Отново съм довлечена до хлъзгавия бряг на Съмнението...
На моята зряла възраст май ми е невъзможно повече да вярвам безрезервно и всецяло...
Май е трудно да се потопя в гушкавата топлина на спомена, когато съм се чувствала обичана, защитена, сигурна - имам усещането, че е било сякаш в някакъв отдавна отминал живот...
Май е почти невъзможно да повярвам вече, че някой може да има смелостта да се влюби в мен - с всичките ми негативи, породени от неблагополучия и самота...
Май хлъзгавият път, водещ надолу към бездната на отчаянието, е по-лесно постигаем...
Май вкопчването, но не неистово, а зряло и отговорно, в Надеждата е по-скоро поредното на пръв поглед трудноосъществимо начинание, с измерения на предизвакателство от висок ранг...

Но точно тук, където се двоумя кой път да поема - да повярвам ли - най-после! - на нещо, което може би за първи път в живота ми се предлага, или отново да потъна в депресивната нега на отричането, си задавам въпроса - докога бих могла да издържа напъна на тази самота с оловен привкус...
И да отронвам последните сълзи, натежали от минало...

Не.
Нямам повече капацитет.
Знам, че най-после искам да се почувствам истински, неподправено, по човешки топло, непринудено, ненатоварено с всякакви инсинуативни доводи, щастлива...

А Съмнението - още е в мен.
И как да се справя с него?...






   

1. Няма нищо по-чудно, правилно и необходимо от Мъдростта на Съмнението.

2. Да обичаш е Сила, смелост и отдаденост на другия, любимия, споделения.

3. Не е важно, че любовта свършва - важното е, че се случва!

Хвърчила от усмивки!

ти си красива, умна и витална,
всеки може да се влюби в теб,
прогони го това съмнение най-сетне, за да не го прогоня аз:)) Бездните на отчаянието не водят до никъде...стисни зъби, но с гордо изправена глава, усмивка и вяра в себе си.
Прегръдки

-една заблуда, облечена в еуфория от хормони и надежда, че можеш да се довериш, да разкриеш душата си докато... не ти забият шамара на изневярата т.е. предателството.
Не се съмнявай, а вярвай в неизбежното. Просто знай, че грешката не е в теб, а в начина на възпитание и обгрижване на мъжете в България от раждането - до края на живота им.

не прави "изчисления"...и го изживей!това е!;)

има две възможности - движение на място или напред.
За теб - напред!
няма да сгрешиш, защото ще загърбиш съмнението, дори напред да израсте ново/което не ти желая:)/

Учудващо е - точно ти да се страхуваш от морето:)
Поздрави!

на нещата да се случват - хубавите и стойностни за теб!
С най-добри чувства!

Можеш да се справиш със съмнението единствено с помощта на вярата - в хората, в живота, в собствената си уникалност и неповторимост и, разбира се, в сбъднатите мечти.
Желая ти една прекрасна година, Теменуга! От сърце!

Съмнението е добър приятел и съветник.Пази ни от лековерие и наивност!Добре е,че го има!Бъди здрава!

съмнението не може да ти бъде приятел. То вярно, че човек като се опари и трудно може да се довери, но изпитвай нещата. Иначе е лесно да се каже или да се даде съвет, но знам, че не е лесно да се направи...
А знаеш ли, че когато човек трескаво се занимава с нещо или го търси, то по се отдалечава от него, т.е. бяга му. А много пъти, когато не се стремиш към даденото нещо, то идва ненадейно в живота ти...
И искам да вметна, че са много важни мислите, които те изпълват, това, което те осмисля и това, на което даваш вярата си! Защото, ако даваш мислите си на съмнението, то знай, че тогава няма да се харесаш, защото човек има способност да сбъдва това, което изрича гласно или негласно...
На съмнението човек трябва да противопостави вяра! Само тогава може да го пребори и да устои!

Прекрасни мисли, подбрани и представени по точния начин за точния повод!
...Аз малко се позагубих от това пространство напоследък, като че ли съмнението ми започна да се размива във водите на нещо, но да видим какво е точно то:)....
Поздрави!

Руми! Чак се изчервих от толкова хубави думи относно себе си...
Е, май се намери един човек да се влюби в мен, но, вярна на съмняващата се природа, нещо все още не мога да повярвам:)))
Иначе си права - повече вяра в себе си не ми е излишна...
Прегръдки и на теб!!!

...Да...Знам, че е така. И затова не смея да повярвам. Каквото-такова...

Да, така би трябвало...Но май е трудно човек да се гмурне в дълбокото толкова бързо и безусловно...

Да...Не се страхувам от последиците, по-скоро имам /х/ съмнения...
Но все пак, съм повече смела натура, отколкото обратното, така че може да очаквате в скоро време постинг с коренно различно послание, но и това още не е сигурно:))
Поздрави!

Да...Дадох. Сега - каквото времето покаже:)
Добрите чувства са взаимни! Благодаря!

Благодаря ти! Ти винаги се появяваш в особено критични моменти за мен, т.е. във време на избор - дали да страдам за една предварително загубена кауза, или да поема ръката на нещо, никога непочувствано досега...
Права си, трябва да вярвам, вече нямам право на обратното...
Поздрави! Също от сърце!

Да, пази ни, но понякога измамливо пречи.Засега оставам на един междинен вариант:)))

Права си! Ти си светъл човек, който носи в себе си позитивизъм и излъчва топлия отблчсък на непреходни ценности!
И аз бих искала да подхождам към живота така...Просто много съм лъгана, предавана, унижавана и пренебрегвана...Но не е късно да се опитам да повярвам, с цялата сила на вътрешното си чувство!...

Извинявам се за дъъъългото ми отстъствие тук...
Просто животът ми е прекалено динамичен - 2 работи, а отскоро и ...нещо друго, на което засега не мога все още да дам окончателно определение...:)
Ще пиша скоро...Дано да имам време:))))
Поздрави и слънчево настроение желая - въпреки очевидната мрачност на февруарските дни:)))!

Прогони от себе си всяко съмнение и минали случки !
Това е гаранция за щастие и аз ти го желая от все сърце !

Благодаря ти! Винаги си била съпричастна и разбираща! Дано да успея да прогоня съмнението от душата си, макар че никога не е излишно човек да запази известна доза здравословен скептицизъм...
А за миналото - абсолютно си права, трябва да прогоня всичко, което ме е затормозявало и обезверявало досега, като събития, отношения и взаимозависимости...
Поздрави от необичайно снежен /вече 4-та седмица!/ Бургас!

я скачай с главата напред, какво го мислиш толкова, съмнението не е присъщо на силните хора, а ти си силна нали?

Скочих - вече:)))... Сега чакам последствията:) Надявам се да не са апокалиптични, но каквито и да са - свикнала съм, именно защото съм силна:))
Благодаря ти за смелото предложение!

Здравей, temenuga! Изключително рядко влизам тук, още по-радко пиша в блога си. Но, когато влизам задължително се отбивам при теб.
Защо всеки път имам усещането, че у теб перманентно стои една незадоволена напълно човешка потребност, нещо което е толкова нармално и нещо, което напълно заслужаваш да притежаваш тук и сега? Много пъти е заставала на пътя ти и все си тръгва оставяща следа, сянка, копнеж, рана... Ако това е така, то аз не зная защо ти се случва.
Зная, че е ВЪЗМОЖНО!
Но, също и РИСКОВАНО!
Няма нищо обречено, нищо завинаги (освен Бог), нито предсказуемо.
В Любовта няма страх, има Свобода. Цената е именно този период на правилния избор и съмнението на този етап е неканен, доброволен помощник.
Пожелам ти да извървиш пътят на ранената си свобода с кураж и подкрепата на близък приятел! Безценни са.

Много, много си права, явно имаш дарбата да надникваш отвъд думите и да анализираш скритото, под пластовете на тяхното видимо послание...
Тази потребност не съм я игнорирала заради липсата на възможности, а заради това, че не съм могла лично аз да осъществя стъпката към един вътрешно осъзнат избор...
Съмнението още го има - в особена тягостна форма, латентна, скрита. Иначе пристъпих към някаква форма на избор, защото просто моментът беше назрял.
Много красиво си охарактеризирала свободата ми като "ранена"...Хареса ми, и ме докосна...
Благодаря ти за съпричастието в мъдрия ти коментар!

Няма нищо лошо в съмнението,но вярата не бива да се губи...
Естествено ,че те чакат много хубави срещи и чувства - на нашата ''зряла'' възраст /около 40 /за много хора животът започва отново!
От това ,което четох и видях в блога ти ,мисля ,че ти си умна и красива ,чувствителна ...-всеки ще те оцени!
Въпрос на време !

...Благодаря ти за духовната подкрепа...Но наистина май съм позагубила вярата вече, и то толкова във връзка с неблагополучията в личния си живот, а с други, много по-сериозни предизвикателства, които ме разтърсват напоследък...Но очевидно съм доста издържлива, дори до стоицизъм, но не знам докога...
Иначе - права си за възрастта, наистина определена степен на зрелост се постига точно около 40-те /аз ги навърших преди броени дни и за мен беше повод за доста негативни ретроспекции и тревоги за бъдното, все пак по това време се изживява една от сериозните възрастови кризи...Но ще се справя и с това:)
А за това, че всичко е ...въпрос на време - силно се надявам това, което съм градила и в което съм инвестирала, да проработи /в най-чистия смисъл/ за мен - най-после...