Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2010 18:13 - Една ретроспекция - може би навреме...
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11764 Коментари: 32 Гласове:
47

Последна промяна: 18.12.2010 00:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

 
temenuga.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/11/11/ranena.253768
...След 2 години публикувам тук един стар мой постинг, който предизвика тогава лавини от коментари.
Не знам защо, но тези дни се връщам към точно този етап от живота си, макар да беше труден /не по-труден от сегашния, обаче.../ Някаква странна носталгична тъга по отминали чувства, които съм мислела за всевечни...
Публикувам и няколко от 160-те коментара на постинга ми тогава.
Тези мои думи са сбрали някои от разбиранията ми за любовта, тази неуловима чаровница, която, давайки, често взема несравнимо повече /и все пак - зависи от самото случване и от това, в чии души се е родила същата тази любов.../
Ето и коментарите - леко посъкратени, но не редактирани, оставям ги автентични...:

.......................................................................................................................................


Не мислех, че с този си мой кратък, но явно доста емоционално наситен постинг ще предизвикам такъв отзвук...Тогава плаках безутешно. До 7 сутринта. Нищо и никой не бе в състояние да спре сълзите ми. Защото чух думите с най-убийствен заряд: "Порасни и не се занимавай с глупости, все едно не съществувам". Е, чух го. И? Мога ли да пораснеш точно в този момент, когато имаш усещането, че се разпадаш на съставните си части, когато съзнанието ти отказва да приеме очебийността на фактите, отношението, категоричното решение...Задушавах се от напора на моята обич, на която толкова се ядосвах точно в онзи момент, защото страдах заради нея, с интензивността, съизмерима с древеногръцка трагедия /и не преувеличавам, така се чувствах, отдавна, много отдавна не се беше случвало с мен подобно опустошително чувство.../
И?...
Следват доста въпроси. И след като направих, вече изтрезняла от наркотичността на болката, разбор на чувствата си, какво следва??
Изводът е следният - остана една уталожена, посмачкана, посърнала, изпъдена, изритана, неискана, нечакана, непогалена обич.
Но жива.
Това е. Нито по-малко, нито повече...Константа.
А за мъжа...Не мога да коментирам. Не мога да претендирам, че не ме е оценил. Оцени ме. Каза ми много хубави думи. Искаше ме, поне видимо...
И не знам какво стана след това...Просто не разбрах какво стана. Все едно някой ме омагьоса и съм застопорена в зловеща приказка...
Някой знае ли противомагия за подобно състояние? Ако знае - приемам съвети!...
А иначе - всички думи тук приемам достатъчно сериозно. И уважавам всяко мнение, това е безценността на взаимосподелянето! А опитът с мъжете...Все още е твърде рано да се правят генерализирани изводи:) Имаме време пред нас...Кой знае, може Съдбата да ни готви изненада:))) Добра, този път...


......................................................................................................................................


...Тази седмица, която мина след Голямото реване, продължило може би половин денонощие - безспир, бе твърде странна за мен...
Освен плача, безконечните коментари тук, в които излязоха наяве много неща - и нямаше как да не излязат, иначе бих експлоадирала, през тази седмица научих доста.
В свръхсгъстен вид.
...Странно нещо сме ние, човешките същества...Нараняват ни, и пак обичаме. Че дори и повече...Като славея от "Птиците умират сами"...Винаги съм мислила кое ни кара да постъпваме така /привидно/ самоунищожително...Имате ли някакъв отговор??...

За самоунищожителното поведение /привидното такова, славеевото.../ - Разумът ми крещи друго. Но душата нашепва - мъдро усмихната, точно това...
Не е самоунищожение. Не е.
Наскоро гледах новата версия на "Анна Каренина". Трагедия, безспорен крах на мечтата, вътрешен гърч сред тонове неразбиране, отритната душа, която, обаче, след нихилизма и грозотата на Края, се усмихва.
Някъде там - сред звездите...

Аз нямам суицидни пориви. Но всяко едно отритване е равнозначно на малка смърт. Вътрешна. Но, мисля си, по-добре усмихваща се сред звездите, отколкото стъпкана в праха на безличието...
Такава съм. Непоправима.

За омагьосаността на зловещата приказка...И аз така си мисля. Или преминаваш през жаравата на Всичко-то. И изстрадваш чувствата си, материализираш ги, изживяваш тяхната цялост и пътя към техния край. Или не ги преодоляваш. Цял живот. Не знам кой вариант бих избрала. Май засега нямам избор. И вървя неумолимо към втория...

Тук се самотерапевтирам, а и получавам достатъчно духовна продкрепа...Не от него.Той не пожела да ми даде никакъв вид подкрепа...А може би така ми помогна повече. Защото намерих начин сама да се справя. Т.е. направи ме по-силна...

За експеримента - да, не съжалявам. Това си е психологията на "живия живот". Несравнима с всякакъв вид експериментални психологии, чиито стойности и изводи се изчисляват по сложни таблици чрез безумни статистически формули...
Не, аз направих експеримент /без да искам да е такъв/, жертвайки нещо безценно за мен.
За да докажа нещо още по-безценно.

За миговете - също не съжалявам. Нито за една милионна част от всеки един от тях...

.....................................................................................................................................

 

Любовта е пътят. Знам го.
Криворазбраното достойнство често е всъщност щателно скриваният ни страх, че ще бъдем разголени душевно. И това безумно уязвимо пространство ще бъде оскевернено. Дори с неизличимостта на един присмех...

А от любимите най-жестоко боли, да...Боли, колкото и да си повтаряш като мантра, че ще мине, че има несравнимо по-страшни неща...

За дилемата "2 и 200"...Всичкото може да е дори една усмивка:) Нали:)...Мечтая си само:)...

Да, важното е докъде си стигнал. Започнах отвисоко, достигнах ниво на съзнание и усещане, което мислех, че не би могло да се достигне. С творците явно е така. Не бях се докосвала до творец досега...Имала съм възможност да общувам с още един много интелигентен мъж, но социолог, прагматик, почти успял да задуши всякакъв помен от чувствителност в себе си.
С този мъж е друго. Той просто умее да почувства всевечната, всечовешка болка, да я превъплъти в една безумно талантливо поднесена притча за нов ракурс върху чисто земните дела, преценени от леко дистантен, но доста вглъбен всъщност поглед отвъд видимите реалности...Това попих. И никога друг път не съм го усещала. Много съм чела, писала съм за доста книги. Но когато обичта се преплете с усета ти към изкуството, тогава си обречен просто. Ужасно е. Няма оправяне:))))

А за това, кой доколко е готов. И какво чувства, знае, иска да узнае и има капацитета да възприеме...
Много добре знае всичко. Но се прави, че не разбира...

И накрая - да, готова съм да дам всичко за любовта. Рядко се ражда - истинска. Трябва да се пази. Като светиня. А за светите неща правим всичко, нали...

   
За реалността на болката  - само мога да кажа, човешката вяра и издръжливост нямат предел... А няма ли някой, който да действа като душевен балсам за незарастващите рани - от всякакъв произход?...Не може да няма...

За преодоляването на болката от загубата - да, така е, има период, в който просто хората около нас, тук, в блога, или ние самите трябва да издържим - непрекъснатото словоизлияние относно този, причинил ти болката, т.е. не е той, невъзможността да сме с него я причинява...

Така и не се научих да пазя любовта вътре в себе си. А може би трябва?...
Когато обичам, искам всички да знаят с каква благословия съм дарена...
Макар че боли...

За годината, дадена от живота ми, в замяна на един ден, в който бих могла да върна времето назад...
Само символно го споменах. Но в мо
мента  наистина бях готова да го сторя. И още съм. Такава съм...
Спомням си "Изкуствен интелект", последната лента-шедьовър на Стенли Кубрик, довършена от друг гениален режисьор - Стивън Спийлбърг.
Природата на хуманитарния вид, сбрана в един компютъризиран мозък. Пазещ реликвата на обичането...След края на времето, след погубването на човешкия род.
Един изкуствен интелект - безсмъртен, но не и обичан. Съградил мечтата си, чакащ своята Синя фея, която ще я сбъдне. Да бъде приет безусловно...Само това. Даващ възможността си за вечно съществуване само срещу...един ден, в който да почувства любовта на своята осиновителка. Да усети майчината любов.
Ето, това е за мен Смисълът.
Един ден - и пристъпваш към прага на Вечността, пълен, с онази усмивка на блаженство, която нищо друго не би могло да извика...Освен Тя. Обичта.
Това имах предвид. Не бих дарила целия си живот. Но една година - бих. За един ден. Не си връщам думите назад...

А за проверките на любовта. И Божествените такива...
Да, спомням си една мисъл от "Петата планина" на Кoелю, цитирам по памет: "БОГ ВИНАГИ ПРОЩАВА НА ТЕЗИ, КОИТО СЕ ОТВРЪЩАТ ОТ ОМРАЗАТА. НО НИКОГА - НА ОНЕЗИ, КОИТО ЗАГЪРБВАТ ЛЮБОВТА"...
Да, така би трябвало да бъде. Господ си знае работата...

Не, не се срамувам от чувствата си. Никак.
Човек съм, разбира се, и никога не бих заляла със сярната киселина на бездушието /образно казано/ брънките на моята чувствителна душа. Не бих си позволила.
Знам, че съм старомодна. Знам, че съм твърде често неразбрана, осмяна, изритана и непредпочетена.
Един мой познат сценарист ме беше нарекъл /съвсем уместно:)/: "последна издънка на умирающия патриархален строй". Да, така е. И не мога да променя същността си. А и не искам...



image
 
  image
Слънцето - между земята и облаците, символично провиращо се между двете страни на битието - земното и небесното...
 
image
 
Няколко минути по-късно - Луната, изгряваща, преди окончателния залез, като доказателство за вечния природен кръговрат...


Тагове:   може,   навреме,


Гласувай:
47
0



1. inel379 - Любовта е пътят!
28.10.2010 19:06
Не е равен!
Има всичко!
Но е единствения, който си заслужава да извървим!
Загубите са живи в нас, но те са мъдрост, която ни държи при обичта и доброто!
Човекът е по-жилав, отколкото сам предполага!
"БОГ ВИНАГИ ПРОЩАВА НА ТЕЗИ, КОИТО СЕ ОТВРЪЩАТ ОТ ОМРАЗАТА. НО НИКОГА - НА ОНЕЗИ, КОИТО ЗАГЪРБВАТ ЛЮБОВТА"...
"Петата планина" според мен е на-доброто от П.Коелю!
Истината е, че не можем да живеем без вдъхновение!
ЛЮБОВТА е тази, която ни го връща, когато временно го губим!
Благодаря за този постинг!
Топла есенна вечер за теб!
цитирай
2. miaa - Обичам да те чета, Теменуга! Твоите изповеди са силни и копнежни:)
28.10.2010 19:55
Бъди такава, каквато си!И вярвай в Любовта! Не е нужно човек да се стреми непрекъснато към нея. Успокой се, премахни болката/ ако я има/ и прави така, че да се чувстваш удовлетворена, от това, което правиш!Деликатно, изпълнена с нежност и красота.А ти го можеш..И ще усетиш прилив на енергия...Любов..КояТо ще те споходи! И Промяна.Нашите житейски уроци, промените носят изцеление и нови възможности за израстване..А последното не винаги е свързано с получаване на онова,което си мислим , че искаме!Но то винаги е свързано с това превъплащение, в жени, които имаме потенциала да бъдем, любящи, чисти, честни и искрени!
цитирай
3. bluebe - Има.Сега вече знам,че има.
28.10.2010 20:15
"А няма ли някой, който да действа като душевен балсам за незарастващите рани - от всякакъв произход?...Не може да няма..."
Но дълго време и аз си задавах този въпрос.Когато отмине болката и дойде "чистото" осъзнаване за случващото се и смирението вече вярвам,че идва и този някой.И аз ти благодаря за този постинг.С пожелание за много светлина и топлина по пътя ти.
цитирай
4. tili - Зная само, че си хубава
29.10.2010 01:13
жена с много богата душевност. Там е проблемът и винаги ще бъде. Успехът за намиране на сродна душе е почти невъзможен, но все пак... На друго би ли се съгласила???
Рядко се мяркам тук, но разбрах доста за теб. Бог да ти е на помощ! Трудно е, но - възможно!
цитирай
5. temenuga - Към inel379:
29.10.2010 01:21
inel379 написа:
Не е равен!
Има всичко!
Но е единствения, който си заслужава да извървим!
Загубите са живи в нас, но те са мъдрост, която ни държи при обичта и доброто!
Човекът е по-жилав, отколкото сам предполага!
"БОГ ВИНАГИ ПРОЩАВА НА ТЕЗИ, КОИТО СЕ ОТВРЪЩАТ ОТ ОМРАЗАТА. НО НИКОГА - НА ОНЕЗИ, КОИТО ЗАГЪРБВАТ ЛЮБОВТА"...
"Петата планина" според мен е на-доброто от П.Коелю!
Истината е, че не можем да живеем без вдъхновение!
ЛЮБОВТА е тази, която ни го връща, когато временно го губим!
Благодаря за този постинг!
Топла есенна вечер за теб!

...Толкова си права, не можем да живеем без вдъхновение...
Ужасни ми бяха последните месеци - сгъстена фаза на свръхнапрежение, мислех, че никога няма да благоволи да свърши...След което - отново, и отново разочарования в личен план, безчет шансове, дадени и неоценени...Имах нужда да се обърна назад, дори към времето, в което съм изпитвала подобна болка, която всъщност е катализатор не нещо възвишено...
Благодаря ти!
цитирай
6. temenuga - Към miaa:
29.10.2010 01:27
miaa написа:
Бъди такава, каквато си!И вярвай в Любовта! Не е нужно човек да се стреми непрекъснато към нея. Успокой се, премахни болката/ ако я има/ и прави така, че да се чувстваш удовлетворена, от това, което правиш!Деликатно, изпълнена с нежност и красота.А ти го можеш..И ще усетиш прилив на енергия...Любов..КояТо ще те споходи! И Промяна.Нашите житейски уроци, промените носят изцеление и нови възможности за израстване..А последното не винаги е свързано с получаване на онова,което си мислим , че искаме!Но то винаги е свързано с това превъплащение, в жени, които имаме потенциала да бъдем, любящи, чисти, честни и искрени!

...Така е, това, което си мислим, че искаме, често се оказва просто една химерна реалност, която е вид изпитание за вътрешните ни устои и тест за истинския ориентир вътре в нас, който отсява фалшивото от това, от което имаме нужда в действителност...
Любовта ще я срещна /може би/ тогава, когато душата ми е достатъчно успокоена, уравновесена, нечакаща, неискаща. Давам понякога /рядко.../ шансове на същата тази душа за взаимност, но разочарованието е неминуемо...Както и тогава, когато съм изписала всички тези думи, изпълнени с болка...И тогава душата ми не намери отразена себе си в друга...И сега...
Но чака. И се надява. /Като в добрата стара книга за град Монте Кристо.../
Благодаря ти за милото отношение и разбирането...
цитирай
7. temenuga - Към bluebe:
29.10.2010 01:30
bluebe написа:
"А няма ли някой, който да действа като душевен балсам за незарастващите рани - от всякакъв произход?...Не може да няма..."
Но дълго време и аз си задавах този въпрос.Когато отмине болката и дойде "чистото" осъзнаване за случващото се и смирението вече вярвам,че идва и този някой.И аз ти благодаря за този постинг.С пожелание за много светлина и топлина по пътя ти.

...Несъмнено има. И несъмнено всеки го среща, когато е готов...
Сигурно и аз ще го срещна. Някой ден. Не и сега. Последният път, когато повярвах, отново се получи разминаването - между две несродни души...
Благодаря ти за пожеланието! Светлината ще ми е нужна, а топлината - жизненоважна за мен. Макар че се научих вече да живея с мисълта, че дори да ги няма, би трябвало да се живее, някак си...
цитирай
8. temenuga - Към tili:
29.10.2010 01:33
tili написа:
жена с много богата душевност. Там е проблемът и винаги ще бъде. Успехът за намиране на сродна душе е почти невъзможен, но все пак... На друго би ли се съгласила???
Рядко се мяркам тук, но разбрах доста за теб. Бог да ти е на помощ! Трудно е, но - възможно!

...Натъжи ме. Проблем е да срещна сродната си душа, знам.
Когато съм мислила, че я срещам, тя не е била емоционално скачена с мен...
Когато други души са се опитвали да се досегнат до мен, аз не съм ги разпознавала като сродни...
Когато съм желаела с цялото си същетсво да се случи чудото, всичко се сгромолясва...
Бог да ми е на помощ, да...Но не съм загубила вярата, че някога, някъде, с някого, ще докосна онази трансцедентна висина на първопричината, заради която живеем...
цитирай
9. monna - Отстоявай позициите си, защото силата на всеки е , именно в това!
29.10.2010 12:27
Бъди благословена, Томи! Господ си знае работата, да! :)))
цитирай
10. temenuga - Към monna:
29.10.2010 12:50
monna написа:
Бъди благословена, Томи! Господ си знае работата, да! :)))

Да, точно в този момент се върнах 2 години назад, когато отстоях позициите си, каквото и да ми костваше, и не съжалявам...Сега ми беше нужен малко кураж - от моя собствен. И малко вяра - от моята собствена...
А Господ - знае си работата...Макар е да не изпълнява инстантно това, което сме го помолили...
Поздрави!
цитирай
11. rumyrayk - Нуше, дано!
29.10.2010 13:54
Няма нищо по-красиво и съвършено на света, човек да срещне сродната си душа, да трептят на едни вълни и да се слеят в едно завършено цяло...
Пожелавам ти го...
цитирай
12. temenuga - Към rumyrayk:
29.10.2010 14:01
rumyrayk написа:
Няма нищо по-красиво и съвършено на света, човек да срещне сродната си душа, да трептят на едни вълни и да се слеят в едно завършено цяло...
Пожелавам ти го...

Да...Няма...На два пъти си мислех, че съм срещанала сродна душа, но развръзката бе много грозна...Не са били сродните за мен..., а псевдотакива...Все още чакам...Дано не е само в подстъпите на Вечността, а в този живот:))))...
Благодаря ти за пожеланието!
цитирай
13. mileidi46 - :))))))
29.10.2010 14:34
,,И не мога да променя същността си. А и не искам...''

A i ne trqbva!! Budi tova,koeto si..za da si TI:))
Pozdravi!!
цитирай
14. temenuga - Към mileidi46:
29.10.2010 15:02
mileidi46 написа:
,,И не мога да променя същността си. А и не искам...''

A i ne trqbva!! Budi tova,koeto si..za da si TI:))
Pozdravi!!

Благодаря ти за духовната подкрепа! Да, ще продължавам да бъда това, което съм, каквото и да ми коства!
цитирай
15. veninski - Бъди!
30.10.2010 07:49
Бъди!
цитирай
16. platttonnn - platttonnn
30.10.2010 09:40
Много е детинско,някой да хленчи,че не е обичан или обичта му не е оценена. Това са травми от детството! Зрялата личност обича безусловно,без да очаква нещо за това. Другото е търговия. Важно е да знаем на кого делегираме чувствата си,защото другото е въображение,пренос,което води към болка и трагичност.Истинските чувства не искат,щастието е в излъчването,отдаването,не замяната.Любовта и обичта са безвъзмездни.
цитирай
17. aqualia - Ти си това, което си и никой не може да ти задава скорост, форма или съдържание!
30.10.2010 09:46
Ти си това, което си и никой не може да ти задава скорост, форма или съдържание!
И ако ти звучи студено, като констатация, знай, че те подкрепям, а пътят си е твой и друг не можеда го измине вместо теб! Прегръдки!
цитирай
18. zapetaikata - "Откровеността също обърква"
30.10.2010 10:16
Тази мисъл ми се запечата, както и другите около нея:)/от любима книга "Папагалът на Флобер" на Джулиан Бърнс/.
Днес, след две години, четейки стария ти постинг и многото последващи го коментари/сред които на липсващи помежду нас човеци:(/ нови, попроменени мисли ражда сънената ми главица:) Когато напиша нещо, ще поместя връзка с твоя постинг, бива ли, кажи?:)

Поздрави, слънчево момиче:)

цитирай
19. universalnite000 - Благодаря ти за напомнянето с ми...
30.10.2010 11:51
Благодаря ти за напомнянето с мисълта на Коелю .... защото въпреки разликите във формите , всички сме съставните части на едно цяло .... и универсалната Любов ни обединява ....
Успех в пътя !
цитирай
20. ckarlet - Много тъга откривам в думите ти, ...
30.10.2010 14:20
Много тъга откривам в думите ти, Теменуга, но и нещо с което не всеки е бил докоснат, което е уникалното в живота - любовта!
Ти си красива и умна жена и съм сигурна, че ще срещнеш човека, който ще те дари с много повече от това, което си получила до сега. Ще изживееш нещо още по-силно, което дори не си познавала... Един мъдър човек ми каза, че в такива моменти сме виждали един хоризонта, но когато преоткрием любовта си, тогава ще видим много повече от видяното до сега...
Желая ти го от цялото си сърце!
цитирай
21. temenuga - Към veninski:
30.10.2010 17:20
veninski написа:
Бъди!

Каквото и да ми коства /както и досега всъщност/, ще бъда...
цитирай
22. temenuga - Към platttonnn:
30.10.2010 17:27
platttonnn написа:
Много е детинско,някой да хленчи,че не е обичан или обичта му не е оценена. Това са травми от детството! Зрялата личност обича безусловно,без да очаква нещо за това. Другото е търговия. Важно е да знаем на кого делегираме чувствата си,защото другото е въображение,пренос,което води към болка и трагичност.Истинските чувства не искат,щастието е в излъчването,отдаването,не замяната.Любовта и обичта са безвъзмездни.

Прав си, така е, знам тази взаимозависимост. Но препратката преди това, което ме е вълнувало преди 2 години, не е свързана изцяло с тази тематика, там травмата бе досегната повече в другия човек, който определено имаше синдрома на липса на способност да обича /именно защото самият той надали бе обичан истински, най-вероятно в детството.../ Разбира се, че способността да се раздава - безусловно и безрезервно, обич, е характерна за зрялата личност. Мисля, че досега съм успявала да раздавам обич и почти никога не съм получавала, но това не ми е пречило да продължавам да обичам и да давам обич - със същата интензивност и сила. Моментно всеки може да се почувства слаб и да "проси" обич, но това е продиктувано от невъзможността за взаимоност точно в този момент, не е характерно за цялостната му емоционална същност.
цитирай
23. temenuga - Към aqualia:
30.10.2010 17:30
aqualia написа:
Ти си това, което си и никой не може да ти задава скорост, форма или съдържание!
И ако ти звучи студено, като констатация, знай, че те подкрепям, а пътят си е твой и друг не можеда го измине вместо теб! Прегръдки!

Разбира се! Невероятно точно попадние - като формулировка!
Не е студена констатация, а житейска мъдрост. Никой не би могъл да ме "управлява" - в никакъв план, дълбочина, посока. Макар че съм комуникативна и толерантна личност /мисля.../, в крайна сметка решенията за собствения си живот ги вземам само аз...
Благодаря ти за подкерапата!
цитирай
24. temenuga - Към zapetaikata:
30.10.2010 17:33
zapetaikata написа:
Тази мисъл ми се запечата, както и другите около нея:)/от любима книга "Папагалът на Флобер" на Джулиан Бърнс/.
Днес, след две години, четейки стария ти постинг и многото последващи го коментари/сред които на липсващи помежду нас човеци:(/ нови, попроменени мисли ражда сънената ми главица:) Когато напиша нещо, ще поместя връзка с твоя постинг, бива ли, кажи?:)

Поздрави, слънчево момиче:)


Разбира се, може:) Очаквам коментара:)
А иначе - откровеността понякога също може да обърка някого, чийто откровеност не е реципрична...А и директността смущава, хората сме свикнали с евфемизми и завоалирано поведение...
За коментарите - имаш предвид тези на viki11?...Не знам какво се е случило с нея..., чух, че вече не е между нас...Ако е така, безкрайно съжалявам.
Хубава съботна вечер желая и очаквам написаното от теб!
цитирай
25. temenuga - Към universalnite000:
30.10.2010 17:36
universalnite000 написа:
Благодаря ти за напомнянето с мисълта на Коелю .... защото въпреки разликите във формите , всички сме съставните части на едно цяло .... и универсалната Любов ни обединява ....
Успех в пътя !

Така е, Любовта, в нейната вездесъща проява, въплътена във всяка мисъл, емоция, чувство, допир, намерение, действие, проекция за бъдни случвания, е първопричината, заради която съществуваме...И сме пропити от нея, осъзнавайки, че именно чрез реализацията й - чрез нашите земни помисли и надежди, се себеосъществяваме като човеци, отразили Божествения замисъл в себе си...
цитирай
26. temenuga - Към ckarlet:
30.10.2010 17:40
ckarlet написа:
Много тъга откривам в думите ти, Теменуга, но и нещо с което не всеки е бил докоснат, което е уникалното в живота - любовта!
Ти си красива и умна жена и съм сигурна, че ще срещнеш човека, който ще те дари с много повече от това, което си получила до сега. Ще изживееш нещо още по-силно, което дори не си познавала... Един мъдър човек ми каза, че в такива моменти сме виждали един хоризонта, но когато преоткрием любовта си, тогава ще видим много повече от видяното до сега...
Желая ти го от цялото си сърце!

...Толкова ми се иска да е така. В момента съм в неустановено положение в емоционален план и може би имах нужда да се обърна назад - към тъгата на отминали случвания, които вече не ме досягат емоционално...Но препратката към тях ми даде нещо, което е съществено - осъзнаването, че съм способна да чувствам по този начин, да страдам дори по този начин...
Дай, Боже, бъдните дни ме дарят с това, което си ми пожелала! Благодаря ти! Споделеност и топлина ти желая!
цитирай
27. hope17 - Миличка моя,
01.11.2010 11:54
не успях всичко да изчета, пак ще се върна, но...ти знаеш /понеже много си говорим и извън това пространство/ какво мисля и защо го мисля. Скоро говорих с една приятелка за сходни неща и дълго се спрях на факта, че ние сме ОГЛЕДАЛО. Всеки един от нас е такъв към отсрещния; много дълго говорихме за това - защо един мъж наранява и съзнателно ли е. Трудно е да се даде обща оценка, знаеш, но ако приемеш това за огледалото...може би ще намерим заедно обяснение - наранява онзи, който сам се чувства наранен и поради тази причина си забранява и да обича. Не всеки може сам да се справи със себе си и вътрешните проявления на външни дразнители. Ти знаеш и в какво вярвам по отношение на теб. Дори "вярвам" не е точната думи, аз съм сигурна в това; всички прекрасни усещания са отпред; онова отзад - го загърби...и като спомен... и като постинги...като всичко. Защото сами си чертаем небето, помниш ли ? И след като го начертаем...май трябва да се издигнем към него. Позволявам ти ретроспекция, но за кратко :))) Гледай напред, ще си говорим още дълго и много...ти си ти...това е най-важно...и сега много те прегръщам, а другото ще се подреди, както е нужно за да си щастлива :))))
цитирай
28. temenuga - Към hope17:
06.11.2010 01:13
hope17 написа:
не успях всичко да изчета, пак ще се върна, но...ти знаеш /понеже много си говорим и извън това пространство/ какво мисля и защо го мисля. Скоро говорих с една приятелка за сходни неща и дълго се спрях на факта, че ние сме ОГЛЕДАЛО. Всеки един от нас е такъв към отсрещния; много дълго говорихме за това - защо един мъж наранява и съзнателно ли е. Трудно е да се даде обща оценка, знаеш, но ако приемеш това за огледалото...може би ще намерим заедно обяснение - наранява онзи, който сам се чувства наранен и поради тази причина си забранява и да обича. Не всеки може сам да се справи със себе си и вътрешните проявления на външни дразнители. Ти знаеш и в какво вярвам по отношение на теб. Дори "вярвам" не е точната думи, аз съм сигурна в това; всички прекрасни усещания са отпред; онова отзад - го загърби...и като спомен... и като постинги...като всичко. Защото сами си чертаем небето, помниш ли ? И след като го начертаем...май трябва да се издигнем към него. Позволявам ти ретроспекция, но за кратко :))) Гледай напред, ще си говорим още дълго и много...ти си ти...това е най-важно...и сега много те прегръщам, а другото ще се подреди, както е нужно за да си щастлива :))))

...Рени, толкова си права, т.е. просто трептиш на моята емоционална вълна...
По отношение не огледалата - така е, често пъти човек инстикивно прави това, от което сам страда и чиито травми носи в себе си...
А относно ретроспекциите, техните отблясъци в настоящето, както и влиянието им относно пристъпването с някакъв вид предразсъдъци към бъдното - също си права. Просто тези дни се връщам назад, не знам защо, нещо ме дръпна - някаква емоционална сила, която като вълна ме понесе по течението назад...Но е време да уталожа остатъчните болки на миналото, да се потопя в пълноценността и пълнозвучието на настоящето и да анестизирам страха от бъдещето...
И аз много те прегръщам, пак ще говорим, а за ...подредбата на нещата - наистина ги оставям сега в този вид, без да ги насилвам...
цитирай
29. tomich - Почти съм съгласен с ком.16...
06.11.2010 17:14
, независимо, че е суховат...Междуличностните отношения по принцип са тера инкогнита - неразбираеми, неминуемо частично завоалирани за външния човек. По тази причина всякакви съвети от близки и приятели са нож с две остриета...
Следя твоите постинги, макар че в последно време не ги коментирам често, и от една страна се възхищавам на искренната ти споделяна откровеност, на желанието да откриеш и заобичаш истински човека, който да споделя с теб, както ти го правиш, радости, успехи и неуспехи, да те обича и люби, да летите и двамата с крилата на мечтите и всеотдайната безусловна любов. Разбирам те напълно, красива Теменужке., защото и аз съм живял мислено в подобен, за съжаление, илюзорен свят...От друга страна, твоите откровени излияния събуждат в мене, ще го кажа по-деликатно, някаква неопределена човешка тъга. Не зная дали ще ме разбереш какво искам да ти кажа като приятел. Всички живеем в реален, но несъвършен свят.Ние самите не сме съвършени, а търсим съвършеното в несъвършеното. Невъзможно е да го намерим тука в този земен свят. Можем само да го мечтаем и да го сънуваме...Идеалната хармония и баланс са една илюзорна красива картина, един земен в мираж в пустинното еднообразиен на скучния и не дотам праведен човешки живот, вероятно като ментално отражение на оня идеален Божествен свят, в който не всички вярват, но който най-вероятно ТРЯБВА да съществува, за да се стремим към съвършеното и хармонията. Разбери ме, прекрасна Теменуга, ние сме САМО във времето, не то, а ние зависим и се променяме в него... Тогава какъв избор ни остава?Един единствен - да живеем по земному, долу на Земята като разумни същества, а не върху нежните меки като гъши пух облаци, от които не знаем кога някой ден ще тупнем на майката Земя...Времето, Теменуга, лети в една неумолимо безвъзвратна посока и не се съобразява с човещките капризи...
Пожелавам ти още повече сили, воля и най-вече реален поглед върху "земните" неща!
Успешен... и не толкова криволичещ път!!
цитирай
30. temenuga - , независимо, че е суховат. . . Ме...
12.11.2010 02:16
[quote=tomich], независимо, че е суховат...Междуличностните отношения по принцип са тера инкогнита - неразбираеми, неминуемо частично завоалирани за външния човек. По тази причина всякакви съвети от близки и приятели са нож с две остриета...
Следя твоите постинги, макар че в последно време не ги коментирам често, и от една страна се възхищавам на искренната ти споделяна откровеност, на желанието да откриеш и заобичаш истински човека, който да споделя с теб, както ти го правиш, радости, успехи и неуспехи, да те обича и люби, да летите и двамата с крилата на мечтите и всеотдайната безусловна любов. Разбирам те напълно, красива Теменужке., защото и аз съм живял мислено в подобен, за съжаление, илюзорен свят........................................................................

Всъщност много си прав. Отдавна съм се приземила...Това са думи, писани точно преди 2 години...Затова се върнах назад, защото ме обля носталгичната нота на една стъпкана и загърбена илюзия...Понякога е нужно човек да си припомни, че е имал способността да мечтае...Сега съм долу, на земята. И, честно казано, не се чувствам особено щастлива, но това е реалността, с която съм длъжна да се съобразявам....
цитирай
31. mimayordanova - Мнооооооого дълбока и сложна душа ...
22.11.2010 21:49
Мнооооооого дълбока и сложна душа си.
цитирай
32. temenuga - Към mimayordanova:
23.11.2010 12:43
mimayordanova написа:
Мнооооооого дълбока и сложна душа си.

Да...Може би...Но така усложнението на живота ми е се изявява с още по-голямо ускорение...:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1805882
Постинги: 139
Коментари: 4959
Гласове: 44872
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031