Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2011 04:51 - Светлината в летния водовъртеж
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 13241 Коментари: 20 Гласове:
38

Последна промяна: 12.11.2014 04:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image


image
   /Отново нахвърляни щрихи, взети оттук-оттам из моето Фейсбук пространство - като коментари и постове. Отдавна не съм писала тук, нямах и вътрешен импулс, друг път ще разкажа защо:) А сега просто сбрах някои мои стари мисли - може би така ще отразя донякъде случващото се с мен:).../

Влюбена съм...Не бързайте с въпросите или поздравленията:) Всъщност съм влюбена в лятото, красивото излъчване на града ми, в атмосферата му, пропита от дъх на море, витаеща във въздуха тръпка на романтика, солен привкус на предчувствани целувки "и още нещо" /цитат от любим български филм:)))/

 ...А може би очакването и взирането в бъдното е погрешният подход на една нетърпелива душа. И може би когато оставя надеждата да плува спокойно по течението на Реката на живота, тя ще се спре в тихия пристан на една непредизвикана, но отдавна чакана споделеност. С две думи - пускам се по течението на реката, но все пак внимавайки да не попадна във водовъртеж или опасен бързей:)

 Макар че настоящето ми /както обикновено:)/ е пренаситено с труднопоносими емоции, мисля, че поне в траекторията на мисълта си би трябвало да създам позитивно поле, където да се случат някои отдавна чакани неща. Няма друга пътека. Минаваме през различни изпитания, всеки път като че ли с "повишена трудност", но ако си позволим лукса да забравим усмивката си някъде по пътя, то със сигурност ще сме загубили себе си, преди да открием вярната посока към точната дестинация...
...И мисля, че смисълът на дълготрайната самота е не толкова в болезнената липса на хипотетичния Някой/я, която няма как да не ограбва и да е причина за тягостни състояния, а в осъзнаването Кого/я именно си готов да срещнеш, разпознаеш, оцениш, задържиш и благословиш с обичта си...

И затова никога в живота си не съм се връщала назад в личен план...Макар че са ме търсели и молели, за мене страниците са затворени. Никога не се обръщам с носталгични намерения към миналото. Гледам единствено напред. А какво има там, все още не знам. Но се надявам да науча скоро, или тогава, когато Съдбата е решила...

 

 ...А чувстващите същества по презумпция сме обречени на изправяне пред трудни дилеми...Да, готова съм да обичам отново, независимо от това, дали ще има ответност. Не бих изисквала от някого да ми даде онова, което не би могъл, ако не го чувства...Но ако наистина срещна сродна душа, тогава това би било благослов. Ако не - свикнала съм.

А относно предпазния зид, чрез който като че ли се браня - не, не бих издържала още дълго зад него, макар че периодично ми се налага да се скривам там, след разочарование, което е било предхождано от даден шанс на надеждата...Но отново бих дала шанс, на нова надежда...Това е кръговратът на чувствата, неизбежен. А кръстопътят е предизвикателство към нас самите, за да се вслушаме само и единствено във вътрешния си глас, а не в измамните нашепвания отвън.

Т.е. шанс да намерим себе си отново.

И се надявам да постигна баланса - онова застопоряване на везните, което ще ми донесе спокойствие, но и емоция, без да ме катапултира към звездни височини, от които много лесно бих могла да се сгромолясам, или да ме принизява до степен, да жертвам принципи, само за да не съм сама...

 ...Понякога си спомням щастливите времена, които няма как да се върнат. Може би ще се надявам на щастлив римейк, но при други обстоятелства и с друг човек, разбира се. А иначе, така е, може би, като съвестна, но малко разсеяна ученичка,  не съм готова все още и затова "учителят" упорито не се появява:) Но по-добре така, отколкото да правя компромиси с полуварианти, които ме ограбваха, а не ми дадоха нито полъх от чистотата на онова време...

 ...А понякога просто имам нужда да поплача, не защото нещо не ми е наред /то на кого ли му е всичко перфектно/. А защото има сбрана горчилка, напластена самота, щипки възкисели житейски подправки и твърде често - покривало от сгъстена болка, изтласквана в подсъзнателните полета на спасението от нейното външно проявление. Има моменти, когато плачът е просто необходим, пречиства и прояснява взора към бъдното, към светлината в летния водовъртеж, който пази живота на чувствата и подхранва лилиите на надеждата, плахо подаващи се изпод пясъците на делника...

 

...А дали пристъпването, все още неясно и плахо, към нещо ново, би било излишен риск с предизвестен край, или онова, към което съм пътувала през целия си съзнателен живот...? Все още съм на прага на отговора.


image


image


image


image


image


image
 

Към първия клип:

Тази песен слушахме с компанията преди цели 24 г., почти всяка вечер - на "Плочата", едно място, което просто днешните тийнейджъри не биха оценили, заобградени от изкуствен лукс и съмнителни "ценности". Тогава беше вълшебно, тогава можехме да се влюбим истински, тогава можехме да мечтаем...С тази песен е свързано първото ми влюбване, което продължи цели 15 г. и от което ми остана 15-годишната дъщеря...

Към втория клип:

Неземният глас на Фреди - високо над облаците от съмнения, там, където на небесния трон царува Любовта, в нейния безусловен Божествен вид. Невероятна музика.      






Гласувай:
38



1. lubara - поздрави, temenuga!
09.08.2011 13:13
Тези сламените чадъри ми напомнят плажа на Каваците?
цитирай
2. temenuga - Към lubara:
09.08.2011 22:18
lubara написа:
Тези сламените чадъри ми напомнят плажа на Каваците?

Не, това е "Аркутино":), пак е близо до "Каваците":)
цитирай
3. tomich - Истини болезнено-сладки (понякога и горчиви),
09.08.2011 23:00
които изплуват в съзнанието винаги, когато неволно се връщаме в миналото, неудовлетворени от настоящето...
Поздрави!
цитирай
4. temenuga - Към tomich:
09.08.2011 23:47
tomich написа:
които изплуват в съзнанието винаги, когато неволно се връщаме в миналото, неудовлетворени от настоящето...
Поздрави!

Да, за съжаление, настоящето не е в особено очарователни параметри, затова понякога човек има нужда да се гмурне в уютните води на миналото...Но само понякога. Животът няма път назад, това се случва само в спомените, съня и в остатъчния копнеж...
цитирай
5. inel379 - В спомените има всичко!
10.08.2011 01:23
Прекрасните мигове преживяни повдигат духа, когато той има нужда от това!
Щом ги е имало, пак ще ги има!
Колкото повече, толкова повече!:)
Сърдечен поздрав!

цитирай
6. temenuga - Към inel379:
10.08.2011 01:59
inel379 написа:
Прекрасните мигове преживяни повдигат духа, когато той има нужда от това!
Щом ги е имало, пак ще ги има!
Колкото повече, толкова повече!:)
Сърдечен поздрав!

Така е, хубаво е, когато човек открива бисери на щастие в своето минало, каквото и да се е случвало след това...Понякога носталгията е необходима, но само за кратко...
Дано има пак подобни моменти. А Мечо Пух е прав - "Колкото повече, толкова повече":) Никой не се отказва от красиви преживявания с днешна дата, а защо не и с бъдеща:)) Сърдечен поздрав и за теб!



цитирай
7. monna - Здравей, Томи!
15.08.2011 14:24
Препоръчвам ти една вечеря в "Самба"!
Има едно сепаренце с едни чудни меки столове и канапенца, а кухнята е превъзходна, обслужването - също!
Само минавам...
цитирай
8. temenuga - Към monna:
16.08.2011 00:08
monna написа:
Препоръчвам ти една вечеря в "Самба"!
Има едно сепаренце с едни чудни меки столове и канапенца, а кухнята е превъзходна, обслужването - също!
Само минавам...

monna, благодаря ти за препоръката, но надали ще се озова скоро в "Самба", поради разни причини, а дори не знам къде се намира? Би ли ми помогнала:)
цитирай
9. virginblack - Защо
03.10.2011 21:33
те отворих да се натъжа??? Моето море....
цитирай
10. temenuga - Към virginblack:
03.10.2011 23:11
virginblack написа:
те отворих да се натъжа??? Моето море....

Да, и моето море, и на много други хора, които са сраснали духовно с него, независимо къде се намират...Съжалявам, че съм те натъжила:(...
цитирай
11. alexs - Исках да разгледам красиви снимки ...
07.12.2011 08:42
Исках да разгледам красиви снимки от Бургас и ги намерих тук с помoщта на google!
Поздрави!
цитирай
12. temenuga - Към alexs:
19.12.2011 02:20
Благодаря за милите думи! Вече рядко влизам в блога и затова едва сега отговарям, за което се извинявам. Хубави празнични дни желая, светлина и любов!
цитирай
13. tutankhamon661 - Честита Нова година! Здраве, ...
02.01.2012 20:47
Честита Нова година!
Здраве, щастие, успехи и много любов!
цитирай
14. temenuga - Към tutankhamon661:
02.01.2012 23:16
tutankhamon661 написа:
Честита Нова година!
Здраве, щастие, успехи и много любов!

Честита да е Новата! Нека донесе дългоочаквани позитивни промени и ни усмихне - искрено и широко:)))
цитирай
15. onemen - Zdravej...
29.01.2012 18:54
Много късмет през новата година !
Липсваш ни !
И дано " пристъпването...към нещо ново " се е получило...
Шоуто...трябва да продължи, нали ?
цитирай
16. temenuga - Към onemen:
30.01.2012 01:34
Благодаря за пожеланието! Нека късметът е за всички ни през настоящата година! Нищо не се е получило:) Просто изчезнах по съвсем други причини, имах нужда от малка почивка /писателска/, пък и повече споделям във фейсбук, като че ли онова пространство замести блога, макар и не качествено...Обмислям, обаче, скорошно завръщане тук, и на мене ми липсвате. Не заради "шоуто", а заради смисъла на продължението:)))
цитирай
17. ka4ak - Теменужке,с Обич!:)))
08.03.2012 14:32
ka4ak.blog.bg/politika/2010/03/08/jenite-prekrasni-ste.506687
цитирай
18. temenuga - Към ka4ak:
10.03.2012 22:40
ka4ak написа:
ka4ak.blog.bg/politika/2010/03/08/jenite-prekrasni-ste.506687

Благодаря ти, приятелю! Тук съм все по-рядко, да не кажа - почти не:), но твоят поздрав ме трогна!
цитирай
19. mrgreen - Дано любовта..
19.04.2012 12:28
..към природата никога да не престане. Харесаха ми мислите ви. Моите са подобни. Добро писане, обаче открих правописна грешка: ). Знам, никой не е съвършен. Въпреки това грешката не помрачи радостта от прочетеното. Поздравче! :)
цитирай
20. temenuga - Към mrgreen:
20.04.2012 21:15
Любовта към Природата е дълбоко вкоренена във всички ни. А бихте ли ми посочили грешката /защото "никой не е съвършен", пък и не претендирам за перфектност:)/, за да я оправя:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2417728
Постинги: 152
Коментари: 4956
Гласове: 45014
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031