Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
18.04.2010 20:14 -
Духът на Пролетта
Автор: temenuga
Категория: Лични дневници
Прочетен: 11336 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2014 04:02
Прочетен: 11336 Коментари: 24 Гласове:
32
Последна промяна: 12.11.2014 04:02
...Този път отмятам поглед от злободневието, което ме обсебва напоследък. И насочвам цялостния си вътрешен взор към нещо, което е очевиднo - разпукването на пролетния сезон, носещ в себе си заряда на новото - в най-чистите му измерения. Омръзна ми да бъда вечно недоволна - от неотменно вечните житейски предизвикателства. Така или иначе, нищо не бих могла да променя с моето недоволство, макар и понякога твърде основателно...И какво от това, си задавам сега въпроса???...
Какво от това, че зимната летаргия продължи повече от обичайното и наистина постави запасите от търпение и топлина на изпитание, което е съизмеримо с най-драстичните измерения на предизвикателството срещу вътрешните ни устои?...
Какво от това, че дългомесечното ми недоволство нямаше резонанс в отражението на реалността в понякога изкривеното огледало на живота и не получавах отговор на зададените и незададени въпроси?...
Какво от това, че с всички конфигурации на случващото се в живота ми не намирах справедливост /според моите критерии, които явно не са били равнозначни с вселенските.../?...
Какво от това, че сгъстеният израз на съмненията и тревогите ми считах за основателни, но това не бе причина да намеря еднозначни отговори и да успокоя вътрешния си неспокоен глас, питащ, питащ, питащ?...
Какво от това, че драстичното разминаване на моите очаквания бе като отпор на моите донякъде наивистични надежди и идеализирани очаквания?...
Какво от това, че моите мисли бяха нечути или неразбрани?...
Какво от това, че най-скъпите ми понятия рухваха под напора на реалистични очевидности?...
Какво от това, че НЕ-искането и НЕ-приемането беше като яростно отричане на нещо, което и без моето вето, така или иначе, се случва, не зависи от волята ми и не е в моите човешки и духовни правомощия?...
Сега, в пролетното лоно, което все още е твърде плахо и неориентирано - заради твърде устойчивата и упорита зима, си мисля следното:
Трябва да приема това, което не бих могла да променя, както и да модифицирам моите вътрешни стремления към позитивиране на реалността, която ще се пресътвори в едно приемливо за моите критерии бъдеще...
Трябва да разтворя съмнението и плахата, но тягостна сянка на миналото в едно доверчиво надникване в настоящето, което сътворявам въз основа на посятите семена от моите мисли, нагласи, усещания...
Трябва да пренастроя уклончивостта си към негативизиране и драматизиране на ситуациите в живота си...
Трябва просто да си кажа, че аз съм тази, която би могла да е пътеводителят на собствения си живот...
Трябва просто да приема себе си и страховете си, като имам смелостта да призная, че понякога ми е трудно, а понякога - дори невъзможно.
Но това е част от Пътя, който сме длъжни да извървим.
И по възможност - с достойнство.
Великденска трапеза, за жалост, не успяхме да се съберем както подобава на нея - имаше разни неприятности точно на този светъл ден, но трапезата - благодарение на майка ми, си я имаше, както си му е редът...
Два влюбени щъркела - за разлика от хората, техният избор е за цял живот...Когато гледам подобни сцени, ми се иска да съм птица, бих жертвала човешкия си живот, за да усетя и аз към себе си обич и безпрекословна верност. НО, уви, орисана съм да бъда човек...
С приятелка и дъщеря й /те живеят в далечна Англия и се виждаме рядко, дори сега дъщеря ми липсва, защото бе на лагер с класа/.
Архитектурен комплекс в с. Медово.
Медово
Пред едно цъфнало дръвче - дано моите дългогодишни несбъднати желания разпъпят най-после, преминат в реализируами надежди и стоплят живота ми...
Блестящ концерт на Бургаската младежка филхармония с диригент - маестро Левон Манукян! Невероятно оригинална програма, изпълнена вдъхновено от истински таланти!!! Залата неслучайно беше претъпкана, а аз най-почтително изслушах целия концерт правостояща, без ни най-малка мисъл да роптая да ми дойде на ум:)))
Снимките от 09/04 да не би да са от комплекс "Медово" близо до Бургас? АКо е така, ми е много драго да видя това място отново, пък макар и на снимки.
Иначе, мисля, че много правилно си се ориентирала към фокусиране, сътворяване и поддържане на правилните мисли. Защото освен качеството на мислите, определяща роля за чувствата и поведението, което поддържаме, има смисълът, който влагаме интерпретирайки мислите, които кръжат в главата ни.
Аз си мислех, че веднъж осъзнала този механизъм, аз ще се справя успешно с "вкарването в ред" на мислите ми, но се оказа по-трудно, отколкото предполагах. Някой ми беше споменал, че един навик се заменя с друг за около 21 дни. Успех!
цитирайИначе, мисля, че много правилно си се ориентирала към фокусиране, сътворяване и поддържане на правилните мисли. Защото освен качеството на мислите, определяща роля за чувствата и поведението, което поддържаме, има смисълът, който влагаме интерпретирайки мислите, които кръжат в главата ни.
Аз си мислех, че веднъж осъзнала този механизъм, аз ще се справя успешно с "вкарването в ред" на мислите ми, но се оказа по-трудно, отколкото предполагах. Някой ми беше споменал, че един навик се заменя с друг за около 21 дни. Успех!
И снимките са подходящо "подслаждане" за парливите изводи - за по-лесно преглъщане :)
Желая ти всичко най-светло и добро през новата седмица :):):)
цитирайЖелая ти всичко най-светло и добро през новата седмица :):):)
Ах, тази пролет. Прекрасно е когато я намериш и вътре в себе си! Сякаш осъзнаваш разждането на себе си....
цитирайАх тази пролет! Чудесно е да я откриеш в себе си! И да осъзнаеш, че ти в същност си също и пролет - просто трябва мъничко да я потърсиш!
цитирай
5.
анонимен -
Моят глас
20.04.2010 07:36
20.04.2010 07:36
беше 13-ти - значи ще ти върви и ще бъдеш щастлива. Не само през пролетта! ;)))
цитирайедна прекрасна пролет, пъстра омая и една неповторима Жена...здравей, Сияйна Ти,
цитирайЗапази пролетния оптимизъм завинаги!:))
Поздрави!:)))
цитирайПоздрави!:)))
....чудесата са нейни, а ние сме подвластни...!
цитирайdarla написа:
Снимките от 09/04 да не би да са от комплекс "Медово" близо до Бургас? АКо е така, ми е много драго да видя това място отново, пък макар и на снимки.
Иначе, мисля, че много правилно си се ориентирала към фокусиране, сътворяване и поддържане на правилните мисли. Защото освен качеството на мислите, определяща роля за чувствата и поведението, което поддържаме, има смисълът, който влагаме интерпретирайки мислите, които кръжат в главата ни.
Аз си мислех, че веднъж осъзнала този механизъм, аз ще се справя успешно с "вкарването в ред" на мислите ми, но се оказа по-трудно, отколкото предполагах. Някой ми беше споменал, че един навик се заменя с друг за около 21 дни. Успех!
Иначе, мисля, че много правилно си се ориентирала към фокусиране, сътворяване и поддържане на правилните мисли. Защото освен качеството на мислите, определяща роля за чувствата и поведението, което поддържаме, има смисълът, който влагаме интерпретирайки мислите, които кръжат в главата ни.
Аз си мислех, че веднъж осъзнала този механизъм, аз ще се справя успешно с "вкарването в ред" на мислите ми, но се оказа по-трудно, отколкото предполагах. Някой ми беше споменал, че един навик се заменя с друг за около 21 дни. Успех!
Да, това е Медово! Бях там за кратко, но се надявам да имам отново възможността да посетя това място, в което се усеща извечна хармония - като песнопение от отдавна отминали времена...
Относно мислите и сътворяващото се от тях...Така е, трудно се впряга мисълта, още по-трудно се удържа...Но не е невъзможно...Важното е да се знае Мярата. Както и това, към което се стремим, да е не непостижимо, а съвместимо с това, което носим като капацитет и възможност да го пресътворим в една бленувана реалност...
divna8 написа:
И снимките са подходящо "подслаждане" за парливите изводи - за по-лесно преглъщане :)
Желая ти всичко най-светло и добро през новата седмица :):):)
Желая ти всичко най-светло и добро през новата седмица :):):)
Да...Всичко така върви в моя живот: тягостно - с леко раздигащо завесата на безкрайното чакане; болезнено - с малко по-поносимо; безпътно - с леко пристъпване към надеждата...:) Свикнала съм. Свикнала съм и да преглъщам всичко онова, което е немислимо дори за преглъщане...Няма друг начин:)
Благодаря за пожеланията! Макар и отправени седмица след коментара ти - и аз отправям моите към теб - бъде съчетана със Слънцето, надничащо все по-смело навън, тази седмица...И се усмихвай:)))
demiraa написа:
Ах, тази пролет. Прекрасно е когато я намериш и вътре в себе си! Сякаш осъзнаваш разждането на себе си....
Много красиво казано, така е...Кръговратът житейски синхронира с природния кръговрат, ние се зараждаме, отваряме очи за нови неща, гаснем, гърчим се в агония, умираме - но само почти, за да се повтори целият цикъл, отново, и отново...
demiraa написа:
Ах тази пролет! Чудесно е да я откриеш в себе си! И да осъзнаеш, че ти в същност си също и пролет - просто трябва мъничко да я потърсиш!
Дали съм пролет...Може би, а може би всеки човек достига до това вътрешно състояние, в което усеща зараждаща се сила на надеждата и разпукването на нови усмивки...А дали ще се търси, намира, пресътворява и преражда - това също е въпрос на нагласа, усет и духовен капацитет...
parasol написа:
беше 13-ти - значи ще ти върви и ще бъдеш щастлива. Не само през пролетта! ;)))
Май ми е рано да бъда щастлива...Твърде заплашително бяха надвиснали тъмни облаци над житеските ми друми напоследък /и не само.../. Но дано бъдното ми е приготвило по-оригинални изненади:) На болка и разочарования съм свикнала, време е май да свикна и на щастие:) ...
kosara2008 написа:
една прекрасна пролет, пъстра омая и една неповторима Жена...здравей, Сияйна Ти,
Благодаря ти, Красива! Винаги ме изумяваш с твоята добронастроеност спрямо мен! Много мили думи! Само имам един въпрос /без отговор засега.../ - ако хипотетично съм "неповторима", защо тогава не се намери някой, за когото ще съм последният му избор в този живот...? Няма май отговор на този въпрос:)...
mmmmmmmmm написа:
Запази пролетния оптимизъм завинаги!:))
Поздрави!:)))
Поздрави!:)))
Благодаря ти! Дано моят неизтребим оптимизъм е пътеводителят ми и занапред, каквото и да се случва...Поздрави и на теб!
monna написа:
....чудесата са нейни, а ние сме подвластни...!
Така е! Чудесата пролетни са равнозначни на малки разпукващи се тайнства, които връскват в ежедневието ни аромата на Новото...Разбира се, че сме подвластни на пролетните вълшебства:) Та ние танцуваме нейния танц - на пробуждане и надежда...
Усмивки!:)))
цитирайmonna написа:
Усмивки!:)))
Усмихна ме:) Нека бъдат усмихнати празничните дни и за теб! Светъл Гергьовден и вълнуващо пристъпване към Лятото...
19.
kosara2008 -
здравей, Съкровище! - нема хипотетично, то си е ФАКТ -гледаме и четем!!!абсолют!
11.05.2010 15:42
11.05.2010 15:42
" - ако хипотетично съм "неповторима", защо тогава не се намери някой, за когото ще съм последният му избор в този живот...? "[/quote]
ще бъда пестелива, но синтезирана,ако ми е възможно ,разбира се/имам такъв начин на изразяване, че все нещо остава неказано, та затова/...
защото Тези
Твои Въпроси са събрали една необятна вселена от кънтящи като камбани отговори...Далеч съм от мисълта да съм капацитет, но съм мълчалив наблюдател и съм добра в това си поприще.Мога да чета и междуредието и определено се чувствам Отровена понякога, но това е ПО ,по - лесния начин, за мен...ти си една от първите Дами, в блогът, които четях жадно, защото си с невероятна ценностна система/ и го знаеш! и го знаем/.Удоволствие ми да те "срещам" тук... разстоянията са без значение за духът.
с уговорката , че пак няма да мога да ти отговоря пълно :
Това , че си неповторима/никой не може да каже, че не е вярно защото СИ!/ , със свое излъчване, което освен копнеж и безкрайна нежност,присъщи на Жената с главно Ж, носи и своето кредо - естетическа непримиримост към фалша, към недостатъчното внимание,към всеки един миг и дъх, онова прекрасно усещане за близост, съпричастност, раздаване без остатък...толкова са много радостите, но и малцина са тези ,които могат за оценят Съкровището до себе си...това е действителността,
колкото повече си извисен духовно, естетически и физически / Ти всичко това го имаш в изобилие/,
То те задължава да потърсиш своето достойно и изпълнено с щастие място в живота на другия ...
всеки един ,уважаващ себе си,
ще го изисква,
по причина?! -
че даваш всичко и търсиш "обич за обич" или по друг начин -"няма среда в любовта"
затова си Прекрасна и Достойна!.равностойнитети, са малцина, може би затова тази летва е непреодолима за тях...трудно е да имаш Слънце до себе си и какво- значи са НЕДОСТОЙНИ,
стигнахме до "обектите" на чувства - ако наистина това е Той/Тя, а не винаги Е, уви! ставаме по- мъдри и по-търпеливи към следващата наша среща.
цитирайще бъда пестелива, но синтезирана,ако ми е възможно ,разбира се/имам такъв начин на изразяване, че все нещо остава неказано, та затова/...
защото Тези
Твои Въпроси са събрали една необятна вселена от кънтящи като камбани отговори...Далеч съм от мисълта да съм капацитет, но съм мълчалив наблюдател и съм добра в това си поприще.Мога да чета и междуредието и определено се чувствам Отровена понякога, но това е ПО ,по - лесния начин, за мен...ти си една от първите Дами, в блогът, които четях жадно, защото си с невероятна ценностна система/ и го знаеш! и го знаем/.Удоволствие ми да те "срещам" тук... разстоянията са без значение за духът.
с уговорката , че пак няма да мога да ти отговоря пълно :
Това , че си неповторима/никой не може да каже, че не е вярно защото СИ!/ , със свое излъчване, което освен копнеж и безкрайна нежност,присъщи на Жената с главно Ж, носи и своето кредо - естетическа непримиримост към фалша, към недостатъчното внимание,към всеки един миг и дъх, онова прекрасно усещане за близост, съпричастност, раздаване без остатък...толкова са много радостите, но и малцина са тези ,които могат за оценят Съкровището до себе си...това е действителността,
колкото повече си извисен духовно, естетически и физически / Ти всичко това го имаш в изобилие/,
То те задължава да потърсиш своето достойно и изпълнено с щастие място в живота на другия ...
всеки един ,уважаващ себе си,
ще го изисква,
по причина?! -
че даваш всичко и търсиш "обич за обич" или по друг начин -"няма среда в любовта"
затова си Прекрасна и Достойна!.равностойнитети, са малцина, може би затова тази летва е непреодолима за тях...трудно е да имаш Слънце до себе си и какво- значи са НЕДОСТОЙНИ,
стигнахме до "обектите" на чувства - ако наистина това е Той/Тя, а не винаги Е, уви! ставаме по- мъдри и по-търпеливи към следващата наша среща.
...вариантът да си мислят/другите/че си сама със всичко в теб!!! също е вероятностен!!! не го забравяй - прекрасното носи като карма своята самота...затова взимаш толкова, колкото твоето естетическо и аристократично чувство ти позволява, после с величествено махване с ръка се спасяваш от посредствеността или с нейните подобия, б е з к о м п р о м и с т н о!
защото
не, Ти поставяш летвата , а си я носиш и я излъчваш...а трудно се "прощава" превъзходстовото, собено ако не еонова изпепеляващо завихряне от влюбеност и после ,когато трябва да се докажем с колко силни чувства сме/ иде ми рачта за ДРУГИЯ!!!/ КРЪГОМ, ЗАЩОТО ТОЛКОВА СА МУ СИЛИЦИТЕ, ГОРКИЯТ ТОЙ...така е мило, Прекрасна си ми и външно и вътрешно/от междуредието дори!!!/...след малко ще продължа...извини ме,
цитирайзащото
не, Ти поставяш летвата , а си я носиш и я излъчваш...а трудно се "прощава" превъзходстовото, собено ако не еонова изпепеляващо завихряне от влюбеност и после ,когато трябва да се докажем с колко силни чувства сме/ иде ми рачта за ДРУГИЯ!!!/ КРЪГОМ, ЗАЩОТО ТОЛКОВА СА МУ СИЛИЦИТЕ, ГОРКИЯТ ТОЙ...така е мило, Прекрасна си ми и външно и вътрешно/от междуредието дори!!!/...след малко ще продължа...извини ме,
Знаеш ли, разплака ме...И това не са изблици на самосъжаление...А просто странно чувство, че някой, някъде те разбира...Сродна душа, запазила най-ценното в себе си - способността за съпреживяване, искрен израз на чувствата и душевна чистота...
Благодаря ти! Какво бих могла да добавя след всичките тези /според мен - преувеличени.../ добри думи за същността ми. Не знам защо, но мисля, че най-добре да не коментирам твоите думи, бих ги помрачила по този начин. Само ще ти кажа, че ме трогна.
Ти си невероятна Жена и Личност!
цитирайБлагодаря ти! Какво бих могла да добавя след всичките тези /според мен - преувеличени.../ добри думи за същността ми. Не знам защо, но мисля, че най-добре да не коментирам твоите думи, бих ги помрачила по този начин. Само ще ти кажа, че ме трогна.
Ти си невероятна Жена и Личност!
kosara2008 написа:
...вариантът да си мислят/другите/че си сама със всичко в теб!!! също е вероятностен!!! не го забравяй - прекрасното носи като карма своята самота...затова взимаш толкова, колкото твоето естетическо и аристократично чувство ти позволява, после с величествено махване с ръка се спасяваш от посредствеността или с нейните подобия, б е з к о м п р о м и с т н о!
защото
не, Ти поставяш летвата , а си я носиш и я излъчваш...а трудно се "прощава" превъзходстовото, собено ако не еонова изпепеляващо завихряне от влюбеност и после ,когато трябва да се докажем с колко силни чувства сме/ иде ми рачта за ДРУГИЯ!!!/ КРЪГОМ, ЗАЩОТО ТОЛКОВА СА МУ СИЛИЦИТЕ, ГОРКИЯТ ТОЙ...така е мило, Прекрасна си ми и външно и вътрешно/от междуредието дори!!!/...след малко ще продължа...извини ме,
защото
не, Ти поставяш летвата , а си я носиш и я излъчваш...а трудно се "прощава" превъзходстовото, собено ако не еонова изпепеляващо завихряне от влюбеност и после ,когато трябва да се докажем с колко силни чувства сме/ иде ми рачта за ДРУГИЯ!!!/ КРЪГОМ, ЗАЩОТО ТОЛКОВА СА МУ СИЛИЦИТЕ, ГОРКИЯТ ТОЙ...така е мило, Прекрасна си ми и външно и вътрешно/от междуредието дори!!!/...след малко ще продължа...извини ме,
Отново ти благодаря! Макар че Прекрасното не е неоспорима категория, нито носи Абсолюта, като критерий за собствената си неоспоримост, права си, за жалост, права си - самотата е негова карма...Остава ми да вярвам, че съм твърде несъвършена и /все пак/ запазвам надеждата, че някой ден ще имам онази Взаимност, от която не бих се отместила в моите желания и надежди. Така е - "обич за обич", нищо друго не би отговаряло на моите вече твърде рафинирани критерии. Вярно е, че максимализмът не е добър съветник, но винаги, когато съм правила компромиси, след това валящите като градушка отговори за моята очевадна грешка не са закъснявали. В сегашния сгъстен израз на Времето наистина тези основополагащи отговори пристигат веднага, без закъснение, без предисловия, без компромиси...
Желая ти едно вълшебно лято!
никой не може да го допусне, че няма гроздове обожатели...просто си е недопустимо, нека
не
забравяме и
СТРАХЪТ
от
силно изразеното/по въздуха ухае даже!/ превъзходство/факт! Си/...
бях ти го писала веднъж , ама сигурно съм го изкилиферчила от метафори... или навярно съм мислила да се включа с коментар - слабост си ми и с нетърпение очаквам Звездният ти Миг и ще завъртя едно Сиртаки в твоя чест ,вихрено, безпаметно, полетно и със замах, изтрило...цялата тишина .................и ще ти повтарям "казвах ли ти аз, казвах ли ти...че си невероятна, а"!!! - лятност гореща повече от много и при теб, мило!!!до скоро,
цитирайне
забравяме и
СТРАХЪТ
от
силно изразеното/по въздуха ухае даже!/ превъзходство/факт! Си/...
бях ти го писала веднъж , ама сигурно съм го изкилиферчила от метафори... или навярно съм мислила да се включа с коментар - слабост си ми и с нетърпение очаквам Звездният ти Миг и ще завъртя едно Сиртаки в твоя чест ,вихрено, безпаметно, полетно и със замах, изтрило...цялата тишина .................и ще ти повтарям "казвах ли ти аз, казвах ли ти...че си невероятна, а"!!! - лятност гореща повече от много и при теб, мило!!!до скоро,
kosara2008 написа:
никой не може да го допусне, че няма гроздове обожатели...просто си е недопустимо, нека
не
забравяме и
СТРАХЪТ
от
силно изразеното/по въздуха ухае даже!/ превъзходство/факт! Си/...
бях ти го писала веднъж , ама сигурно съм го изкилиферчила от метафори... или навярно съм мислила да се включа с коментар - слабост си ми и с нетърпение очаквам Звездният ти Миг и ще завъртя едно Сиртаки в твоя чест ,вихрено, безпаметно, полетно и със замах, изтрило...цялата тишина .................и ще ти повтарям "казвах ли ти аз, казвах ли ти...че си невероятна, а"!!! - лятност гореща повече от много и при теб, мило!!!до скоро,
не
забравяме и
СТРАХЪТ
от
силно изразеното/по въздуха ухае даже!/ превъзходство/факт! Си/...
бях ти го писала веднъж , ама сигурно съм го изкилиферчила от метафори... или навярно съм мислила да се включа с коментар - слабост си ми и с нетърпение очаквам Звездният ти Миг и ще завъртя едно Сиртаки в твоя чест ,вихрено, безпаметно, полетно и със замах, изтрило...цялата тишина .................и ще ти повтарям "казвах ли ти аз, казвах ли ти...че си невероятна, а"!!! - лятност гореща повече от много и при теб, мило!!!до скоро,
Еееех, само да достигна до онова състояние на духа, когато безпрекословно бих изрекла Фаустовското "О, Миг прекрасен, спри...", целият свят би разбрал...И твоето "безпаметно Сиртаки" ще е дар безценен за мен - от разбираща душа, способна на Съпреживаване...
Нека спра дотук.
Разговорът помежду но остава с отворен край:) Докогато-дотогава:)...
Излишно е да ти казвам, че невероятната си ти, а не аз...Неизбродна душа си.
Търсене
За този блог
Гласове: 45014
Блогрол
1. kokoshinka - моята щерка-разбойничка:) Т.е. Дидка-Бандитка:)
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката
2. Тогава, когато...
3. Стъпалата, през които преминава душата
4. Партитурата на живота
5. Какво осъзнах...
6. Tя
7. Спомени от...бъдещето
8. Новата книга на една отказала се от попрището журналистка
9. Свръхсгъстеността на емоциите
10. Кръговратът на чувствата
11. В търсене на точната улица
12. Американска мечта в горчив вариант
13. Кафенето "При Смехурка"
14. Раздвижване на пластовете
15. Вопъл към невъзможността
16. Пътят до Прошката