Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2010 19:01 - Развръзката на 4-месечния неуспешен опит за любов
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 19053 Коментари: 53 Гласове:
48

Последна промяна: 04.06.2011 01:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


image



image



image
 
  Изминаха 4 месеца, откакто си позволих, след около година пълна самота, да пристъпя към някаква нова форма на надежда в личен план...Всъщност вездесъщата ми интуиция /която би трябвало да пиша с главна буква, защото при мен наистина е непогрешима.../ ми подсказа от самото начало, че няма нужда да започвам нещо с предизвестен край...

Но самотата, отчаянието, бездната на смътното или  на моменти яростно опасение - да останеш сам, понякога са по-силни от здравословния глас вътре в теб, който ти нашепва, че ти самата, твоето добруване, от което е пряко зависимо добруването и на детето ти, е по-важно от всякакви разнопосочни страхове, които са сигурният път към прекатурване от пропастта, изкопана от същия този дълбаещ вътрешните ми устои страх...

Протегнах ръка към несигурността на нещо обречено - а знаех, че е така.
Опитах се да се вместя в схема, която не ми е присъща и не е релевантна на моите духовни търсения.
Пристъпих към предварително обречена връзка не защото чувствата го предполагаха и ме подтикваха, а защото силно вярвах, че чувства биха се породили, ако отношението към мен е истински добро, а отсрещната /неосъществена.../всеотдайност ще ме накара да се почувствам желана и обичана и да се привържа в достатъчна степен, за да дам от себе си необходимото - а аз мога да давам много, дори повече...

Бих могла да дам необозримото дори за човек, който се досегне до фините рецептори на същността ми и я накара да запее в тоналността на истинското, извечно, неподправено, неподлежащо на никакви оспорвания, чувство...

Уви, нямаше го този трепет вътре в мен.

Не улових мелодията на възвишената Песен на любовта и вярата в нейната непоколебимост...
Не съумях да влея отделните нотки диалогичност,  нежност и може би проблясъци на някакво неопределено чувство в акорда на пълнозвучната Взаимност...

Нямаше предпоставки за разгръщането на единна, мощно звучаща на моменти, а в други мигове - ефирно лееща се, симфония на всепоглъщащото усещане за сливането на две души...
Нямаше го онова трептене на вътрешната струна, която резонира и разпраща любов - не само вътре в мен, а чрез съществото ми - към цялата вселенска необятност...
Нямаше "ток" в докосването, а само статично електричество - вследствие на надоизказаност и непримиримост с компромиса...

Нямаше я вездесъщата магична сила на безпрекословността - която повелява: "Да бъде Любов", въпреки препятствията, заради всичко онова, което е сакрално и пазено като реликва в душите...
Нямаше общ взор в бъдни пътеки.
Нямаше обет за вярност - към човек, кауза, идея, ценност.
Нямаше го онова крехко излъчване на влюбени души, които са свързани чрез невидима сребърна нишка, изразяваща тяхната взаимоотдаденост, дори когато са далеч една от друга...

Нямаше желание за посев на днешни идеи в нивата на бъдните дни...
Нямаше почти нищо от онова, което е карало душата ми да пее - от нежна тревога и неизтребима надежда...

Сега, когато съм отново в лоното на самотата, но не и на самотността /защото - смея да твърдя! - съм щастлив човек, с толкова много приятели, близки - хора, които са до мен, когато съм временно посърнала и обезверена/,  се обръщам към самата себе си и си казвам:

Няма място за отчаяние, срив на вярата и отказ от надежда.
Нямам право на обръщане назад към миналото пропадане. Всичко е приключило в мига, в който съм взела решението, че моето място не е било там, а опитът за любов не е равнозначен на истинска такава...
Няма да прекърша вътре в себе си здравословната мисъл, че няма как, рано или късно, човек да не достигне до това, което сам е предначертал да бъде - с последователност и всеотдайност в действията и отстояване на ценностите, които са негов щит към посредствеността и безверието...

А на въпросния човек, когото не виня за нищо, защото просто бяхме твърде различни, за да съвместим добрите страни от себе си и да изградим нещо общо, като житейска стратегия, 
бих му казала:
Имам самочувствието на човек, който се справя достойно с живота си, без да чака дивиденти за стореното добро, без инсинуации, лъжа и снобизъм. Бъди щастлив в твоя свят. Аз никога няма да бъда в него. Държа на духовното развитие, на фините отношения и на онова, което определено не съществуваше помежду ни - Любовта.

image

image



image
 


image



image



image



image



image


image



image



А приятелите остават...



image



image
 

И децата - също...  




Гласувай:
47
0



1. alexiev63 - Прегръщам те приятелко
18.05.2010 19:18
Прегръщам те приятелко, и те целувам!
цитирай
2. henzelski - За теб
18.05.2010 19:36
едно мое стихотворение, вписващо се може би тук...

ИМА ТАКОВА МЯСТО

То е там някъде,
където
свършват мечтите
и започващото
нещо друго
е тайна,
изпълнена
с десетки "може би".
Има такова място!
То изглежда
ту като
гранична бразда,
забранена
за преминаване,
ту като
самотен остров,
очакващ ни
да го заселим...
И питам се,
дали
имането
на такова място,
към което се пътува,
ще замести
нямането
помежду ни...
цитирай
3. temenuga - Към alexiev63:
18.05.2010 19:44
alexiev63 написа:
Прегръщам те приятелко, и те целувам!

Благодаря за подкрепата. Но всъщност аз не съм отчаяна, нито посърнала. Това бе в реда на нещата. А и аз го инициирах...
цитирай
4. temenuga - Към henzelski:
18.05.2010 19:46
henzelski написа:
едно мое стихотворение, вписващо се може би тук...

ИМА ТАКОВА МЯСТО

То е там някъде,
където
свършват мечтите
и започващото
нещо друго
е тайна,
изпълнена
с десетки "може би".
Има такова място!
То изглежда
ту като
гранична бразда,
забранена
за преминаване,
ту като
самотен остров,
очакващ ни
да го заселим...
И питам се,
дали
имането
на такова място,
към което се пътува,
ще замести
нямането
помежду ни...

Прекрасно казано. Няма какво да добавя към съвършенството на изказа и вложеното в него...
цитирай
5. sparotok - опит
18.05.2010 21:01
Напълно човешко е да направиш опит да се свържеш с някого, дори и не всички сигнали за съвместимост на характерите да са налице.
Не си загубила нищо, проявила си смелост дори, а това показва, че в теб има жива енергия. Това се цени от истинските хора.
цитирай
6. temenuga - Към sparotok:
18.05.2010 21:09
sparotok написа:
Напълно човешко е да направиш опит да се свържеш с някого, дори и не всички сигнали за съвместимост на характерите да са налице.
Не си загубила нищо, проявила си смелост дори, а това показва, че в теб има жива енергия. Това се цени от истинските хора.

Да, човешко е, всеки има нужда от порция топлина...Друг е въпросът на каква цена са тези понякога нагарчащи проблясъци нежност...Разбира се, че не съм загубила нищо. Напротив. Вземам позитивите от случилото се и продължавам напред. А за смелостта - сигурно е така. Изискваше се и доста смелост, за да прекратя връзката...Не би беше лесно, защото до известна степен се привързах. Но така е по-добре. Дано наистина си прав и в мен действително да е жива енергията...А кой, кога, как и до каква степен ще оцени това - Божа работа. Вече нищо не чакам и нищо не търся...
цитирай
7. amenda - Мммм, какви хубави снимки от Мар...
18.05.2010 21:18
Мммм, какви хубави снимки от Марината на братя Диневи, вълшебно местенце!
Изглеждаш блестящо!
Колкото до постинга... не знам какво да ти кажа... Може би си можела да си го спестиш... но какво от това, не си имала илюзии, значи нищо не си загубила...
Когато самата ти си висока летва става много трудно. А компромисите стават невъзможни и безсмислени... Бъди себе си, ще дочакаш ЛЮБОВТА, сигурна съм!
Усмивки и КЪСМЕТ, temenuga :-))
цитирай
8. temenuga - Kъм amenda:
18.05.2010 21:22
amenda написа:
Мммм, какви хубави снимки от Марината на братя Диневи, вълшебно местенце!
Изглеждаш блестящо!
Колкото до постинга... не знам какво да ти кажа... Може би си можела да си го спестиш... но какво от това, не си имала илюзии, значи нищо не си загубила...
Когато самата ти си висока летва става много трудно. А компромисите стават невъзможни и безсмислени... Бъди себе си, ще дочакаш ЛЮБОВТА, сигурна съм!
Усмивки и КЪСМЕТ, temenuga :-))

Да, вълшебно е мястото, но не се чувствах вълшебно там, това е друга тема, а и не бях на мястото си, това ме потискаше...Както и да е, сигурно скоро няма да имам възможност да бъда отново там. Но не това е ценността в живота за мен, макар че ценя красивото...
А отновно коментара ти за постинга - да, можеше да си го спестя, но...така се случи. Не съжалявам, нито се оплаквам. Няма за какво. А за ЛЮБОВТА - няма никога да престана да вярвам в НЕЯ. Дано най-после я срещна в споделения й вариант. Този път просто любов...нямаше.
Благодаря ти - за усмивките и пожеланията!
Хубави бъдни дни, преизпълнени с приятни емоции, желая!
цитирай
9. анонимен - Все пак си опитала - това е важното. ...
19.05.2010 10:19
Все пак си опитала - това е важното.
Любовата - все някога ще дойде , но не забравяй че тя е преходно чуство към нещо по възвишено.
Пожелавам ти от сърце някой ден наистина да я срешнеш.
............знаеш ли , по трудното е да обичаш без да си обичана
Прегръдки
цитирай
10. melinik63 - НЕ ЗНАЯ, ДАЛИ Е ОТ ТОВА, ЧЕ КРЪГОВ...
19.05.2010 11:19
НЕ ЗНАЯ ,ДАЛИ Е ОТ ТОВА ,ЧЕ КРЪГОВРАТЪТ НА ЖИВОТА НИ ПРАВИ НАШВНИ ВЛЮБЕНИ ДЕЦА ,РАЗБИРАМ ТЕ КАКТО САМАТА СЕБЕ СИ....
цитирай
11. mirandolina - Чудесно казано от Жена !
19.05.2010 11:45
Важното е да не губим вярата в Любовта, но да ценим своето собствено човешко достойнство ! Напред, за вярата в Мечтите !:))))
цитирай
12. karambol5 - Объркан съм. . . . . . но това си е об...
19.05.2010 12:07
Объркан съм......но това си е обичайнотоми състояние ,така ,че ще извиниш мнението ми. Докато четях си мислех ,че говориш за корпоративен договр ,а не за чувства . Значи те в теб се появявт само ако отсрещната страна ти даде достаъчно.......... Объркан съм ,защото за мен любовта те връхлита независисмо от тов аколко са различни хората.......И прагматичен подход не е възможен.Тогава не става дума за любов ,а за договор;- Аз ти давам това ,ти ми даваш онова !
Но акто казах за не съм критерий.......
цитирай
13. анонимен - Красива си,
19.05.2010 12:39
и красиво пишеш. Желая ти и друга красота...
цитирай
14. firefly1 - karambol5
19.05.2010 13:40
Прав си любовта може да съществува и без от другата страна да я има, защото любовта е вътре в нас. Но на кого е нужна несподелена любов, която го разкъсва и унищожава?! Боли ,когато обичаш някого, а виждаш ,че за него не значиш нищо, боли когато той те те обича и ти нямаш място в живота му...И в такъв момент човек трябва да има достатъчно сили да остави другия и да продължи напред, а не да му се натрапва ,когато е нежелан...Няма и смисъл вечно да тъжим...Защото любовта остава ,но просто се сменят хората, докато човек не открие тази ,който наистина ще отговори на чувствата му...Любовта е скъп подарък,защото да я даваме на некой ,който няма нужда от този подарък?!

А temenuga прегръдки от мен и продължавай напред! :)
цитирай
15. karambol5 - Мисля, че вече схаванх какво искаш ...
19.05.2010 14:22
Мисля ,че вече схаванх какво искаш да кажеш..Всъщност си много права- когато не означаваш нищо за някой ,на когото си дал цялата нежност и обич на която си пособен си тръгваш.Оставяш го да живее живота си така ,както той го разбира и се опитваш да събереш парченцата от себе си. Всъщност да нправиш това се изисква много сила и много истинска любов.
Любовта се дарява на онзи ,който има нужда и от нас и от това изживяване:)))
цитирай
16. анонимен - е
19.05.2010 15:01
и!?
цитирай
17. анонимен - От години една и съща история...
19.05.2010 17:59
Все търсиш Рицаря и Любовта и всеки път като я срещнеш уж е Голямата, а накрая на историята пак хленчене.
Едно и също. И все Мъжът е виновен, а ти възвишената - подведена.
Така ли не разбра, че вината си е у тебе? "Неподходящите" мъже ти сама си ги избра, нали?
А може би съвсем близо до тебе си ги има Рицарите. Само че с твоето снобско "късогледство" няма да ги видиш, уви. То все ще те води към поредното парвеню.
цитирай
18. pegas08 - Много добро худежественно изпълнение!
19.05.2010 18:25
За разлика от житейското! И ще става все по-трудно!

Човекът ще се появи неминуемо, желая успех!
цитирай
19. divna8 - Пожелавам ти да срещнеш любовта :)
19.05.2010 18:27
Бъди себе си, така няма да пропуснеш шепота на интуицията!...Когато ти подскаже, че е до теб :):):)
цитирай
20. sparotok - най-важното
19.05.2010 22:01
temenuga написа:
sparotok написа:
Напълно човешко е да направиш опит да се свържеш с някого, дори и не всички сигнали за съвместимост на характерите да са налице.
Не си загубила нищо, проявила си смелост дори, а това показва, че в теб има жива енергия. Това се цени от истинските хора.

Да, човешко е, всеки има нужда от порция топлина...Друг е въпросът на каква цена са тези понякога нагарчащи проблясъци нежност...Разбира се, че не съм загубила нищо. Напротив. Вземам позитивите от случилото се и продължавам напред. А за смелостта - сигурно е така. Изискваше се и доста смелост, за да прекратя връзката...Не би беше лесно, защото до известна степен се привързах. Но така е по-добре. Дано наистина си прав и в мен действително да е жива енергията...А кой, кога, как и до каква степен ще оцени това - Божа работа. Вече нищо не чакам и нищо не търся...


Постигнала си най-трудното и най-важното, а именно да не очакваш нищо. Това ти дава свобода и повярвай ми ще получиш това, от което имаш нужда, като това ще се получи спонтанно.

Красива жена си, а по думите ти съдя и, че имаш добра душа, това е страхотна комбинация. Съдбата си има своите прищевки, но истинските хора получават наградата си, която са заслужили с търпение и любов.
цитирай
21. temenuga - Към darling:
20.05.2010 00:54
darling написа:
Все пак си опитала - това е важното.
Любовата - все някога ще дойде , но не забравяй че тя е преходно чуство към нещо по възвишено.
Пожелавам ти от сърце някой ден наистина да я срешнеш.
............знаеш ли , по трудното е да обичаш без да си обичана
Прегръдки

Да...Няма как да не дойде, така е, но съм наясно, че възвишеното чувство на принадлежност към висши категории е по-ценно и повече определящо траекторията на съществуванието ни...Но тази земна, човешка любов също е етап от нашето израстване и себеосъзнаване...Няма как да не се докоснем до нея, в различните й измерения - повече или по-малко болезнени...А иначе - обичала съм безумно, и не съм била обичана. Знам какво е. Препратка:
http://temenuga.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/11/11/ranena.253768
Тогава обичах - фатално, и неосъществено /по мое желание.../, понесох участта си на една жена - желана, но необичана. Направих по-трудния избор. Но не съжалявам...Останах недостигната, макар че точно обратното желаех повече от всичко, тогава...Прегръдки!
цитирай
22. temenuga - Към melinik63:
20.05.2010 01:11
melinik63 написа:
НЕ ЗНАЯ ,ДАЛИ Е ОТ ТОВА ,ЧЕ КРЪГОВРАТЪТ НА ЖИВОТА НИ ПРАВИ НАШВНИ ВЛЮБЕНИ ДЕЦА ,РАЗБИРАМ ТЕ КАКТО САМАТА СЕБЕ СИ....

Да, кръговратът житейски ни предлага разнопосочни изненади, понякога нагарчащи повече, отколкото си мислим, че можем да понесем, за да повярваме в следващия момент - отново, с наивната, но непоколебима сила на деца...Хубаво е това, че нечие преживяване те прави съпричастен...
цитирай
23. temenuga - Към mirandolina:
20.05.2010 01:15
mirandolina написа:
Важното е да не губим вярата в Любовта, но да ценим своето собствено човешко достойнство ! Напред, за вярата в Мечтите !:))))

Така е, понякога достойнството може да бъде временно загърбено, ако помитащата сила на чувствата е наистина неподвластна на логика, доводи, разум и вътрешни устои...Но сега бе друго. Бях абсолютно трезва, нито за момент незагубила вярната посока на вътрешния си ветропоказател. А сега...Напред, към нова Мечта...:) Това е пътят човешки...
цитирай
24. temenuga - Към karambol5:
20.05.2010 01:24
karambol5 написа:
Объркан съм......но това си е обичайнотоми състояние ,така ,че ще извиниш мнението ми. Докато четях си мислех ,че говориш за корпоративен договр ,а не за чувства . Значи те в теб се появявт само ако отсрещната страна ти даде достаъчно.......... Объркан съм ,защото за мен любовта те връхлита независисмо от тов аколко са различни хората.......И прагматичен подход не е възможен.Тогава не става дума за любов ,а за договор;- Аз ти давам това ,ти ми даваш онова !
Но акто казах за не съм критерий.......

Разбира се, че е така. Аз просто не бях влюбена. Това дава отговор на всички твои поставени въпроси...Опитах се да се влюбя, но явно не става ...по указ....
цитирай
25. temenuga - Към анонимен:
20.05.2010 01:26
анонимен написа:
и красиво пишеш. Желая ти и друга красота...

Благодаря...Ако има и красиви случвания в живота ми, но реални, а не само останали в рамките на мечтанията, то тогава наистина бих се усмихнала...красиво:)
цитирай
26. temenuga - Към firefly1:
20.05.2010 01:33
firefly1 написа:
Прав си любовта може да съществува и без от другата страна да я има, защото любовта е вътре в нас. Но на кого е нужна несподелена любов, която го разкъсва и унищожава?! Боли ,когато обичаш някого, а виждаш ,че за него не значиш нищо, боли когато той те те обича и ти нямаш място в живота му...И в такъв момент човек трябва да има достатъчно сили да остави другия и да продължи напред, а не да му се натрапва ,когато е нежелан...Няма и смисъл вечно да тъжим...Защото любовта остава ,но просто се сменят хората, докато човек не открие тази ,който наистина ще отговори на чувствата му...Любовта е скъп подарък,защото да я даваме на некой ,който няма нужда от този подарък?!

А temenuga прегръдки от мен и продължавай напред! :)

Отновно взаимозависимостите в полето на най-съкровените чувства - така е. Когато човек усеща, че не може да даде това, от което другата страна има нужда и очаква от него, то тогава е повече от благородно да се оттегли и да даде шанс на другия да намери подобаващо отношение и реципрочно на неговото чувство...
Благодаря за подкрепата. Разбира се, че продължавам напред. Що е време, пред нас е:)...
цитирай
27. temenuga - Към karambol5:
20.05.2010 01:39
karambol5 написа:
Мисля ,че вече схаванх какво искаш да кажеш..Всъщност си много права- когато не означаваш нищо за някой ,на когото си дал цялата нежност и обич на която си пособен си тръгваш.Оставяш го да живее живота си така ,както той го разбира и се опитваш да събереш парченцата от себе си. Всъщност да нправиш това се изисква много сила и много истинска любов.
Любовта се дарява на онзи ,който има нужда и от нас и от това изживяване:)))

Всъщност, така беше. Дадох много - време, внимание, нежност, отношение, присъствие, вярност, лоялност и т.н. Но не дадох може би най-важното, просто защото нямаше как да го дам или да го имитирам...Отсрещната страна афишираше чувства. Но аз не се чувствах обичана. Т.е. - аз съм била по-искрената, защото поне не се опитвах да лъжа...Недопустимо е да се спекулира с подобни свети неща...
Не, този път не събирам "парченцата от себе си"...Цяла съм. Обидена, да - от арогантно отношение, може би донякъде породено от невъзможността да дам любов...Но все пак арогантно. На моята възраст вече ценя достойнството си повече...
цитирай
28. temenuga - Към анонимен:
20.05.2010 01:45
анонимен написа:
и!?

Е, и?...Нищо. Временна празнота, очевидно порция самота. И после - ще покажат ...знаците по пътя...
цитирай
29. temenuga - Все търсиш Рицаря и Любовта и всеки ...
20.05.2010 01:52
анонимен написа:
Все търсиш Рицаря и Любовта и всеки път като я срещнеш уж е Голямата, а накрая на историята пак хленчене.
Едно и също. И все Мъжът е виновен, а ти възвишената - подведена.
Така ли не разбра, че вината си е у тебе? "Неподходящите" мъже ти сама си ги избра, нали?
А може би съвсем близо до тебе си ги има Рицарите. Само че с твоето снобско "късогледство" няма да ги видиш, уви. То все ще те води към поредното парвеню.

Е, уважаеми г-н анонимен:) Подозирам, че сме ...добри познати с тебе, но нейсе:)
Както и да е, поне ме познаваш от написаното тук от мен, да, вече близо 3 години пиша в този блог и съм била абсолютно искрена...Истина е някъде по средата. Не се опитвам да влизам в ролята на адвокат на самата себе си, безпредметно е. Никога не съм твърдяла, че съм била подведена. Само веднъж се случи. Тогава наистина обичах безумно, но бях твърде неопитна след развода си и едномъжието по време на брака си.../а и не целия си живот дотогава.../. Излъгах се веднъж. Защото така ми се искаше - да вярвам. А после мъжете изобщо не са били много, напротив. И не съм била мрънкаща заради излъгани надежди. Просто човек, някъде по пътя си, пробва различни варианти. Като не се получава, прекратява отношенията. Това е. А Рицар - е, не би било лошо да го има. Но бих се задоволила просто ...с Човек, но добър. И искрен. И да ме накара да се влюбя, че май вече загубих тази си способност...:) А, и още нещо - не беше "парвеню", напротив:) Не съди по лъскавите снимки и мястото, където бях по-скоро служебно:))) Не избирам "парвенюта", нито пък някога съм имала КАКВИТО и да е дивиденти от мъж.
цитирай
30. temenuga - Към pegas08]:
20.05.2010 01:58
pegas08 написа:
За разлика от житейското! И ще става все по-трудно!

Човекът ще се появи неминуемо, желая успех!

Да...В дербите на художественото е лесно, несравнимо по-трудно е калчищата на "живия живот"...:) А за Човека - няма как да не се появи, но няма да е скоро. Това поне ми подсказва вездесъщата интуиция. Но животът ме научи на търпение...
цитирай
31. temenuga - Към divna8:
20.05.2010 02:07
divna8 написа:
Бъди себе си, така няма да пропуснеш шепота на интуицията!...Когато ти подскаже, че е до теб :):):)

Дано имам късмет в любовта най-после. НО вече не съм се вкопчила като в последна инстанция...Когато преживея разочарование, си казвам, че е за добро и не попадам в клопката на самооплакването. А и сега аз бях инициаторът на развръзката. Именно защото се научих да живея без компромиси, поне не със съществените неща. А и не се страхувам вече от самотата, която преди ме плашеше почти до смърт...А и се допитвам да интуицията си. И в това, което и този път ми прошепна...Ще я слушам и друг път:)..
цитирай
32. temenuga - Към sparotok:
20.05.2010 02:17
Постигнала си най-трудното и най-важното, а именно да не очакваш нищо. Това ти дава свобода и повярвай ми ще получиш това, от което имаш нужда, като това ще се получи спонтанно.

Красива жена си, а по думите ти съдя и, че имаш добра душа, това е страхотна комбинация. Съдбата си има своите прищевки, но истинските хора получават наградата си, която са заслужили с търпение и любов.[/quote]
Само бих добавила - дано...Благодаря.
цитирай
33. анонимен - temenuga,
20.05.2010 09:07
Престани да хленчиш и да се самосъжаляваш!И да издигаш себе си в култ към самата себе си.Всеки човек малко,или много обича себе си и това е нормално.Но това в теб
е болестно състояние.И с това си превърнала живота с в някакъв кошмар.Ткава само-
влюбеност предизвиква неизменно точно обратното - вечен "недостиг" на "любов",
ако изобщо имаш представа какво означава тази дума.Искаш да видиш "облаците",
т.е "любовта",но непрекъснато летиш в тях и не можеш да ги видиш,защото непре-
къснато се съизмерваш с тях и другите никога не могат да ти отговорят със същото.
Слез долу на земята,опитай се да се съизмериш с тревата,излегни се върху нея,почу-
вствай аромата и,затвори очи,престани да мислиш за тази твоя натрапчива "любов"
и ТОГАВА Е ВЪЗМОЖНО ТЯ ДА ТЕ СПОХОДИ и наи-вероятно ще бъде нещо такова,
което никога не си си представяла.
Е,поради липса на друго,желая ти късмет.
цитирай
34. temenuga - Към анонимен:
21.05.2010 00:04
анонимен написа:
Престани да хленчиш и да се самосъжаляваш!И да издигаш себе си в култ към самата себе си.Всеки човек малко,или много обича себе си и това е нормално.Но това в теб
е болестно състояние.И с това си превърнала живота с в някакъв кошмар.Ткава само-
влюбеност предизвиква неизменно точно обратното - вечен "недостиг" на "любов",
ако изобщо имаш представа какво означава тази дума.Искаш да видиш "облаците",
т.е "любовта",но непрекъснато летиш в тях и не можеш да ги видиш,защото непре-
къснато се съизмерваш с тях и другите никога не могат да ти отговорят със същото.
Слез долу на земята,опитай се да се съизмериш с тревата,излегни се върху нея,почу-
вствай аромата и,затвори очи,престани да мислиш за тази твоя натрапчива "любов"
и ТОГАВА Е ВЪЗМОЖНО ТЯ ДА ТЕ СПОХОДИ и наи-вероятно ще бъде нещо такова,
което никога не си си представяла.
Е,поради липса на друго,желая ти късмет.

Пускам коментара, именно защото не съм "самовлюбена", нито егоизмът при мен е отличителната ми черта. Но няма смисъл да споря. Господин анонимен, ако обичайте, не коментирайте повече в моето блог-пространство. Не съм тщестлавна и нося на критика - всякакъв вид, както и съм отворена към позитивно насочени съвети. Но мисля, че просто отношението Ви е неуместно. Раздразнението, съчетано с недотам добри обноски към дама /независимо, че я обявявате за не-такава.../, не са предпочитани като стил на комуникация, поне тук, в това все пак изчистено пространство, с леко идеалистичен привкус. Никой не би ме накарал да се променя. А това, че има достатъчно хора около мен, които ме разбират, ми е достатъчно. Иначе - изобщо не се самосъжалявам, но когато човек не чете това, което е написано, а е предубеден и подвластен на лесно обяснимо чувство на реваншизъм, то тогава наистина спорът е безпредметен. Различни хора, различни нива на етика, различни разбирания...Благодаря за пожеланията, все пак. Не търся вече любов. Нито мрънкам. Точно това бе смисълът на написаното от мен.
Късмет и на Вас!
цитирай
35. temenuga - Един недостоен мъж отново се опита ...
22.05.2010 15:43
Един недостоен мъж отново се опита да ме унижи, след като е бил отблъснат. Бих му казала задочно, защото лично никога повече ни искам да имам възможност да му кажа: "Това, което си позволи да направиш, премина всякакви граници на етиката и поносимостта. В същия момент бащата на детето ми, бившият ми мъж, се държа изключително достойно. Разделите са различни. Едни хора остават, други времето и обидата ЗАЛИЧАВАТ"
цитирай
36. bovari - Честит празник.
24.05.2010 18:28
Извинявай, но няма да кажа и дума по текста, защото не успях да вникна докрай в неговия смисъл.Но затова пък снимките са убийствени!!
Поздрави:)
цитирай
37. temenuga - Към bovari:
25.05.2010 00:37
bovari написа:
Извинявай, но няма да кажа и дума по текста, защото не успях да вникна докрай в неговия смисъл.Но затова пък снимките са убийствени!!
Поздрави:)

Няма проблем за текста:) Аз го написах, защото трябваше да излезе от мен, това е просто краят на един неуспешен опит за връзка, силно казано е дори любов. Тези неща просто се случват и не бива да се прави трагедия от това:) Все пак днес бе празник, хубав ден, хубаво преживян - с приятели и близки, макар и без "любим":) Благодаря ти за милите думи относно снимките - е, чак убийствени:) Мястото е наистина красиво, но наистина не искам да ходя повече там. Не е моето място:)
Поздрави!
цитирай
38. zebb - Любовта е чудо!
26.05.2010 22:12
Пожелавам ти го! И вяра! Без нея сме за никъде ...
цитирай
39. temenuga - Към zebb:
27.05.2010 01:51
zebb написа:
Пожелавам ти го! И вяра! Без нея сме за никъде ...

Чудо е, да...И се моля отново да изпитам - с цялото си същество - любов. Защото отдавна като че ли не съм способна да я изпитам...А вярата, няма как да се отвърна от нея. Може би моменто, но винаги се завръщам към нейното безотказно присъствие в живота ми...
Благодаря!
цитирай
40. temenuga - Отговор на "поканата" да изтрия снимките си - от същия този мъж, за когото съм писала тук...:
27.05.2010 01:57
...Това място не ми отивало...Бих добавила: няма значение кой на какво място се снима, той носи своите качества, душевност, ценностна система и вътрешни устои независимо от това, къде се намира. А и за да се чувстваш пълноценен, не е необходимо да си сред луксозна обстановка, напротив. Друго е същественото...А и бих добавила - на такива места съм била преди много време, и неведнъж - и с бившия си мъж, и във връзка с работата си като журналист и PR, така че това, че някой ме завел някъде, не означава, че аз едва ли не вече нямам достъп до там или не съм имала. Но това вече се съотнася с други категории от човешката етика, способ за себевъзприятие и правомощия върху нечий чужд живот и съдба...
цитирай
41. sofiya - Теменуга, привет!
01.06.2010 15:21
Много си красива, умна и талантлива! Но търсиш Голямата Любов, а тя е почти химера. Още Жорж Санд го е казала, написала и т.н.Би било добре да преживяваш и малката любов, това е все пак емоция. (Колко хора живеят без нея) А на теб това ти се отразява позитивно в творчески аспект, пишеш. Идеалната...просто не съществува. А дори да усетиш истинска тръпка с някого - тя е краткотрайна, не е ли така, за съжаление. Изборът е твой - кратки силни токови удари или спокойно приятелство. Всеки избира сам. Бъди много щастлива, пожелавам ти го!
цитирай
42. temenuga - Към sofiya:
01.06.2010 18:16
sofiya написа:
Много си красива, умна и талантлива! Но търсиш Голямата Любов, а тя е почти химера. Още Жорж Санд го е казала, написала и т.н.Би било добре да преживяваш и малката любов, това е все пак емоция. (Колко хора живеят без нея) А на теб това ти се отразява позитивно в творчески аспект, пишеш. Идеалната...просто не съществува. А дори да усетиш истинска тръпка с някого - тя е краткотрайна, не е ли така, за съжаление. Изборът е твой - кратки силни токови удари или спокойно приятелство. Всеки избира сам. Бъди много щастлива, пожелавам ти го!

Ех, София, направо ме насълзи...Права си, токовите удари понякога са необходими, за да ни издърпат от онова непоносимо усещане за застиналост - непродуктивна и безмилостна, която не ни прилича, на нас, обърнатите към духовните категории...Но последния път наистина не успях да се влюбя, не успях да се досегна до измеренията на висшето чувство, колкото и да имах нужда да изпитам точно това съживително начало - на калейдоскоп от емоции, някои от които - неминуемо болезнени...Не се случи. Но душата ми, същността ми е гладна. Не знам дали бих могла дълго да издържа в създалия се емоционален вакуум...Права си, всеки прави сам избора си. Щастлива или не, може би ще дръзна отново да опитам...Не сега, но някога напред във времето...Знаеш, че ще споделя с вас тук:)
Красиви преживявания в началото на единствения сезон, в който се усещам безусловно жива - лятото, ти желая!
цитирай
43. kdraganof - Едно мнение от мен :)
05.06.2010 07:47
Защо изобщо си се захванала с такава обречена любов както сама казваш?
Въпроса е риторичен но доста хора правят грешката от страха от самота,и после се обвиняват за това.Когато нещо е истинско то трябва да е такова.И да го почувстваш, другото е моментно залитане в търсене на нещо химерно,според мен.Поправи ме ако греша :).
цитирай
44. ivesa - Теменуга,правилно си постъпила,...
06.06.2010 14:00
щом не е имало любов.Няма ли я любовта,не можеш да я повикаш и да дойде.Тя не е като неволята.Поздрави!:)))
цитирай
45. temenuga - Към kdraganof:
07.06.2010 17:55
kdraganof написа:
Защо изобщо си се захванала с такава обречена любов както сама казваш?
Въпроса е риторичен но доста хора правят грешката от страха от самота,и после се обвиняват за това.Когато нещо е истинско то трябва да е такова.И да го почувстваш, другото е моментно залитане в търсене на нещо химерно,според мен.Поправи ме ако греша :).

Няма какво да оправям...Така беше. Но повече от едногодишната пълна самота ме подтикна към подобна стъпка с предизвестен край...Нищо не се е случило всъщност. Порция изхабени нерви, малко повече порции посърнали надежди и една щипка повече скептицизъм в общия вкус на живота ми...
цитирай
46. temenuga - Към ivesa:
07.06.2010 17:56
ivesa написа:
щом не е имало любов.Няма ли я любовта,не можеш да я повикаш и да дойде.Тя не е като неволята.Поздрави!:)))

Много си права...Няма как да се повика любовта, макар че ми се искаше най-после и аз да свия свое гнезденце, където ще се себеосъществя отново като жена, не само като "работещо момиче"...Но, уви, не е сега моментът явно. И вече не се питам кога ще бъде. Когато-тогава...Поздрави!
цитирай
47. compassion - Написала си го, за да убедиш първо себе си, че не те боли от поредния неуспех
08.06.2010 14:17
Сега вече знаеш, че те боли. Не се притеснявай! Човешко е. Всички ние плачем и скърбим не защото обичаме, а защото ИСКАМЕ ДА БЪДЕМ ОБИЧАНИ от някой друг. Ще намериш мир в душата си, когато осъзнаеш, че всичко е в теб и няма нужда да го търсиш в някой мъж. Истината е, че ти само искаш да го споделиш ... и то непременно с мъж, който да те привлича сексуално. И това е човешко. Но дали да се чувстваш нещастна зависи не от това, дали ще го намериш, а от нагласата ти. Стой отворена и позитивна към възможността и тя сама ще се реализира. Ти ще бъдеш винаги добра домакиня и майка, добър човек, ако си, независимо от това дали имаш мъж до себе си или не. Радвай се! Толкова много ти е дадено... но, така, е, когато го загубиш, тогава ще го оцениш. Факт!
цитирай
48. temenuga - Към compassion:
10.06.2010 23:53
compassion написа:
Сега вече знаеш, че те боли. Не се притеснявай! Човешко е. Всички ние плачем и скърбим не защото обичаме, а защото ИСКАМЕ ДА БЪДЕМ ОБИЧАНИ от някой друг. Ще намериш мир в душата си, когато осъзнаеш, че всичко е в теб и няма нужда да го търсиш в някой мъж. Истината е, че ти само искаш да го споделиш ... и то непременно с мъж, който да те привлича сексуално. И това е човешко. Но дали да се чувстваш нещастна зависи не от това, дали ще го намериш, а от нагласата ти. Стой отворена и позитивна към възможността и тя сама ще се реализира. Ти ще бъдеш винаги добра домакиня и майка, добър човек, ако си, независимо от това дали имаш мъж до себе си или не. Радвай се! Толкова много ти е дадено... но, така, е, когато го загубиш, тогава ще го оцениш. Факт!

Толкова си права! Да, болеше ме, но, честно казано - нека не звучи егоистично, повече за самата себе си, а не заради конкретния мъж, защото в него не успях да се влюбя. По-точно, не заради мен, а заради поредната рухнала надежда за нещо смислено. Но няма място нито за отчаяние, нито за изпадане в отмъстително-отбранителни настроения. Забравих вече. Не искам да си спомням, нито да коментирам. Затворена страница...Сега имам много по-сериозни проблеми, отколкото неблагополучна връзка, която просто не остави почти нищо след себе си...
Благодаря ти за мъдрите слова! Хубави летни дни ти желая - с много усмихнати моменти!
цитирай
49. galinabg - Хей, хубаво момиче,
21.06.2010 17:26
усмихни се! :) Знаеш, че най-хубавото предстои....Поемай ;)))
цитирай
50. temenuga - Към galinabg:
21.06.2010 17:37
galinabg написа:
усмихни се! :) Знаеш, че най-хубавото предстои....Поемай ;)))

Не съм спряла да се усмихвам - дори понякога през сълзи:) Няма друг начин...А хубавото, о, не знам, досега, особено в последните повече от 2 години, животът ми е сгъстен израз на всякакви видове тревоги. Но...Преодолявам го, и пак напред, пътят е еднопосочен:) Поздрави! И ти благодаря за милото отношение!
цитирай
51. temenuga - КЪМ ВСИЧКИ:
06.07.2010 19:41
Мили приятели, дълго не съм писала, имах своите проблеми, някои от тях - немислими на пръв поглед, но и това се наложи да преживея...Като котките, явно имам няколко живота:)... Скоро ще пиша:)
цитирай
52. haralanov - Четири месеца неуспешен опит...
10.07.2010 11:13
Четири месеца неуспешен опит за Любов...
Звучи ми като написано от Маркес.
цитирай
53. temenuga - Към haralanov:
11.07.2010 00:07
haralanov написа:
Четири месеца неуспешен опит за Любов...
Звучи ми като написано от Маркес.

Не, "100 години самота" е нещо съвсем различно от това, което съм описала. А любовите свършват, пак започват, това е нормалният цикъл, няма нищо перманентно, и да има, би било лишено от емоции...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1837449
Постинги: 139
Коментари: 4959
Гласове: 44878
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930