...Отново не бях писала дълго тук.  Днес отговорих на коментарите от предишния си постинг, като се извинявам на всички за забавянето.

Просто имах своите проблематични възли, които предполагаха пълноценно себестоене в реалното измерение, за да се уталожат вечните предизвикателни огньове на съпътстващите ме трудности.

Като че ли градацията на спъванията по пътя ми беше екстремно стръмна напоследък.

Като че ли нечистите селения бяха твърде настоятелни в стремежа си да ме погълнат и асимилират, превръщайки ме в безплътна сянка на страха, съмнението, отказа от надежда...

Като че ли всеки мой вътрешен изблик на демонстрация на стоицизъм и духовна сила бе ехидно стъпкван от нови грайфери на съдбовни каламбури.

Като че ли имах чувството,  че дишането ми ще спре ритмичния си ход, а сърдечната кардиограма  ще премине в параметрите на символичната Линия на смъртта...

Но това бе само вътрешното изражение на моите борби, почти в библейски стил...

Външно не спрях да търся, да се боря, да откривам пътеки, да премахвам със сърпа на устоите тръните на забравата и криворазбраните „ценности”...

Устоях. За „n” – ти път.

Нормализираха се – тягостно бавно и лъкатушещо несигурно, основните диаграми, очертаващи съществуването ми.

Запълниха се празнините, зеещи като паст, обещаваща разнопосочна невъзможност.

Балсамираха се раните, неспиращо кървящи.

Уталожи се неистовата нужда от взаимност.

Усмири се ритъмът на сърцето, което се умори да чака любов.

Няма любов.

Поне в тази точка на застопоряване – НЯМА.

И като ироничен отблясък, напълно синхронизиран със  симпатичните абсурди в моя живот, само за десетина дни съдбовната нишка ми предостави няколко „неслучайни случайности”.

За този отрязък от време се появиха /сякаш от Нищото, като прожекция на паразитни кадри в нескончаемата пълнометражна житейска лента/ трима от повече или по-малко значимите мъже от миналото ми. Т.е. това са почти всичките мъже в моя живот...А с някой от тях дори не съм имала истинско съприкосновение, в смисъла на земните проявления на взаимоотношенията между мъж и жена...

Първият изникна, за да напомни за собствената си неспособност да задържи уважението на жена, като съвсем почтително му пожелах щастие – без мен.

Вторият – с когото имах болезнено мъчителна връзка, изтъкана от свръхдоверие /от моя страна/ и преминаване през всички етапи на една качествена издънка и срутване на доверието /от негова страна/, изникна като комета, долетяла от неговия, напълно непонятен за мене, свят.

Но този път бях бронирана.

Посоката на неговите намерения бе рязко сменена – поради моята вече отработена способност да се себеотстоявам, осъзнато...Не съжалявам. Макар и до съвсем скоро да си мислех, че ако именно този мъж се появи, дори след година и 3 месеца, откакто не бях го виждала, не бих му устояла.

Не би. Хората се променят. Моето сърце – също. А го обичах. Или по-точно – тогава имах неистова нужда да обичам някого...

А третият, който най-най-най-ненадейно се появи...

Изтръпнах.

Тези, които следят блога ми, знаят колко сълзи изплаках от невъзможността, която сама избрах, защото знаех, че приемайки някаква форма на връзка тогава – преди точно една година, бих предначертала бясната траектория на едно почти сигурно самопогубване...Защото обичах безумно, влюбих се безпаметно, в мъж, с когото аз самата отказах взаимност, именно поради факта, че го исках прекалено много. Много повече, отколкото той – мене...Защото той е почти Съвършеният мъж. И е космично недосегаем – в кристалната крепост на своя талант. А аз съм една обикновена, уморена от липсата на обич в живота си, жена.

Точно затова изтръгнах онзи Вопъл към невъзможността, тогава...

Струваше ми много. Но преминах и през това.

За да осъзная сега...Че...

...Точно в този момент не мога да изпитам обич към никого /разбира се, изключвайки детето, близките, приятелите си/.

Това не ме плаши дори.

Може би точно този вакуум ми е нужен, за да съм начисто със себе си, ако /ЕВЕНТУАЛНО!.../ Съдбата е приготвила някой /последен/ дар, надявам се, не кисел, горчив, стипчив, червив, гранясал или гнил, този път...

А такъв, какъвто вкусът ми ще приеме като Райско изражение на земните рецептори.

 

 

 

Те отминават неусетно, и оставят неясни следи, дори понякога няма и такива. Така че не е за претиснение, в живота няма нищо случайно. Може би ти трябва малко почивка, понякога обичта и себеотдаването уморяват самите нас. Хубав ден. :)

че няма кантар на чувствата, но един баланс никак не е излишен, макар и трудно случващ се, доколкото единият винаги обича повече. Може би тъкмо такъв баланс на чувствата, на взаимната обич търсиш и очакваш - пожелавам ти го от сърце, в комплект с мускатово грозде!
Поздрави!

вътрешен мир, когато намериш и не съдиш и не обвиняваш и Него не търсиш, ще откриеш Любовта и връзката, която първо ти трябва, за да достигнеш хармонията в съществуванието, а това е връзката със самия СЕБЕ си. Тогава цялата природа ще пее в тебе и вратата за истинската любов ще е отворена. Сега ти си я затворила, а искаш Някой да влезе. Понеже е дълго за обяснение ще ти напиша постинг.

че си една обикновена, уморена от липсата на любов жена. Според мен си необикновена и много обичана жена- от близките, приятелите, детето си...това не е малко. А в другия смисъл на любовта- просто имаш нужда от нещо специално и сетивно като теб, сродна душа...
Прегръдки!

да седнеш и да излееш това насъбраното в теб. Да решиш, че не можеш да допуснеш мъж до себе си в смисъла, който би те задоволил емоционално. Да насочиш енергията си в нещо, което те кара да се чувстваш добре и да махнеш с ръка на миналото - така или иначе нещата са отминали. Всяко изживяно нещо си има своя смисъл, нали знаеш онази приказка - че каквото не ни убива, ни прави по-силни. Ти убита ли се чувстваш? Заради тримата мъже в живота си? Не ми се вярва.
В живота има много стойностни неща, чиято липса забелзязваме най-често чак когато ги загубим. А в същото време случва се да търчим подир някаква идея, която често се оказва илюзорна.
А любовта...тя обикновено се появява точно когато не я търсиш. Изобщо не я мисли нея... ;)))

Много си искренна...

Няма случайности, вече се уверих. Няма и притеснения - вече. Изчезнаха и страховете, тревогите, несигурността, съмненията...
Уморих се да се себотдавам. Крайно време бе да намеря собствената си цялост и да слепя счупените парчета от себе си. Почивката ми беше нужна, и още е...А когато е наречено от небесния благослов, ще се случи това, което трябва да се случи...
Поздрави и хубава седмица!

Трудно, трудно, май невъзможно /за мен.../случващ се е този синхрон на /почти/ балансираното взаимоотдаване и взаимосподеляне...Нямало го е това при мен, може би само понякога, само на проблясъци, за лимитиран период от време...
Благодаря ти...Може пък и да ме очаква. Точно това:)
Знае ли човек:)...

Права си...Хармонията вътре в самата човешка същност е основополагаща за едни балансирани отношения, които се базират на преливащо доверие и обич...Но, затваряйки се, всъщност не противореча на себе си, т.е. не демонстрирам нежелание за взаимност, като същевременно чакам някой да се появи. Нищо не чакам. За първи път може би...Нищо и никого. Ако ще е полувариант, не бих го приела.
Благодаря ти за задълбочения и мъдър коментар!

Е, Руми...Направо се изчервих:) Толкова комплименти...
Всъщност, наистина съм една уморена жена. И дори преустанових чакането, което явно е безплодно. Но си права, нищо, различно от сродна душа, не бих приела повече. Може би с напредването на възрастта, просто преставам да правя ненужни компромиси. А може би така трябва:) Как мислиш...?
Прегръдки и за теб и малката чаровница!

Не, не се усещам убита, напротив. Жива съм. Само че съм леееко обезверена... Иначе, да...Не я чакам вече, тази вечно изплъзваща ми се любов. Може пък да не съм орисана да я позная във великолепието, в което се въплъщава в други човешки души...А може би просто съм чакала по-дълго, за да я позная - в целия й топъл, натежал от зрялост, блясък...
Времето ще покаже. Аз вече съм индиферентна към измеренията на чакането - емоционални и времеви. Наистина съм застопорена в моето НЕ-чакане, а животът си тупти в обичайния ритъм. Безлюбовно...:)

Винаги съм искрена. Това не ми е просто стил, а същност.

На Земята няма любов!
Твоето е копнеж към съвършеното, към божественото!
Ти страдаш, защото няма с кого да го споделиш.
Мисля, че се постига в друго измерение, където всичко е любов.
Оттам идва словото ти, което жадните поглъщат.
Благодаря за тази велика изповед!

Благословени сме на земята единствено в роля на даващи.

здравей, позволих си и аз да споделя ...любовта ако е почукала на друга врата, твоята няма да отмине ..тя не пропуска да се покаже Истинска , Силна и Възможна.Вярвай в това!!!!успех ти желая във всичко!

защото са оценили какво са загубили. И искат да върнат онзи момент, в който са били щастливи или да поправят грешките си!!!

Но колкото повече я търсиш и тичаш след нея, толкова повече тя бяга пред теб...

Живей живота си така, като че ли тя не съществува, въди себе си а не влюбена и жертваща се за някого...
Формулата: "Обичам те и ще ти дам това което никоя друга няма да ти даде" те обезличава. Някога жената е била "спатница в живота на мъжа", но сега тя е "съмишленик и партньор"...
Мога само да ти пожелая да намериш човека който те заслужава, защото си прекрасна и си личност, каквата рядко се среща в тези времена и като всяка жена заслужаваш да имаш своето щастие...
Пожелавам ти го искрено и от сърце...
Поздрави :)

Включително и препратките към по-стари постинги.
Сега те чувствам много, много близка...

Животът е толкова хубав...ти самата си случващ се миг на любов...ти самата си истина, отговор...най-ценното! Ти си жовот....

любовта се появява не, когато не я търся,
а когато съм достатъчно концентрирана,
за да не я пропусна, да й отговоря подобаващо.

Поради лошото възпитание някои искат да кажат, че няма любов тук на Земята, а трябва да летиш в облаците, медитираш или умреш, за да я срещнеш.
Не, има я на Земята, но е въпрос на добри взаимоотношения между хората. А шматки винаги е имало, които рекламират неземното, поради нежелание да изработят земното.

Мисля, че трябва да следваш своя път и вътрешният си глас, както и досега си го правила, а по отношение на компромисите- точно така, без ненужни такива, под вола теле няма...
Прегръдки

Горе глават! ти знаеш как! Поздрави!

имаш фиксация на темата любов. А толкова други неща могат да направят един човешки живот пълноценен и смислен. И ако се огледаш, с радост ще установиш че съм права!! Не отичам щастието от споделената любов, но някак си когато прекалено се взираме и я търсим , тя все ни убягва. Желая ти приятни емоции през настъпващата есен!
Вили
пс: забелязваш ли, как нашето поколение се откроява и категорично рзграничава от по младите?? По граматиката на езика най-вече. Веднага различавам кога общувам с някой по млад(тук и навсякъде в интернет). Много са неграмотни! Защо така по дяволите??

Може би е така...А може би просто не искам да се откъсна от идеализираните представи за този, който ще се слее с душевните ми търсения...А може би просто на моята възраст вече компромисът за мен е равнозначен на себепредателство...
И все пак, може би някъде в Божествените планове за всяка една човешка душа има по една сродна такава. Въпрос на извървян път - и фактически, и символично, е да се срещне разпознае тази душа...
Благодаря ти!

...Истинска и възможна...Вярвах, че съм я срещнала, преди 5 години...Уви, изпепели се само за по-малко от 3 месеца...След което ми причини почти 3 години непрежалимост...Сега просто искам, ако се случи, да е топла, човешка, уютна и дълготрайна...Нищо повече не искам...
Благодаря ти за куража!

Може би, скъпа приятелко...Може би...Но точно в тези случай мъжете надникнаха в душата ми, защото мислеха, че могат отново да се оглеждат във водите й безпрепятствено, както и да отпиват с алчни глътки от нея - безнаказано...Не. Душевният ми кладенец вече е с похлупак, достатъчно тежък, макар и прозрачен...Никой от тях не е осъзнал грешките си, грешки не е имало. Имало е разминаване.

Благодаря за мъжкия поглед върху моя женски проблем:)...
Така е, моята грешка в брака ми бе, че се отдадох безпрекословно и бях повече всеотдайна, отколкото бившият съпруг се е нуждаел и е могъл да понесе...После се влюбих зряло и силно, но по-силно и по-зряло, отколкото самият мъж би могъл да приеме и да отвърне с реципрочност. После имах 2-3 грешни нагласи по отношение на мъже...Наистина бе крайно време да започна да се себеуважавам, а не да се разстилам като защитна сянка около обичаните или не толкова обичани мъже...

...Плачът, особено сподавеният, е признак на съпричастност. А една съпричастна душа е минала по жаравата на преживените и поднесени тук под формата на слово чувства...Ти знаеш какво е да загърбиш нещо, което истински си обичал...Но осъзнато - да го обичаш и да го загърбиш /визирам най-вече третия мъж, който си остана за мен само химера, защото аз така поисках.../ И защото така трябваше...

Хубав е, защо не...А аз самата съм била "случващ се миг на любов", но ...отдавна, отдавна, някога, преди, не си спомням кога...Забравила съм, вече...

Концентрирана съм...Но не усещам нищо. Наистина.
А имам интуиция, принципно. Може би ме чакат още студени самотни полета на самотата...Е, каквото-такова:)

Има я любовта тук, на Земята. Била съм свидетел. Не я отричам. Но аз не съм я срещнала, може би защото още не съм била готова за нея. Може би ме очаква. А може би ще се разминем. Знае ли човек:)...

Много се радвам, че ме разбираш! Наистина следвам вътрешния си глас и този път не бих се отклонила - заради външни фактори или заради нечие въздействие, на каквото и ниво да е ...
Прегръдки и за теб!

Поздрави и за теб - заради куража, който ми даваш, по интелигентен начин, и чисто по женски - с хъс и енергиен заряд!

Права си, Вили...
Не търся вече нищо. Имам фиксация, да, но мисля, че сега по-скоро метаморфозира във фобия:)
За грамотността - май не е до възрастта, а до културата и личните търсения и амбиции. Има и много интелигентни и грамотни млади хора, няма правила, но има и доста неискащи да се развиват по-широкоспектърно. Но пак е въпрос на личен избор. По-младите пък имат гъвкаво мислене и са по-практични от мен примерно, която съм доста ригидна в някои свои разбирания...
Поздрави!

Винаги си имала трезв разум, и сега също го използваш, абсолютно се права и при мен е така "защото мислеха, че могат отново да се оглеждат във водите й безпрепятствено, както и да отпиват с алчни глътки от нея - безнаказано...Не. Душевният ми кладенец вече е с похлупак, достатъчно тежък, макар и прозрачен...Никой от тях не е осъзнал грешките си, грешки не е имало. Имало е разминаване. " копирано от мнението на Теменуга

Приятелко, и при мен е така.

Щом си устояла на Съвършенният мъж...Нима има такъв, или просто в твойте очи изглежда съвършен?
Още повече, че явно и ти самата съзнаваш - съвършенство няма.Светът не би се развил, ако имаше съвършенство.Може би за това имаш такова ...ммм...дистанциране от съвършенството...За да неоткриеш, че всъщност не е такова!!!
Успяла си най-после да се помириш със себе си.
Ами това е...От тук нататък те очаква едно спокойствие (нямя дя су плашиш) което понякога ще ти се струва че е някаква сивота и безвремие, но всъщност ТОВА те издига на следващото ниво ...с по-малко терзания и страдания и повече радост и любов.
Това нива не е последното - съвършенство няма, нивата са безкрайни...
:-)))))))))))))))))

Не искам да си тъжна! Целувки и пожелание за вълшебен ден!

...Трезвият ум ме е спасил...от умопомрачение, продиктувано от поредица изритани чувства...
Няма друг начин, прощаваш - наистина истинно, всецяло. И продължаваш...

...Така е, защото сме твърде близки като светоусещане и емоционална реактивност. Оставям настрана фактът, че сме братовчедки /макар и далечни:))/ от рода на Захарий Стоянов.../което обяснява страстта ни към писаното слово:)))/

...Почти съвършен беше, и още си е...Но само почти, защото съвършенството би обезмислило процеса на растеж на човешката душа...Но не беше мъж, който би могъл да ми даде сигурност, стабилност, реална подкрепа и бъдеще. Затова отказах да се досегна до /може би/ звездно преживяване с него, защото знаех, че щеше да остане просто без последствие.../пак може би, защото никога човек не може да е абсолютно сигурен.../
А какво ме очаква...Не знам все още. Засега съм не точно във вакуум, а във фактическа изолация, не само доброволна, а и като случване в живота ми.
Благодаря ти за хубавите думи.
А за нивата на израстване...Безкрайни са, да...Дано съумея да надникна в някое от по-висшите нива:)...

Благодаря ти! Не съм тъжна...Винаги съм усмихната, макар самотата все повече започна да ми тежи...Явно остарявам...:)
Желая ти споделеност и много усмивки, породени от нея!