Ето, че достигнах до подстъпите на подобни, на пръв поглед недосегаеми чрез човешко усилие, скали...
В символичен план, разбира се...
Последните месеци от живота ми бяха може би едни от най-драматичните. Не толкова като събитийност, а като пренаместване на пластове, изригване на неочаквани вулканични натрупвания, избликване на свръхгорещи подземни води, скривали задълго утайките на подмолни влияния - достатъчно отчетливо улавяни с вътрешните сетива, но и старателно отклонявани от онази, все още наивна част от мен, която отказва да повярва, че на доброто не е задължително да се отвръща с добро, дори наопаки...

Нямам друг избор, освен да превъзмогна отвратителното усещане за сблъсъка със себесбъдващото се пророчество - нещото, за което не само подозирах, а и бях уверена, макар и  нежно настоявайки да се успокоявам със самозаблуди...

Нямам друг избор, освен да прехвърля тръпчивото и настойчиво усещане за обидата и да я пресътворя в нещо, което е неин противовес и противоотрова - преформулирайки ситуацията, да се опитам да поставя на символичните везни позитивите, неутрализирайки негативните емоционални парчета.

...За стотен път преливам чувства и отблясъци от моя житейски поглед и светоусещане тук...
За стотен път пресътворявам моето скромно съществуване в малки отрязъци писано слово, като набързо и небрежно откъснати страници от романната цялост на живота ми...

За стотен път отварям капака на символичния съд на душата ми и с позволение давам достъп на вас, съприказчиците ми тук, да се досегнат до нея - независимо дали парейки се, осмивайки ме, игнорирайки ме, понякога може би стопляйки се или емпатично съпреживявайки, до разноликите кристални отблясъци на моите житейски случвания...

Душата ми е преминала през 100 емоционални състояния, реално отразяващи съприкосновението с "живия живот", пребродила е Долината на мълчанието и Пустинята на болката, имала е своите красиви избликвания и неминуеми посървания - като част от изгревно-залезното начало...

Имала е своите влюбвания - твърде сгъстени като интензивност на случванията и съвсем късометражни - като бясно преминаване на кадрите, ваейки една драматична миниатюра, вплела нюансите на различни не филмови, а житейски "жанрове"...

Имала е своите безумни вътрешни разкъсвания, които е пазела ревностно от външни издайнически проявления...Имала е самопредателства в подстъпите на отчаянието...Имала е надежда. Имала е и благословията на силите свише, които винаги преподреждат шахматните фигури на хипотетичната дъска на живота, така, че да погалят със съдбовна ласка онези души, които са съхранили достойнството си и не са загърбили идеалите си /понякога напълно противостоящи на прагматиката - неминуема.../

100 пъти по 100 изказвам пред себе си максимата, че по-добре запазила същественото и видимо изпразнена от материални дивиденти или такива със съмнителна стойност, отколкото предала единственото, което имам - честта и същността си.

Не съжалявам.
И вярвам, че ще изплета нишката на моя жизнен път докрай по този начин.





Дъщеря ми - преди 2 години, въплътила гените, носещи свободолюбивия дух на два революционни рода...

И сега..., пеейки символичното "Не изчезвай"...

Ти можеш!!!

От сърце ти пожелавам щастие и успехи!

ЩЕ МИНА И НА 100 000- Я !:)
БЪДИ ЗДРАВА ЗА ДА ОСЪЩЕСТВИШ МЕЧТИТЕ СИ И МНОГО ЩАСТЛИВА!:)

Никой не умира девствен,живота ебава всички!!!

и всъщност продължава и след нас

се търсим по високите скали
в морските дълбини
а нашата същност е на открито пред нашите очи.

Чедесно е, че си успяла да се откриеш. Честито

Още толкова, по толкова!
:)))))))))

Аз моя 100-ен...го пропуснах в суматохата! :)))

Много любов за теб!!! :)

:)

един огромен окен като теб не се затваря в малки кутийки. Разтвори се с цялата ти големина и... се разлей :))

и себеоткриването са непрекъснати актове.Важното е да има движение.
А дъщеря ти е разкошна!

Сбъдването и пребъдването ни - чрез децата ни, и техните деца и...
Поздрави!

защото живота е непрекъснато движеща си енергия в различни форми. Още 100 нови постинга да напишеш, мила, да плачеш и да се смееш, та значи да живееш!

Имаш усет за красивото!Не може да ти се отрече!

твоите 100 години самота, мила..

Изпълнението на дъщеря ти е страхотно!.. Поздрави!

Само положителни емоции пожелавам!

Радвам се за теб! Сигурен съм, че ще изплетеш нишката на своя жизнен път честно и докрай. Дъшеричката ще ти помага, както и ти на нея!

Успехи!

Иии имаш прекрасно момиченце, всъщност, тя е причината да ти пиша коментар:)
Пее страхотно и е много хубаво:)
Поздрави я от мен и й пожелавам успешна учебна година:)

поздравления ... :-)

дано никога не спираш да пишеш :)правиш го великолепно!а дъщеря ти е прекрасна,като теб :)
много усмивки,щастие и щастливи изригвания на пластовете ти желая :) знам прекрасно какво говориш..

Ти си прав:) Оказа, се че мога...Засега сбъдването е несподелено, но важното е, че открих себе си и себеуважението...

Благодаря ти! И се извинявам за забавения отговор, имах нужда да остана малко настрани от водовъртежа от емоции, които споделях тук напоследък.
Много светлина по пътя ти желая!

Благодаря ти! Е, чак до 100 000-ен няма да достигна, освен ако не живея най-малко 100 години и все още /дано!:)/ съществува blog.bg :))))
Поздрави и хубави дни пред теб ти желая - във всички аспекти!

Е...:) Съвсем си е така:) Няма какво да кажа...Освен че и аз продължавам, ей така - напук, и оцеляваща:)
Паралелно с живота, който, понякога гаврейски се привидно с нас, ни научава да сме стоически издържливи, т.е. услуга ни прави добрият стар каубой Живот:)))...

Да...Най-очевидното понякога е точно пред очите ни, но някак си сетивата ни са закърнели да го съзрем...
Открих се /а може би не нацяло/, но процесът бе изключително болезнен и труден...Но опитът през болката е може би оптималният и носещ прозрения, които в лоното на привидното спокойствие не биха могли да бъдат постигнати...

Благодаря ти! Е, не се знае докога и как ще пиша тук, но възприемам пожеланието, ако не 100 Х 100 постинга, поне толкова, колкото ще са достатъчни, за да се чувствам себеотразена и себесподелена тук:)!
Поздрави!

Е...Любов няма. Нещо се поотчаях, че не съм способна да се влюбя вече...Но ти благодаря за пожеланието, знае ли човек, какво го чака зад ъгъла...:)
В следващия постинг ще загатна защо съм нещо обезверена относно любови и прочие...:)

Връщам усмивката в троен размер:)))

Да...Така е, стига да имам шанса да го направя, бих. Засега се вмествам в рамки, които не са скроени по моите вътрешни стандарти, но няма как - адаптационни процеси...Но чакам Мига на своето пълно разливане...В океански размери...
Благодаря ти за мъдрите слова, подкрепящи!

Права си! Нека този непрестанен процес на себетърсене и себеоткриване да бъде не в спираловидната посока надолу към отчаянието, а напротив - към звездното изражение на земната ни същност...
Благодаря ти за хубавите думи относно дъщеря ми, нали знаеш, майките сме си пристрасни!:))) И така трябва!:))) Поздрави и на твоята прекрасница! Доколкото си спомням, е на възрастта на моята:)

Tака е! Сбъдването никога не се побира в рамките на един човешки човешки живот, затова са децата ни - естестевното ни продължение, въплътило нашите неосъществени желания и надежди...
Поздрави и на теб и много усмивки ти изпращам!

Благодаря ти! А енергийният житейски водовъртеж е предизвикателството на Съдбата - във веченото движение се крие механизмът на развитието, превъплътило натрупванията от миналото и уроците на настоящето...
А за писането и живота! Да...Малко позабравих писането, поради чисто земни проблеми и възли във взаимоотношения и житейски конфигурации...Но ми липсва, и чакам да се завърна отново към отражението на същността ми в думите...
Поздравления за последния ти постинг, който е истинска еманация на естетската ти природа!

Благодаря ти за оценката. Макар че е вкусът е наистина субективно възприемано понятие...

Дано, мила Кристина...Дано. Но, честно казано, вече не страдам от фактическата си самота, защото имам своите близки, приятели, имам дъщеря си. Или ще е Мъжът, който ще споделя живота ми, или просто никого не бих допуснала повече. Експериментите, макар и малко на брой, приключиха...
Благодаря ти за хубавите думи относно изпълението на дъщеря ми!
А ти - как си, какво става при теб, пожелавам ти наистина енергетизиращият израз на Щастието да те залива - сега и винаги!

Благодаря! Още помня красивата приказка, която беше посветила на мен в един период от живота ми, когато страдах за мъж, който просто е бил заслепил временно сетивата ми. Сега се благодаря, че тогава не загърбих интуицията си и успях навреме да се отдръпна...Отсега насетне никога няма да отминавам вътрешните сигнали, за една жена явно са основополагащи.
Поздрави и много позитивни емоции желая!

Благодаря ти! Така е, взаимообвързаността на родители и деца е сигурният индикатор за нашето превъплъщение, ако не във Вечността, поне по Пътеката на Времето...
Успехи и хубави случвания желая!

Благодаря ти! Прексрасна е, да, и талантлива! Дано има късмет в живота и да отстоява себе си в този малко объркан и криеш разнопосочни предизвикателства и опасности свят...
Много красиви изживявания и на теб желая - на прага на зимата, но само в природните дадености, не и във вътрешните пространства, там пожелавам да е топло!

Благодарности!
И пожелания за хубави предстоящи моменти!

Толкова си мила! Както винаги!
Благодаря ти!
Дано...
Нека всичко, толкова искрено пожелано, се сбъдне!
А на теб - нека вътрешната ти усмивка винаги грее и в очите ти!