Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2011 01:54 - Раздялата в началото на Новата - повик за ново начало?
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9741 Коментари: 20 Гласове:
36

Последна промяна: 06.11.2014 00:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

...Дните без теб са пристъпването към едно осъзнаване, че нямаше смисъл да пречим повече взаимно на полета на душите си, очевидно устремени към различни пространства във Времето и представата за Вечност... ...И дори и да e живо чувството, което не би могло да бъде погребано еднозначно, скоротечно, инстантно и окончателно, то никога повече няма да се прояви в реалността. Остава в съкровищницата на спомена, там, при другите истински чувства, под похлупака на Времето, зад стената на Забравата /само привидна/...
  ...Промяната беше неизбежна, а признаците - дълго време пренебрегвани, с тайната надежда да се заобиколи очевадното...Няма какво да ме смущава повече - реалностите са просто такива и не могат да се променят. Нараняването е налице, но минава, всичко минава, няма непрежалими неща или хора, освен тези, които са незаменими...
А днес, когато пиех дневното си кафе, изтеглих късметче "ЛЮБОВ"...
Няма минало, има само бъдеще. Трябва да си го повтарям, докато го асимилирам изцяло:)

...Имало е причини това да се случи, не виня никого, просто така е трябвало. Радвам се, че стана навреме. Исках да спася нещо неспасяемо /повече от година.../, именно заради чувствата и надеждата да сътворя нещо смислено, не става. Както каза мъжът: "Ние сме от различни светове", така е, желая му щастие в неговия, но моя свят няма как да предавам повече, там е моето място, моята роля, моята мисия, моето бъдеще. Когато се намери човек, който ще ме приеме такава, тогава ще се случи чудото. Дотогава - животът продължава, свикнала съм да бъда сама, а всъщност не съм сама, имам толкова хора около себе си:))), включително и вас тук!

А прозрението дойде в един миг - сгъстен от задъхана болка, пропит със сълзите от преглъщане на неизбежното...Премина през мен всичко, в което безпредметно съм вярвала, свих го на топка на дъното на душата си - отново, и си тръгнах, спасявайки остатъците от достойнството си, но достатъчно, за да го имам, все пак...  

Силно се надявам да срещна в този живот - най-после! - чистотата на едно пълно себеотдаване, прието от отсрещната страна като достатъчно отговорен ангажимент. Само тогава би могъл да бъде сътворен "свят за двама", без лъжи, без предателства, без подмолни влияния - допуснати и дори повикани, без излишни и неизпълнени обещания, без отместване от тежестта на собствените думи...Прекрасното ме очаква, няма да се чувствам жива, ако си позволя да твърдя обратното...
 

/Това бяха откъслечни мои коментари във Фейсбук, като отзвук на това, което се случи, заради което - признавам! - ме боли, и което - зная! - ще преживея/
Нишката на дните продължава. И чакам новото начало, белязано от нова надежда...


image


image


image


image


image

 
Към втория клип:

Това не е просто песен, а пулсиращата сила на Съдбата, сбрала две обичащи се души, които обричат себе си на Вечност. Това е смисълът на живота и най-въжделеният ми копнеж - да се потопя всецяло в тази вездесъща Любов, която няма да бъде предадена, низвергната, подиграна, а ще продължава да диша във времето, поддържана от кладата на незагастващите, бушуващи, преминаващи през драматични метаморфози, но истински чувства. Нашепвам си пожелание за такава любов, която няма да посърне, а ще диша, живее, незагасяема...
...И макар че песента е за две разделени души, смисълът й и цялата й сгъстена емоционална красота сбира истинската митична сила на любовта, която дори в нейния трагичен завършек носи красотата на неповторимостта...  
Към третия клип: Предавам се. Пред напора на нещо, пожелавано смътно - в брънката на дните ми, всеки от тях даряващ мънички радости или поучително довличал всякакви болки. Предавам се - пред вулканичната сила на нещо, за което предчувствам, че ще ме разтърси и промени, но паралелно ще запази и най-чистите параметри на същността, култивирайки разпукнатите надежди, досега срамежливо крили се в  нежните дипли на стаената ми чувствителност.

 
 







Тагове:   начало,


Гласувай:
37
1



1. hope17 - Скъпа моя,
07.02.2011 12:22
ако трябва сега, точно в този миг да избера нещо да ти кажа....би било това - да, нишката на дните продължава /и добре, че е така/, но вместо да очакваш....дишай сега и просто живей. В този или онзи, следващ миг, на ръба на чистия човешки риск, дори на нещо непомислено. Струва си, за да усетиш в теб вкуса на живота, на растежа, на промяната. Нали помниш онази история, която ти разказах при мен, за двамата затворници. Вместо решетки и ограничения, винаги виждай звезди и светлина. Да се върви дълго по изровения път на обстоятелствата не е добре. По-добре е да тръгнеш там, където няма път и да оставиш следи....Някой те чака :) Там отпред....един поглед, прегръдка, леко докосване....Върви натам, назад не гледай, няма нужда. Освен за да ми махнеш с ръка, защото те следвам в очакване на щастливата ти усмивка :)))))))
цитирай
2. demar - Zdravej , temenuga
07.02.2011 17:42
Знаеш ли , чара на теменужките е в това, че не се срещат на пътя...
дори и по малките пътечки не се срещат.
Но винаги минава, някой...който усеща аромата И , който вижда нежността И...
и се спира онемял....
Късмет и нека ти е теменуженорозово !
цитирай
3. bovari - Звучиш много лично
07.02.2011 19:01
и не следва да пиша коментари, само казвам общопризнати истини:)))

не е страшно, когато свършва една връзка, това означава, че просто е изчерпана, но е тъжно, когато в нея нещо е липсвало.

иначе никой не може да свикне със самотата, тя е смазваща, не предизвиквай съдбата:))) макар в твоя случай да имаш сигурна "застраховка" против нея:)))
но колко малко човешки същества от мъжки пол могат да издържат толкова интелегентност и хубост на едно място!:)))

поздрави, Тemenuga.
цитирай
4. dobredo - Поздрави
10.02.2011 16:35
за написаното ! Откривам толкова общи преживявания и се вълнувам. Темата е болезнена. Доста кураж се иска за това споделено.
До скоро!
цитирай
5. temenuga - Към hope17:
12.02.2011 00:44
hope17 написа:
ако трябва сега, точно в този миг да избера нещо да ти кажа....би било това - да, нишката на дните продължава /и добре, че е така/, но вместо да очакваш....дишай сега и просто живей. В този или онзи, следващ миг, на ръба на чистия човешки риск, дори на нещо непомислено. Струва си, за да усетиш в теб вкуса на живота, на растежа, на промяната. Нали помниш онази история, която ти разказах при мен, за двамата затворници. Вместо решетки и ограничения, винаги виждай звезди и светлина. Да се върви дълго по изровения път на обстоятелствата не е добре. По-добре е да тръгнеш там, където няма път и да оставиш следи....Някой те чака :) Там отпред....един поглед, прегръдка, леко докосване....Върви натам, назад не гледай, няма нужда. Освен за да ми махнеш с ръка, защото те следвам в очакване на щастливата ти усмивка :)))))))

Ех, Рени, знам, че си веща в тези духовни дела, които докосват дълбоко, дават отговори и много искрено вдъхната надежда...Знаеш вече, че съм отвъд, но много ми костваше, а и процесът не бе кратък, нито еднозначен...Помахвам ти с ръка и те очаквам отново на "другия бряг", където все още стъпвам леко несигурно, но все пак твърдо убедена, че съм преминала Моста на съмнението, търсейки упованието на една нова перспектива, когато и да се появи тя...Прегръдки!
цитирай
6. temenuga - Към demar:
12.02.2011 00:47
demar написа:
Знаеш ли , чара на теменужките е в това, че не се срещат на пътя...
дори и по малките пътечки не се срещат.
Но винаги минава, някой...който усеща аромата И , който вижда нежността И...
и се спира онемял....
Късмет и нека ти е теменуженорозово !

Е, много хубави думи, чак ми стана неудобно...Не знам, непрестанно получавам доказателства, че никой не обръща внимание на подобни срамежливи цветя, които не търсят себеизява чрез публичност и демонстрация на качества...Както и да е, примирявам се, и чакам все някой да отмести поглед от конвенционалното и да забележи нестандартната ми същност, която би могла да бъде привлекателна само за една душа в този свят, тя би ми била напълно достатъчна...
цитирай
7. temenuga - Към bovari:К
12.02.2011 00:49
bovari написа:
и не следва да пиша коментари, само казвам общопризнати истини:)))

не е страшно, когато свършва една връзка, това означава, че просто е изчерпана, но е тъжно, когато в нея нещо е липсвало.

иначе никой не може да свикне със самотата, тя е смазваща, не предизвиквай съдбата:))) макар в твоя случай да имаш сигурна "застраховка" против нея:)))
но колко малко човешки същества от мъжки пол могат да издържат толкова интелегентност и хубост на едно място!:)))

поздрави, Тemenuga.

Поздрави и за теб, bovari!
Всъщност, не съжалявам за края на тази връзка, опитах варианти за съживяване, не се получи, просто бяхме твърде различни, моя е грешката, че си позволих да пробвам с мъж, който няма как да виня, че е такъв, аз го знаех прекрасно в самото начало още...
Друг е въпросът кога ще допусна нов човек в живота си, в момента съм наистина изтощена, като ли "отровена" от много неща...
Но все пак - освободена и дишаща в пълна степен!
цитирай
8. temenuga - Към dobredo:
12.02.2011 00:52
[quote=dobredo]за написаното ! Откривам толкова общи преживявания и се вълнувам. Темата е болезнена. Доста кураж се иска за това споделено.
До скоро!
[/quote
Да, преживяванията човешки са идентични, много хора преминават през подобни съмнения, пропадания, горчиви изводи, да си позволят да повярват, отново и отново...И пак да страдат, това е житейският кръговрат. Иска се кураж да го споделиш, да, макар че го пиша за себе си, мъжът, с когото се раздлих, дори не наднича тук, той си има други приоритети, писането на блог за него е "глупост", а споделянето тук - безумство. Е, може да се предположи защо /и не само.../ се разделих с него. Не мога да бъда с човек, който не наднича във вътрешния ми свят, не го цени, дори му се подиграва...
цитирай
9. tutankhamon661 - temenuga
12.02.2011 23:57
Ти си изключително чист човек. Душата ти е като райска градина. Не знам как по-добре да опиша впечатленията ми от теб.
цитирай
10. temenuga - Към tutankhamon661:
13.02.2011 00:52
tutankhamon661 написа:
Ти си изключително чист човек. Душата ти е като райска градина. Не знам как по-добре да опиша впечатленията ми от теб.

Няма райски неща на земята, tutankhamon661...Няма. Има само стремеж към тях и вътрешно пречистване. Всеки, както и аз, си имаме пропаданията и болезнените спънки по пътя...Но наистина това е стремлението на душата ми, към чистота, по възможно най-възвишения, според земните измерения, начин...
цитирай
11. pevetsa - Прегръщам си те топло Приятелко, и ...
13.02.2011 09:48
Прегръщам си те топло Приятелко, и си те Благославям, с ЛЮБОВ си те Благославям, чиста, истинска ЛЮБОВ, и НАДЕЖДА ... ЩЕ Я СРЕЩНЕШ!
цитирай
12. swanlake - Pozelavam ti naistina da ima novo ...
13.02.2011 17:20
Pozelavam ti naistina da ima novo nachalo-istinskoto!
цитирай
13. temenuga - Към pevetsa:
14.02.2011 02:13
pevetsa написа:
Прегръщам си те топло Приятелко, и си те Благославям, с ЛЮБОВ си те Благославям, чиста, истинска ЛЮБОВ, и НАДЕЖДА ... ЩЕ Я СРЕЩНЕШ!

Благодаря ти, такава благословия няма как да не се случи наяве..., защото е отправена с чиста помисъл. Дано...
цитирай
14. temenuga - Към swanlake:
14.02.2011 02:14
swanlake написа:
Pozelavam ti naistina da ima novo nachalo-istinskoto!

И аз си го пожелавам! Излязла вече от примката на задушаващата ме връзка, чийто край пожелаха, а аз просто осъществих, чрез последната крачка, наистина си пожелавам ново начало, пречистващо и възраждащо!
цитирай
15. bizcocho - Честита Баба Марта! Здраве и щас...
01.03.2011 19:14
Честита Баба Марта! Здраве и щастие! :))
цитирай
16. temenuga - Към bizcocho:
01.03.2011 23:55
bizcocho написа:
Честита Баба Марта! Здраве и щастие! :))

Честита и на теб! Бъди винаги толкова вдъхновена, изпълнена със светли пориви и красиви надежди!!!
цитирай
17. psytherapy - "Влюбеният от този свят се възхищава
04.03.2011 10:42
от стена, която слънчевите лъчи огряват. Той е като давещ се, който се държи за човек, неумеещ да плува." Маулана Джапал ал-Дин Руми

Това, което е в повече се отнема, това, което е в по-малко се дава.
Такъв е законът.
цитирай
18. temenuga - Към psytherapy:
05.03.2011 23:37
psytherapy написа:
от стена, която слънчевите лъчи огряват. Той е като давещ се, който се държи за човек, неумеещ да плува." Маулана Джапал ал-Дин Руми

Това, което е в повече се отнема, това, което е в по-малко се дава.
Такъв е законът.

...Изкристализирала през вековете мъдрост...Какво бих могла да добавя, освен да замълча смирено...Но - мисля си, в моя случай /конректния/, нямаше нищо в повече за отнемане, всъщност нищо не си беше на мястото, затова картите се пренаредиха. Сега, от позицията на времето, съм неимоверно благодарна, че се случи точно така.
цитирай
19. psytherapy - какво ми остава, освен
06.03.2011 01:31
да ти се усмихна :)
цитирай
20. temenuga - Kъм psytherapy:
06.03.2011 01:43
psytherapy написа:
да ти се усмихна :)

...А на мене какво друго ми остава, освен да върна усмивката:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1837452
Постинги: 139
Коментари: 4959
Гласове: 44878
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930