило вече, следователно било е неизбежно... Какво ще става насетне зависи от чувствата, емоциите, интуицията. Проблемът е да намерим баланса между тях. Много хубаво си го казала: Насъщната нужда от извор на обич вътре в нас не бива да пресъхва...Да, истина е, приятелко. Иначе ни заплашва да останем емоционално капсуловани и Господ тогава не може да ни помогне!
Хубав постинг и хубава музика си избрала за него! Желая ти щастие и късмет!


О, така е! Емоционално капсуловани не би трябвало да оставаме за дълго, защото иначе този вакуум ограбва вътрешните пространства и не води до нищо различно от опустошение...А балансът би трябвало да се постигне, да, най-вече, чрез упование във вездесъщата интуиция, съчетана /все пак/ с разумното начало, за да не си позволяваме нереалистичен летеж е измислени пространства:)...
А какво ни е подготвила Съдбата отсега насетне - ще видим, важното е да нямаме страх от това, което ни е подготвила, каквото и да е то...
цитирай
17. temenuga - Към magicktarot:
20.04.2012 22:49
magicktarot написа:
При теб винаги е океан от чувства и емоции, и, не на последно място, изключителна естетическа наслада за читателя от написаното... Не се вторачвай в това "предсказание"! Не знам по какъв начин е направено, но числата могат да значат какво ли не - най-често - неща, за които никой не може да се сети, нито да ги забележи, дори и в ретроспекция...:)


Благодаря за добронамерения коментар:) Спомням си, в емоционално тежък за мене момент, миналата година, приблизително по това време, как ме подкрепи - с разбиращите си думи. Общо-взето, тогава бях попаднала в капана на чувствата, след година осъзнах ситуацията по доста различен начин, дори се върнах към коментарите от тебе и се учудих защо миналата година не съм те послушала...:)
А за предсказанията - знае ли човек, може и да има истина в тях, може и числата да се самоподредят по друг начин, пък може и да са се подредили вече:) /без да знам аз:)/
цитирай
18. temenuga - Към alexs:
21.04.2012 11:01
alexs написа:
Много хубав постинг прекрасни снимки от любимия град Бургас! Браво !!!
Пожелавам ти много щастие късмет и здраве .....Да ти се сбъдват мечтите !!!

Благодаря за милите думи, май една добра дума означава за мене вече всичко, когато реалностите около мен са твърде различни от романтичност или проява на внимание...Дано има повече късмет, а мечтите съм ги оставила, засега, твърде надалеч:) Хубави пролетни дни желая! А поне снимки от любимия Бургас ще има повече, той ми е единствената Голяма любов, моят град...
цитирай
19. temenuga - Към анонимен /която всъщност знам коя е...:)/:
21.04.2012 11:05
анонимен написа:
Чудесно е, че си отново тук. Така мехлемна си ми с думичките мъниста от топлинка и човечност. Всеки път с радост откривам красивото ти вътрешно дете. Не спирай да си го отглеждаш, отива ти. Прегръщанка :)

Благодаря ти! Радвам се, че за някого моите думи представляват мехлем. Как не се намери мъж да го каже това, а години наред добронамереността ми бе срещана от безчувственост, безхаберие, раздразнителност /заради чувствителността ми/, неистово дразнене /заради неизкоренимата склонност към романтичност/. Както и да е. Може би съм имала нужда да се себеизразя в пространство, където ще бъда разбрана, дали от няколко души, или повече, няма значение. И един стига:) Това "вътрешно дете" явно никога няма да си отиде, дори като стана на 50, 60 или повече дори...Очевидно не се е намерил мъжът, който да хареса точно това у мен. Но е твърде, твърде късно за генерална промяна на същността ми...И аз те прегръщам!
цитирай
20. temenuga - Към mrgreen:
21.04.2012 15:07
mrgreen написа:
Чудесно подреден пост, контрастиращ, добре оформен, пулсиращ от чувства и емоции. Какво може да се иска още. Гляма рядкост за този сайт. Специялни поздрави за стила ви на писане и отношението! Истинско удоволствие за четящия (дори да не го чете за пръв път).

Благодаря за добрите думи! Нямам никакви претенции относо поста си, това са просто нахвърляни стари мисли:)
цитирай
21. monna - !!!
24.04.2012 13:07
Хубаво е да се завърнеш при приятели, след дълго отсъствие!
Колко е красив мостът ни, Томи!
И аз съзерцавах, съвсем наскоро ,гледката от Казиното, където бях на изложбата на Данчо Маринов.
Пожелавам ти красиви мигове, с подходящи хора...
цитирай
22. enjoy6 - Здравей, Теменуга!
26.04.2012 18:16
Искам да ти споделя, че написаното е великолепно и напълно споделям с теб светоусещанията ти!
Трябва да гледаме малко по свежо на нещата и наистина, можем да очакваме чудесата, които са ни отредени, само трябва търпение, нали приятелко! :)
Пожелавам ти много красива и вълнуваща пролет!
Поздрави и прегръдка!
цитирай
23. pevetsa - Привет и от мен мила, с благодарност ...
27.04.2012 18:43
Привет и от мен мила, с благодарност за красотата и музиката, ...
Топли прегръдки от Русе :)))))
Алекс
цитирай
24. inel379 - :)
04.05.2012 16:39
Когато на нещо му е писано да се случи...
то се случва, независимо от всичко.
Когато е буден вътрешния диригент,
мелодиите звучат прекрасно!
Планетарните енергии ту ни взривяват емоционално,
ту ни успокояват нежно и обнадеждаващо!
Животът ни следва своя ход
и дано мъдростта ни подава щедрата си ръка,
за да можем да се наслаждаваме
на земните и небесните дарове
и да ги обогатяваме със собствената си
любвеобилна градивност!
Топъл и многоцветен майски поздрав за теб!:)
цитирай
25. temenuga - Към monna:
16.07.2012 02:28
monna написа:
Хубаво е да се завърнеш при приятели, след дълго отсъствие!
Колко е красив мостът ни, Томи!
И аз съзерцавах, съвсем наскоро ,гледката от Казиното, където бях на изложбата на Данчо Маринов.
Пожелавам ти красиви мигове, с подходящи хора...

Незнайно защо, чак сега отговарям на последните коментари на този стар мой постинг...Пак се бях отдалечила от това пространство, а преди толкова често и интензивно се себеизразявах в него...Извинявам се за забавения отговор!
А на изложбата - как не сме се видели, и аз бях там! Иначе, благодаря ти за топлото отношение, винаги си ме сгрявала с думите си!

цитирай
26. temenuga - Към enjoy6:
16.07.2012 02:32
enjoy6 написа:
Искам да ти споделя, че написаното е великолепно и напълно споделям с теб светоусещанията ти!
Трябва да гледаме малко по свежо на нещата и наистина, можем да очакваме чудесата, които са ни отредени, само трябва търпение, нали приятелко! :)
Пожелавам ти много красива и вълнуваща пролет!
Поздрави и прегръдка!

И на тебе - извинявай за отложения отговор!
Пролетта вече мина, лятото се презполови, случиха се много неща, след като писах този постинг - тогава бях повече щастлива, отколкото в познатата ми безтегловност, която след това премина през дълбинните ями на тежко осъзнаване и пречистване...Сега, обаче, е лято, и е в разгара си, и отново съм сама, но не и самотна, започвам да осъзнавам, че е необходимо спешно да обикна себе си, за да ме обикне и някой друг:) И си очаквам отредените чудеса, всеки ги заслужава и ги получава тогава, когато е готов за тях! Поздрави - морски!
цитирай
27. temenuga - Към pevetsa:
16.07.2012 02:33
pevetsa написа:
Привет и от мен мила, с благодарност за красотата и музиката, ...
Топли прегръдки от Русе :)))))
Алекс

Летни поздрави от Бургас! И благодарност за топлината в думите и отношението ти!
цитирай
28. temenuga - Към Inel379:
16.07.2012 02:35
inel379 написа:
Когато на нещо му е писано да се случи...
то се случва, независимо от всичко.
Когато е буден вътрешния диригент,
мелодиите звучат прекрасно!
Планетарните енергии ту ни взривяват емоционално,
ту ни успокояват нежно и обнадеждаващо!
Животът ни следва своя ход
и дано мъдростта ни подава щедрата си ръка,
за да можем да се наслаждаваме
на земните и небесните дарове
и да ги обогатяваме със собствената си
любвеобилна градивност!
Топъл и многоцветен майски поздрав за теб!:)

Прекрасно съчетани думи, с вплетена емоция и преживяна мъдрост! И, разбира се, на базата на това, което съм написала и което така добре си успяла да пресъздадеш чрез коментара си! След майския поздрав за мен - един горещ юлски поздрав за теб!:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2417678
Постинги: 152
Коментари: 4956
Гласове: 45014
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031