Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2011 02:42 - Предчувствено /нахвърляни щрихи относно вечната тема/
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10773 Коментари: 18 Гласове:
31

Последна промяна: 16.08.2012 16:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

image

image  

И вече съвсем в ранни зори - очевидно достигнати поради факта, че не мога да заспя, публикувам един мой коментар към текст, който не само дълбоко ме докосна, извика неподозирани сълзи, рукнали с пречистваща сила, но и ме накара да вярвам, че има души, които се досегват в измерението отвъд видимото, отвъд земните понятия...


Ето го коментара:

Нима има останали човешки души, които обичат "заради самото обичане" и не са впримчени в конюнктурни компромиси, наложени обстоятелства, загърбени ценности...
Ако срещна в днешния ден, белязан от прагматика и меркантилност, подобно чудо на взаимност, дори да не съм пряк "участник" в него, бих била истински щастлива.
Това би означавало, че има все още неподваластни на задушаващите факти отвън неоценими неща, идващи отвътре - от най-ревностно пазените тайници на душевните пространства...Ако някъде, из лъкатушещите посоки в земния си път, се натъкна на подобна сакрална споделеност, със сигурност ще знам, че бих си отишла спокойно от този свят...
  А ето и нахвърляни и напълно несвързани една с друга щрихи, като мои моментни емоционални отблясъци, свързани с вечната тема:
 


...А неизбежният досега на две сродни същности, който просто се случва, е предизвикателство към собствените ни устои, търпимост, капацитет -  и емоционален,и нравствен. И, разбира се, че актът на обичане е първоосновата, върху която би се изградила истинската взаимност, и когато обичаш безрезервно, без да очакваш нищо, тогава привличаш в пълна степен, красота и сила, това, което ти е предопределено. И точно излъчващите се флуиди, химията, взаимноусещащите се невидими нишки между двама определят ореола на една връзка... Бих искала да ми се случи това чудо, бих чакала още, още,  но когато и да се случи, ще съм безпрекословно щастлива, защото никога не съм губила вярата, че точно тази магична алхимия съществува...


...И няма място за съжаление относно пропуснати възможности или липсата на такива. Просто се оставям по течението на реката, наречена човешки живот. Ако е писано, ще ме спре - нежно, някоя насрещна лодка, или ще се озова ненадейно в уютен залив....

...Любовта е най-щастливото случване, което се себеорганизира, себереализира и себемултиплицира. Тя е едно от несъмнените чудеса на живота. Когато нея я има, нищо друго не е нужно, защото тя съдържа в себе си целия спектър на нашия човешки път.
И достигайки онова ниво на духовна зрялост, би трябвало да осъзнаем, че свободата да обичаш и да изразяваш вътрешните си трептения е основополагаща. Обсебващите елементи в една връзка са пагубни. Бидейки изключително предана, моногамна и твърде патриархално възпитана, не съжалявам за това. Това е моят избор. Но не ограничавам човека насреща, нито бих имала право да изисквам същото от негова страна. Това също е неговият избор. И го уважавам, какъвто и да е той...
  ...И спрямо сърдечните дела, като че ли разумът е бездумен. Мъдростта си е мъдрост, особено изстраданата мъдрост е с параметрите на несравним духовен дар.
Но Голямата любов не е химерно изражение на една болезнено взряла се в идното мисъл. Тя не се съизмерява с трагична самота и нереализируеми копнежи. Тя живее истински в семплото изражение на "живия живот".
Остава да прогледнем за тази любов. Тогава ще ни споходи. Или просто ще я видим в очите - отблизо...И в този Миг ще я пожелаем безпрекословно до себе си, вътре в нас, на клетъчно ниво. Но не като д-р Фауст, сключвайки съдбовна сделка. А извървявайки пътя към самия себе си...

  ...Истинната любов отхвърля всеки повей на обсебване, болезнена зависимост, подмолни помисли, неоткрити намерения. Тя е разтваряне на сърдечните двери - с доверие и вяра.
И вървя напред, с придобитата мъдрост. И вярвам, че най-после пристъпвам към онова щастие, което ще разпозная като моето - това, което не само съм сътворила в представите си, а съм изстрадала вътрешно, за да му придам един цялостен, завършен външен израз.

...А може би дори съм я срещнала вече, просто трябва да я видя с други очи и да й повярвам. А може би тя зрее у мен, защото всеки я носи вътре в себе си, тя е закодирана във всяка наша клетка. И само чака да бъде открехнат пътя навън - към нейното изражение, и навътре, към заключените ниши в самата мен, за да я открия там, може би в тъмницата на собственото ми неверие...

...Препятствие е може би любовта. Или може би преодоляването на самите себе си, пътувайки по нейните лабиринти и доста често трънливи пътеки. И действително - всеки сам, дълбоко вътре в себе си, знае - истината за този път, опасностите, предизвикателствата, необходимите компромиси, както и невъзможността да се направят други.
А дали ми е вече на гости тази странница - любовта?
Ще кажа по-късно, нужно ми е още малко да се поогледам във вътрешните си пространства, за да съм сигурна...

 
...Уморих се да гоня вятъра, искам просто да приседна до нечие разбиращо мъжко рамо. Толкова ли е много това, макар да съдържа всичко в себе си?
Дано е...наслука, образно казано /макар любовта не е съвсем равнозначна на лов/. По-скоро е доброволно попадане в "примката" на нежната взаимност...


image




image
 
 
 image

И тук, накрая на потока от мисли, щрихирали вечната тема, публикувам една любима песен - нежно закодирала проекциите на моето съзнание, в съчетание с емоционално-женствения ми заряд...Поздрав за всички, които все още не са загубили усета за онези неща, които таим дълбоко в себе си, чакайки някои себеподобен да ги открие вътре в нас и да ги повика - защото са му нужни... Insatiable - неутолимост, но такава, каквато само изисканият допир на две същности предполага, ненаситна жажда за неподправена нежност и разтваряне дверите към една необикновено красива реалност - само за двама...


И още една красива песенна изразност:
This Love - Sarah Brightman   Това е музика, надничаща отвъд реалността - там, някъде, в приказния свят на чистотата и кристалното отражение на Любовта, безусловната...
 
       





Тагове:   предчувствено,


Гласувай:
33
2



1. svoboda64 - :)
07.03.2011 02:55
Любовта е свободата да бъдеш себе си и да оставиш другите същества също да бъдат себе си :) Когато се достигне външното и вътрешното синхронизиране, Нещата се случват от самосебе си :))) Защото Любовта е Действие :)
Ако ми простиш "оценката": все още си на фазата "умозрителност" :)))) Излез от състоянието, за да помогнеш сама на себе си!

Прегръдки за трептящата ти на вятъра Душа, Нуше :)
цитирай
2. temenuga - Към svoboda64:
07.03.2011 03:02
svoboda64 написа:
Любовта е свободата да бъдеш себе си и да оставиш другите същества също да бъдат себе си :) Когато се достигне външното и вътрешното синхронизиране, Нещата се случват от самосебе си :))) Защото Любовта е Действие :)
Ако ми простиш "оценката": все още си на фазата "умозрителност" :)))) Излез от състоянието, за да помогнеш сама на себе си!

Прегръдки за трептящата ти на вятъра Душа, Нуше :)

Боди, съвсем, съвсем права си...Все още си мечтая любов и с умозрителните си представи градя донякъде нереализируеми копнежни проекции:) Това са всъщност мои коментари от Фейсбук и блога /включително има и отговор на един твой стар коментар, отпреди 3 години:)/, просто емоционалната ми вълна извика този компилативен "хаос":) Има време, ще се уталожат нещата и ветровете вътре в мен...Сега съм само на предчувствена вълна, все още...
Прегръдки и за твоята изумително устойчива на житейските ветрове душа, Боди!
цитирай
3. virginblack - Хубави думи
07.03.2011 13:08
Ам...любовта е като пеперудата ти. Красива и уви с тлкова кратък живот. А и като помислиш за имагото. :)
Болна съм от разчарвания и вероятно никога повече няма да се влюбя. Дано!
цитирай
4. panazea - Теменужке , мила дружке ,
07.03.2011 16:37
Когато струна затрепти ,
Разумът не слушаш ти ,
Всички сме покорни ,
Името е Любовта !
И през огъня да мина ,
пак във нея се кълна ,
Тя е вечното начало ,
бъдещето на света !
цитирай
5. mamas - Честит празник (в аванс)!
07.03.2011 16:58
Чувствено... Нека не е само предчувствено, скоро да стане реалност!
цитирай
6. erato7 - Любовта е нашата сила! Тя кара човек ...
07.03.2011 20:30
Любовта е нашата сила! Тя кара човек да даде най-доброто от себе си!
Обичай и това ще ти се върне! Такъв е законът!
Прекрасно романтичен утрешен ден ти желая от сърце, скъпа!
цитирай
7. temenuga - Към virginblack:
08.03.2011 02:09
virginblack написа:
Ам...любовта е като пеперудата ти. Красива и уви с тлкова кратък живот. А и като помислиш за имагото. :)
Болна съм от разчарвания и вероятно никога повече няма да се влюбя. Дано!

Разбирам те...Била съм периодично в това, състояние, което описваш. И точно когато бях се отчаяла тотално, взех, че се влюбих - отново:))) Иначе - така е, имагото, метаморфозите, отпечатъците във вътрешните пространства остават...А красотата винаги е кратковременна, да, но поемам риска:)
цитирай
8. temenuga - Към panazea:
08.03.2011 02:27
panazea написа:
Когато струна затрепти ,
Разумът не слушаш ти ,
Всички сме покорни ,
Името е Любовта !
И през огъня да мина ,
пак във нея се кълна ,
Тя е вечното начало ,
бъдещето на света !

Като нищо няма да послушам разума си...И не знам докъде ще стигна:)...
Но май е късно вече да се обърна от пътя на риска, който съм решила да поема:)...
цитирай
9. temenuga - Към mamas:
08.03.2011 02:31
mamas написа:
Чувствено... Нека не е само предчувствено, скоро да стане реалност!

Ако знаеш как го искам и аз, Славе...:) Но се съобразявам с хода на съдбата...Каквото ми е приготвила, ще го приема:)
цитирай
10. temenuga - Към erato7:
08.03.2011 02:38
erato7 написа:
Любовта е нашата сила! Тя кара човек да даде най-доброто от себе си!
Обичай и това ще ти се върне! Такъв е законът!
Прекрасно романтичен утрешен ден ти желая от сърце, скъпа!

Така е, макар че е имало моменти, в които съм се съмнявала в нейната възраждаща сила...Сега достигнах до ниво на съзнание и емоционална зрялост, че бих обичала, без да очаквам това в замяна...
Благодаря ти за пожеланието, и да не е романтично споделен утрешният /т.е. вече днешният/ ден, поне е изпълнен с хубави вътрешни преживявания:)
И на теб ти желая един искрящ от усмивката ти ден, изпълен с красиви емоции и преживявания!
цитирай
11. анонимен - temenuga m
08.03.2011 02:48
jiva i zdrava mila
цитирай
12. temenuga - Към анонимен:
08.03.2011 02:49
анонимен написа:
jiva i zdrava mila

Благодаря за пожеланието, който /която'/ и да си ти:)))
цитирай
13. monaliza121 - Честит празник!
08.03.2011 11:51
Нощните безсъници не са безплодни...
цитирай
14. temenuga - Към monaliza121:
08.03.2011 14:35
monaliza121 написа:
Нощните безсъници не са безплодни...

Благодаря ти! И на теб да е честит празникът!
А иначе - да, безсъниците не са безплодни, особено когато са оползотворени в търсене на нещо смислено и красиво:)...
цитирай
15. inel379 - Безусловната любов е нашия Божи дар!
09.03.2011 10:20
Няма по-голяма сила и по-трайна опора от нея!
Тя ни вдъхновява неуморно за добротворство!
Прави ни ведри, алтруистични, щастливи!
Тя мотивира човешкото ни присъствие тук
и ние просто не спираме да живеем!
Мартенските празници да продължават!
Предпролетното настроение разцъфва!:)
Благодаря за безсъниците, плодове родили!
Сърдечен поздрав!:)
цитирай
16. temenuga - Към inel379:
10.03.2011 02:27
inel379 написа:
Няма по-голяма сила и по-трайна опора от нея!
Тя ни вдъхновява неуморно за добротворство!
Прави ни ведри, алтруистични, щастливи!
Тя мотивира човешкото ни присъствие тук
и ние просто не спираме да живеем!
Мартенските празници да продължават!
Предпролетното настроение разцъфва!:)
Благодаря за безсъниците, плодове родили!
Сърдечен поздрав!:)

Благодаря ти! Наистина в момента се чувствам освободена от всички остатъчни съмнения, натрупани болки, постравматични оттенъци на стари рани, причинени от недобросъвестно ровене в душата ми...
Освободена съм - може би за първи път до такава степен в живота си, от всякакви изблици на безпомощност пред напора на някакъв вид страх или пълзящо неверие...
В безтегловност съм, по-скоро - в блажено примирие с бушуващите доскоро бури вътре в самата мен. Позволявам си този душевен комфорт, защото най-после съм уравновесила махалото вътре в мен, което досега се мяташе бясно в двете крайности...
Сърдечни поздрави - морски, макар и за момента доста мразовити, и на теб:)))!
цитирай
17. анонимен - ljubovta se osesta vav srceto.
12.03.2011 02:10
p usni se po techenieto na zivota lubovta ste te nameri sama. za neja planove njama.tja idva kato burja v zivota ti i ako neja zadrzis na vreme moze taka brzo i da si otide!
цитирай
18. temenuga - Към анонимен:
17.03.2011 10:55
анонимен написа:
p usni se po techenieto na zivota lubovta ste te nameri sama. za neja planove njama.tja idva kato burja v zivota ti i ako neja zadrzis na vreme moze taka brzo i da si otide!

Така е...Усеща се със сърцето и сетивата...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1837449
Постинги: 139
Коментари: 4959
Гласове: 44878
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930