Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2010 03:36 - Топлият блясък на надеждата
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8233 Коментари: 14 Гласове:
39

Последна промяна: 12.11.2014 04:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

...Няма да пиша много. Късно през нощта е, а и не искам да размествам пластовете на почти зануленото свръхнапрежение напоследък...Не съм суеверна, но като че ли в последно време един странен фатализъм ми напомня, че може би има взаимозависимости отвъд нашите най-дръзки представи, воля и подреждане на обстоятелства, действия и "режисирани" случвания...
Все по-често интуицията  ми напомня прастари истини, които сякаш винаги съм знаела - като шепот на отдавна отминали времена, като повей на
препредавано като древна легенда тайнство, като красив сталактон, свързващ понятията за време, пространство, вечност и непреходност в пещерата на съществуванието човешко...
Все по-често зарaвям глава в памучната мекота на спомена, но не като бягство от реалността, а заради странния повик на носталгична нежност - като отпратка към едно изживяно щастие, което все още топли...
Все по-често мисълта ми и емоционалният повик се синхронизира на крилете на телепатичната връзка с близки души, с които ме свързва дългогодишно кръвно родство или проверено приятелство...
Все по-често случванията последват мисълта ми - случайно породена в съзнанието - интуитивното начало  вътре в мен напоследък настойчиво и отчетливо ми говори, макар и да пъдя подобни "съвпадения", за да не изпадам в излишно емоционално разточителство...
И в наместването на всички пластове от спомени, отпратки към изживени чувства, потушена отминала вяра, покълнала нова и посяти семена на бъдеща, като че ли съзирам, плахо сгушила се в мен, една все още жива топка надежда...
...Преминах през абсурда на нещо, което никога не съм подозирала, че ще преживея. Но останах цяла, все още жизнена, все още незагубила моя неизкоренен оптимизъм.
И махам с ръка на бъдното - вече без страховете, които яростно пътуваха по вътрешните ми магистрали...
...Странното спокойствие е нещо, което не е характерно за безпокойната ми душа.
Не бих могла да определя до какво би ме довело и какво вещае.
Но ми бе необходимо. Най-сетне, след безумните възли от нерви, затегнали в примка живота ми напоследък.
Пристъпвам към надеждата, за пореден път избирам светлото начало.  Въпреки...

image
Плажът на Аркутино - в есенен и малко тъжен, но все така красив вариант...
image


image

Дюните, леко посърнали от предстоящата среща с приближаване царството на зимното море...
image


Красивият комплекст "Свети Тома" в съседтство на плажа.



image


Тук сменям дестинацията, не е морска:) Това е един едновременно луксозен и много уютен комплекс в Карнобат - "Парк".


image


image


А това вече е Поморие, "Атриум" - гледката към морето, вече с почти зимен изглед, е впечатляваща...


image


А това е ритуалната зала в комплекса, където се провеждат бракосъчетания
.


image


А тук сме с колегите от ЦЕПСИТ на заключителната пресконференция по проекта, по който работим.


image







Гласувай:
39
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. veninski - Желая ти успех! Поздрави от Родо...
14.10.2010 05:53
Желая ти успех! Поздрави от Родопите!
цитирай
2. kapito - Късмет! Да, въпреки! Усмивки! ...
14.10.2010 08:44
Късмет!
Да, въпреки!
Усмивки! :)
цитирай
3. makont - Преоткрита,
14.10.2010 11:07
все пак е ново начало! Усмивки в дъжда!
цитирай
4. temenuga - Към veninski:
14.10.2010 12:56
veninski написа:
Желая ти успех! Поздрави от Родопите!

Благодаря ти, нужен ще ми е успех, във всички сфери:) Благодаря за поздравите от любимата ми планина, която отдвна не съм посещавала, за жалост...:( Поздрави от есенното ни море!
цитирай
5. temenuga - Към kapito:
14.10.2010 13:02
kapito написа:
Късмет!
Да, въпреки!
Усмивки! :)

Разбира се, въпреки, винаги, неотменно, това вече ми е станало вътрешен механизъм, с който преобръщам лошотии от всякакъв вид в нещо позитивно, т.е. и в най-чернослуващата се точка на пресичане на намерения и реалност може да се открие позитивното зрънце, което не само ще ни спади от депресия, паника, отачаяние, но и ще ни даде нови варианти на избор и нови стратегии да се измъкнем от временната дупка:)))
Благодаря за усмивките, усмихна ме, връщам ти ги:)))
цитирай
6. temenuga - Към makont:
14.10.2010 13:05
makont написа:
все пак е ново начало! Усмивки в дъжда!

Да! Преоткриването е нещо, което не би трябвало да престваме да правим - и надниквайки вътре в същността ни, и хвърляйки поглед към всичко, което се случва навън...Винаги има поводи за изненади, които ни водят до нова трактовка на събитията:)
Усмивките в дъжда с хубаво нещо:))) И аз се усмихвам в същия този дъжд, който се стеле и над Бургас...
цитирай
7. hope17 - Странното спокойствие
14.10.2010 13:44
не е присъщо за ничия душа, миличка, знаеш го...Душата е енергия и нейно естествено състояние е промяна, динамика и безпокойства. Просто така сме устроени, може би това е цената платима за факта, че сме човешки същества. Обаче слушай интуицията си, следвай я...за някои хора, които имат способността да я чуват и да й се доверяват - винаги има много нови пътища отпред. Иначе, както сезоните се сменят навън, така и вътрешните ни светове чертаят промяна. Понякога лесно поносима, понякога трудна дори за случване. Ноооо...топлият блясък на Надеждата грее като ново слънце, на чисто ново небе. И заради това, всичко започва тук и сега, за целия остатък от живота ни. Както казва Карнеги, днес наистина е първият ден от остатъка на дните ни. Да впишем в него - нови приятелства, нови мечти, копнеж по нещо близко, усещане за различност...всяко чувство, което ни носи комфорт. И някъде там...в припадналия над развълнуваното есенно море здрач, без значение къде сме, с кого, и в какъв час на денонощието...ще можем да се стоплим винаги на този огън - огънят на Надеждата. Другото са илюзии и суета...Много те прегръщам и ще продължим да си говорим, знаеш колко много има...
:))))))
цитирай
8. ckarlet - Навярно обичаш като мен да пътуваш, ...
14.10.2010 18:52
Навярно обичаш като мен да пътуваш, Тemenuga, защото те виждам все на хубави местенца!
Благодаря ти за споделеното!
Имаш невероятна дъщеричка! Нека ти е жива и здрава и да те радва с всяка направена крачка!
цитирай
9. temenuga - Към hope17:
15.10.2010 18:02
hope17 написа:
не е присъщо за ничия душа, миличка, знаеш го...Душата е енергия и нейно естествено състояние е промяна, динамика и безпокойства. Просто така сме устроени, може би това е цената платима за факта, че сме човешки същества. Обаче слушай интуицията си, следвай я...за някои хора, които имат способността да я чуват и да й се доверяват - винаги има много нови пътища отпред. Иначе, както сезоните се сменят навън, така и вътрешните ни светове чертаят промяна. Понякога лесно поносима, понякога трудна дори за случване. Ноооо...топлият блясък на Надеждата грее като ново слънце, на чисто ново небе. И заради това, всичко започва тук и сега, за целия остатък от живота ни. Както казва Карнеги, днес наистина е първият ден от остатъка на дните ни. Да впишем в него - нови приятелства, нови мечти, копнеж по нещо близко, усещане за различност...всяко чувство, което ни носи комфорт. И някъде там...в припадналия над развълнуваното есенно море здрач, без значение къде сме, с кого, и в какъв час на денонощието...ще можем да се стоплим винаги на този огън - огънят на Надеждата. Другото са илюзии и суета...Много те прегръщам и ще продължим да си говорим, знаеш колко много има...
:))))))

Отново съумяваш да пристъпиш към най-нежните гънки на моите собствени мисли, пресътворени в няколкото думи, споделени тук, в които ти си вникнала - с усета на истински душевед...
Така е, странността на спокойствието не ми е присъща. Това е просто някаква временна /и може би необходима за момента/ точка на застопоряване на напрежението, на балансиране на махалото, мятало се яростно в двете крайности / с превес към негативното напоследък.../. Иначе душата ми не е склонна към леност, нито пък би се задоволила с посредствен емоционален вакуум...
Относно Надеждата - приказно си го написала, няма нищо, което да поддържа златното скеле на душевността ни така, както Нея, Надеждата човешка...
Прегръдки и от мен и до скоро:)) Чакам втората част на комплитивното творение в твоя блог!
цитирай
10. temenuga - Към ckarlet:
15.10.2010 18:03
[quote=ckarlet]Навярно обичаш като мен да пътуваш, Тemenuga, защото те виждам все на хубави местенца!
Благодаря ти за споделеното!
Имаш невероятна дъщеричка! Нека ти е жива и здрава и да те радва с всяка направена крачка!

Да, обичам да пътувам, макар и в околностите на Бургас напоследък, не съм имала далечно пътуване, а ми е необходимо, чувствам го - за да се отместя от насъбралата се тягостност напоследък. Но нека това си остане като добро пожелание за бъдещето:)...
Благодаря ти за пожеланията относно дъщеря ми, дано ме радва и занапред!:)))
цитирай
11. candysays - Здравей, скъпа Теменуга..
20.10.2010 09:42
Днес ще ти кажа, след прочита на този твой постинг - мислите, чувствата, възприятията и думите ти са красиви.. Душата ти е красива. Споделянето ти е красиво.. Ти си красива. Дъщеря ти е красива също.. (Много!) Любовта, надеждата и копнежите ти също са красиви.. Така че - Бъди! И бъди сигурна, вярвай, че красивото (в което и да е негово измерение) не привлича само "уроки", както казва и се бои народа, но и себеподобното си.. А щастието също е красиво. Красив човек също може да бъде до теб, да споделя с теб живота ти. Красиво е и светлото начало, което избираш винаги. Така да бъде. Винаги!..
цитирай
12. temenuga - Към candysays:
21.10.2010 14:30
candysays написа:
Днес ще ти кажа, след прочита на този твой постинг - мислите, чувствата, възприятията и думите ти са красиви.. Душата ти е красива. Споделянето ти е красиво.. Ти си красива. Дъщеря ти е красива също.. (Много!) Любовта, надеждата и копнежите ти също са красиви.. Така че - Бъди! И бъди сигурна, вярвай, че красивото (в което и да е негово измерение) не привлича само "уроки", както казва и се бои народа, но и себеподобното си.. А щастието също е красиво. Красив човек също може да бъде до теб, да споделя с теб живота ти. Красиво е и светлото начало, което избираш винаги. Така да бъде. Винаги!..

Скъпа Кристина! Отново ме трогваш с думите си...Само красива душа /въплътена в красива същност/ може да напише подобни думи - искрени, добри, чистосърдечни...Благодаря ти! Наистина се надявам всичко да се подреди при мен и дъщеря ми, защото сме заплатили така бленуваното си щастие с години, в които сме преминали през изпитания, самотност, нереализирани копнежи и преглътната болка...Но сме останали верни на себе си, както и една на друга /въпреки предизвикателствата, понякога нелицеприятни.../ Така че - дано се сбъдне всичко това, което си пожелала...Наистина винаги избирам светлото начало, няма друг път към душевното равновесие. Благодаря ти още веднъж - прегръщам те!
цитирай
13. panazea - Поздрав , Теменужке !
22.10.2010 14:12
За теб и порасналата ти дъщеря ! Доброто дърво дава добри плодове ! :))
Щастлива майка си ти !
цитирай
14. temenuga - Към panazea:
22.10.2010 14:37
panazea написа:
За теб и порасналата ти дъщеря ! Доброто дърво дава добри плодове ! :))
Щастлива майка си ти !

Благодаря ти! Да, щастлива майка съм, не мога да го отрека. И никога не съм преставала да вярвам в дъщеря си, в качествата и заложбите й, както и в способността й да отсява пошлото от стойностното и да търси смело и с позиция пътя си в живота ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1805882
Постинги: 139
Коментари: 4959
Гласове: 44872
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031