2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 13244 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2014 04:17
/Отново нахвърляни щрихи, взети оттук-оттам из моето Фейсбук пространство - като коментари и постове. Отдавна не съм писала тук, нямах и вътрешен импулс, друг път ще разкажа защо:) А сега просто сбрах някои мои стари мисли - може би така ще отразя донякъде случващото се с мен:).../
Влюбена съм...Не бързайте с въпросите или поздравленията:) Всъщност съм влюбена в лятото, красивото излъчване на града ми, в атмосферата му, пропита от дъх на море, витаеща във въздуха тръпка на романтика, солен привкус на предчувствани целувки "и още нещо" /цитат от любим български филм:)))/
...А може би очакването и взирането в бъдното е погрешният подход на една нетърпелива душа. И може би когато оставя надеждата да плува спокойно по течението на Реката на живота, тя ще се спре в тихия пристан на една непредизвикана, но отдавна чакана споделеност. С две думи - пускам се по течението на реката, но все пак внимавайки да не попадна във водовъртеж или опасен бързей:)
Макар че настоящето ми /както обикновено:)/ е пренаситено с труднопоносими емоции, мисля, че поне в траекторията на мисълта си би трябвало да създам позитивно поле, където да се случат някои отдавна чакани неща. Няма друга пътека. Минаваме през различни изпитания, всеки път като че ли с "повишена трудност", но ако си позволим лукса да забравим усмивката си някъде по пътя, то със сигурност ще сме загубили себе си, преди да открием вярната посока към точната дестинация...
...И мисля, че смисълът на дълготрайната самота е не толкова в болезнената липса на хипотетичния Някой/я, която няма как да не ограбва и да е причина за тягостни състояния, а в осъзнаването Кого/я именно си готов да срещнеш, разпознаеш, оцениш, задържиш и благословиш с обичта си...
И затова никога в живота си не съм се връщала назад в личен план...Макар че са ме търсели и молели, за мене страниците са затворени. Никога не се обръщам с носталгични намерения към миналото. Гледам единствено напред. А какво има там, все още не знам. Но се надявам да науча скоро, или тогава, когато Съдбата е решила...
...А чувстващите същества по презумпция сме обречени на изправяне пред трудни дилеми...Да, готова съм да обичам отново, независимо от това, дали ще има ответност. Не бих изисквала от някого да ми даде онова, което не би могъл, ако не го чувства...Но ако наистина срещна сродна душа, тогава това би било благослов. Ако не - свикнала съм.
А относно предпазния зид, чрез който като че ли се браня - не, не бих издържала още дълго зад него, макар че периодично ми се налага да се скривам там, след разочарование, което е било предхождано от даден шанс на надеждата...Но отново бих дала шанс, на нова надежда...Това е кръговратът на чувствата, неизбежен. А кръстопътят е предизвикателство към нас самите, за да се вслушаме само и единствено във вътрешния си глас, а не в измамните нашепвания отвън.
Т.е. шанс да намерим себе си отново.
И се надявам да постигна баланса - онова застопоряване на везните, което ще ми донесе спокойствие, но и емоция, без да ме катапултира към звездни височини, от които много лесно бих могла да се сгромолясам, или да ме принизява до степен, да жертвам принципи, само за да не съм сама...
...Понякога си спомням щастливите времена, които няма как да се върнат. Може би ще се надявам на щастлив римейк, но при други обстоятелства и с друг човек, разбира се. А иначе, така е, може би, като съвестна, но малко разсеяна ученичка, не съм готова все още и затова "учителят" упорито не се появява:) Но по-добре така, отколкото да правя компромиси с полуварианти, които ме ограбваха, а не ми дадоха нито полъх от чистотата на онова време...
...А понякога просто имам нужда да поплача, не защото нещо не ми е наред /то на кого ли му е всичко перфектно/. А защото има сбрана горчилка, напластена самота, щипки възкисели житейски подправки и твърде често - покривало от сгъстена болка, изтласквана в подсъзнателните полета на спасението от нейното външно проявление. Има моменти, когато плачът е просто необходим, пречиства и прояснява взора към бъдното, към светлината в летния водовъртеж, който пази живота на чувствата и подхранва лилиите на надеждата, плахо подаващи се изпод пясъците на делника...
...А дали пристъпването, все още неясно и плахо, към нещо ново, би било излишен риск с предизвестен край, или онова, към което съм пътувала през целия си съзнателен живот...? Все още съм на прага на отговора.
Към първия клип:
Тази песен слушахме с компанията преди цели 24 г., почти всяка вечер - на "Плочата", едно място, което просто днешните тийнейджъри не биха оценили, заобградени от изкуствен лукс и съмнителни "ценности". Тогава беше вълшебно, тогава можехме да се влюбим истински, тогава можехме да мечтаем...С тази песен е свързано първото ми влюбване, което продължи цели 15 г. и от което ми остана 15-годишната дъщеря...
Към втория клип:
Не, това е "Аркутино":), пак е близо до "Каваците":)
Поздрави!
Поздрави!
Да, за съжаление, настоящето не е в особено очарователни параметри, затова понякога човек има нужда да се гмурне в уютните води на миналото...Но само понякога. Животът няма път назад, това се случва само в спомените, съня и в остатъчния копнеж...
Щом ги е имало, пак ще ги има!
Колкото повече, толкова повече!:)
Сърдечен поздрав!
Щом ги е имало, пак ще ги има!
Колкото повече, толкова повече!:)
Сърдечен поздрав!
Така е, хубаво е, когато човек открива бисери на щастие в своето минало, каквото и да се е случвало след това...Понякога носталгията е необходима, но само за кратко...
Дано има пак подобни моменти. А Мечо Пух е прав - "Колкото повече, толкова повече":) Никой не се отказва от красиви преживявания с днешна дата, а защо не и с бъдеща:)) Сърдечен поздрав и за теб!
Има едно сепаренце с едни чудни меки столове и канапенца, а кухнята е превъзходна, обслужването - също!
Само минавам...
Има едно сепаренце с едни чудни меки столове и канапенца, а кухнята е превъзходна, обслужването - също!
Само минавам...
monna, благодаря ти за препоръката, но надали ще се озова скоро в "Самба", поради разни причини, а дори не знам къде се намира? Би ли ми помогнала:)
Да, и моето море, и на много други хора, които са сраснали духовно с него, независимо къде се намират...Съжалявам, че съм те натъжила:(...
Поздрави!
Здраве, щастие, успехи и много любов!
Здраве, щастие, успехи и много любов!
Честита да е Новата! Нека донесе дългоочаквани позитивни промени и ни усмихне - искрено и широко:)))
29.01.2012 18:54
Липсваш ни !
И дано " пристъпването...към нещо ново " се е получило...
Шоуто...трябва да продължи, нали ?
Благодаря ти, приятелю! Тук съм все по-рядко, да не кажа - почти не:), но твоят поздрав ме трогна!
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката