Една малка симпатично-носталгична препратка към най-култовия филм от моето късно детство:)...
 
       Всички лошотии - вън! Без право на завръщане!:)



   Не искам две котанки да ме гледат, бих била доволна и само на един котарак: ) Ни повече, ни по-малко:)))...
 

Е-е-е, това тук е просто препратка към моята неосъществена "американска мечта", като посланието е ясно - никога не е късно да се досегнат мечтите...:)
...Нека най-после повеят от отчаяние заобиколи
съществуванието ми и бъде отвян от вятъра на здравословния оптимизъм далеч, далеч, към други земи и владения...

...Нека най-сетне злите сили престанат да клокочат заплашително и да разбутват корените на вярата ми...

...Нека най-очебийните неблагополучия метаморфозират в чаровни изненади, които ще донесат свежо ново начало...

...Нека най-тъмните мъгли на болката и смътните предчувствия за нови вътрешноприродни бедствия се разтвори в спокойните бистри води на Любовта...
...Нека...




С приятелки - русата дама е вече баба /да не повярва човек!/ на малката чаровница Натали! Подобаваща почерпка по повод голямата радост! 


На рождения ден на кръстника /кръстницата е до него/! 




Весело ми е сред хубави хора! Е, и малко тъжно, все пак...С голям срам отчетох, че бях единствената самотна душа сред около 15 двойки...Май вече ми омръзна това омагьосано статукво и започвам да роптая вътрешно /засега.../:)


Хелоуинската тиква символизира призива:
"Всички злини - ВЪН !!!" :)))


   Ау, какви страхотии бродят из засега единствения мол в Бургас:))))



Майките на тийнейджърките  - дивим се като деца на хелоуинските занимавки:)))


Прилича ли ми да се правя на вещица:)))?



Пред сцената в мола, където след минути предстоеше щур хелоуински купон.



Дъщеря ми с Орлин! /Той беше звездата на шоуто./



Хелоуин е!



Празнично украсеният мол с щъкащи насам-натам вещерски създания :)))



В очакване на шоуто...



Ето го и Орлин!



Нека всички злини - малки, големи, подскачащи, дебнещи в килера, дремещи под дюшека или пък коварно скътани в гънките на собствените ни души, да се махат - ако не доброволно, то с малко или повече помощ:))))

Усмихвайте се и гонете злото от себе си, от мислите, покоите,  дома си - от цялостното проявление на живота си!



На чаша червено вино /нито повече, нито по-малко:)/ на коктейл след семинар във връзка с проблемите на алкохолната зависимост...Е, пожелавам ви да сте "зависими" /в позитивиния смисъл/ само към най-искрящите проявления  на човешката любов - във всичките й измерения...

Ще се сбъднат мечтите ти! Желая ти го от сърце!!! :)

Да се отвори вратата на щастието и сбъднатите мечти :)

Точно така, Нуши, злините да бягат надалееееч...;))) Подобавъщо си отбелязала Хелоуин, така че от тук нататък - нищо лошо повече! Лошотиите са избягали безвъзвратно!:)
С усмика аз, Ася...:)

Имаш до себе си толкова красива и предполагам добра душица, дъщеричката ти, имаш емоциите, близките хора с които можеш да споделяш радост и тъга. Имаш и работата си, която предполагам обичаш, срещата с хората и комуникациите с всички заобикалящи те.
А какво би казала и писала, ако всичко това го нямаш, ако дори една част от това ти липсва? Повярвай ми, направо е кошмар, и ако си мислиш или някой ти каже, че се свиква, просто не му вярвай. За това писах по-горе, че си щастливка. От всичко имаш, по колко, ти ще кажеш, или поне ще прецениш за себе си. Хубав ноемврийски ден, и честит празник, деня на будителите. :)

Бъди щастлива, Теменуга!

в празното се вмъкват злите духове

Поздрави

Беше ми гласче 11 100, изчаках...до 11 111! Знаех, че ще сте само прекрасни създания на Господ - познах!...Мини през мен...просто да се поздравиш! Аз забавям, но никога не забравям! :)

Нека силата(разбирай ЛЮБОВТА!) да е с теб! :)

Тук винаги има добър позитивизъм...така, че ...
НЕКА!!!!!
:-)))))))))))))))))))))))))))))

Всичко, което сама си пожелала да ти изпълни ъгълчетата с бъдене!Скоро и всепълно!:)

Да бъде, според желанието на сърцето ти и според Неговата висша воля!:)

Залепих на тез котки :) Нека са си две.Тя малката ще да е щерка ти:)) И от мен-далеч от теб да бяга лошото!:))

Нека, T.!

Амин!

което душата ти си пожелава!
Бъди благословена!

Дано! Благодаря ти! Мечтите се сбъдват понякога, особено когато са скромни и постижими...:)Но и най-смелите понякога изненадват със сбъднатост. Така че - нищо не ни пречи да мечтаем, дори да е тайно...:)
Поздрави!

Да се отвори...Но и да се пази ключът за тази врата, все пак, не за да се връщам към неблагополучията, а да помня...:) Никое щастие не е паднало от небето, нали, а е изстрадано и заслужено...Другото е нетрайно и неистинско...
Благодаря ти!

И ти ме усмихна, Ася!
Така е, празници като Хелоуин се отбелязват подобаващо, за да бягат лошотиите и да оставят пространство за повече светлина и оптимистични настроения!
Дано зимата ми донесе повече споделени случвания, че нещо доста съм се омърлушила напоследък. Но крайно време е да настроя на една по-успеваема вълна:)
Поздрави от топло-есенен Бургас!:)))

Права си! Би трябвало да съм доволна от това, с което съдбата ме е ощастливила...Но има и неща, които остават отвъд очебийното...Има неща, които продължават да ми тежат, но въпреки това, компенсаторният механизъм в Природата никога не позволява да се случват безсмислени неща, както и злините да бъдат перманентни и непреодолими /когато сам си вложил много от себе си, за да осъзнаеш слабостите и грешките си.../.
Благодаря ти за хубавите и искрени думи! Хубави и изпъленени с позитивизъм есенни дни ти желая!

Толкова ми се иска най-после да заспивам и да се събуждам истински щастлива, но не еднократно или за лимитиран период от време, не еуфорично забързано и нетрайно, а просто дълготрайно, топло и истинно...

ЕЕ, нека...
Силата /т.е. любовта/ може би никога не са ме напускали, но е време да излязат от фактическата дрямка и да станат по-дейни, побутвайки ме към нещо по-добро...:)
Благодаря ти за поздрава! Хубава песен, хубаво настроение!

Радвам се, че въпреки проблематичните възли в живота ми, отразени в постингите ми тук, е осезаем позитивизмът!...
Нека...И дано, най-после!

Колко хубаво си го написала - "да изпълни ъгълчетата с бъдене"...Е, Божа работа, но се моля наистина моите тъмни и плачещи душевни кътове скоро да бъдат огрени от всетоплещите лъчи на споделеното чувство, най-после...А си мисля,че толкова дълго време вече си го пожелавам, почти 7 години след развода ми, и все не се случва, че вече наистина е дошло времето, ако се вземе предвид, че един цикъл от човешкия живот е развнозначен на 7 години, е време цикълът на самотата просто да бъде окончателно загърбен:)
Благодаря ти, изпращам ти топла усмивка!:)

Котаранките са симпатични, да:)
А лошото - да бяга, да, и колкото по-надалеч, толкова по-добре! И без да напомня често за себе си, а и дори да го прави, да съм имунизирана вече:)))
Поздрави!

Благодаря ти! Щом толкова хора ми го пожелават, а и аз самата, то може и пък да се сбъдне:))))

Амин. Какво друго би могло да се добави...

Да бъде, slavei! А когато желанието на сърцето ми се слее с волята Всевишна, тогава пътеката, следвана от душата е осветена свише и нещата се случват според Божествените канони...
Благодаря ти за доброто, вложено в думите ти!

Нека е пълен животът ми, да...А злите духове - да бягат надалеч, нежелани гости са:) А и се пъдят с вътрешна светлина, нали:)))

Поздрави и от мен, и благодаря за интереса към блога ми!

Благодаря ти! Душата ми си пожелава само едно - вътрешен мир, любов, хармонична цялост на истина, надежда и красива сбъднатост...

пожеланието! Хареса ми и разказът в снимки. :)))

Дано се сбъдне, най-сетне, защото наистина вътрешните ми сили, изразени чрез външо равновесие, се изчерпват...
Благодаря ти и се радвам, че снимковата поредица ти е допаднала:)))

се въоръжиш с Надежда и да се бориш срещу отчаянието, което те връхлита понякога. Бъди смела и нека душата ти намира радост и удовлетворение в живота! И най-вече бъди обичаща и нека Любовта да бъде спътница в живота ти! Желая ти го от сърце!

Така е - Надеждата, макар и временно посърваща, никога не ме е изоставяла и именно тя ме е крепяла, дори в моменти на очебийна безпътица...
Не ми остава нищо друго, освен да бъда смела, да отхвърля страховете си и да си позволя отново да обичам, когато съм готова за това. Досега явно не съм била, и съм била изпепелявана...
Благодаря ти! Твоята сватба е за мен пример за истинско съхранение на българщина, дух и преклонение към светостта на традициите. Така че пожеланието идва от един наистина стойностен човек, съумял да реализира доброто, което носи в себе си, в едно достойно съществуване!
Желая ти непресъхваща Любов!

Прегръщам те!

И аз ти благодаря за топлото отношение, като че ли точно топлина не ми достига...Мъча се да живея без нея почти, но е трудно...Прегръдка и от мен!

Стига си се тюхкала така,защото:
1-Никой не е дал определение за "щастие.
2-Един умен човек е изказал следната мисъл:"щасти-
ето е като здравето -ако не го забелязваш,значи го
имаш"...Добре е да се замислиш върху тази мисъл.
3-Не се ли замисли,че в момента,когато си завиждала
на 15 "двойки",че 30 човека са завиждали на теб?
4-"щастието"(ако въобще съществъва) е като жена-
та-колкото повече го "гониш",толкова повече
то бяга от теб.
5-И едно мое налюдение от Живота:"Щастието е
просто и естествено,отсъствието на нещастие!
БЪДИ ЗДРАВА И ПО-МАЛКО РАЗСЪЖДАВАЩА!
ЩАСТЛИВ Е САМО НЕМИСЛЕЩИЯ!

Благодаря за толкова обстойния отговор /по-дълъг от самия ми постинг:)/
1. Щастието е неопределяемо, да:)...
2. Не забелязвам нищо, да, но не смятам, че щастието би трябвало да е фантом, според мен, може да е миг, но се усеща - с цялото същество...
3. Никога не завиждам, оперирана съм от това чувство. А на мене защо биха могли да завиждат, още повече двойките /евентуално щастливи.../ Аз станах една перманентна самотница, това вече твърде много започна да ме изнервя...:)
4. Не го гоня това щастие, което ти причисляваш към женския род:) Изобщо даже не мисля за него вече, научих се да живея някак си:) ...
5. Отстъствието на нещастие е малко относително, както и формулировката на щастието...
Но си прав /а/ - не знам какъв е родът на пишещия коментара, но предполагам, че е мъж, за това:
стига съм мислила, каквото - такова:)
Благодаря за пожеланието да съм здрава, всичко друго ще се нареди, ако не се нареди, ще му направим стачка:)

Че сме истински щастливи, когато дъхът ни спира...
И ние си спомняме именно тези моменти когато този дъх не го усещаме.Та мисълта е :
"Да живеем за миговете, в които дъхът ни спира!!!"
:-))))))

...Сигурно е така, но не ми се е случвало от цяла вечност какво е, дъхът ми напоследък е спирал само поради неприятностни, някои - доста трудно поносими...Дано този неблагоприятен баланс се промени и позитивира, защото може да съм зверски търпелива и издържлива, но си има граница прагът на търпението...:)

Ще си позволя да ти напиша само един малък откъс от книгата на Хорхе Букай " ... Колко щастлив ще съм с онова, което нямам. А онова, което нямам, не е кола, нито къща, нито жена. Онова, което нямам, е онова - което - нямам, тоест, нещо невъзможно. Иначе казано, ако се сдобия с онова - коеот - нямам, няма да съм щастлив, защото, като го получа ( кола, къща, приятелка и т.н.), то престава да бъде онова - което - нямам, а според аксиомата мога да бъда щастлив само ако притежавам онова - което - нямам.
- Но от тази клопка няма спасение!
- Няма, ако не успееш да промениш аксиомата.
- А можеш ли?
- Всички образователни модели и норми могат да бъдат преразгледани, за да се потвърдят или коригират. Цената, която трябжа да платим е, 1е ценностите, свързани с установения ред, ще се разместят. Ще се почувстваме объркани и ще открием нов ред, отговарящ на новата ни действителност. Но когато го направим, ще бъдем възнаградени: ще оценим това, което имаме, и ще се радваме на това, което сме....
Всеки сам трябва да потърси своя отговор и той не може да бъде открит извън него.
Ако искаш прочети книгите на Хорхе Букай - " Нека ти разкажа", " п риказки за размисъл" и " Писма до Клаудия" има ги по книжарниците.

Поздрави от мен :)))))

Благодаря ти много за интелектуално-емоционалната препратка! Така е...Имайки това, родено в мечтите ни, но вече материализирано, като че ли принизяваме същността му и...така, до раждането на новата мечта...Истината е, че трябва да оценяваме именно това, което имаме, иначе и то би могло да ни бъде отнето от съдбовните върхушки...
За книгите - също благодаря, ще ги потърся в нашата "Хеликон"!
Поздрави - бургаски!

Извинявай,но ти не само не си престанала да гониш
"щастието",но това не напуща въобще съзнанието ти.
Загнездило се е там,като червей в ябълка и дълбае
ли,дълбае.И не отхвърлиш ли тази мисъл от там,по-
скоро ,не си ли отиде неусетно,не искам да те пла-
ша,но нищо добро не те чака.
А В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ТИ СИ ЩАСТЛИВА,ЗАЩОТО:
- си в добро здраве;
- дъщеря ти е добре и сте в прекрасни взаимоотно-
шения;
- имаш добри приятели
- имаш работа,която ти осигурява приличен мате-
риален статус и духовно удовлетворение;
- и като бонус: ти си една красива жена.
Нима искаш нещо от това ,или всичко да ти липсва,
за да разбереш със закъснение,че си била щастлива?
..А ако толкова много ти се иска,можеш да започнеш
с едно интересно мото,което прочетох към един
блог:"Един час сериозен зъбобол,лекува всяка деп-
ресия"
Пожелавам ти сериозен размисъл преди този "един
час...."
Със здраве!

Е...Няма какво да добавя. Май...
Все ще се намери нещо, обаче, така че бързам да приключа с отговора си, да не кажа нещо излишно:)...

...Бързаш да приключиш с отговора си,защото те е страх да не кажеш нещо излишно...
На кого? на мен,или на себе си? Ако е на мен,можеш да кажеш каквото си искаш.Аз може да не ти отговоря.А може и просто ти да не ми отговаряш.Най важния и единствено важния отговор,обаче е този,който ще зададеш на себе си.
Защото той всъщност стои някъде в твоето съзна-
ние и е добре(за теб),колкото е възможно по-скоро,просто и естествено да се срещнеш с него.
Желая ти здраве и ползотворна "среща".

Благодаря, но наистина проповедническият тон...не отива като че ли за човек, който е на достопочтената вързаст от 39 години.../визирам себе си/. Въпросната "среща" не зависи от мен, поне засега. А и "совите не са това, което са..." и не всичко е такова, каквото изглежда на снимките...

Извинявай за "проповедническия" тон.Бях си въобразил,че се опитвам с нещо да помогна,имайки
опита от своите години,които са с 28 повече от твоите.Но се оказва,че за сетен път се потвърждава
правилото-"не предлагай неискана помощ".Може
би е важно всеки човек сам от собствен опит да
преоткрива себе си.
Остани си със здраве.

И аз се извинявам за по-драстичния тон, имах доста сериозно емоционално сътресение / не любовно.../.
Иначе, така е, базирани на собствен опит, изводите са най-ценни - преживени, преболедувани, помърдели от почувствана болка...
Всичко добро!