Измина точно месец, откакто писах тук последния си постинг, посветен на съмнението и неговите разнопосочни плевели /или спасителни корени.../, които се разпростираха в тъканта на ежедневието ми...
Сега нещата се поизбистриха. И си позволявам да пиша - макар и неопределено, нещо тук.
А защо съм обвита в мантията на неопределеността?...
Моят живот е бил една лъкатушеща река, понякога мътна и криеща блатни сектори, друг път - стремглава, като планински бързоструен ручей, трети път - омайно забавена, предвещаваща опасности "зад завоя"...Понякога е със стеснено корито и предвещава страховити заклещвания по течението на водите си. А друг път просто е като че омагьосана и абсолютно неподвижна...
Сега Реката на живота ми е в странен ръкав, досега непосещаван от неспокойните й води. Не съм се чувствала така...Била съм страдаща. Била съм безумно, отчаяно, безнадеждно, трагично, безкомпромисно влюбена. Била съм безразлична. Била съм безпрецедентно чакаща и недочакваща...Била съм въздигана - моментно, и блъскана в бездната на безчувствието. Била съм всякаква. Но такава не съм била.
И аз не знам още как да определя това си състояние...
Има време.
Изчаквам. Като един вече започнал да помъдрява човек на средна възраст...
Ще пиша по-нататък за водовъртежите на моята Река.
Засега - толкова:)
Радвам се, че отново влях водите си тук, в пълнозвучието от мисли, усещания и съпреживяност.










Тук съм на една страхотно парти, където дрескодът беше униформи от "едно време" - тук съм с пионерска връзка:)))





В София - с роднини и приятелка /всъщност ходенето до София беше по повод една конференция:)))


Тук нещо разпалено обяснявам, но не на конференцията, а на близките в Mall of Sofia:)))



Toва е уникална симбиоза /наблюдавана, докато съм на гости у познати/ между иначе нарочените за враждуващи животински водове:))))







В едно много уютно и стилно заведение в Св. Влас.



Пред заведението в Св. Влас, където празнувах 14-и февруари




А това са лебеди /+някакъв вид патки:)))/, плуващи в зимните морски води...




Аз пред една яхта, която дори изобщо не ме впечатлява, нито някога ми е била блян /или цел.../:)))



Един интересен ракурс...




Слънчев бряг - отгоре...




Отново Слънчев бряг, отвисоко...




На рождения ден на майка ми /дъщеря ми снима, но категорично отказва да е на каквито и да било снимки - проявявам толеранс към тийнейджърските й странности:))))/

За мен е пълна загадка как е възможно да си била ,,безумно отчаяна,, и ,,страдаща,,!Всичко у теб говори,че не би трябвало да е така!

е може би покана, отправена от живота към твоята творческа природа на личността, за да
откриеш и осъществиш нови възможности за живот си, и преодолявайки изпитанието на несигурността в нови и непознати начинания, да участвуваш в сътворението на реалността на своя живот и живота на дъщеричката си, обогатявайки себе си и света около теб.
Прегръдки и целувки за теб!

И аз се радвам, че отново си тук!

и предлага отлични възможности, ти най-вероятно ще избереш тази, която ще те направи щастлива. Човек е човек, защото може да се съмнява и да избира! Чудесен постинг!

така добре се илюстрираш...

Усмихни се на живота и той ще ти се усмихне!
Успехи и много любов за теб, защото я заслужаваш!!!
Прегръдка!

Здравей,Temenuga! Искам да ти пожелая, любовта и щастието да бъдат твоите вечни спътници!

Струва ми се,че минаваш през нещо съвсем нормално за сетивните хора....А водата,щом я има, все нанякъде ще си пробие пътечка.Сушата е страшна!
Поздрави! :)

Всеки минава през какви ли не периоди в живота си :) Важното е да оцелява и продължава :)
С поздрав от мен :)

И нищо не може да го спре!
Нека срещне първо теб, Нужка!
Защото го заслужаваш и.....за да е хубаво 2010-то лято!:)
Поздрави.

Водовъртежите на живата няма да спрат.И още повече ще ни завличат,ако не сме добри гмуркачи.Поздрави!:)))

Важното е, че продължаваш.. Че твоята Река тече напред.. Както каза sorceress "сушата е страшна"..
Наистина заслужаваш много любов и лично щастие - желая ти ги от сърце! Отново.. :)

положителното начало в теб е по-силно от всичко останало.
Можеш да надживявавш.
Поздрав!

Била съм, и то неведнъж...Но се преживява. Случват се подобни неща на всеки. Никой не е застрахован или имунизиран...Сега не съм страдаща, а каква съм - още не мога да разбера:)))

Прекрасно си го казала, скъпа Илка! Taка е, сега поне животът ми е дал право на осъзнат избор. От това, по какъв начин ще поема това предизвикателство, зависи поне част от моето бъдеще...Засега не смея да кажа все още нищо опредлено. Има време. Знаеш, че ви чувствам близки тук и ще споделя:)
Прегръдки и целувки и за теб!

И аз се радвам, че съм отново тук, макар че не съм престанала да ви чета, просто много време не бях писала...Поздрави на един от любимите ми градове - Ямбол!!!

Най-после успях да дойда и при теб...
Неопределеност, и лекота може би? Няма лошо, дори е желателно понякога за разтоварване на системата, за да се зареди отново...
Почини си в себе си, погледни се и доволно продължи напред...без напрежение, без ангажименти..само ти..и ще видиш какво ще стане...
На всички снимки моето око улавя напрежението в теб, душата ти е свита...затова ти написах горното..
Прегръдка, по нашенски!:)))

Така е, в съмнението няма само ретргорадност и страхове, а и възможност за мъдро пристъпване към важни житейски решения...
Поздрави от отново снежен мартенски Бургас!

Благодаря ти, Люба! Ти умееш да се илюстрираш, обаче, не само с думи, а и със съчетание на багри, вплели емоционалните отблясъци на същността ти...
Поздрави!

Усмихвам се:) Какво друго ми остава...Благодаря ти, Злате! Дано най-после ме споходи и мене така жадуваната любов. Засега не смея да повярвам...
Прегръдки и за теб и поздрави на красиво Хасково и хората, които познавам там!

Благодаря ти! Така го искам и аз...Дано най-после ме споходи...И да не са вечни спътници, поне да са преобладаващи:)))

Да, така е, сетивността е предпоставка за разнопосочност на пътищата и предоставя правото на избор...За водата - чудесно си го написала, така е, пътечката се оформя, бавно и несигурно засега...Ще видим докъде ще бъде нейната траектория...И безспорно - сушата е страшна, дори повече от водовъртежа и водопада...

Така е. Този период е странен за мен, все още не мога да определя какво точно ми се случва...Все още...Но има време, имам и капацитет да прогледна и да намеря точното отброяване на вътрешния си часовник...

Много хубаво пожелание! Обожавам Лятото!...Дано то бъде наистина пълноценно изживяно, влюбено и топло, топло, топло...
Поздрави и за теб!!!

Така е. Гмуркането ни учи на гъвкавост и способност да оцеляваме и изплуваме - въпреки...И дори да ни завлекат, вече ще знаем, че можем да справим. И да продължим...
Поздрави!

Благодаря ти, Криси! Толкова си мила - винаги! Реката е с неизменния си ход - напред, и наистина няма от какво да се страхувам. Просто ще изчакам да премине неопределеността и водите на тази река да се избистрят...
И на теб желая много щастливи отблясъци на взаимността!!!

Може би си прав. Макар че привидно съм колеблива и скептична, вътрешно винаги, неизменно съм се вкопчвала в корените на надеждата и доброто начало. Винаги. И мога да надживявам, да...Тук добре си ме "разгадал"...
Поздрави - зимно-пролетни:)

Права си, има напрежение в мен...Разбираемо е. Имах дилема, нелека...Т.е. дилема със самата себе си, не отнасяща се за избор между двама души или подобни разкъсващи състояния на духа...
Дано успея да се отърся от тази несигурност. Но ми е нужно време. И пълно отпускане "по течението" на Реката житейска...За да прозра същественото и отсея несъстоятелното...
Прегръдката - по нашенски, звучи топло и несравнимо бургаски:))) Благодаря ти! Нека да е взаимна!

Стискам палци:)))))

Благодаря ти! А за стискането на палци...Божа работа:)) Не знам още какво да мисля, камо ли какво да кажа...:)

Страхотно дар-слово имаш, Теменуга!...
Адмирации!...Понякога в написаното от теб виждам себе си...
Заслужаваш много, наистина много щастие!

Благодаря ти! Не знам как се изразявам, пиша всичко на един дъх, спонтанно, защото тук не се поставям в някакви рамки, а просто отразявам вътрешното си състояние - непретенциозно...Радвам се, че съм се докоснала и до твоя светоглед. А за щастието - не знам, понякога започвам да си мисля, че и да заслужавам, явно не ми е писано...Но колкото-толкова...Не ритам срещу Съдбата...