Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
22.03.2011 03:42 -
В разкъсаната тъкан на душата - обич, дръзнала да се роди
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 18144 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 04.06.2011 01:20
Прочетен: 18144 Коментари: 28 Гласове:
68
Последна промяна: 04.06.2011 01:20
Очевидно предчувствените оттенъци на предходния ми постинг бяха твърде нееднозначни знаци по пътя на осъзнаването на едно новородено чувство, отразило се в кладенеца на моята дълбинна Вода на подсъзнанието, закодирало срещата ми с това проявление на случващото се - тук и сега.
Не мислех, че ще ме споходи точно това, в този му вид, по този свръхинтензивен начин.
Не вярвах, че една предизвестена раздяла, която е напълно изживяна и осмислена, може да доведе до скоротечно попадане в лоното на едно отдавна жадувано състояние на духа...
Преплитайки разнопосочните дилеми на вътрешно обусловените критерии - за Смисъл, Вяра, Символика на Любовта, Търпение, достигам до брега на моето море, в което се разплисква може би достатъчно натрупана мъдрост, съчетана с нейния противовес - отстатъчната дългокоса момичешка наивност...
Пречистена съм от минало - за първи път толкова осезателно красиво, чак плашещо собствената ми ревниво пазеща всяко споменно мънисто същност...
Признавам - помогна ми за това състояние на духа - човек, който сякаш изскочи от разтворените обятия на небесните селения, открехвани само в чакани с векове моменти...
Признавам страха си, че след излекуването от горчивите преплетени нишки на миналото в тъканта на настоящето ми, този шаман-лечител може би би ще се дематериализира за мен, ще премине в измерение, в което кротко ще наблюдава моето израстване, дистанцирано...
Признавам, че случващото се е толкова силно, необяснимо - като интензитет, аура, причинност, трансцедентна проява, че буквално разтърси основите на същността ми, сеизмично заплашвайки цялостното ми проявление...
Признавам, че това, което връхлетя в живота ми, е несъизмеримо с нищо друго, което е носело определена порция емоции, съчетали снопове нежност, разочарования, болки, нереализирани надежди...
Признавам, че пороят от чувства просто ме свари неподготвена, без необходимия "чадър" от предпазливост, разумна сдържаност и здравословни съмнения...
Признавам, че цялостното проявление на моето "Аз" пее в тоналността на най-извисените арфически песнопения, ангелогласни, недосегаеми в тяхната красота и чиста символика...
Признавам, че съм толкова безпрекословно обичаща, че дори самата аз оставам бездумна под напора на това чудо.
На караоке с колеги /само че във фоайето:)/ - слушайки /но не пеейки:)/ любими песни, човек намира отговори на доста емоционални дилеми...Нали:)?
На пиано бар, с приятелка - пак под съпровода на любими мелодии:)
На 8-и март, пак с приятелка:)
На кафе - след представянето на книгата TILT на Любен Дилов-син, пак с приятелка:)
С дъщерите на първата ми братовчедка - Любина и Ели, в клуб Eclipse в София.
Пред Храма на Мелпомена! Е, там не успях да гледам постановка, но затова пък тази вечер бях на спектакъл на Народния театър, само че в Бургас:)))
Със зайко Теди, поне него мога да си гушкам без проблем, макар че е представител на мъжкия род:)))
На Моста на влюбените, но не с любим, а с приятелка, която ме снима:)))
В любимия ми мол на "Стамболийски" - тук имах няколко особено приятни срещи, получих два ценни подаръка от ценни хора, единия от които дори успях да изгубя /толкова съм била развълнувана...:)))/
В Руската църква пуснах листче с желание - пред саркофага на Свети Серафим. Е, вече трета година пускам, и вярвам, засега не се сбъдва, но продължавам да вярвам. Упорито същество съм:)))
А това яйце - точно срещу Руската църква, сбъдвало желания,също. Уж:))
С бургаските приятелки - в София:))
Тази снимка е заради красивото оформление на капучиното. Аз съм само фон:))
Към клипа: Потръпвам под нежните звуци на китарата, превъплътила красивия пианистичен нотен текст, в съчетание с духа на Бетовен, сдържаната болка, безумния драматизъм, подмолните течения на отчаянието, лепкавите води на Реката на забравата Лета...И всичко това - като безгранична носталгична нотка, вплетена в извечния човешки стремеж за споделеност и щастие...Който отново е помрачен, и отново разкъсан от съдбовни предивикателства, винаги неподвластни на чистото ми вътрешно стремление...Няма чиста ситуация, няма чисти отношения, няма чисти пориви към чисти пространства...Просто за мене няма, засега.
Влиянието на космоса и заобикалящия ни с...
Кой човек е свободен?!
За половата принадлежност и промяната на...
Кой човек е свободен?!
За половата принадлежност и промяната на...
Следващ постинг
Предишен постинг
Топла, изпълнена с много обич пролет ти желая, Нуше! Когато човек обича се чувства истински щастлив!
цитирайНай-хубавите неща се случват неочаквано.
цитирайНяма нищо по-красиво в душата на една Жена от...
"достатъчно натрупаната мъдрост, съчетана с нейния противовес - отстатъчната дългокоса момичешка наивност."
И докато мъдростта ти носи печал, пази чистотата на детската си наивност, живеейки в Сега... с уроците от миналото и мечтите за бъдещето си.
цитирай"достатъчно натрупаната мъдрост, съчетана с нейния противовес - отстатъчната дългокоса момичешка наивност."
И докато мъдростта ти носи печал, пази чистотата на детската си наивност, живеейки в Сега... с уроците от миналото и мечтите за бъдещето си.
4.
kosara2008 -
!!!!ЧЕСТИТА И ОБИЧНА ДА СИ!!!и завинаги!!!напролетена с Обичнарадост и ласкавост!!!
22.03.2011 17:10
22.03.2011 17:10
....;)
цитирайнали знаеш, че за всичко си има време и не ние сме тези, които определят това.. "Бог е изкусен часовникар...."
цитирайПричината е само в мен, че не мога да разбера докрай, може би, посланието в текста:)
Но от това, което усетих, мога само да кажа :
Нямаш нужда нито от чужди пожелания, нито от чужди послания....нито ..от нищо чуждо!
Защото ти самата знаеш какво, как и защо!!!
Само ти!
Желая ти споделеност, Теменуга!
п.п Има и още нещо, но то не е важно/моята благодарност за нещо, което ти ми помогна да осъзная...за себе си:)/
цитирайНо от това, което усетих, мога само да кажа :
Нямаш нужда нито от чужди пожелания, нито от чужди послания....нито ..от нищо чуждо!
Защото ти самата знаеш какво, как и защо!!!
Само ти!
Желая ти споделеност, Теменуга!
п.п Има и още нещо, но то не е важно/моята благодарност за нещо, което ти ми помогна да осъзная...за себе си:)/
7.
анонимен -
Благодаря
22.03.2011 22:27
22.03.2011 22:27
Благодаря
цитирай
8.
анонимен -
Момичета големи, защо винаги по...
22.03.2011 23:37
22.03.2011 23:37
Момичета големи, защо винаги помъдрявате след като преживеете някаква драма! Не е ли по-добре да не правите грешки, да обмисляте ситуацията предварително и да взимате правилните решения, да водоте действията, а не те да водят вас...
цитирайСърдечен поздрав !
цитирайЗаекааааааа :)))))))))) Страхотна снимка! :)))))))
Честита пролет! И името ти е пролетно :) И на душата ти да и' е! :) Отива ти да си щастлива, грееща! :))))
цитирайЧестита пролет! И името ти е пролетно :) И на душата ти да и' е! :) Отива ти да си щастлива, грееща! :))))
за изплуване и поемане на дъх! Поздравления за този прогрес. Казват, че тъгата е процес и е точно така. Пролетно съживяване усещам, Теменужката плахо се подава над сухите треви. Браво!
юсега прибери шарените мъниста на спомените в красива кутийка и - на дъното на шкафа!
Ето една красива версия на Лунната соната. Усещаш ли подкрепата?
http://www.youtube.com/watch?v=SAIkeYnqu30
цитирайюсега прибери шарените мъниста на спомените в красива кутийка и - на дъното на шкафа!
Ето една красива версия на Лунната соната. Усещаш ли подкрепата?
http://www.youtube.com/watch?v=SAIkeYnqu30
erato7 написа:
Топла, изпълнена с много обич пролет ти желая, Нуше! Когато човек обича се чувства истински щастлив!
Благодаря ти, erato7! Наистина, така е, изпълнена с живителното чувство, отдавна незаселвано в душевните ми пространства, наистина се усещам пълноценно дишаща...Каквото и да се случи:) Е, и да плача /отново/, свикнала съм, имунизирана съм, т.е. /е, почти..., никога човек не може да предотврати болката, колкото и да се старае, важното е хубавото да преобладава, дори ако вече е свършило.../
tutankhamon661 написа:
Най-хубавите неща се случват неочаквано.
Така е, това беше най-неочакваната развръзка в живота ми:) От лоното на една мъчителна връзка с предизвестен край, до изгрева на такава блеснала неочакваност, че чак не можех в началото да повярвам:))) Явно има силе свише, които се грижат за тези съдбовни обрати:)...
wonder написа:
Няма нищо по-красиво в душата на една Жена от...
"достатъчно натрупаната мъдрост, съчетана с нейния противовес - отстатъчната дългокоса момичешка наивност."
И докато мъдростта ти носи печал, пази чистотата на детската си наивност, живеейки в Сега... с уроците от миналото и мечтите за бъдещето си.
"достатъчно натрупаната мъдрост, съчетана с нейния противовес - отстатъчната дългокоса момичешка наивност."
И докато мъдростта ти носи печал, пази чистотата на детската си наивност, живеейки в Сега... с уроците от миналото и мечтите за бъдещето си.
Да, изскокнала съм май точно оттам:))) И не знам колко вечности съм чакала точно този мъж да изскокне от същите пространства:))) Е, не се знае кой накъде ще скокне отсега насетне, но накъдето и да е, сигурна съм, че траекторията на нашите пътища ще имат поне едно щастливо пресичане:) А може и повече:) Божа работа /Вселенска:)))/
kosara2008 написа:
....;)
Ех, как си го казала, толкова е хубаво. И да не съм "обична", поне съм обичаща. Това поне сега осъзнавам - и много повече с щастие, отколкото с болка:) Май се научих да обичам, без да изисквам, без да чакам, без да прося каквото и да било, без да страдам заради неосъществености или несбъднати мои копнежи...Май помъдрях най-после:)...
rosidi написа:
нали знаеш, че за всичко си има време и не ние сме тези, които определят това.. "Бог е изкусен часовникар...."
Ех, Роси...И двете знаем какво точно означават тези думи, цитирани от една книга, която трябва задължително да прочета...Но и този цитат изигра своята роля, и то благодарение на теб! "Бог е изкусен часовникар...", да, и тиктакайки, този вездесъщ Божествен часовник отмерва пулсациите на собствената ни разчетена с филгранна точност скала на душата, която знае интуитивно:
кой, кога, колко, как, докога, защо и докъде...
bovari написа:
Причината е само в мен, че не мога да разбера докрай, може би, посланието в текста:)
Но от това, което усетих, мога само да кажа :
Нямаш нужда нито от чужди пожелания, нито от чужди послания....нито ..от нищо чуждо!
Защото ти самата знаеш какво, как и защо!!!
Само ти!
Желая ти споделеност, Теменуга!
п.п Има и още нещо, но то не е важно/моята благодарност за нещо, което ти ми помогна да осъзная...за себе си:)/
Но от това, което усетих, мога само да кажа :
Нямаш нужда нито от чужди пожелания, нито от чужди послания....нито ..от нищо чуждо!
Защото ти самата знаеш какво, как и защо!!!
Само ти!
Желая ти споделеност, Теменуга!
п.п Има и още нещо, но то не е важно/моята благодарност за нещо, което ти ми помогна да осъзная...за себе си:)/
Радвам се, че с моите излети набързо думи съм ти помогнала самата ти да осъзнаеш нещо, което е било важно и значимо за теб...
А иначе - така е, самата аз знам какво и как...Е, доколкото това се съотнася с моите собствени нагласи и стремления. Иначе - отсрещните, нито бих могла да модерирам, нито да насочвам в каквато и да било посока. Там вече е в пълна сила изборът на свободната воля и нашепването на сърцето. Няма вето върху чуждите чувства, знаеш...
анонимен написа:
Благодаря
Нямам представа кой/ коя си, нито за какво благодариш:) Моля, все пак:) И се надявам благодарността да е за нещо лично, отразено в моите думи, което съм досегнала в твоята същност.
анонимен написа:
Момичета големи, защо винаги помъдрявате след като преживеете някаква драма! Не е ли по-добре да не правите грешки, да обмисляте ситуацията предварително и да взимате правилните решения, да водоте действията, а не те да водят вас...
О, това май е невъзможно:))) Винаги опитността идва като подарък след препятствия, спъвания, падания, болезнени наранявания, стискане на зъби и изправяне - отново:))) Няма друг път май, дори за пораснали момичета:)
panazea написа:
Сърдечен поздрав !
Благодаря ти, panazea! Радвам се, че най-после и при мене тягостната застопореност се отмества и дава път на цветността и надеждата:) Пролетни поздрави от Бургас, градът, който тези дни диша наистина в празничност и чудната атмосфера на събитията, посветени на откриването на един от символите на града - обновеното Морско казино, бургазлии просто ликуват тези дни, и има защо:)) Изпращам на всички тук частици от тази атмосфера - морско-чудна-вдъхновено-красиво-галеща!:)))
bizcocho написа:
Заекааааааа :)))))))))) Страхотна снимка! :)))))))
Честита пролет! И името ти е пролетно :) И на душата ти да и' е! :) Отива ти да си щастлива, грееща! :))))
Честита пролет! И името ти е пролетно :) И на душата ти да и' е! :) Отива ти да си щастлива, грееща! :))))
Благодаря ти, bizcocho! Заекът е голям сладур, да:) Страшен топчо, пухчо, мекушчо и гушчо:))) Направо съм влюбена в него, почти толкова, колкото в мъжа, на когото съм посветила постигна си:))) Честита да е Пролетта и на теб! А за това, дали ми отива да съм грееща, дано е така за по-дълго време, че обратното ми е до болка познато и вече ми омръзна, наистина:))))
tili написа:
за изплуване и поемане на дъх! Поздравления за този прогрес. Казват, че тъгата е процес и е точно така. Пролетно съживяване усещам, Теменужката плахо се подава над сухите треви. Браво!
юсега прибери шарените мъниста на спомените в красива кутийка и - на дъното на шкафа!
Ето една красива версия на Лунната соната. Усещаш ли подкрепата?
http://www.youtube.com/watch?v=SAIkeYnqu30
юсега прибери шарените мъниста на спомените в красива кутийка и - на дъното на шкафа!
Ето една красива версия на Лунната соната. Усещаш ли подкрепата?
http://www.youtube.com/watch?v=SAIkeYnqu30
...Прекрасно изпълнение на тази необичайно красива музика, носеща нюанса на Вечност...Благодаря ти!
А иначе - сбирам всички спомненни мъниста, и ги поставям - с необходимата доза респект, на дъното на шкафа, на най-долния рафт на символичната душевна библиотека, сбрала тъжните разкази, еуфоричните есета, тягостните романи, прочувствените пролози, безумно болезнените епилози и още по-безумно трудните нови начала...Там, нека си почиват, и да не надават глас никога, освен в случаите, когато са необходими за позитивна съпоставка или мъдър бисерен проблясък...
А иначе, съумях - най-после, да подам срамежливо глава над тревата на забравата и нагнетения унес, в който живеех доста, доста време... Дори само това да е, пак е повече от нещо, дори съдържа в себе си много, много ценни неща...
няма чисти ситуации; дори в тъгата от раздяла има светлина; в чистата емоция от нова любов - ще се намери и мъничко тъга, колкото за цвят. Но въпреки нюансите и преплетените емоции, новите пътища са си нови пътища. Дават и посока, и смисъл, и емоция....според онова, което за отделният човек е достатъчност. Само е важно да не "приспиваме", да не затваряме сетивата си. Не е нужно да очакваме, нека живеем за мига. И да, нагоре са ти го написали - най-хубавите неща, най-желаните хора и срещи се появяват неочаквано. Ти знаеш, че е така. Любовта има способност сама добре да се намества в нас. Дай й шанс и се остави на усещанията и вътрешната си интуиция. Каквото трябва да стане, ще стане :) А в София и времето беше с теб, духа ти беше пролетен....така че....хубавото предстои, щом аз казвам :):):):):)
цитирай[quote=hope17няма чисти ситуации; дори в тъгата от раздяла има светлина; в чистата емоция от нова любов - ще се намери и мъничко тъга, колкото за цвят. Но въпреки нюансите и преплетените емоции, новите пътища са си нови пътища. Дават и посока, и смисъл, и емоция....според онова, което за отделният човек е достатъчност. Само е важно да не "приспиваме", да не затваряме сетивата си. Не е нужно да очакваме, нека живеем за мига. И да, нагоре са ти го написали - най-хубавите неща, най-желаните хора и срещи се появяват неочаквано. Ти знаеш, че е така. Любовта има способност сама добре да се намества в нас. Дай й шанс и се остави на усещанията и вътрешната си интуиция. Каквото трябва да стане, ще стане :) А в София и времето беше с теб, духа ти беше пролетен....така че....хубавото предстои, щом аз казвам :):)
Ех, скъпа Рени, как хубаво си го казала, както винаги, и ме разплака, точно както ме разплака на няколко пъти с думите си мъжа, в когото така ненадейно и почти безпаметно се влюбих...Няма чисти ситуации, да, особено когато не съм на 17 и конфигурациите на живота ми съвсем не са еднозначни и лесни за интерпретация и адаптация...Но и този вътрешен стимул, който получих от новостта в живота ми, не е нещо, което мога да отрека просто така. Напротив, благодарна съм за топлото усещане, което вече не подозирах, че ще приютя в душата си. Дано това е наистина любов и да се "намести" в мен и в този, който я пробуди, по възможно най-естествения и ненатрапчив начин...Давам шанс на това чувство, но все още "танцът" е май една стъпка напред, 3 назад:) Типично по рачешки:)
А за София, времето, настроението, компанията, случванията, събитийността, емоциите - съвсем права си! Това ми беше най-хубавият подарък, който съм си правила от много, много време насам:) А пропо, скоро ми се очертава пак ходене до София, мои близки ще идват там и ще отскоча да ги видя за 2-3 дена:)
А дали хубавото предстои - ще видим. Каквото и да е, ще ма хубаво в него, и ще запазя точно зрънцето топлина.
цитирайЕх, скъпа Рени, как хубаво си го казала, както винаги, и ме разплака, точно както ме разплака на няколко пъти с думите си мъжа, в когото така ненадейно и почти безпаметно се влюбих...Няма чисти ситуации, да, особено когато не съм на 17 и конфигурациите на живота ми съвсем не са еднозначни и лесни за интерпретация и адаптация...Но и този вътрешен стимул, който получих от новостта в живота ми, не е нещо, което мога да отрека просто така. Напротив, благодарна съм за топлото усещане, което вече не подозирах, че ще приютя в душата си. Дано това е наистина любов и да се "намести" в мен и в този, който я пробуди, по възможно най-естествения и ненатрапчив начин...Давам шанс на това чувство, но все още "танцът" е май една стъпка напред, 3 назад:) Типично по рачешки:)
А за София, времето, настроението, компанията, случванията, събитийността, емоциите - съвсем права си! Това ми беше най-хубавият подарък, който съм си правила от много, много време насам:) А пропо, скоро ми се очертава пак ходене до София, мои близки ще идват там и ще отскоча да ги видя за 2-3 дена:)
А дали хубавото предстои - ще видим. Каквото и да е, ще ма хубаво в него, и ще запазя точно зрънцето топлина.
и дърпа назад, нали знаеш :) Хайде тогава - пак ще те чакам в София :) Всяко приключение си има продължение :)
цитирайhope17 написа:
и дърпа назад, нали знаеш :) Хайде тогава - пак ще те чакам в София :) Всяко приключение си има продължение :)
О, да, знам, Рени, прекрасно я знам тази взаимозависимост за хубавото:))) А продължението - ще го напишем в белия лист на новия месец, само всичко да се нареди така, както го очаквам, но и да не се нареди само, ще си го подредим:)
колкото са ти потребни!Не трябва да спираме,да търсим доброто у хората.То е там,у тях.Понякога е завоалирано,но със сигурност го има.Поздрави!:)
цитирайivesa написа:
колкото са ти потребни!Не трябва да спираме,да търсим доброто у хората.То е там,у тях.Понякога е завоалирано,но със сигурност го има.Поздрави!:)
Така е, има го това Добро. Но поне засега няма начин да градя каквито и да било отношения...Явно чувствата, родили се неочаквано, ще си останат застопорени в душата ми, без последствие...Това е животът, трябва да приемаме реалностите. Поздрави и на теб! И ти благодаря за хубавите думи.
Търсене
За този блог
Гласове: 45014
Блогрол
1. kokoshinka - моята щерка-разбойничка:) Т.е. Дидка-Бандитка:)
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката