Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2010 19:38 - Моето кредо
Автор: temenuga Категория: Лични дневници   
Прочетен: 17407 Коментари: 35 Гласове:
32

Последна промяна: 21.10.2014 03:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
     

image


Сега, на прага на поредното лято в некраткия ми живот, отново съм в някакво вътрешно пренапрегнато състояние...Не мога да определя с точно какво е то - дали привкус на надежда, интуитивно очакване на нещо позитивно, или просто това е в резултат на еуфоричния ефект от първите истински слънчеви ласки /след протяжната и доста тежка за мен зима.../

Имам отново усещането - за пореден път, откакто осъзнато съм започнала да анализирам случващото се вътре в мен, резултатите от взаимодействията с околните, както и да надграждам йерархичната стълбица на ценностите в моя живот, че ме очаква ново предизвикателство.

 И то не като отражение на моята нетърпимост, не. 
С годините се научих да бъда свръхтърпелива, повече от необходимото толерантна и по-силна, отколкото една жена, която 7 1/2 години се бори сама с живота, би могла да бъде...

Преминах през ехидните дебри на присмеха - от такива, които самодоволно злословеха и очакваха да се срина и да се изтърколя от скалата на
недоверието и вечно поставяните препятствия, до хора, които откровено с гавреха с моите наивистични тогава представи...

Преминах през Долината на самотата и Пресъхналото дъно на надеждата. Преминах през Океана на горчилката, за да достигна до Устието на новия ден. Който се зараждаше отново, и отново. Въпреки временното цунами на отчаянието.

Никога не престанах да вярвам, че няма как, след като си инвестирал добро, посял си го с най-неизтребимата вяра, поливал си го със сълзите, породени от вътрешното ти отстояние на пошлостта и нихилизма, да не пристъпиш един ден към изстраданото си щастие, което си заслужил.


Никога не престанах да пускам все по-надълбоко в кладенеца на привидностите ведрото на моята най-чиста надежда. Защото там, над очевидното, се крие латентно заложеното - което всеки сам е извоювал и дочакал,  чрез светлината на вярата си...

Никога не посмях да поискам нещо, което не ми се е полагало - според Вселенските закони за справедливост и човекостоене във времепространствените измерения.

Никога не поисках невъзможното от хора, които нямаха капацитета да ми го дадат. Или, да съм го искала, осъзнах, че нямам право на подобен максимализъм с идеалистични оттенъци...

Никога не престанах да вярвам в Доброто и неговата всегосподстваща сила. Дори видимо /драстично понякога!/ да имам ежедневни доказателства за обратното. Това са просто изпитанията на вътрешното "Аз" и посоката на Избора...


Никога не поисках да променя себе си, дори заради обещания, даряващи ми мисловни проекции за несъизмеримо по-добри перспективи от тези, които самата аз реших да следвам - чрез моите качества, моите знания, моя емоционален и интелектуален багаж.

Никога не поисках да довлека себе си в жертва на мъглива кауза, инсинуативни външни влияния или да предам това, в което съм вярвала и което ревностно защитавам, с цената на много срутени "възможности". Не съжалявам.

Никога не престанах да вярвам, че любовта не е просто примирение, рутинно случване или взаимна изгода. Не.

Няма да приема с практичността в емоционалната сфера и примиренческата позиция.
Няма да предам моята, макар и нищожна, но все още жива, вяра във взаимността, която е Божественото проявление на човеколюбието и взаимоотдадеността.

Няма да престана да се надявам, че моят живот би бил преплетен с нечий друг, но не заради хипотетични условия или заради необходимост в чисто прагматичен план. А защото така е предопределено и  благословено - според онези канони, които са отвъд нашите земни представи...

И отново, след тези мои избликнали думи,  тук решавам да зазвучи "Отговор" /"Защо ме обичаш" /- песента на любимите ФСБ. Публикувам я за втори път.  Първия път - в лоното на една сподавена болка, която преживях преди време, но останах вярна на себе си. А сега - когато нямам нищо, но вярвам във всичко онова, което съм градила и пазила.

Дай Боже, един ден да съм изпълнена с най-красивото усещане - да бъда обичана, така, както досега само в сънищата си съм била орисана да бъда...


image


image


image

image








Гласувай:
32



1. monna - Много е лично, Томи...затова ....
05.05.2010 19:53
...не смея да гъкна...
ПРЕГРЪДКА!
http://vbox7.com/play:f0823f10
цитирай
2. svoboda64 - Искрено ти го пожелавам!
05.05.2010 19:55
Животът е надеждата, на която можем да дадем ЖИвот!
ххх
цитирай
3. haralanov - Красива жена си...
05.05.2010 20:06
Не се отчайвай!
цитирай
4. ka4ak - Привет на Теменуга Кратункова!!!:)))
05.05.2010 20:19
Докато не се светнеш.че това НИКОГА,не съществува,ще продължаваш да смяtаш.че си кютук!:(
цитирай
5. temenuga - Към monna:
05.05.2010 20:20
monna написа:
...не смея да гъкна...
ПРЕГРЪДКА!
http://vbox7.com/play:f0823f10

...Благодаря ти за съпреживяването и красивата музика! Да, смисълът е в пътуването - към един блян, към една цел, към една любов...
Прегръдки и за теб!
цитирай
6. temenuga - Към svoboda64:
05.05.2010 20:21
svoboda64 написа:
Животът е надеждата, на която можем да дадем ЖИвот!
ххх

Благодаря ти, Свобода! Да, надеждата...Има я. И не бих се отметнала от нея, дори в чернилката на най-безумното изпитание...
Поздрави и светли мисли ти изпращам!
цитирай
7. temenuga - Към haralanov:
05.05.2010 20:23
haralanov написа:
Не се отчайвай!

Не съм се отчаяла. Има само моментни мои състояния - на временни отстъпи от надеждата. НО само временни...
цитирай
8. temenuga - Към анонимен:
05.05.2010 20:24
Господин анонимен, ако обичате, не коментирайте в моя блог като анонимен. Няма да пусна коментара Ви. Нито го смятам за уместен. Хубави празници! С уважение: Теменуга Захариева
цитирай
9. temenuga - Към ka4ak:
05.05.2010 20:26
ka4ak написа:
Докато не се светнеш.че това НИКОГА,не съществува,ще продължаваш да смяраш.че си кютук!:(

Карай:) Нека продължавам да си смятам каквото си смятам:) Кютук, или не, това е положението - явно непоправимо:)))
цитирай
10. анонимен - ...
06.05.2010 10:00
ЩЕ БЪДЕШ... ВЯРВАЙ И НИКОГА НЕ КАЗВАЙ НИКОГА... ПОГРЕБИ ДУМИТЕ, ЗАПОЧВАЩИ С НЕ В ЖИВОТА СИ... АЗ НА 30 РАЗБРАХ КАКВО Е... НИКОГА НЕ Е КЪСНО...
ДЕСИ ТЕНЕВА
цитирай
11. temenuga - Към Деси Тенева:
06.05.2010 10:57
анонимен написа:
ЩЕ БЪДЕШ... ВЯРВАЙ И НИКОГА НЕ КАЗВАЙ НИКОГА... ПОГРЕБИ ДУМИТЕ, ЗАПОЧВАЩИ С НЕ В ЖИВОТА СИ... АЗ НА 30 РАЗБРАХ КАКВО Е... НИКОГА НЕ Е КЪСНО...
ДЕСИ ТЕНЕВА

Деси, благодаря ти...Аз съм вече на почти...40, и още не съм го разбрала...А на 30 бях на прага на срутването на семейството - единственото, което съм искала в този живот...Дано имам още път напред, за да разбера ...какво е любов.
цитирай
12. ckarlet - Доста силна изповед, Temenuga! ...
06.05.2010 14:19
Доста силна изповед, Temenuga! Всеки има подобни моменти в своя живот, но докато сам човек не осъзнае, че всичко е в неговите ръце трудно може да се излезе от подобно състояние! Ти си красива и умна жена и съм сигурна, че ще бъдеш обгърната с онази любов за която всеки човек мечтае!!!
Хубав празник и незабравими почивни дни!
цитирай
13. mamas - Честит празник, Теменуга!
06.05.2010 18:20
Само на 40 (даже по-малко) всичко все още е пред теб. И е хубаво, че си го осъзнала.
Здраве и късмет ти желая!
цитирай
14. temenuga - Към mamas:
06.05.2010 18:54
mamas написа:
Само на 40 (даже по-малко) всичко все още е пред теб. И е хубаво, че си го осъзнала.
Здраве и късмет ти желая!

Е, когато бях на 20, не можех да си представя конфигурацията на живота си на два пъти по толкова...Е, достигнах /почти.../ и тази почтена възраст...:) И сега ми се струва, че изобщо не съм нито стара, нито възможностите са привършили, нито енергията ми се е изчерпала:) Благодаря ти и на теб желая хубави дни - напред към лятото, а там, знаеш, е хубаво, топло, вълнуващо, вдъхновено...
цитирай
15. temenuga - Към ckarlet:
06.05.2010 19:20
ckarlet написа:
Доста силна изповед, Temenuga! Всеки има подобни моменти в своя живот, но докато сам човек не осъзнае, че всичко е в неговите ръце трудно може да се излезе от подобно състояние! Ти си красива и умна жена и съм сигурна, че ще бъдеш обгърната с онази любов за която всеки човек мечтае!!!
Хубав празник и незабравими почивни дни!

Благодаря ти, ckarlet! Знаеш ли колко искам да ти повярвам! Защото, дълбоко в себе си, въпреки всичко, което ми се е случвало досега, вярвам!...Не знам докога, но засега явно е неизтребимо...
Хубави празнични дни желая - на теб и хората, които те заобикалят и си дарявате взаимно топлина и взаимност!
цитирай
16. aqualia - Ще бъдеш! Вярвай го!
06.05.2010 20:06
Дай, Боже, един ден да съм изпълнена с най-красивото усещане - да бъда обичана, така, както досега само в сънищата си съм била орисана да бъда...
цитирай
17. sunbeamblogbg - ВЯРВАМ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕШ ЩАСТЛИВА И ОБИЧАНА, ТЕМЕНУГА!
07.05.2010 14:47
Ако и момиче като теб е само и няма мъж до себе си то - на къде отива този свят по дяволите.Глупак е този мъж,който си е позволил да те загуби.Това все пак е мое скромно мнение и никого не ангажирам с него!
цитирай
18. temenuga - Към aqualia:
07.05.2010 23:46
aqualia написа:
Дай, Боже, един ден да съм изпълнена с най-красивото усещане - да бъда обичана, така, както досега само в сънищата си съм била орисана да бъда...

Дай, Боже! Благодаря ти за добропожеланията, когато някой изпраща към теб позитивни сигнали, то няма как да не достигнат до теб, вярвам в това! Желая ти светли пролетни дни, които ще преминат в едно вълнуващо и красиво изживяно лято!
цитирай
19. temenuga - Към sunbeamblogbg:
07.05.2010 23:50
sunbeamblogbg написа:
Ако и момиче като теб е само и няма мъж до себе си то - на къде отива този свят по дяволите.Глупак е този мъж,който си е позволил да те загуби.Това все пак е мое скромно мнение и никого не ангажирам с него!

...Мъжът, който "си позволи да ме загуби", т.е. бившият ми мъж, бе с различна от моята ценностна система и йерархия в духовен план...Желая му щастие, не го виня, нито имам отмъстителни импулси спрямо него. После имаше още един мъж, когото обичах безумно и който си позволи да ме изгуби - заради чуждо вмешателство и вътрешна несигурност. И на него съм простила...Сега нещата около мен са твърде неустановени. Нищо не бих могла да кажа, засега....
Благодаря ти за окуражителните думи! Желая ти вдъхновени бъдни дни!
цитирай
20. анонимен - един мъж
09.05.2010 13:38
// нямам регистрация
Мъжете много често сме големи глупаци! Знам го от опит. Желая ти/Ви/ щастие.И търпение ...
цитирай
21. анонимен - натъжих се ...
09.05.2010 21:28
Прочетох ти последните постинги ...
Дюма-баща:"Чакай и се Надявай"-Звучи много мъдро, но не му вярвай!Звучи ...
Истинските неща са скъпи-трябва да си платиш, ако ги цениш ... наистина. Цената е част от тебе ...
Пожелавам ти много Истински неща! Сполука!!!
п.п Крайно време е да се регистрирам. Извинявай за анонимността!


цитирай
22. temenuga - Към анонимен:
09.05.2010 21:41
анонимен написа:
// нямам регистрация
Мъжете много често сме големи глупаци! Знам го от опит. Желая ти/Ви/ щастие.И търпение ...

Не коментирам кой какъв е. Може би просто не мога да се справя с мъжката природа, защото съм прекалено искрена и пряма, а мъжете ОЧИВИДНО предпочитат лицемерната увивност и лисичето притворство. Не, не бих могла да бъда такава, затова е явно, че си стоя сама /поне засега.../. Благодаря за пожеланието, но търпението наистина не ми е слабото място, но въпреки това...щастието нещо все ми се губи:)...
цитирай
23. temenuga - Към анонимен:
09.05.2010 21:42
анонимен написа:
Прочетох ти последните постинги ...
Дюма-баща:"Чакай и се Надявай"-Звучи много мъдро, но не му вярвай!Звучи ...
Истинските неща са скъпи-трябва да си платиш, ако ги цениш ... наистина. Цената е част от тебе ...
Пожелавам ти много Истински неща! Сполука!!!
п.п Крайно време е да се регистрирам. Извинявай за анонимността!



Да, не вярвам на Дюма...Макар че какво друго да правя. Може би да спра да се надявам...? А за плащането - достатъчно съм плащала, дори свръх, но...Съдба. А иначе - за истински неща съм способна да дам много, дори всичко...Няма нужда да предизвиквам нечие съжаление, не това ми е целта. Справям се. Друг е въпросът, че някак си просто не се получват нещата при мен. Сигурно в мен е вината, така че не бих искала да се представям за онеправдана...
цитирай
24. анонимен - <21>
09.05.2010 22:23
Не предизвикваш съжаление! И вината може да не е в Теб! Не си ме разбрала!!!
Понякога отговорът е през прозореца.Погледни Навън!Пролет е ...
п.п Извинявай!Искренно ти желая Сполука!!!


цитирай
25. temenuga - Към анонимен:
09.05.2010 22:37
Вината в личните взаимоотношения е твърде относителна...Или има напасване, или не се получава, всичко останало са излишни обвинения и парадиране на Его-то...
Отговорите ми се губят напоследък, а и имам един отговор с дългосрочна "давност", вътрешно в себе си просто знам, че ...няма да е скоро, това, което жадувам и чакам толкова много години...Затова - търпението ми просто е в повече, нямам друго спасение...
Няма зак какво да се извиняваш. Късмет и хубави пролетни дни и на теб!
цитирай
26. анонимен - <21>
09.05.2010 22:46
http://www.youtube.com/watch?v=MEfSb8ipJiw
:-)))
цитирай
27. temenuga - Към анонимен:
09.05.2010 22:50
Благодаря за поздрава /предполагам, музикален/, но не мога да го отворя, съответно - чуя:)
цитирай
28. анонимен - <21>
09.05.2010 23:04
You Tube /Irina Florin-Cvqt lilav /: Ирина Флорин - Цвят лилав
п.п Става въпрос за теменужки!:-)
цитирай
29. temenuga - Към анонимен:
09.05.2010 23:21
Благодаря, хубава песен.
цитирай
30. cornflower - Добро утро, Теменуга!
10.05.2010 07:58
Или вълната попитай...
цитирай
31. atoc - Да влезем в обществото с бой.
10.05.2010 09:56
Мога да седна до теб и да поплачем заедно ... да те хвана за ръката ... да те прегърна ... В съзнанието ми изплува тази песен:
http://www.youtube.com/watch?v=AWCsE1QPwk0
Ти си от тези, които знаят всичко за НЕЩАТА и раздават надежди на другите, а за себе си нищо не оставят. Не знам, колко съм прав, но така те усещам. Искаш го, но те е страх да си го вземеш. Мислиш, че не го заслужаваш ли ?!? Всеки има правото да бъде щастлив и да получи обич. Да бъде прегърнат ... Ти даваш път на другите, към тяхното щастие ... , а стоиш отстрани и не смееш и ти да тръгнеш по него. Сигурно знаеш инструкциите за първата крачка ... престраши се ... направи и следващата. По пътя, по които решиш да вървиш няма начин да не срещнеш някой, няма начин. Има два типа в случея: едните, които се надяват на съдбата, а другите, които я коват сами. Защо не вземеш нещата в свои ръце??!??
цитирай
32. temenuga - Kъm atoc:
10.05.2010 18:49
atoc написа:
Мога да седна до теб и да поплачем заедно ... да те хвана за ръката ... да те прегърна ... В съзнанието ми изплува тази песен:
http://www.youtube.com/watch?v=AWCsE1QPwk0
Ти си от тези, които знаят всичко за НЕЩАТА и раздават надежди на другите, а за себе си нищо не оставят. Не знам, колко съм прав, но така те усещам. Искаш го, но те е страх да си го вземеш. Мислиш, че не го заслужаваш ли ?!? Всеки има правото да бъде щастлив и да получи обич. Да бъде прегърнат ... Ти даваш път на другите, към тяхното щастие ... , а стоиш отстрани и не смееш и ти да тръгнеш по него. Сигурно знаеш инструкциите за първата крачка ... престраши се ... направи и следващата. По пътя, по които решиш да вървиш няма начин да не срещнеш някой, няма начин. Има два типа в случая: едните, които се надяват на съдбата, а другите, които я коват сами. Защо не вземеш нещата в свои ръце??!??

Да, така е. Много хора търсят подкрепата ми - професионална или чисто човешка. И се чувствам полезна, нужна, даваща, разбираща...Но на себе си не мога да помогна, поне не в тази степен, която бих искала...
Благодаря за хубавата песен, да, още откакто бях млада, инстинктивно, слушайки тази песен, си мислех, че моята истинска любов ще я срещна късно, доста късно...Е, досега съм била безусловна влюбена и раздаваща се - без остатък, но едностранно...Засега съм в ступор и не бих предприела никаква крачка, нито напред, нито назад...Времето ще покаже. Важното е да не изпадам в самосъжаление...
цитирай
33. temenuga - Към cornflower:
10.05.2010 18:56
cornflower написа:
Или вълната попитай...

Ще я попитам, вълната...Ти знаеш, че Морето пази отговорите на всички въпроси - от началото на Света, до края на Времето...
цитирай
34. skarleta - Много силно и изстрадано! Това, ...
14.07.2010 21:33
Много силно и изстрадано!
Това ,което не ни убива ,ни прави по- силни !
Бъди себе си !
цитирай
35. temenuga - Към skarlet:
15.07.2010 16:11
skarleta написа:
Много силно и изстрадано!
Това ,което не ни убива ,ни прави по- силни !
Бъди себе си !

Благодаря ти! Да, изстрадано е, а силата му не определям аз, а тези, които се докосват до моя душевен мир и емоционално-нравствен кодекс - чрез думите ми...
Разбира се, че ставаме по-силни, преминавайки през различни видове предизвикателства...
И никога не съм преставала да бъда себе си и да отстоявам същността си. Независимо от това, дали се харесва това, или не. В крайна сметка, който държи на мен като личност, би ме приел автентична, а не "гримирана"...
Поздрави от лятно-дъждовен Бургас!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2417785
Постинги: 152
Коментари: 4956
Гласове: 45014
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031